Анализът на информацията, получена по пътя на политическото разузнаване


Категория на документа: Други


Анализът на информацията , получена по пътя на политическото разузнаване

Разузнаването е един от най-старите и незаменими помощни инструменти на политиката. Той представлява по своя същност комплекс от различни специфични дейности за придобиване на информация. Такава която разкрива неизвестности в състояние, тайните и плановете за намеренията с оглед предстоящите действия на държавните власти. Като основоположник на класическата разузнавателна тория се смята китайския мислител Цун Дзъ с неговия "Трактат за военното изкуство" . в древността и средновековието разузнавателната дейност се е свързана главно с непосредствената преспектива за водене на война. През 19-20 век приложното поле на разнузнавателните дейости се разширява. Постепенно става необходима информацията за характера на вътрешнополитическите процеси, протичащи в даденото общество, неговите икономически преспективи както и морала и волята на нациите за постигане на определена цел. Практически разузнаването предполага полагането на усилия за получаването на достоверна информация свързана с множество значими обекти на политическия интерес.
Главната специфика е , че данните при разузнаването се получава най-често по нелегален път. Разузнаването позволява да се получава информация жизнено важна на политиката, която не може да се добие по друг начин.
В началото на века в областта на разузнаване действа емпиричния подход. Той се изразява в разбирането, че разузнавателните органи трябва да бъдат доставчик главно ан фактологическа информация. От втората половина на 40те години се налага доктрината на синтетичния подход. Идеята на този подход се състои в това отделни съставки на емпиричната раузнавателна информация постоянно да се групират и обединяват логически в максималмно широка и всеобхватна картина. През 20 век се заражда новата разновидност на анализа- разузнавателния. Това е съзнателна, целенасочена обработка на комплексна информация, получена по разузнавателен път.
Информацията доставяна
От органите на разузнаването, с които основно работи разузнавателния тип анализ, изпълнява няколко специфични функции :
* Първо, първичната инфо има незаменима сигнална функция, тя трябва навреме да предупреждава институциите на властта за предстоящи събития.
* Второ, важна особеност на инфо е че тя създава възможности за институциите на държавата да влияе върху поведението на партньорите в политиката,
* Трето, след обработката на инфо, се увеличава равнището на секретното познание, притежавано от властите, което те използват като база за управление.

За да бъде ефективен разузнавателния анализ, трябва да се знае какво е обект, предмет, целта и методите за набирането на инфо:
* Обект- вътрешен и външен. Вътрешният се разбира като събиране на инфо вътре в границите на дадена държава. Външния компонент е свързан с това че се събира инфо за отношението на дадена обществена система с външна за нея среда.
* Предметът- детайлизиране същността на обекта, състоянието на вътрешната и външна среда, разкриването на специфични фактори, избягването на неблагоприятни фактори.
* Целта на инфо се свежда до следните задачи : да се дефинират добре сроковете свързани с рисковете за сигурността на политическите фактори; да се прави оценка на ресурсите;
* Методите са сканиране, мониторинг
Разузнавателният анализ представлява научно технология за получаване на ново знани, свързано с разкодирането на скритите страни на интересуващия ни политически обект, извлечено на базата на инфо, получена от открити или оперативни източници действащи под прикритие.
Функциите на пазузнавателния анализ в политиката:
* Първо, най-напред този анализ посочва каква е неопределеността и кои са неизвестностите въвъ вътрешната и външна среда. Без да се разрешат проблемите на неопределеността в политиката може да се породи три типа опасни политически продукта: опасността, заплахата и рискът.
* Второ, важна функция е познавателната функция. - разкрива се същността на няблюдавания политически обект, причините които са го породили, тенденциите и закономерностите в развитието му.
* Трето, разузнавателния анализ трябва да е инструмент за ранно сигнализиране в политиката. Изпрварвща политическа инфо която предшества заплахите за интересите на държавата.

Видове разузнавателен анализ:
* Първо, диагностичен анализ- да се разкрив моментното състояние на изследвания обект
* Второ , анализът на закономерности- да изясни факторите които определят трайно същността на особеностите на обекта на анализ
* Трето, прогностичния разузнавателен анализ - да се формулират алтернативите за възможно бъдещо състояние и предстоящи преспективни действия на въпросния обект.

Технология на разузнавателния анализ:
Това е спецификата на интелектуалната дейност, която е свързана с трансформирането на получената първична инфо в информационен продукт.
Първа фаза обикновенно се нарича конкретизация на проблемната информация. Обределянето на някаква неясна ситуация при която знанията ни свързани с даден политически обект са достатъчно за да се види същността на проблема. Тези проблемни ситуации могат да са:
* Първо откриване и работа с определено детерминиран проблем.
* Второ, ангажиране с оганичено случайни проблемни ситуации. Тук се анализират вероятностните.
* Трето, в разузнавателния анализ може и да се появи напълно "случаен проблем" при него не могат и да се определят вероятностите за поведение.
* Четвърто, анализът може и да се срешне с "неопределен проблем" тяхното анализиране е свързано с прогнозирането на предстоящи, вероятни бъдещи събития.
Първата фаза е приключила , когато на базата на събраната разузнавателна информация аналитикът успее да формира предварителна, работна хипотеза. Така аналитикът се насочва към търсене на допълнителна обективна информация.
Втора фаза се нарича "подбор и групиране на основните данни". Подборът на данните е съобразен вече с конкретно с първоначалния мисловен модел, формиран аналитично. За един ефективен разузнавателен анализ, в тази фаза е възможно възникването на 3 главни типа ситуации:
* Първо, данните да се окажат достатъчни.
* Второ, данните да не са достатъчни, но да е възможно те да бъдат разширени.
* Трето, данните да са недостатъчни, но да не е възможно да се придобият нови.

Основното предназначение на аналитичните операции във втората фаза е да се получат убедителни групи от еднородни факти (отнасят се до едно и също явление). Тази фаза се смята за приключила, когато се извърши събирането и групирането на данните.

Трeтата фаза на разузнавателния анализ се нарича извличане на ново знание. Основните цели са: разкриване на връзки от по-общ характер и разкриване на "причинно-следствени връзки" (тълкуване на вече групирани факти). (вж. стр 312 за пример!). Причинно-следствените връзки биват позитивна и негативна (обратна). Използват се няколко устойчиви подхода за извличане на ново знание в случаите на фактологическа неопределеност.:
* Първо, т.нар. "мозаечен подход" - събира наличната информация и я подрежда в логическа последователност. Съществуват 2 ограничения: функционални (липсващите, но необходими елементи не могат да бъдат намерени) и "когнитивни" (възможност/невъзможност на аналитика да достига до собствени умозаключения)
* Вторият подход се нарича диагностичен подход. Смята се, че той отчита по-пълно ограничеността на разузнавателните данни и дава по-голям шанс, за проява на личните интелектуални възможности на анализиращия. Последният трябва да се научи да борави с "признаци" (особеност на предмета, човека, явлението) и в тях да търси "ориентири", показващи наличието на тенденции, характерни за даден процес.
Четвъртата фаза на разузнавателния анализ е свързана с формулирането на изводи и разработването на хипотези. Често се получават реални резултати, но в някои случаи резултатите имат вероятностен характер. Практическото използване на точно формулирано ново знание, придобито по пътя на разузнавателния анализ е ясно. Т веднага се превръща в основа за формулирането а официалните политически решения от страна на властта.В реалната практика, работата с "предполагаемото вярно" е много по-честа. Работата с "предполагаемо вярното знание" протича в 2 взаимносвързани етапа.
* Първият се нарича формулиране на хипотезата. Спазват се следните правила: хипотезата се базира на наличните безспорни факти; при наличието на повече хипотези се избира тази с най-голям брой убедителни факти; алтернативните хипотези не могат да се третират като едновременни истини.
* Вторият етап се нарича "проверка на хипотезите". Съответно хипотезата можеда се докаже или отхвърли. Съществува риск, данните потвърждаващи дадена хипотеза, да потвърждават и други. Ето защо много специалисти предпочитат да вървят по обратния път: "опровергаване", т.е. отхвърляне на хипотези до достигане на обективно ново знание. При този подход аналитикът противопоставя хипотезите една на друга. За целта той използва т. нар. "матрична схема" (вж. стр. 316): избира се хипотезата, покрепена с най-много факти. Приема се, че с това завършва четвъртата фаза.
Петата фаза в структурата на разузнавателния анализ с свързана с изготвянето ан крайните полит. продукти. Това е финалната фаза. Главната практическа цел е изработването на окончателните документи, с които разузнаването обслужва политиката. Тези документи трябва да се отличават с голяма яснота, максимална краткост; ключовите моменти и основните изводи да не се излагат в края на текста, а в началото; градация на вероятностите. Основните видове документи според срока на представяне са: "периодичните документи" (ежедневни сводки, месечни справки, годишни обобщения) и непериодично изготвяни. Според съдържанието биват: "сигнални документи" (имат предупредително значение), "оценъчни документи" (разкриват същността на по-широк кръг от проблеми с траен характер); "анализи" (изясняват в дълбочина комплексен тип проблеми); "базисни изследвания" (съвкупност от мащабни, изчерпателни проучвания - полит., икон., социални, демографски); "психологически профили" (биографичен тип разработки за значими полит. лидери, общественици, съчетани с изводи за тяхните личностни качества).
Основните видове документи, създавани в края на разузнавателния анализ се класифицират на базата на определени признаци:
1. Според срока, определен за предоставяне.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализът на информацията, получена по пътя на политическото разузнаване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.