"Новият зелен" прагматизъм в Германия – политиката на Зелените отвъд обхвата на социалдемократите


Категория на документа: Други




Софийски университет
"Св. Климент Охридски"
Философски факултет,

специалност Европеистика
II курс

Курсова работа
на тема:

"Новият зелен" прагматизъм в Германия - политиката

на Зелените отвъд обхвата на Социалдемократите?

Въз основа на статията на Ingolfur Blühdorn -
'New Green' Pragmatism in Germany - Green
Politics beyond the Social Democratic Embrace?

Изготвила:

Въведение

Що се отнася до зелената партия в Германия, според авторът терминът "нов зелен" прагматизъм предполага изчистеност в идеологията на партията и отместване от старите радикални изисквания към нова практична политика, но с тесни икономически ограничения. Това е опит да се преодолее прекомерното уповаване на еко-либералното и пост-материалното социално движение и да се премине към либерална и пост-идеологическа основа. "Новият зелен" прагматизъм предполага отваряне към необичайни коалиции, които осигуряват парламентарно мнозинство и база за конструктивно сътрудничество за разрешаване на съществуващите проблеми.

За целта на своето проучване на зелената партия в Германия, авторът на разгледаната статия е предприел подход на обстоен анализ на зелената партия, проследявайки исторически нейното развитие и акцентирайки най-вече върху нейните хипотетични и реални коалиционни партньори. Проучването на автора е съсредоточено върху няколко направления в развитието на Зелените, на които ще обърна внимание в следващата част, като обобщя твърденията на автора и направените вследствие на това заключения1 за коалиционните партньори на Зелената партия в Германия.

Изложение

1. (Не)Естествеността на червено-зеления съюз

Коалицията на Червените и Зелените, формирана след федералните избори през 1998г. е "минимална печеливша коалиция" според Райкър2. Но различията между коалиционните партньори изглеждат непреодолими. Това е видно и за немските избиратели и затова обществената подкрепа за новото правителство рязко спада. През 2001г. мнозинството от електората е на мнение, че е по-добре Зелените да напуснат коалицията, но това не се случва дори след изборите през 2002г. и тогава коалицията отново е преизбрана.

Според автора след повече от 15 години на коалиционно сътрудничество Социалдемократите3 и Зелените са създали идеален тип коалиция. И отново на преден план излиза въпросът, който авторът постави в основата на своя анализ на Зелените в Германия, а именно "Соц.-демократите ли са най-естественият, реален коалиционен партньор на Зелените?". Отговора авторът търси в историята на двете партии, тъй като Зелените се създават след провала на соц.-демократите като партия на социалния прогрес в Германия. През 80-те и 90-те години на 20 век настъпват промени в двете партии и идеологическите различия помежду им намаляват, тъй като всяка от партиите възприема отчасти подхода на другата, което създава предпоставки за коалиция по между им. Но за Зелените коалиция със Соц.-демократите означава да изоставят своята идеологическа позиция "отвъд дясното и лявото", по собствените им думи.

След анализ на представените данните авторът прави заключението, че Зелените дължат влизането си в Бундестага на стратегическото разделяне на гласове между партиите. През 2002г. Зелените си осигуряват 1,4млн. повече гласа за партийната листа отколкото избирателни гласове, за разлика от Соц.-демократите, при които е налице дефицит от 1,57млн. гласа за партийната листа. Според данните и всичко казано дотук, авторът стига до изводът, че избирателите са гласували за червено-зелена коалиция, а не за управление на двете партиите по отделно. Така Зелените се оказват в ролята на лява реформистка партия и са обвързани в коалиция с Червените, от която те не могат да се еманципират. Партията започва да търпи загуби, а политическата й цел остава неясна за избирателите, но Зелените са единственото средство за осигуряване мнозинството на Соц.-демократите. Необходимо е цялостна трансформация на партията по формулата на Зелените "Нито дясно, нито ляво, а напред".

2. Интерпретацията на формулата "Отвъд ляво и дясно."

След създаването си Зелените са преминали през много интерпретации на своето мото. Когато за първи път са го формулирали, те имали бегла идея за един трети път в политиката между капитализма и социализма. Според автора "Отвъд дясно и ляво." предполага допълнителна парламентарна опозиция. След влизането на Зелените в Бундестага и разполагането им на оста дясно-ляво горепосочената формулировката бива интерпретирана като позицията отвъд институционализираното дясно и ляво в политиката - Блюдорн я определя като радикалната антикапиталистическа левица. Независимо как се интерпретира мотото на Зелените, основната им цел си остава промяната на установената политическа система.

Новата програма на Зелените, върху която Блюдорн акцентира, дава основата за разположението им на 2 нови оси. Програмата им Grün 2020 представлява първият опит на Зелените за радикална промяна и преформулиране на политическите им виждания. Това е пост-идеологическа програма за социална модернизация. Все още екологичните проблеми, социалната справедливост, правата на гражданите и демократичните реформи остават основни теми за партията, но всяка препратка към антикапиталистически, радикално пацифистки, антимодернистки или принципи с изцяло екологично ядро са изчезнали. Програмата Grün 2020 ясно дефинира 12 основни направления за реформи. Авторът ясно извежда твърдението, че целта на Зелените с времето е преминала от радикална опозиция към социално-икономическа система и към усилието да се подсигури бъдещето приспособяване на основните й структури. В центъра на новата позиция на Зелените стой концепцията за справедливост и затова се смята, че Зелените се придържат към стария си дневен ред - да се еманципират. Зелените възприемат идеята за упълномощената държава, но изискват "държава, която осигурява простор за икономическа, социална и културна независимост". Те вярват, че намеса на държавата не бива да накърнява потенциала за иновация на пазара или да задушава предприемаческата инициатива. Целта на Зелените е да "подпомогнат гражданското общество чрез средствата на държавата, но и в същото време да ограничат намесата й". Затвърждавайки старата си роля на изразител на гласа на обществото, Зелените "разчитат на голямо мнозинство сред населението, за да проведат своите реформи", смятайки, че обществото в Германия е наясно, че без промяна в бъдещето няма да има социална сигурност.

3. Невъобразимата консервативно-зелена коалиция

Преструктурирането на политиката в Германия около 4-те гореспоменати оси има ефект не само върху Зелената партия, но и върху всички политически актьори. Дебатът за коалиция на Черните и Зелените, върху който авторът поставя акцент, не е нов. Още през 1987г. сред Зелените възниква идеята за коалиция с консервативната партия като алтернатива на Соц.-демократите. През 1999г. министърът на околната среда Юрген Тритин заявява, че двете големи партии се движат към не до там различна идеологическа основа и са възможни коалиционни партньори за Зелените. Винаги когато идеята за коалиция между двете партии възникне, Зелените бързат да подчертаят несъвместимостта на различните им идеи. След изборите през 2002г. обаче дебатът придобива нови измерения. На конференция на Зелената партия в Бремен през 2002г. председателят на партия, Фриц Кун, отхвърля всякакви спекулации за съюз на Черните и Зелените. Но Християндемократите са положително настроени към Зелените, търсейки алтернативен коалиционнен партньор в тяхно лице.

Налице са обаче и различия във важни сфери на политическия живот, за това авторът извежда тезата, че двете партии са несъвместими. Християндемократите винаги са ценили традиционните ценности и авторитет на институциите, докато Зелените се борят да се еманципират от тях. Християндемократите са представители на избиратели, които са във втората половина на живота си или са от селски райони, а Зелените произлизат от градската култура на младите и са представители на западните либерални и пост-материални среди. За Блюдорн подобна коалиция носи риск Зелените да предадат своите принципи и идеали и да причинят на партията си загуба на електорат. Анализирайки предизборната кампания на Зелените през 2002г. авторът смята, че поне за целта на кампанията на Зелените дясно-лявата поларизация е необходима, но на федерално ниво идеята за такава коалиция е немислима.

Заключение



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Новият зелен" прагматизъм в Германия – политиката на Зелените отвъд обхвата на социалдемократите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.