Анархизмът


Категория на документа: Други


Анархизъм

Курсова работа

План за работа:

1.Що е анархизъм? Какво означава да си анархист?
2.Разпространение на анархизма във времето
3.Класици на анархизма-техната гледна точка относно анархизма като идеология
4.Анархизмът в България-граници -времеви и териториални

Азнархизъм произлиза от гръцкия термин αναρχία, което означава безвластие. Отхвърлянето на властта, под каквато и форма да се явява тя (държава,авторитет,закон), е основният пирнцип на анархизма. Анархизмът е израз на определена тенденция в социоално-икономическото и политическото развитие. Израснал от хетерогенните и в известен смисъл синкретични идеи, той се развива и утвърждава като една от формите на социално съзнание.
Анархизмът действително не носи традиционните белези на нито една философска школа или партийна идеология. Определяща роля в анархизма играе не теоретичният или политическият авторитет, а идеята за лична свобода и нейното практическо отстояване. В традицията на анархизма откриваме някои сходства с гражданските движения в съвременния свят, с тяхната спонтанност и самоорганизация, но не и с партийните принципи на организация. За разлика от партиите, които се борят за властта в държавата, и за разлика от гражданските движения, които се явяват коректив на държавното управление, анархизмът е не само неформално и неправителствено движение, а традиция, която от самото си създаване до днес отрича партийността, парламентаризма, властта и държавата. Анархизмът е постоянната антипартийна, антипарламентарна и антидържавна опозиция. Най-близо до практическия израз на тази опозиция е актът на гражданско неподчинение, чийто пръв прокламатор е анархоиндивидуалистът Х. Торо. През XIX век, в зората на систематичното обосноваване на анархизма, многовековната борба против насилствено господство на човек над човека се сдобива с "природен брат" , който е пристрастен към личното своеобразие и индивидуалната свободна воля. Традицията се раздвоява. Формират се две главни насоки на развитие - индивидуалистична и соациална. Те рамкират широкия диапазон от варианти и инварианти както в класическия, така и в модерния анархизъм.
В историческото си развитие всяко от двете основни направления в анархизма преминава през различни фази, а менящата се социално - историческа реалност извежда на преден план една или друга от анархистките тенденции. Незименни обаче остават - мотивацията и целта, антиспекулативната нагласа, ключовите понятия и водещите проблемно - тематични полета.
Ненасилие, лична свобода, анархия, саморазвитие и самоорганизация са основни понятия а анархизм, но взети не в тяхната абстрактна всеобщност, а като екзестенциални и взаимосвързани реалии.
Смисловозадаващо ядро на анархизма е опозицията между насилственото подчинение и личната свобода, чието решение е безвластието(анархията), негова философска основа - изострената до краен предел противоположност между абстрактното и коректното, общото и единичното, недействителното и действителното.
От XIX век насетне анархизмът е неотменен противник на държавата, която по думите на М. Ганди е " концентриран израз на власт". Властта се разбира като систематична принуда към нещо, което противоречи на човешката воля, като организирано насилие от човек над човека. Борбата против държавата за анархистите означава борба, на първо място против институционализираната и нормативно закрепена власт, защитавана с всички средства - от манипулациите до най - суровите наказания.
За разлика от марксизма, анархизмът не се учи. Не се поддава на преподаване.Той е както социална философия,така и начин на живот. Политиката му е, че ние сами трябва да променим своя живот като се избавим от управляващите "тирани", на които е изключително изгодно пасивността на народа. За анархистите другите идеологии ни правят безсилни, загубват тотално своята нация. Определя като учение, защото в себе си съдържа концепция от философски, исторически, психологически, социологически и политически възгледи. Анархистичната мисъл не отрича важността и необходимостта от организация. Поставя си за съвсем различен начин на самоорганизиране, който осигурява автономия на своите съставни части, като едновременно с това отговаря на насъщните потребности на общността.Анархистите винаги са се противопоставяли на всички опити за подчинение на работническото или революционно движение. Те препоръчват самоуправлението, колективното действие и автономията на трудещите се. Техните действия имат за цел исканията за по-добър живот, както и обществен напредък.
Анархистите правят опити,без да се отричат от своите принципи,да се адаптират към днешния нов, изменен свят, към съвременните обществени и политически борби. На сегашния етап на борбата за човешки прогрес демократичните цели на анархистите намират почва в реални проблеми и процеси,преди всичко в нападките и борбата срещу бюрокрацията.Психологически анархистът е емоционален тип в смисъла, който му дава характерологията. Това означава,че събиттията, които могат да изглеждат лишени от значимост или от интерес средностатистическите хора, при него провокират дълбоко субективно сътресение.
Анархистът веднъж завинаги е избрал да бъде самият себе си. Неговият екзестенциален проект включва постоянния бунт, като той може да приема както насилнически,така и ненасилнически форми.
Класическият анархизъм полага началото на качествено нова степен в развитието на антигосподарската традиция през вековете. Той се появява като пряка теоретична рефлексия и практическа реакция на неосъществените от Великата френска революция ценности и идеали на Просвещението и на неоправданите народни очаквания за равенство, братство и свобода. Именно Великата френска революция е събитието, което изиграва решаващата роля за първоначалното обосноваване на анархизма като социално-философска концепция от Уилям Годуин (1756-1836), още в края на XVIII век. Подготвена идейно от епохата на Просвещението, тази революция се отличава с изключителната си мащабност и радикализъм.
Белязан най-напред от знака на Просвещението,класическият анархизъм продължава да се развива концептуално и организационно под влияние на последвалите революционни вълни в Европа, всяка от които заема свое определено място в историческите хроники на анархизма, благодарение на легендарните негови мислители и дейци, оставили незаличима следа в историята на анархизма не само като мисъл, но и като дело, обвързвайки личната си съдба с историческите събития.
Най-забележителното явление от историята на анархизма в посока на интеграции и насочване на вниманието към конкретни проблеми и социални групи в началото на XX веке появата на силно анархосиндикално движение (главно във Франция, Испания, Италия), както и дейността на анархокомунистическата организация ФОРА в Аржентина. Сред първите организатори и теоретици на това разклонение на анархизма са Емил Пуже, Фердинанд Пелутие, Жорж Сорел и Рудолф Рокер. Анархосиндикализмът внася нов момент в тактиката на анархизма - освен пропаганда и организиране на въстания, анархосиндикалите прилагат всеобщата стачка като адекватна форма на борба в новите условия.
Времето на двете световни войни, преследванията,относителният политически баланс и икономическа стабилизация в следвоенно преструктурирания свят е период, през който анархизмът преживява най - дълбоката си идейна и организационна криза. В резултат от политическите репресии над анархистите, довели до капсулиране,екстремни прояви и деградации,вътрешни разцепления и деформации, се стига до загуба на автентичност и социална опора. Налага се мнението за анархизма като нерелевантен на новите социални реалности и се формира изцяло негативно отношение към него. Необходимата трансдормация изправя анархистите пред дилемата за примествеността и развитието. Мненията не са единни. През 30-те и 40-те год. на XX век забележителният историк и теоретик на анархизма Макс Нетлау работи за теоретико-операционалистичното развитие на анархизма в съответствие с коренно изменената социална реалност.
Основоположниците на анархизма се безкомпромисни критици на всяка държавна форма. Те отхвърлят не само монархията, но и републиката. За тях са неприемливи както либералният, така и социалистическият държавен модел. Либерализмът е за минимализиране на държавното управление, но либералната политика задълбочава социално - икономическото неравенство. Държавническият социализъм е за равенство и справедливост, но разчита на държавата като инструмент за неговото постигане и не премахва държавната власт. Съгласно каузата на анархизма, свободата без социализъм се превръща в привилегия, а държавният социализъм без свобода не премахва робството.
За обществото от анархисти е важно населението да е свободно от подчинението на законите,да няма полиция,съд,държавно управление.Общественият живот да е изграден без участието на държавна принуда.Анархисткото общество се основава на свободни отношения между хората.
Ранният анархизъм е индивидуалистичен . Негови представители са Прудон, Грави и т.н. Те са за запазване на индивидуалното стопанство и частната собственост. За тях правилното решение е да се унищожи авторитарната държава с нейното законодателство и да се спре намесата и в обществения живот.

Един от великите представители на анархизма е Прудон. Той е френски икономист и социолог.В съчинението си той описва,че тези, които натрупват собственост, го правят за сметка на други. Трябва да бъде премахната крупната собственост като бъде преразпределена. Натрупването на собствеността се осъществиява под протекцията на държавата, затова тя трябва да се премахне като институция. За него трябва и религията да бъде премахната. И по този начин и авторитета на държавата. Прудон е против всеобщото избирателно право и против народното представителство, против законодателството. Това за него са форми на абсолютизма. Така ще се създаде нова обществена организация, която той определя първо като анархия, а след това като федерация.

Класици на анархизма

Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин(да се напише за тях повече!!!!!) са представители на късния анархизъм . Той е колективистичен, а дори комунистически. Производствено потребление на блага трябва да се осъществява от свободно образувани съюзи. Частната собственост трябва да се унищожи, а също и държавата.

Друг класик на анархизма е германския философ Гаспар Шмид, известен още като Макс Щирнер. Той дава етически основания на анархията.Отрича човечеството в името на личността и концепцията му е определена като етически солипсизъм. За него е абсолютно необходима частната собственост, и най-вече връзката на индивида със собствеността .Това е субективно - идеалистическа теория, според която съществува само човекът с неговото съзнание. За Макс Щирнер човек в зряла възраст се превръща в егоист. За него само личността е реалност.

Михаил Бакунин е най-значимия представител на комунистическото направление в анархизма. Възгледите му са повлияни от теориите наПиер- Жозеф Прудон и Макс Щирнер. Бакунин представя егоизма като стремеж към пълна свобода. Основно понятие в неговото учение е схващането за свободата. Политическата държава и законодателството са единствените пречки по пътя към свободата. За това те трябва да бъдат премахнати, за да съществува бъдещото общество.
Бъдещото общество не се нуждае от държава, а там където почва държавата, свършва свободата.Защото предназначението на държавата е да потиска свободата на народа. Бакунин е против законодателството,а законите за него са политически наложени.

За Михаил Бакунин принцип на анархията е федерализмът. Федерацията трябва да замени държавата. При този модел на обществена организация, принципът на изграждане е обратен на този на държавата - отдолу нагоре и предлага децентрализация на управлението.
"Аз съм убеден привърженик на икономическото и социално равенство, пише Бакунин, защото зная, че извън това равенство свободата, справедливостта, човешкото достойнство, моралът и благоденствието на хората, както и възходът на нациите ще си останат чиста лъжа. От друга страна, като привърженик на свободата - това главно условие за човечността - мисля, че равенството трябва да се обособи посредством спонтанната организация на труда и колективната собственост на свободно учредили се сдружения на производители, федерирани в комуни без висшата и настойническата дейност на Държавата."

Другият представител на анархизма е Пьотр Кропоткин, който е последоватл на Прудон и Бакунин.Привърженик е на анархията, , извежда етическо обяснение и оправдание на анархията, определя нравствеността като система от чувства и понятия, които се развиват в човешкото общество. В представи на Кропоткин човекът е нравствено и морално същество. За него престъплението и нарушението водят началото си от икономическият и политическият ред и в крайна сметка - в държавата.
Анархистите представляват истинско течение в международното синдикално и работническо движение. Негови прояви могат да се открият във всички революционни движения както от XIX в., така и от XX в,, като се започне с Парижката комуна от 1871 г. и се свърши с Руската революция от 1917 г. и Испанската революция през 1936 г.
Влиянието на анархистичните идеи се проявява най-чувствително в синдикални организации като Общата конфедерация на труда (CGT) във Франция, USI в Италия, CNT в Испания, но също така и FORA - в Аржентина, IWW - в САЩ, FAU - в Германия и т.н. Представянето на всяка една от организациите означава да се представи всяка една от страните и историята на работническото движение в тях.
Анархизмът преживява криза през 20-те и 30-те години на XXвек. Руската революция от 1917 г. открива нов революционен етап в Европа и в света, но почти навсякъде тя е придружена от реакцията на работодателите и изстъпленията на буржоазията,която е приела фашистки облик.

В Русия анархистичното движение е изкоренено първо от болшевиките, после от сталинския терор, а в други страни се натъква на сталински методи, чиито привърженици в работническото и синдикално движение не се спират пред физическото унищожение на своите противници. Митът за болшевишката революция, както и поведението на различните западни комунистически партии предизвикват нарастваща изолация на анархистичното влияние сред работническата класа. На други места, където безвластническите организации успяват да се съхранят силни, те биват погубени от фашистката реакция. В Италия, Германия, Аржентина, България, навсякъде, където фашизмът побеждава, анархистичното движение е разбито, а най-добрите му дейци са избити или прокудени в изгнание.
Като цяло през този период, включително и на международната арена, анархистите се озовават във все по-голяма изолация, заедно с шепа социалисти или комунисти-дисиденти, срещу тройната игра, която Сталин, фашистките страни и буржоазните демокрации разиграват за подялба на света. Като отхвърлят алтернативата фашизъм или демокрация, в чиито рамки се прави опит да бъдат ограничени действията на световния пролетариат, анархистите се борят, доколкото могат, срещу задаващата се нова война.
Испанската революция от юли 1936 г. е последната възможност, предоставила се на трудовите хора да окажат съпротива на фашизма и на войната чрез революция. Определящата роля на анархистите и анархо-синдикалистите в испанските събития ги прави най-значимата историческа изява на безвластническите идеи и затова те заслужават да се спрем по-подробно на тях. На 18 юли 1936 г. военният преврат, подкрепян от десницата, фашистката фаланга и църквата, е разгромен в по-голямата част на страната от въстаналите работници. Основни сили в антифашисткия лагер са анархо-синдикалната централа - Национална конфедерация на труда (CNT), която на конгреса си в Сарагоса през май 1936 г. регистрира 982 синдикални организации с общо 550 595 члена, Иберийската анархистична федерация (FAI) и Иберийската федерация на анархистичната младеж (FIJL).
Борбата срещу въстаналите военни се превръща още в първите часове на победата в социална революция. От средата на юли до края на август 1936 г. са колективизирани градският и жп транспортът, металургичните и текстилните фабрики, водоснабдяването, производството и снабдяването с газ и електроенергия, някои сектори на едрата и дребна търговия. Около 20 хиляди промишлени и търговски предприятия са експроприирани и пряко ръководени от работниците и техните синдикати. Създава се Икономически съвет, който координира дейността на различните отрасли на производството. Колективизацията добива най-завършен вид в селскостопанското производство: отменят се паричните знаци, променят се границите на общините, организира се взаимопомощта между богатите и бедните колективи, изравняват се възнагражденията, създава се семейно трудово възнаграждение, обобществява се инвентарът и реколтата. "Това е най-дълбоката социална революция в историята", пише Гастон Льовал.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анархизмът 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.