"За еволюцията на съвременното демократично управление" - съгласно тезата на Р. Дал


Категория на документа: Други


СУ "Св. Климент Охридски"
Философски факултет
Гр. София

Курсова работа
по

Политически системи и институции

Тема:

" За еволюцията на съвременното демократично управление"- съгласно тезата на Р. Дал

Изготвил: Проверил:
Вероника Ковачева Доц. Горан Горанов
Специалност: МОПС, 1ви курс
Фак. № 16 238
Гр. Дупница

Според Робърт Дал демократичният процес е по- висш поне в три отношения от другите осъществими видове управление, които хората могат да приемат за себе си. Първо той способства за свободата под формата на индивидуално и колективно самоуправление, като степен на морална автономност, и свободата, обхващаща широка гама от по- конкретни свободи. Второ, демократичният процес съдейства за човешкото развитие- способността му да се самоопределя и да бъде морално отговорен за изборите които прави. И накрая, той е начинът човешките същества да защитават и осъществяват интересите и благата си с другите.

Идеята и практиката на демокрацията предполага три вида равенство: морално- на всички индивиди по природа; равенство въз основа на допускането- всички пълнолетни имат право на лична автономност при определянето на кое е добро за тях; и политическо равенство на гражданите. Ако свободата, личното развитие и осъществяването на споделяните интереси са добри цели, и ако хората са по природа равни в моралната им ценност, тогава възможностите за постигане на тези блага трябва да бъдат разпределени поравно между хората. От това следва, че демократичният процес се превръща в едно изискване на разпределителната справедливост.

Демократичният процес не може да съществува като безплътна цялост, неговите възможности и граници са зависими от съществуващите и възникващите в момента социали структури и съзнания. Първото демократично преобразувание превъзмогва предишните граници на традиционното управление- било то под формата на монархия, аристокрация, олигархия или тирания, и създава нови структури и вярвания, на които се опира управлението от многото демократични или републикански градове- държави. Второто демократично преобразувание превъзмогва границите на всички предишни структури и вярвания като преднамерено прилага идеята за демокрацията към големия мащаб.

В статията си, Дал задава въпроса "дали на хоризонта се очертава едно трето преобразувание на границите и възможностите на демокрацията". Според него, историята ни разказва както за успехи, така и за неуспехи: за неуспехи да се преодолеят съществуващите граници, за моментни превъзмогвания, следвани от мащабни поражения и мн други. Но осъществимите решения често се оказват илюзорни, а онези, които са се конкруирали лесно във въображението си идеална демокрация, откриват, че е почти невъзможно да се конструрира тя в действителния свят.

Има три възможни промени, които биха могли да доведат до едно трето преобразувание. Промени в условията на съществуване на полиархията в различните страни, които могат да доведат до промяна в броя им, промени в мащаба на политическия живот, които ще променят границите и възможностите на демократичния процес, и промени в структурите и съзнанието, които магат да спомогнат политическия живот в някои страни от полиархия, да стане по- демократичен. Авторът разглежда и трите възможности.

През 20 век, най- вече през втората му половина, настъпват четири важни промени на световната сцена на демокрацията. Най- проблематичната от демократична гледна точка вмомента все още протича: мащабът, в който се вземат ключовите решения, преминава от националната държава към транснационалните системи на влияние и власт.

Една от промените, които Дал споменава е универсалният стремеж на управляващите от края на 20 век включително тези на недемократичните страни, да използват идеята за "власт на народа", за да придадат легитимност на управлението си. Стига се дотам, демократичните идеи да се използват за легитимиране на авторитарното управление като необходимо за бъдещия преход към чиста или пречистена демокрация. Друга промяна е степента, в която тези страни с модерни динамични плуралистични общества предлагат на останалата част от света образи- модели на едно желателно, но далечно бъдеще. Последната промяна е огромното пряко влияние и власт, които полиархичните управлиния и МДП общества са постигнали в световната икономическа дейност, във военната и отбранителна сфера, в популярната култура и в много други отношения.

Могат да се конструират няколко бъдещета за демокрацията в света. Оптимистично би звучало, че в дългосрочен план ще продължи да се разширява, като политическите институции в недемократичните страни ще се преобразуват полиархични. Песимистично би изглеждало как демокрацията упада, като условията за полиархията стават все по- неблагодарни, особено наскоро установилата се. Възможността за нарастване на броя на полиархиите през последния век ще остане тенденция, защото условията, благоприятни за полиархията, ще укрепват във все повече страни. В резултат от това в много страни ще се консолидират в стабилни полиархични системи.

Най- благоприятните за установяване на стабилна полиархия условия, според Дал са пет: водачите не прилагат основните инструменти на насилствената принуда; наличието на МДП в организационен план общество; потенциалът за пораждане на конфликти; установява се политическа култура и система от вярвания, благоприятни за идеята на демокрацията; чуждестраннота влияние или контрол са или за пренебрегване, или действат в благоприятна насока.

Един прочут аргумент, изложен от Токвил в Демокрацията в америка, може да бъде предположение, че ако силите, водещи до равенство, разполагат с достатъчно време, за да предизвикат желаните от тях резултати, демократичните системи ще започнат да клонят към саморазрушение от връзката между равенството и демокрацията, от една страна, и последиците в дългосрочен план от равенството, от друга. Сривът на демократичните институции и заменянето им с авторитарни режими в Италия, Германия, Австрия и др от 1923 до 1936 г. се смята от много автори за доказателство на това предположение.

В страни, в които институциите на полиархията са съществували в продължение на 20 и повече години, сривът на демокрацията и заменянето и с авторитарни режими се среща много рядко. В няколко страни стабилната полиархия е заменена с недемократичен режим, наложен с военна сила (Белгия, Норвегия, Нидерландия), но скоро полиархията е възтановена.

В страни, в които демократичните институции са съществували по- малко от 20 години и практиките не са дълбоко вкоренени, бързо са били заменени от военна диктатура и лични автокрации.

Ако не настъпи някаква важна катастрофа от вида на ядрена война или продължителен икономически спад, полиархията ще продължи да съществува в повечето страни, в които демократичните институции са съществували в продължение на едно или повече поколения. В малко от тези страни полиархията ще може да се консолидира и стабилизира и те ще се присъединят към многото стабилни полиархии. Следователно в повечето страни, били те управлявани от демократични или недемократични режими, водачите ще продължат да използват "управление на народа" за легитимиране на управлението си.

Авторът обрисува света разделен на демокрация и недемокрация. Когато се оценява един недемократичен режим, трябва да се обсъди динамиката на промяната и най- вече - за посоката и коефициента на промяната. Една приближила се до полиархията страна, която прибягва и до репресивни мерки, не е равностойна на друга, приближила се до полиархията и бързо развиваща се по посока на пълна полиархия. В исторически план демократизацията е напредвала бавно, затова трябва да се има в предвид, че недемократичните режими варират в степента, в която в тях съществуват преддемократични институции или пък се поощрява възникването на такива: грамотност, образование, човешки права и други. Способността на демократичните страни да преобразуват недемократичните режими в стабилна полиархия в краткосрочен план е доста ограничена.

Огромното разнообразие от режими в недемократичните страни изисква разграничаващи ги емпирични и морални преценки и твърдо отхвърляне на манихейски дуализъм. Способността на демократичните страни да създават демокрация в други страни си остава ограничена.

Границите и възможностите на първото демократично преобразувание са определени от структурата и съзнанията, характерни за градовете- държави на Гърция и Рим, които структури и съзнания на свой ред са дълбоко повлияни от малкия мащаб на града- държава. Второто преобразувание едновременно свива и разширява границите на демокрацията. Прякото участие на демоса в националното законодателство чрез обсъждания и гласуване в народното събрание вече не било възможно, дори когато в някои страни гражданите можели да участват пряко в управлението на малките локални единици.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"За еволюцията на съвременното демократично управление" - съгласно тезата на Р. Дал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.