Анализ по етнология


Категория на документа: Други


 УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Катедра: "КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО"

АНАЛИЗ

На тема:

Характеристика на морала, бита, манталитета и народопсихологията на балканските народи през погледа на чуждите пътешественици

СОФИЯ 2012 г.

Пътешествениците,които са преминали през земите ни са много.Всички те ни поднасят своите впечатления и детайлизирано ни представят морала,бита и манталитета на балканските народи.Подробностите с които ни запознават убеждават колко тежък е бил периодът на османското владичество за българина.Богатото описание на действителността тогава ни помага да изградим ясна представа и да стигнем сами до собствен мироглед.
Чешкият пътешественик Ярослав Ирасек въз основа на наблюденията си в Свищов е свидетел на странен за него турски манталитет.Описанието на турчина,което дава е с изцяло отрицателни качества.Характеризира го като неграмотен и ограничен.Когато попада в канцеларията,той меко казано е доста възмутен от обстановката в нея.Тя е мръсна,липсва елементарна хигиена, ,, нечиста стая с неравен под, миндерът, който се точи покрай стените, е толкова раздран, че се подават парцали, басмени парчета и конски косми'',а тази атмосфера е допълнена от млад мъж-неграмотен,изразяващ ниска култура и твърде нелюбезен.Характеристиката,която се наблюдава и при чиновника в никакъв случай не се различава от вече посрещналият го турчин.Той е с ниска култура,едва се справя с четене и писане,липсват му качествата за извършване на дейността-чиновник.Той е толкова неук,че буди подигравки и е обект на надсмешка.Манталитета с който се сблъсква Ирасек,явно е съвсем нормален за турската институция през този период,но съзнанието и мирогледа на чужденеца е съвсем различен от техния.Не само обстановката,но и нравите и темперамента будят една погнуса и отвръщение в пътешественика,тъй като възгледа му е съвсем различен.

Паралелно с описанието на турската институция с която се сблъсква Ярослав Ирасек ни дава една съвсем различна картина на българската къща.Четейки характеристиката,която прави на българите, виждаме,колко по различен начин на живот водят.Започвайки от личната им хигиена,грижата,която полагат за домовете си и за добрият и поддържан външен вид.Няма как да не ни направи впечатление описанието,което дава за къщата ,, Стълбите, чардакът и всичко дървено е изтъркано с керемиден прах, който се е набил в пролуките и те червенеят. Стените се спускат от тавана до пода бели като пресен сняг, без петънце.'' Както сам изтъква хигиената и обстановката са на високо ниво,явно поддържани от жени-домакини.Те едновременно успяват да изглеждат добре,елегантни са и имат усет за облекло.Спретнати,чисти и добри къщовници.Съчетават в себе си много качества.

Наблюденията на унгарския пътешественик Келемен Микещ от 1738г. във Видин ни разкриват една потресаваща картина,която отразява турското надмощие над българите.Самата обстановка е мрачна,изпълнена със смразяващи ежедневни гледки.Достойнството и честолюбието на българите е потъпквано от турците.Турският манталитет е чужд и странен за разбиране на много от нациите.Унгарският пътешественик описва българката,като жизнерадостна,умееща дори и в трудни моменти да пее и танцува,което олицетворява нейната издръжливост и непреклонност пред натиска. Бенямин Калай от 1868г. отново описва българката като изключително трудолюбива,полагаща усърдие във всичко.Ако ги съпоставим с турските жени си правим извода,че са съвсем различни като манталитет.Отличават се от българките с това,че търсят разкоша,стремят се по остроумен начин да си осигурят лукс.Помпозността за тях е на преден план,непоколебими и готови на рандеву,само и само да си осигурят задоволяване на потребносста от великолепие и блясък.

В къщата на Сабри паша обстановката не се отличава със поддържани хигиенни норми.,,....Съдът и каната бяха изработени с рядко изкуство, обаче и двата съда бяха мръсни, а кърпата беше по-скоро парцал.",,... Пред всеки се намираше само една чаша и пиехме от нея и вода, и бяло и червено вино."Обяда по-скоро буди погнуса у чужденеца.Силно е възмущение от липсата на естетически норми дори по време на храненето.Мръсотията и нечистоплътието отново се открояват дори и на трапезата.

Пътешественика ни разказва и за сръбските нрави и обичай,чужди на немци и пруси.Трапезата им изобилства от тежки ястия,неусвояеми от чужденците.Различие в културата и традицията се наблюдава и по отношението на облеклото на сърбите и власите.Въпреки,че българите са обект на подтисничество,те будят и страх в турците.Колкото и да се опитват да ги умаловажат като народност,бит и култура българите превъзхождат във всяко едно отношение.Анонимният френски пътешественик от 1621г. с удивление споделя за естетиката и гиздавостта на българката по отношение на облеклото,а в същото време охарактеризира турците,като мързеливи,свикнали да безделничат,отколкото да се трудят за препитанието си.А.Пуле 1658г.споделя мнението на другите пътешественици за облика на българката.Съпоставя ги с французойките,като добавя още едно качество от вече изброените,а именно милият и внимателен темперамент.Любезността е още едно присъщо качество на българите.

Облика на София и Пловдив представен през погледа на Антон Вранчич (1553-1567) откроява типичната за този период картина. ,, София. В самия град няма нито една отличителна къща, почти нито една каменна. Всички са ниски, скрити чак в земята и дървени. Градът е украсен само с турски джамии, с техните високо охлювообразно завити минарета, които придават на градовете некрасив вид."Турското присъствие силно се налага над българския облик на града.За Пловдив казва : ,, . Къщите му не са разхвърляни и са по-широки, отколкото високи, според обичая на своето население. Правят впечатление джамиите, баните, керван сараите. Останалите сгради са ниски, направени от кал и дърво и едва се забелязват."Градовете са тотално обезличени и не съдържат в себе си нищо открояващо се.Всичко е изпълнено с една сивота и простодушие.Ханс Дерншвам (1553-1555) също се присъединява към впечатлението на Вранчич.Допълва картината като описва нищетата и мизерия,който царят в домовете и извън тях. ,,Не видяхме добре построена къща, а от двете страни - само дървени бараки или дюкяни, както е обичаят на турците."В целия Пловдив се вижда отражението,което дават турците в българския облик.Обстановката е потресаваща,имайки се предвид,че по това време турците търгуват с хора,използват ги за разменна монета,а в същото време ги ползват като подарък за работна ръка.Турския мироглед е изключително безмилостен и коравосърдечен,те не изпитват никаква хуманност към българите.Обезличили са ги и гледат на тях като на работна ръка.Въпреки всички несгоди,българите показват издръжливост.Борят се за препитанието си,издържат всичките несгоди и същевременно показват твърдост пред поробителите.Руже Бошкович,1792г. добавя още една характерна черта за турците-обичат да прекаляват с алкохола.Друг открояващ момент,който долавя пътешественика е свързан с образованието:,,.... всеки баща е натоварен да се занимава с обучението на своите деца."По думите на разказвача турците освен всички отрицателни качества са и много разюздени,моралът им е изключително нисък,груби са в отношението си към българите.Мери Монтегю (1689-1762)г. също долавя бедността в начина на живот.Подтисничеството няма предел,турците потъпкват българското достойнство.Данъците са безбожно високи,а хората тънат в мизерия и нищета.Турският манталитет позволява на жените да извършват незабелязани прелюбодеяния.Облеклото им е типично за тях-ходят винаги с покрити лица и фередже.Евреите са описани като хора с търговки нюх, ,, Поели са цялата търговия на империята в свои ръце отчасти благодарение на здравия съюз между тях, но главно поради ленивия нрав и липсата на трудолюбие сред турците."Елизабет Крейвън,1786г. описва по този начин туркините: ,,.... нацапани лошо с бяло и червено, веждите им са скрити под една или две черни линии, зъбите им - черни от пушене и почти всички са с прегърбени рамене - изглеждат по-скоро отблъскващи, отколкото хубави. Това се дължи на начина, по който седят от детинство - като шивачи."

Джорджина Макензи и Аделина Ърби (1861)г. споделят:,, Българите са отлични слуги - сръчни, предани, честни и са единствените в Турция, които не са мързеливи."Отново на преден план се изтъкват положителните черти на българина.В Прилеп се наблюдава един странен манталитет и обичай,а именно жените да се омъжват едва когато са достигнали зряла възраст.,, Не им позволяват да се омъжат до навършване на 30 години." Причината за това е,че зрялата жена би могла да предложи повече и да бъде по-дейна в трудовите процеси.

Изградената представата за периода в който са посетили пътешествениците нашите земи формира една ясна концепция за изключителна борбеност,непреклонност към поробителя и не на последно място съхраняване на идентичност,нещо много важно за традицията и културата.Изключителната духовна и морална сила буди възхищение във всеки пътешественик.Впечатленията им са почти единтични,открояват се и правят силно впечатление моментите в които българският народ е представен с изключително висок морал,принципи,силно изразена духовност и запазени ценности. Издръжливостта и силният ни дух помагат на българите да издържат пред натиска на подтисниците.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ по етнология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.