Aнализ на компетенциите на работната сила в сектор Информационни технологии 2013 г.


Категория на документа: Други


- Според БАСКОМ предмет "Информатика" с фокус върху гореизложените дейности трябва да бъде изучаван не само в професионалните гимназии, но и в общообразователните. Наред с по-разширеното изучаване на предмета в общообразователните училища съществува и категорична нужда от рязко увеличаване на броя на учениците, приемани по професия "Програмист" в професионалните училища. С цел по-добре адаптираната към икономическите реалности учебна организация се препоръчва специализациите по професия "Програмист" да са "Приложно програмиране" и "Системно програмиране".

- Понастоящем квалификацията на учителите не е достатъчна за осъществяване на обучение по държавен образователен стандарт и в съответствие с нуждите на обществото и бизнеса. Преквалификацията на учителите и актуализацията на учебното съдържание са крайно необходими.

- Висшите училища: В момента държавата финансира това, което подават като заявки самите университети. Университетите от своя страна заявяват бройки и специалности, за които разполагат със съответната учебна база и преподавателски състав. Така се стига до порочен кръг, при който общественият ресурс обслужва заетостта на преподавателския състав, а не нуждите на обществото и икономиката от кадри.

- Необходимо е да се актуализират бакалавърските програми с фокус върху придобиване на фундаментални знания и умения, нагласи, навици и практически опит на базата на компетентностни модели.

- Актуализация се налага и на магистърските програми до най-високо световно ниво, на базата на компетентностни модели с фокус върху преодоляване на основни дефицити в:

o технологичен аспект - водещи концепции, архитектури, технологии;

o управление на процеси - човек, екип, проект, организация;

o бизнес в дигиталния свят - дигитални трансформации, екосистеми.

- Допълващ ефект би могъл да се постигне и от отваряне и насочване на усилия на българските университети към привличане на студенти от страни извън ЕС.

- Промени в образователната система, които започват сега, ще имат реален ефект най-рано след 10 до 15-20 години. Следователно изискванията трябва да визират необходимите компетентности с хоризонт на планиране 20-25 години.

10. Основни изводи и тенденции, вкл. препоръки към системата за обучение:

- Отчита се сериозен качествен спад на образователната система през последните 20 години;

- Съществува дисонанс между сегашните образователни изисквания, начините на преподаване, измерване на образователните резултати и реалните необходимости за успешна професионална реализация;

- Кооперацията между наука и бизнес е по-скоро ограничена;

- Мярка, която ще доведе до резултати в дългосрочен план, е преминаването от академичен към компетентностен модел във всички нива на обучение;

- Мярка, която ще доведе до резултати в средносрочен план: прием на по-голям брой студенти в ИКТ специалностите, както и увеличаване на паралелките в професионалните гимназии, които предлагат обучение по професия "Програмист" със специалност "Приложно и системно програмиране";

- Мерки, които ще доведат до резултати в средносрочен план: обновяване на учебните програми в средното образование и преквалификация на учителите, актуализация на бакалавърските и магистърските програми и преквалификация на преподавателите;

- Предмет "Информатика" трябва да бъде изучаван не само в професионалните гимназии, но и в общообразователните, като се постави фокус върху основите на информатиката, решаване на проблеми, обработка на данни, анализиране, моделиране и техните приложения, необходими при всеки вид професионална реализация в днешно време.

- Информационните технологии имат потенциал да се превърнат в структуроопределящ за икономиката на страната отрасъл и делът им от БВП да достигне 3.8% в рамките на десет години (прогнозни данни на БАСКОМ). За подпомагане на растежа на бранша и стимулиране на инвестициите е необходимо да се предприемат следните действия, които ще направят условията за бизнес по-привлекателни, а създаването на нови работни места по-лесно:

1. Спешна нужда от реформа на образователната система в България

2. Развитие на центрове за преквалификация

3. Насърчаване на системи за развитие на иновации

4. Адаптиране и популяризиране на правилата за наемане на служители от страни извън ЕС

5. Адаптиране на мерките за стимулиране на инвестициите към спецификите на софтуерната индустрия. Софтуерната индустрия не е капиталоемък бранш - средният размер на дълготрайните материални активи на предприятията от сектор "Дейности в областта на информационните технологии" за 2011 г. по данни на НСИ е бил 61 260 лв., а в "Информационни услуги" - 68 350 лв. Дефинираното в Закона за насърчаване на инвестициите изискване за минимална инвестиция от 1 млн. лв. в един обект във високотехнологични и интензивно базирани на знания дейности от сектора на услугите за получаване на сертификат за инвестиция клас Б е трудно постижимо за преобладаващата част от софтуерните компании. В Закона за насърчаване на инвестициите е предвидена специална възможност за получаване на сертификат за клас инвестиция, когато инвестиционният проект се осъществява във високотехнологичните дейности от сектора на услугите - изисква се откриването на поне 25 нови работни места (за клас Б). Предприятията с до 10 заети лица представляват огромната част от всички предприятия в сектора - 89.7% за "Дейности в областта на информационните технологии" и 92.6% за "Информационни услуги" през 2010 г. Разкриването на 25 нови работни места не е съразмерно на спецификата на стартиране и разрастване на повечето предприятия от софтуерната индустрия. Измененията в Правилника за приложение към Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха направени през март 2013 г., няма да постигнат желания ефект по отношение на софтуерния бранш, тъй като тяхната насоченост определено е в друга посока с фокус върху така наречените "кол-центрове", където се предоставят услуги без особено висока добавена стойност.

6. Съгласуване с бранша на приоритетите по имащите отношение оперативни програми на структурните фондове на ЕС, 7-ма рамкова програма за развитие, Рамкова програма за "Конкурентност и иновации", програма "Учене през целия живот", проектно финансиране на ЕБРД и инструментите за национално финансиране;

7. Облекчаване на административната тежест за индивидуалните ИТ специалисти и консултанти на свободна практика. Потенциално решение може да се търси чрез въвеждането на форма на патентен данък или дефинирани нива за осигуряване специално за индивидуалните ИТ специалисти на свободна практика, които да бъдат прости и ясни така, че да се даде възможност на тези специалисти да излязат "на светло".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Aнализ на компетенциите на работната сила в сектор Информационни технологии 2013 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.