Ани Лейбовиц


Категория на документа: Други




Курсова Работа

По Фотография CASB302

Ани Лейбовиц

Златина Гочева Ф43689

Най-високоплатеният и едва ли не най-прочутият фотограф в света e жена и това е Ани Лейбовиц. Тя е "фотограф на знаменитости, който сам се превърна в знаменитост."

За последните години, никой фотограф не е представил повече снимки на хората, които най-много искат да се видят от широката публика, отколкото Ани Лейбовиц. Нейните снимки могат да бъдат разпознати със своите ярки цветове, интензивно осветление, и преди всичко, уникални и изненадващи пози. В разпространяващи се списания и рекламни кампании, Лейбовиц е показала, че тя е майстор на проектиране на популярната култура на нашето време.

Ана-Лу Лейбовиц е родена в Кънектикът. Нейният баща, Сам Лейбовиц е ВВС подполковник и заради кариерата си, семейството се мести често по време на детството на Лейбовиц. Нейната майка, Мерилин Лейбовиц, е един инструктор по модерни танци и начална сила за отглеждането на Ани и нейните пет братя и сестри. Лейбовиц помни много танцови класове от майка си и други учители, които е посещавала. Тя осланя на това по-късният си интерес за снимане на танцьори.

По време на гимназията Лейбовиц свири на китара и пише музика и е начело на училищния клуб по пеене. Тя също така развива интерес към живопис и започва да учи в Арт Институт Сан Франциско, през 1967 година. Тя смята да направи кариера като учител по живопис. По време на ваканция от училище, Лейбовиц посещава семейството си, което по това време живее на Филипините. Тя и майка си пътуват до Япония, където Ани си купува камера и започва да прави първите си снимки.

Когато се връща на училище, Лейбовиц, се записва в клас по нощна фотографията и е напълно завладяна от изкуството да се запечатват моменти и картини.

Oт този момент нататък Лейбовиц е пристрастена към фотографията. През 1969г. Снима в Израел в продължение на няколко месеца, но продължава да снима и когато се връща в Калифорния. През цялото време Лейбовиц черпи вдъхновение от фотографиите на Анри Картие Бресон, Ричард Аведън и Робърт Франк. През 1970г. Нейн приятел й предлага да покаже снимките си на списание "Rolling Stone", което е със седалище във Сан Франциско. По това време "Rolling Stone" е ново списание за рок музика и кънтри култура. Жан Венер, основател на списанието, бил впечатлен от снимките на Лейбовиц. Започва да й поставя задачи и ангажименти и да й плаща по 47$ на седмица преди тя дори да е завършила колеж. Все още е студентка когато нейна фотография на поета-бунтар Алън Гинзбърг на антивиетнамско рали става корица на списание
"Rolling Stone".

До 1973г. Едва на 23-годишна възраст, Лейбовиц става главен фотограф на "Rolling Stone". Tя работи за списанието още десет години. През този периот от време тя пътува из Америка и света и снима всеки, който е "някой" в поп музиката. Нейната перутация е циментирана от снимки на две лица. Едната снимка е на Джон Ленън, когото Ани снима само на 21 години.Тя прави безброй снимки на Ленън между 1970 и смъртта му през 1980 година. Една от първите и най-известните снимки е направена на 8 декември 1980 г., само два часа преди убийството на Ленън.

Второто събитие, което разпространява известността на Ани Лейбовиц още повече е английската група "Rolling Stones", които наемат Лейбовиц през 1975г. За документиране на концертното им турне.Въпреки заплахата да загуби работата си, тя приема. Снимките, които тя прави докато пътува и живее с "Rolling Stones", са наречени "някои от най-красноречивите снимки, правени някога в света на рокендрола." Този проект и нарастващото признание за "Rolling Stones", правят Ани Лейбовиц голямо име сред съвременните фотографи. Това турне узаконява нейния индивидуален почерк : Лейбовиц снимка на места и във време, в които никой друг не поглежда.

Ани развива собствения си почерк - стил с цвят. Ранните фотографии на Лейбовиц са черно-бели. Когато списанието "Rolling Stone" започва да печата цветно през 1974г., тя започва да използва цветен филм. Tя разяснява, че докато е била в училище, са я научили само за тънкостите на черно-бялата фотография, но не и на особеностите на осветлението и сама е трябвало да се научи да снима цветно. Въпреки това, Лейбовиц разработва стил, който се отличава с брилятни цветове.

През годините си работа с "Rolling Stone" и в работата си за други списания, Лейбовиц снима много от най-големите имена в областта на шоубизнеса, включително певеца Стиви Уондър, рокера Брус Спрингстийн, режисьора Уди Алън, странната пойна птичка Доли Партън, поп певицата Линда Ронщанд , актриса Мерил Стрийп, танцьора Михаил Баришников и екшън филмовата звезда Арнолд Шварценегер. Първоначалните снимки на знаменистости, правени от Лейбовиц, са като снимки, които са уловили правилният момент. Скоро тя разкрива способността си да отпуска хората и да печели доверието им. Тя често насърчава известните личности да правят луди или глупави неща или пози, които често разкриват тяхната истинска самоличност, повече от всеки "класически" портрет. Друга тайна за успеха на Ани Лейбовиц е предварително проучване на личностите : тя чете книгите им, гледа филмите и представленията им и когато е възможно прекарва времето в наблюдения за живота им.

Ани Лейбовиц става известен фотограф на знаменистости със своите най-известни снимки - актрисата Упи Голдбърг във вана с мляко, телевизионната звезда Розана Арнолд, която се бие в кал със съпруга си. Може би най-противоречивата снимка на Лейбовиц е през 1992г. за корицата на "Vanity Fair" - Деми Мур - гола и в напреднала бременност.

През 1983 г. Лейбовиц напуска списание"Rolling Stonе" .Скоро след това тя става главен фотограф на "Vanity Fair". Това предоставя на Лейбовиц възможност да снима още повече звезди, включително и много художници, писатели, поети и танцьори.

През 1986 г. Лейбовиц добавя реклама в списъка си на задачи. Тя е допринесла със снимки за рекламни кампании на много фирми, сред които Honda, Arrow , Rose's и American Express.

През 1991г. Лейбовиц е удостоена с голяма изложба в Националната Портретна Галерия във Вашингтон. Това е едва второто представяне на работата на съвременен жив фотограф някога монтиран на мястото. Изложбата на Лейбовиц привлича повече посетители за пет седмици от посещенията на Галерията за една година.

През 1993 г. Лейбовиц започва да работи за Vogue. Тя снима портрети и корици, но също така започва да работи с модата, фотографира мода колекции. В допълнение към нея работа, Лейбовиц е снимала за редица влиятелни рекламни кампании, най-запомнящите се от които са на Gap, Givenchy, Семейство Сопрано и много други. Работила е с редица арт организации, включително и за американския балетен театър, Бруклинската Академията за музика и танцувалната група на Марк Морис.

В последните няколко години Лейбовиц преминава изцяло към дигиталната фотография. Обвиняват я, че си играе много с постпродукцията на фотографиите си. Според нея това твърдение е пресилено, въпреки признанието, че обича този тип "нереална реалност".

Например през 2009г. Ани Лейбовиц е избрана да снима календара на италианското кафе - "Lavazza". Tя наема италианския фотограф Пауло Пицарети, който да направи висококачествени снимки на италианските забележителности. Така тя прави снимките за календара, без да напуска Ню Йорк. Седемте кадъра на Лейбовиц са нейната интерпретация за италианския стил и са препратки към известни произведения на изобразителното изкуство, киното и дори модата.

Лейбовиц има дългогодишна романтична връзка с писателката и есеист Сюзън Зонтаг. Тя споделя, че Зонтаг я е обучавала и конструктивно е критикувала работата й. Нито Лейбовиц, нито Зонтаг не са оповестявали публично, дали тази връзка е фамилна, приятелство, или с романтичен характер. Зонтаг умира от рак през 2004г. В предговора към книгата си "A Photographer`s Life" Aни лейбовиц говори по-подробно за романтично-интелектуалната си връзка със Сюзан Зонтаг, крактко обсъжда как те двете са работили заедно по книгата и как сглобяването на книгата "A Photographer`s Life" е част от процеса на траур след смъртта на Зонтаг. Сред фотографиите има и много лични, като например снимка на Ани Лейбовиц гола и на Зонтаг след смъртта й. Книгата и изложбата на Лейбовиц разкриват, че писателката е любовта на нейния живот.

В края на 2005 Ани Лейбовиц става родител за втори път, когато приемна майка износи и роди близначките й Сюзан и Самюъл. Четири години по-рано на 51годишна възраст, с инвитро и анонимен донор на сперма самата тя износи и роди дъщеря си Сара.

През 2007 Walt Disney наемат Ани Лейбовиц за да направи серия от снимки с известни роли и сцени от приказаки за кампанията ДисниПарк " Година на милион мечти".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ани Лейбовиц 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.