Анализ на дистрибуционната политика на "девин" ад


Категория на документа: Други


* изграждане на единични собствени канали по продукти и пазари и интегрирането им в една мрежа;
* търгуването чрез борси, пазари, изложения и др.;
* различни канали свързани с жнизнения цикъл на продукта, като за всяка ситуация се подбира раличен тип канали;
* навлизане в чужди канали.
Всеки един от участниците в дистрибуцията има за задачи няколко отсновни дейности.

Първо -осигуряване, набиране и предаването на информация.информацията се предава и в двете посоки- към потребителя и към производителя.тази задача се постига чрез изграждането на собствена информационна система, покриване на информационната потребност на производителя, потребителя и отделните дистрибутори, своевременно архивиране и разпространяване на информацията.

Второ -организаране на научно-изследователска и проучвателна дейност.проучвателната дейност засяга нуждите, потребностите, пазарите и условията за продажби, териториалните права на дистрибуторите и традициите, ценовата, регоионалната и транснационалната политика.

Трето -изисквания при договарянето.Договорите при дистрибуцията включват някои клаузи като отстъпките предоставяни на посредниците, условията и сроковете за плащане, характера и величината на търговските отстъпки.

Четвърто -нивото на разходите.Важна задача за дистрибуторите е да се определи нивото на разходите и тяхното оптимизиране.

Пето - на преден план да се ранжират задачите свързани с партньорството и етиката във взаимоотношенията и довеието.

Седмо - обслужване на потребителите и развитието на комуникациите.
Характерът и видът на канала се предопределя най- вече от характера и предназначението на продукта, характера и регионалната локализация и характера на потребителя. Те биват преки, косвени и множествени.
Преките притежават няколко безспорни предимства. Те имат пълен контрол върху продукта и маркетинговата дейност. Комуникационната дейност при тях е добре развита чрез реклама, разгласи, стимулиране на продажбите и лични продажби. Чрез тях се регулира времето, необходимо за придвижване на стоката. Има важни ограничения за тяхното използване, заради трудността да се постигне интензивна дистрибуция, а също така ограничените ресурси на по- малките фирми също могат да възпрепядстват тяхното използване.
Косвените канали включват използване посредничеството на редица специализирани фирми, които не само придвижват стоките, но изпълняват и определени дейности, свързани с дообработката и комерсиализацията.
Множествените канали представляват използването на повече от един канал едновременно. Те осигуряват допълнителна възможност за продажби, покриване на повече пазари, по- голямо участие на множество дрбни търговци на едро и икономия на разходите за формиране на собствени канали.

За да съществува добре изградена дистрибуционна мрежа, трябва да е на лице единство на интересите между производителя, дистрибутора и потребителя при определяне конфигурацията на дистрибуционния канал. Това може да стане чрез съгласуване на стратегиите по цялата дължина на дистрибуционния канал, организиране на съвместни планови дейности и организиране на дейности от взаимна изгода. При изпълнение на горепосочените условия, се осъществява основната цел на задоволяване на потребителските нужди.

4. Посредници. Поведение на посредниците. Физическа дистрибуция.

Посредникът е всяка организация, юридическо или физическо лице, участващи в придвижването на стоката от роизводителя към потребителя. Маркетинговите постредници, участващи в дистрибуцията, могат да бъдат класифицирани по различни критерии. От гледна точка на прехвърлянето на собствеността- търговци с право на собственост върху продуктите и организиране на продажбите; функционални посредници, които нямат право на собственост, а само ускоряват размяната между производителите и продавачите, срещу което получават такси и комисионни. От гледна точка на характера на извършваните дейности- основни и спомагателни звена. Посредниците могат да се специализират в информационно обслужване на дистрибуционния процес; финансово осигуряване на стокодвижението; имуществено- веществено обслужване. Специфична роля в дистрибуцията изпулняват тържищата, панаирите, борсите, аукциони.
Основните посредници са: търговец на дребно, търговец на едро, организации, подпомагащи и обслужващи дистрибуцията. Търговците на дребно са универсални магазини, които се характеризират с широки продуктови миксове; магазини за масови стоки, характеризиращи се с ниски продажни цени, висок оборот, голям обем продажби. Те могат да се разширят в дисконтни магазини, супермаркети, супермагазини, хипермаркети, складова търговия на едро и излобена стая в склад. Трети вид търговци на дребно са специализираните магазини, като те подчертава теснотата и дълбочината на своите продуктови линии. Други видове търговци на дребно са: изложбени зали за каталожна търговия; извънмагазинна търговия на дренбо. Широко използван е и франчайзинговият договор, при който доставчикът позволява на дилър или франчайзополучател правото да продава продукт в замяна на известен вид възнаграждение.
При търговията на едро се извършват следните дейности: избор на целевия пазар; формиране на стоковия асортимент; избор на методи за стимулиране и продажби; избор на място за разполагане на складовите бази; и избор на транспортен модел. Търговията на едро е самостоятелен отрасъл на икономиката. Търговските организации на едро, в качеството си на посредник в дистрибуцията организират: управление на търговията; съхраняване и обработка на продукта; транспорт; инвентарен контрол и обработка на даннни; формиране на изгодни за участниците в дистрибуцията цени.
Търговците на едро са тези, които получават собственост върху стоките и поемат риск. Съществуват два вида търговци на едро- търговци на едро с пълно обслужване, и търговци на едро с частично обслужване. Търговците на едро с пълно обслужване се разпределят в три категории: ТЕ на генерални стоки, ТЕ за ограничена линия продукти и ТЕ за специална линия продукти. Търговците на едро с ограничено или частично обслужване се разделят в четири категории: ТЕ "плати- взети"; камионни ТЕ; дроп- шипъри; и ТЕ по пощата.
Функционалните посредници извършват ограничен брой маркетингови дейности в замяна на комисионна върху продажбената цена на продукта. Агенти и брокери договарят покупките и бързо изпълняват продажбите, но нямат собственост върху продуктите.
Подпомаащи организации и агенции са транспортни фирми, застрахователни компании, рекламни агенции, агенции за маркетингови проучвания и финансови институции. В зависимост от обема и от характера на оказваните услуги , рекламните агенции биват: агенции за пълно обслужване; специализирани рекламни агенции; посреднически агенции; творчески ателиета и допълващи агенции.
Други посредници са : маклери; комисионери; търговси мероприятия; панаири и др.

5. Дистрибуционни разходи.

Дистрибуционните разгходи са разходите, които се правят при дистрибуцията на стоката от производителя до крайния потребител в процеса на организацията се прави избор на организационните управленски стукури, както и определяне ролите на отделните структурни звена и специалисти. Производителят трябва дпериодично да оценява работата не само на дистрибуторите, но и на цялата дистрибуционна система. Дистрибуторите се оценяват по някои основни показатели като: норми на продажби; поддържане на средното равнище на стоковите запаси; оперативност при доставките; отношение към проведените и оизчезналите стоки; сътрудничество; конфликти и противоречия. По- трудно е да се оценят основните маркетингови канали. Критериите, по които може да бъде извършена тази оценка са: продажби в канала; разходи за продажба; стабилност; адаптация; обхват на пазара; капацитет и други.
Налага се да се анализират разходите на всички възможни алтернативи за дистрибуция, дори и тези, които се смятат за много непрактични и скъпи. Разходите за потенциалните загуби в продажбите при по - ниски равнища на действие, също се вземат под внимание. В много случаи могат да се използват счетоводни и статистически методи за определяне на общите разходи. Възможно е да се получат стотици комбинации от дистрибуционни променливи и в този случай се използват компютърни програми. Сметката за разходите по дистрибуция се разрабиотва в няколко варианта. Първият вариант- по дейности и по дистрибуционни звена, като се систематизира по елементи: транспортни разходи; складиране; поддържане на стоково-материални запаси и др. Вторият вариант- по икономическо съдържание: заплати; материални разходи; търговски разходи; разходи по издръжката; застраховки и други. Разходите могат да се разработят и по следния ред: разходи за управление; за комуникация; разработка и въвеждане на пазара на нови продукти; проучвания; контролна дейност и други.

6. Контрол на дистрибуционната система.

Многообразието от дейности, извършвани от съвкупност от независими стопански организации, работещи в единна система представлява сложен организъм, нуждаещ се от системен контрол. Маркетинговият контрол в дистрибуцията е специфична дейност, насочена към това да следи дали изплнението на дистрибуционните операции и постигането на показателите, осигуряващи постигането на целите, реализацията на дистрибуционните планове в канала, да отчита неблагоприятните отклонения от предвиденото и да даде добър шанс на всички звена да предприемат бързи мерки за коригирането им.
Организирането на самия контрол е свързано с доказване необходимостта от предприемане на контролни дейности; планиране на организацията за протичане на контролния процес; събиране на информация за оабекта на контрола. Процедурите при планирането на организацията на контролната дейност включват: избор на обекта на контрол; определяне на целите; точно изясняване вида и характера на контрола и други. Контролните системи могат да бъдат формални и неформални. Формалният маркетингов контролен процес се реализира при спазването на стандарти, оценка на реалното действие и корективни действия, осигурени законово чрез закони, правилници и методики. Органите , изнституциите, могат да бъдат външни, вътрешни и принадлежащи на гражданското общество. Неформалният контролен процес засяга самоорганизиращото се общество и включва самоконтрол, социален и групов контрол.
Контролът върху дистрибуционния процес има и специфични особености, които се определят от: сомостоятелността на всеки посреник, характеризираща се с отделна система и вътрешен контрол; обем на разходите, скорост на движението, загуби, риск; вътрешният контрол в системата се осуъществява от лидера или собственика на ситемата.
Важно условие за ефективен контрол е той да не се извършва инкогнито, а трябва да се привлекат специалисти, да се запознаят целите колективи и да се осигури необходимата публичност. За целта се приема отделен план, програма или мероприятие за подготовка на контроните действия. Последователността на извършване на контролните действия може да се концентрира върху: информационното осигуряване, достоверност и реалност на информацията. осигурената информация трябва да обхваща анализ на средата и анализ на фирмата; мисия на фирмата и продуктовата и политика; целите и стратегията на фирменото и дистрибуционно ниво.

7. Информационни технологии, интернет и Е-търговия.

Технологичните новости като автоматизиране и внедряване на високите технологии позволяват неимоверно да се увеличават мащабите на масовото производство и да се намаляват производствените разходи. В дейността по развитие и управление на пазарите в последното десетилетие се развива едно нова, мощно средство- Интернета. С популярността на глобалната мрежа, новите технологии в електронната търговия навлизат решително в ежедневието на големи и малки търговски фирми и частни. Развитието на научно- техническия, неизбежно се отразява на осъвършенстването на теоретико- практичната реализация и на дистрибуционната политика. Оформя се подсистемата дигитална дистрибуция. Дигиталната дистрибуция се асоциира с няколко важни явления: ролята на географските разстояния при формирането на търговските връзки намалява; бариерите за навлизане в търговията на дребно са по- ниски. В самото начало електронната търговия се използва за делови операции между корпорации, банки и други крупни финансови институции. Приложението на интернет като средство за електронна търгожия на дренбно довежда до преразглеждане на сложилия се стереотип. Днес все повече внимание се обръща на електронната търговия, ориентирана към масовия потребител.
Интернет стимулира и развитието на електронната търговия и на ниво предприятие. Все по- често маките фирми се убеждават , че могат да управляват дейността си в оперативен електронен рейим ( online ). Тенденцията на превръщане на деловата информация в цифрова не е нова.
Е- търговията като сърцевина на дигиталната дистрибуция също предлага комплексно обслужване на покупко- продажбата на стоки и услуги. Тя облекчава взаимодействието на подразделенията вътре в компанията и подобрява връзката с клиентите. Позволява да се преодолеят времето и пространството. Дистрибуцията на продукция чрез интернет позволява да не се правят излишни разходи за поддържане на магазини и съкращаване оборотните фондове. Е- търговията предлага нови форми за организация на предприятията, а също така и нови форми за водене на бизнес.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на дистрибуционната политика на "девин" ад 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.