А другаде престъпниците си го отнасят


Категория на документа: Други


 Университет

"Проф. Д-р Асен Златаров"

гр. Бургас

_______________________________

Факултет по обществени науки

Р е ф е р а т

На тема: "Редакционен: А другаде престъпниците си го
отнасят".

Изготвил:Николай Бахов

Българска филология ІІ курс

Фак. № 99

1. За вестник "Дневник"

В този текст ще разгледам редакционна статия от интернет изданието на вестник "Дневник." Печатното му издание излиза от осем години, но зад него стои журналистическия екип, създал по-рано седмичника "Капитал." "Дневник" е насочен към икономически и политически активната част от населението и съдържа най-голямата бизнес секция в българския печат - 16страници.

Той има нисък тираж в сравнение с "24 часа" и"Труд," около12 000 броя на ден.
До 2005 г. е издаван в голям формат и е последният такъв в България.

Изданието има и продължителна история с популярни личности от широки сфери на обществения живот, писатели като Георги Господинов и Бойко Пенчев и вече покойният бивш вицепремиер Александър Божков. В тези статии намират място по-лични и риторически заредени тези, които не само, че нямат за първостепенна цел да информират читателя, а директно се опитват да повлияят на неговото мнение.

2. Анализ на статията "Редакционен: А другаде престъпниците си го
отнасят," 12 ноември 2010 г.
2.1. Заглавието
В най-общ смисъл това заглавие предполага, че в България престъпниците не получават справедливото и очаквано наказание за престапленията си. Заглавието привлича читателя с изразителността си, но и с явното отрицание на политическия елит като единствен възможен отговорник за ненаказуемите престъпници. Тази идея е близка до масовия читател, той я харесва и се идентифицира с отричането на институциите и за него няма съмнение, че "всички са маскари." Не може обаче да се отрече и причинно-следствената връзка, която се крие зад този феномен, и да се пренебрегне вината на пресата за това всенародно изгубване на доверието - защото то е стимулирано и от подобни вестникарски статии.

2.2. Статията
Както се разбира, четейки нататък, името, според автора употребено "находчиво," се носи също и от полицейска операция, наскоро извършена в Италия. Въпросната е подробно описана в първите два параграфа, включващи броя на конфискуваните турбини (185), годините на "внимателна подготовка" (2) и страниците в папките на обвинението (530). В изложението присъстват конкретни детайли само за да се наблегне колко много липсват те в публично обсъжданите полицейски операции в нашата реалност. Както продължава автора, "те [италианските полицаи] не се спират" - тази фраза отново използва похвата, който се среща в заглавието и който като цяло определя характера на статията - набляга се на идея, без да се обяви гласно, именно чрез необявяването и разглеждането как протича една такава операция в друга, явно по-развита страна. Като не се съобщава ясно и конкретно за какво точно става въпрос, статията индиректно, но недвусмислено подчертава и нещо друго: всеки в тази държава идеално знае. Авторът автоматично приема, че дори най-малките тепърва осъзнали се деца вече са чували за доклада на ДАНС, за който предстои да стане дума.
Приемайки това за известно и достъпно познание, статията
също и насърчава подобно мислене. В действителност ако един читател не знае или не може да се досети за какво става въпрос в нея и вече обсъдените сравнения и факти от опита на Италия не му говорят нищо, то той е подтикнат да мисли ,че целият български народ е наясно. В научните анализи на популярния печат се среща термина "ситуационна обвързаност на текстовете" . По-нататък в текста, във втория параграф, е посочено, че докато протича съответната специална операция срещу италианският енергиен бос Вито Никастри, "към него и съучастниците му не е изтекъл и ред информация за какво точно ще го хванат" - усеща се явна градация в неизречените, но отправени критики към нашето общество и по-конкретно органи на властта и реда. За засилване на усещането на речта помагат и фамилиарни изрази, определящи героя като "господар на перките." Струва си да си припомним, че подобни
определения, само че за български персонажи, са добили популярност в обществото именно от пресата, например Самоковеца, Пашата, Баретата, Очите -нарицателни имена за българския организирано-престъпен преход.

Присъства въпросителна структура, но без зададени въпроси, което е типично за увеличената полемичност на журналистическия текст в България през последните 20 години. Например "И въпреки това към него и съучастниците му не е изтекъл и ред информация за какво точно ще го хванат" автоматично предполага завършване като следното: "докато у нас какво става?"
В третия параграф пряко са назовани обвинените от автора, т.е.
(доскорошните) "българските управници" и "самият държавен глава." Авторът едва чака да ги обяви и върху тях се излива порой от разнородни
жаргонизми: те използват "коз[ове]," когато над тях се "изсипаха критиките" за "имитацията на борба" - а в последното изречение техните действия са наречени "нескопосано оправдание," пораждащо "насмешки" у европейските партньори. Очевидно ниската оценка за работата на българските управници е заявена чрез серията епитети, като в текста се редуват и по-сериозни фрази като "срастване на държавния апарат с престъпните групировки". Тази последователност или ритъм създава усещане за пародия и ирония у читателя. Отново се наблюдава комуникативен похват, който вече е традиционен за популярната преса, но е важно да се разграничи от най-"жълтите представители на журналистиката.

Последният абзац, съставен от само две изречения, започва с риторичен въпрос, който съдържа няколко интересни лексеми. На първо място бившите управници са наречени "същите отечественофронтоваци"-напомняща комунистическия им произход, но също и иронизираща реалните им действия (или липсата на такива) в защита на републиката. Авторът допуска, че тя отново може да бъде "посочена с пръст" и бъде критикувана заради "водевила с докладите на ДАНС" -употреба на литературна фраза и на название на музикално-театрален жанр, което подчертава фарсовия характер на ситуацията, в която министър-председател на държава разнася и губи строго секретни доклади на националната контра-разузнавателна служба - нещо, наречено "очевидно безобразие," което не се нуждае от "гриф Секретно."

3. Заключение или за кой вид съвременен вестник е типична
анализираната статия
В "Манипулативни езикови стратегии в печата" Антония Замбова определя следната характеристика на съвременния популярен български печат: "... не яснотата и точността, а полисемията, двусмислицата и образната лексика са основните структуро- и стилово определящи характеристики на новинарските жанрове в популярния ни печат. Тези особености, заедно с обърнатата йерархия на новинарските ценности и пренареждането на акцентите изграждат специфична мимикрираща жанрова структура, която би било по-точно да се нарече квазиинформация или псевдоновина, тъй като носещите й комуникативни механизми имат привиден и имитативен характер. Те обслужват предимно развлекателни и



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
А другаде престъпниците си го отнасят 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.