Агробизнес в лозарството


Категория на документа: Други




КУРСОВА РАБОТA

ДИСЦИПЛИНА
АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА
АГРОБИЗНЕСА

ТЕМА
АГРОБИЗНЕС В ЛОЗАРСТВОТО

Прoверил доц. д-р М. Суванджиев
Разработил Валентина Стоянова АИ фак 0195123
ВУАРР-ВеликоТърново

1.УВОД

Целта на настоящата курсова работа е разработване на план за създаване на лозов масив.

Виното е традиционна българска напитка и въпреки поскъпването на живота българинът трудно би се отказал от нея. Това е една от причините за решението да се стартира агробизнес в сферата на лозарството. Силни страни за развитието на тази дейност в района са добрите природоклиматични условия за развитие на лозарството, наличието на потенциал на местни и интродуцирани сортове. Тези, на които сме се спрели са Каберне Совиньон. Мерло и Мавруд.

За създаването на нови лозови насаждения са необходими много средства, машини за необходимите мелиоративни работи и човешки ресурси.

За един декар лозовинасаждения до всъпването му в плододаване, а това са три години са необходими 4500до 5000 лева при съвременната ценова политика. Най-големите инвестиции са през първите две години, но в далечна перспектива при добри грижи лозите плододават от двадесет и пет до тридесет години. Именно затова трябва да се направи всичко възможно,за да бъде вложението високоефективно. Нужни са и маркетингови проучвания за пазарите на бъдещата продукция.

За започване на бизнеса ще бъде използван банков кредит. Финансови средства ще са нужни и за закупуване на земя за създаването на лозовия масив от 100 декара.

Целта на започнатото начинание е да се произведе качествена продукция с по малко ръчен труд, чрез въвеждането на високостъблено широко редово лозарство.

1. Подготовка на терена за засаждане на лозя

Най-важната и първа задача е проучване на особеностите и технологията за отглеждане на лозите.

Лозата е сравнително сухоустойчива култура, с мощна коренова система с голяма смукателна сила,която я прави подходяща за терен с по-бедни и сухи почви. Най-голяма нужда от вода лозовото растение изпитва по време на усиления растеж и след прецъфтяването, когато плодът наедрява.При продължително засушаване гроздето остава с дребни зърна, недоузрява и е със по-малко захари, с повече киселини. Честите превалявания придружени с понижаване на температурата, пречат за нормалното оплождане, създават условия за развитието на мана и оидиум, а по време на зреенето и на сиво гниене на гроздето. При висока влажност гроздето остава воднисто и с ниска захарност-десертното е нетрайно, а от виненото се получава посредствено вино.

Изложението при избор на място за лозе е важно, тъй като от него зависи количеството тотплина получена от слънцето, . В по-хладни райони южното, югоизточното изложение и югозападното са за предпочитане. При тези изложения гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. Колкото по-неблагоприятни са температурните условия на района, толкова повече се предпочита южното изложен

Грозде с по-ниска захарност и повече киселини се получава при северното изложение, което е подходящо в южните топли области, дори при сух и горещ климат то е за предпочитане.

Лозя може с успех да бъдат засадени както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон и изложение. Условията за получаване на висококачествено грозде при тях обаче съвсем не са еднакви. В равнините и особено в ниските места почвите са по-богати и по-свежи и лозите се развиват по-буйно, дават повече грозде, но с по-ниско качество. Още от най-дълбока древност лозята са били засаждани по хълмовете. И сега най-прочутите, най-реномираните лозя в света и у нас са разположени на наклонени терени. Почвите тук не са така богати, както в равнините, но гроздето е по-висококачествено и плододаването е по-равномерно.

Хълмовете и наклонените терени предлагат редица предимства при отглеждане на лози, които правилно са оценени от лозарите. Разположените по тях лози се огряват по-продължително време от слънцето. Температурните условия също са подобри, тъй като слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия. Ето защо гроздето е с по-висока захарност, съдържа повече багрилни вещества и ароматът на мискетовите сортове грозде е по-силен. Поради по-доброто проветряване лозите се нападат по-малко от мана и оидиум, а гроздето им е по-устойчиво на сиво гниене.

От значение са още релефът на терена и вида на почвата.

2. Подготовка на почвата

Първата дейност преди засаждането на лози е дълбоката обработка на мястото, което ще се засажда с лози. Нарича се риголване или обръщане. При риголване богатият с хранителни вещества повърхностен почвен пласт се поставя отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността, почвата се разрохква на известна дълбочина и се създават условия за по-силно развитие на корените на лозите. Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Риголването увеличава способността на почвата да задържа повече вода, създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха в почвата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дейност на почвените микроорганизми. Върху риголваното място растежа на лозитее по-силен и те започват да плододават на 2-рата и 3-тата година.

Краят на лятото - началото на есента е най-подходящия сезон за тази дейност. В никакъв случай не бива да се риголва по-късно от два месеца преди засаждането на лозите. Този срок е необходим за слягане на почвата и разпадане на буците.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Агробизнес в лозарството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.