Аналитичната концепция на Зигмунд Фройд (1856 - 1939)


Категория на документа: Други


Аналитичната концепция на Зигмунд Фройд (1856 г. - 1939 г.)

1. Кратки данни.

Роден в Моравия (днес Чехия) в еврейско семейство. Живее и работи във Виена. През 1938 г. чрез помощ на приятели е прехвърлен в Англия и се спасява от нацистите. Умира от рак на челюстта.

Значимост на идеите на Фройд - фройдизма e колкото признаван, толкова и отричан и митологизиран от противоположни позиции. Това се дължи на:
а) На това, че идеите на Фройд засягат дълбоко самочувствието на съвременният човек, увереността, че човек съзнателно може да регулира своя вътрешен свят и поведение, е развенчана.

Учението на Фройд е ярък израз на най-дълбоките духовни движения на епохата. Това е периода околко световните войни. Период, в който човешката природа показва най-голямата жестокост. Изумлението и стопанисването на великите умове м/у такива екстремни форми на човешката агресия и разрушителност, поражда мощни философски и психологически школи (екзистенциализъм и фройдизъм). Фройд създава учение, което отговаря за най-характерния проблем на тази епоха - сремежа да се изгради нов образ на човека. Този нов образ определя по нов начин и отношението му с обществото. Създадената от Фройд психоанализа има силна хуманистична насоченост.

Стремежът е да се превъзмогне страданието, да се отстранят смущенията и деформациите, които то е нанесло на човешката психика, и да се възтанови човешката същност.
б) Теоритикът Фройд достига до извода за агресивната същност на човека. Човекът има алтернатива или бавно да разруши себе си чрез болестно състояние, или да разруши другите.
в) Хуманистът Фройд се бунтува срещу тази трагична алтернатива, и като изход създава психоанализа.

2. Основен проблем в учението на Фройд.

Основен проблем в учението на Фройд е проблемът за природата на човека. Твърди, че човек е преодолял първоначалното си животинско съзнание в процеса на цивилизоване. Цивилизацията включва забрани и учения, спрямо човешките влечения. Ядрото на неговото учение е "психоанализа-та". Тя изследва противоречието между човешката природа и цивилизацията.

3. Два етапа в развитието на психоанализата:

3.1. Първи етап - учението за изтласкването и за двата принципа на функциониране на пси-хиката:

* принцип на удоволствието и

* принцип на реалността;

3.2. Втори етап - структурата на личността с 3 психични (нива) инстанции:

* Свръх-Аз;

* Аз;

* То;

4. Механизмът на изтласкването.

С това откритие З. Фройд създава психоанализата. Познат на всички факт е, че човек контро-лира своите емоции и желания чрез съзнанието и волята си. В обикновените житейски ситуации, разумът успява да контролира и да обезсили социално нежелателните влечения, но има и ситуации, когато конфликтът между разум и влечение завършва с победа на влечението.
* цитат:

"Още при първия сблъсък "Аз-ът" сякаш се отдръпва назад от неприличния инстинктивен импулс; прегражда му достъпа до съзнанието и прякото му двигателно разтоварване, но импулсът не губи нищо от енергията си. Този процес аз нарекох "изтласкване". Касае се за механизъм на първична защита. След първоначалното изтласкване "Аз-ът" трябва да се защитава срещу постоянно подновяващият се натиск на изтласкания импулс и постоянно изразходва енергия, което води до обедняване на "Аз-ът" От друга страна изтласканото съдържание, което е станало несъзнавано си намира начини за разтоварване (задоволяване) чрез заместители по обиколни пътища; изтласкания импулс пробива някъде и създава симптоми." импулса не губи нищо от своя енергичен заряд, но изтласкан на нивото на подсъзнанието, не може да намери начин за задоволяване. Изтласканият импулс пробива някъде в психиката и създава болестен симптом, който се разполага на компромис. Така той обяснява неврозите, те да заместващо задоволяване, което е "използвано" поради съпротивата на "АЗ"-а.

Първоначално Фройд разработва теорията за изтласкването за да обясни определен тип неврози, но след време разбира, че е открил психичен механизъм, валиден и за нормалната психика и прави обобщението, че конфликтът между несъзнавано и съзнавано е фундаментален психичен про-цес, специфичен за човешката психика (няма го при животните). Изтласканите импулси винаги нами-рат начин, макар в най-невероятни и узнаваеми форми да се манифестират (проявят в поведението на човека). В този смисъл поведенческите актове се оказват израз на един компромис между несъзнава-но и съзнавано. Несъзнавани са не само особените съдържания на психиката, които са изтласкани от превърнати в несъзнавани, но и самите процеси на изтласкване и манифестиране.

Изводът е, че огромна част от психичната дейност на човека е скрита за неговото съзнание.

(емпатия = умението да разбираш другия)

5. Източници на психичната енергия.

Фройд пише: "Аз взех за отправна точка думите на поета и философа Шилер, че "гладът и любовта са това, което движи света". Гладът от инстинктите, чиято цел е съхранението на индивида."



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аналитичната концепция на Зигмунд Фройд (1856 - 1939) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.