Анализ върху поетичния идеализъм на Новалис


Категория на документа: Други




ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

А Н А Л И З:

"Поетичния идеализъм на Новалис.
Търсенето на истинска, свободна форма
на философията, като поезия и живот"
Разсъждения върху фрагмент № 31

Пловдив 2013

Новалис (1772-1801) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг. Немски поет и философ, представител на Йенския романтизъм. Нарича философията си "магически идеализъм", търси единството на човек и природа, изкуство, религия и философия. Защото поетическите му видения, характеризиращи дълбок мистицизъм са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата.

Според Новалис: "Идеята на философията е една тайнствена традиция. Философията е изобщо задачата да се знае".

Знанието е това, което е известно, което е установено в резултат на познавателна дейност. В по-общ смисъл това е науката изобщо. Всяка наука трябва да умее да дефинира своя предмет и да посочи своята разлика от другите науки. В различните науки това е повече или по-малко сложен проблем. Но най-сложен е проблемът във философията. Въпросът за дефиниране на философията е един от основните и най-важни проблеми на самата философия. Да философствам, означава да се запитвам кое е същественото в човешкото съществуване и кой е пътят към знанието. Самото задаване на подобни въпроси е философстване. Във философията въпросите често са по-ценни от отговорите. Защото истински философските въпроси никога не получават окончателен и изчерпателен отговор, както и не съществува точна и категорична дефиниция за знанието изобщо. Философията е най-древната наука, но е млада, защото никога не остарява. Тя не прилича на математиката, физиката и химията, защото не използва точни теореми, формули и специални символи, освен в символната логика, която леко се доближава до математиката. Нейният език прилича повече на езика на ежедневието и литературата, но има и много различия по които се отличава от тях.

"Това е една неопределена наука на науките, мистицизъм на стремежа за знание изобщо; сякаш духът на науките, следователно неподдаващ се на изобразяване, като напр. в картина или приложен на практика - завършеното изложение на някаква специална наука."

Великият и неустоим стремеж на човечеството от древността до наши дни е именно стремежа за знание, защото то е прозрение за света, мъдрост, слава и сила. Пътят на човечеството е път към познанието.

Не случайно стремежът към знание е от изключително значение за всеки индивид, защото той е в сила, надмощие и основа за развитие. Ние хората сме обречени вечно да правим избори, да изпитваме разочарование или гордост от постигнатото и да се стремим към себенадмогване и усъвършенстване.

Мъдростта е мистичното прозрение, че не си достигнал предела на знанието, че пред теб лежат множество неразгадани и неоткрити тайни. Тази мъдрост именно дава усещането за ограничеността на знанието, за слабостта на човека. Но точно това усещане е великата сила на човека. От нея тъкмо се раждат амбицията, целта, пътят, устремът, откривателството...

"Всички науки обаче са взаимозависими - следователно философията не бива никога завършена. Едва в цялостната система на всички науки философията ще стане ясно видима."

Филисофията може да бъде определена като вид теоретично изследване, когато приемем, че тя се основава на човешката природа, като екзистенция. За да има практическа полза от философията, проблемите и трябва да засягат битието на отделния, единичния човек в конкретността, на неговото екзистиране. Философстващия човек трябва да умее да философства конкретно, т.е. той трябва да рефлектира върху това, което е и което трябва да бъде. Философските идеи са нещо много- смислено, те не могат да се сравняват със знанията, които ни дават другите науки. Философията борави с идеи, а не със знания.

Поради своята сложност философията не може да се определи еднозначно и всеки опит в това отношение поражда едностранчиви възгледи за нея. Философията е носителка на нов стил култура, на нов начин на мислене и не бива никога завършена.

"С това мистично естество на философията може да се обясни защо всеки търси нещо друго във философията и защо истинската философия не е могла никога да бъде изобразена".

Ако човек не се усъмни в това, което е прието за истина от другите, не би стигнал до нови открития. Истинската философия не е могла да бъде никога изобразена, защото в основата и стои съмнението, че ни кара да мислим и води до разкритие. Именно затова и философията търпи непрекъснато своето развитие, защото в началото на всичко винаги лежи съмнението. Съмнението води до друго съмнение, и така всичко се превръща в един безкраен кръговрат.

Най-важното във философията е търсенето на истината, чрез поставянето на въпроси и умението да се съмняваме във всичко, а не създаването на някаква догматична система от отговори. Защото всеки отговор на свой ред поражда нов лабиринт от въпроси и всеки път ни води още по-навътре. Както е казал Новалис: "Тайният път води навътре".

??

??

??

??

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ върху поетичния идеализъм на Новалис 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.