Анализ на конфликтите в България


Категория на документа: Други




Анализ конфликтите в България

Политическа конфликтология

Конфликтите са неизбежна част от живота ни. Те са свързани с различията в разбирането на правата, задълженията, отговорностите, вземането на решения, обещанията, целите, които всеки си поставя и интересите, които защитава. Тук идва мястото да изясним къде е мястото на политическия конфликт в цялостната картина на живот ни и каква роля изпълнява в личната реализация и избора на всеки един човек. Политическият конфликт преплита в себе си всички обществени интереси - духовни, социални и т.н. Самото му реализиране протича в идеологически мотивирани и институционално организирани процеси. Принципът, който важи за всеки тип конфликт е господство - подчинение, при политическия конфликт крайната цел е домогването до властта и достъпа до ресурсите и.

Конфликтът е ситуация на противоположни отношения между хората, които възникват и се развиват вследствие на непримирими техни позиции. Класификацията на конфликтите се основава на базата на: формите на проявление на конфликта в определена област на обществена дейност; причините за конфликта; страните участнички в конфликта; мащаба и продължителността на конфликта; изхода от него.

Груповият конфликт представлява противоборство, в което поне една от страните е малка социална група.

Вътрешния конфликт възниква в групата като борба за лидерството, от протичането на структурно изменение. Всяка група се характеризира със своя специфична социално - психологическа структура, която е подложена на непрекъснати опити за промяна. Именно тук се създават и тези специфични сблъсъци на интереси, които са предпоставка за възникването на групов конфликт.

Междугруповият конфликт възниква между формални и неформални групи - конфликти от този тип са най-често семейните конфликти; етнически конфликти; икономически и трудови; юридически; религиозни ; военни; междудържавни конфликти, включително и политическите.

Според теориите на етническите конфликти се твърди, че това са сблъсъци на националности, традиции на вярата и действията, към биологичните характеристики и териториалното разположение. Според тези теории съществува и концепцията за родството между членовете на една етническа група, които да мисля по отношение на семейни прилики. Концепцията за етническите воини, някои политолози разглеждат като мит, защото твърдят, че първопричините за етнически конфликт не включва етнически принадлежности, а по-скоро институционални, политически и икономически фактори. Противопоставянето на групите може да замести етническата принадлежност за основните фактори, който трябва да опростят идентификацията на принципа приятел - враг.

Другата теория за етническите конфликти идва през 1960 и 1970г. от САЩ, с дебата за белия етнос, ефективния конгломерат. Тази теория търси да обясни упоритостта, като резултат от действията на лидерите на общността, които използват високо технологичните средства за масова мобилизация.

В нашата политическа практика е изпълнена с политически конфликти и противоборство. Типичен пример за тези мои думи са тазгодишните избори за президент и вицепрезидент. Политическият конфликт произтича от борбата за власт и разпределянето на ресурсите.

Съвременният демократичен политически процес се реализира чрез дейността на политическите партии. Факторите, които влияят върху възникването на политическите партии са социалните разслоения и конфликти, които съществуват в обществата. Те пораждат необходимостта от политическо решение чрез дейността на политическите партии. Всички политически кризи, военни конфликти, етнически и идейни разслоения, национални вражди и конфликти са свързани с трайни изменения на институциите на обществото.

Политическите партии в демократичните държави си съперничат за властта, като приемат все по - голям кръг от форми на демократичното устройство. Като това означава, че приемането на властта от партиите в опозиция не се отъждествява със социални разслоения.

В българската политическа практика, политическите партии използват всякакъв вид средства за да постигнат целта си и да удовлетворят интересите си. Ежедневно ставаме свидетели на корупция, манипулация, политическа агресия, черен PR от страна на политическите представители. Тук освен политическият конфликт можем да анализираме и конфликта на ценности. Колко всъщност си позволяват политическите ни актьори и каква е нашата позиция като граждани? Нашата ценностна рамка колко удържа на средствата на политиците?

В мнозина хора виждам не само пълна ценностна деградация, но и липса на каквито и да било граждански позиции. Много често се наблюдава преориентиране на интересите на хората, което предизвиква прегрупирането в социалните и политически групи. Всичко това налага след себе си нова йерархична система, която служи за опора при създаването на нови конфликти на дадената група с опозицията.

Сериозен конфликт е сблъсъка на етносите, намиращи се под обща територия. Сблъсък на гледни точки или стремеж за просперитет на единия етнос за сметка на по - слабия, "доминиращия" етнос поглъща по - малкия и по -слаб, този които разполага с по - малко ресурси за надмощие.

Разглеждано от социална гледна точка този природен закон може да се вмести в обстановката, пред която се намира България. Ромският проблем дълго време ни занимава, слушахме различни версии, различни гледни точки. Много политизиране се извърши търсейки вината за изостаналостта на нашата държава. Виновник беше намерен в лицето на българските роми. Едва ли някой обаче си зададе въпроса дали наистина това е проблем между гражданите или всичко бе провокация за подклаждане на напрежение между гражданите, дестабилизиране на политическата система?

Демонстрациите на етническа основа са недопустими! Последвалите го антиромски протести в цялата страна, показват грешката на системата, за неуспеха за справяне с интеграцията на този проблемен етнос. Тези демонстрации спечели доста критики от европейската общност, поради много пропуски и много грешки на системата ни. Недопустимо е една европейска държава да допуска подобни масови прояви, с брутални изказвания на расистка основа, ако мога така да се изразя. Развитието на такъв тип събития са в разрив с основните права на човека, които са заложени в Европейската харта за правата на човека, както и с политиката на самия Европейски съюз.

Агресията, която се създава между тези две групи произлиза от неравнопоставеността, в която се намираме. Грешките на социалната политика на нашата държава е причина за създаване на недоволство и ескалиращо напрежение. Адекватната намеса на държавния апарат, опита за интегриране на българските ромите в държавната структура, чрез достъпно образование, осигуряване на работни места, на жилища и прочие е една от причините тази част от българското население да се превърне в бреме за активно - трудещата се част от населението. Издръжката на такава голяма част от нашето общество от лоялните данъкоплатци подклажда омраза и агресия.

Да погледнем тази ситуация от друга страна. В чий интереси работи такъв тип политика? В случая бих могла да кажа, че това е манипулация върху общественото мнение. Подклаждането на такъв тип чувства между гражданите във време на политическа и икономическа криза говори само и единствено за желанието на политическа група да изпъкне и да улови именно тази част от българското общество, на която лесно се влияе от чувствата си за национална гордост и национално идентифициране. Именно тази част от населението на една държава подлежи лесно на манипулация. Обикновено това са хора, възпитани в изостанали във времето ценности, ценности характерни за фашизма. Идеалите за чиста нация са в пълен разрез с демократичните принципи и принципите на глобализация. От тук следва да поясня, че за мен е крайно недопустимо в политическата система да съществуват партии и движения подклаждащи именно етническите различия. Това е крайно неуместно и пречи на интегрирането и консолидирането на населението в единно гражданско общество.

Актуален пример за политически конфликт са политическите кампании на кандидатите за президенти. Политическата криза и недоверието, което управляващите успяха да създадат в гражданите сама по себе си говори за дисбаланса в системата. Макар опита за демократизиране на избирателния процес, чрез пълна прозрачност от страна на кандидатите, ние пак станахме свидетели на безпринципни коалиции и неетични подкрепи на партийна основа. Типичен пример за мен това е подкрепата на ДПС, която се обяви за кандидатурата на г-н. Ивайло Калфин излъчен от БСП. Създаването на една толкова силна опозиция срещу управляващата ПП ГЕРБ показва именно един открит политически конфликт, не приемлив за европейска държава.

Сам по себе си конфликта възниква от сблъсъка на две или повече мнения, интереси, позиции по даден въпрос. Етническите конфликти са пагубни на обществото. Те възникват при опита един етнос да доминира над друг. Веднъж възникнал подобен социален конфликт изисква след себе си активната намеса на държавния апарат, които чрез законови норми да овладее проблема. Това е задължително поради факта, че етническия конфликт пряко застрашава националната сигурност на държавата, винаги може да прерасне във война между етносите и да доведе до гражданска война.

При разглежданият етностен конфликт положението би било овладяно при опит за интегриране на българското ромско население в държавата. Осигуряването на достъпно образование, работни места и домове за тези хора би намалило негативния ефект от създаденото положение.

Принципът действащ в България е необразованите граждани да "тежат" върху активните и работещите граждани от обществото. От тук идва следната зависимост: нямайки професия или занаят, тази група от хора прибягва към черен начин за набавяне на средства за прехрана. Точно тази действителност събужда напрежението и разцеплението на народа.

Искам да уточня, че има и много необразовани българи и бих желала да изразя моята лична позиция, че етноса играе роля в манталитета на човек, но по-голямо влияние оказва заобикалящата го среда. Фиксирайки този етнически проблем искам да покажа и политическия аспект на положението. Ненавременната намеса на държавната институция с опит за интегриране на тази част от българското население към останалите.

За мен несправедливостта на този междуетнически конфликт идва от некоректността в оценката на хората. Лепването на етикет върху всички, заради грешките на един или на малцинство от хора е практика, към която всички се придържаме. Но запитвали ли сме се имаме ли право да обвиняваме? С какво ние "нашата порода" сме по- добре от тях? За мен справедливостта е именно, намирането на разликите в хората. Човек е това, което е! Не сме еднакви и не е редно да се отъждествяваме еднакво с другите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на конфликтите в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.