Антична философия


Категория на документа: Други


АНТИЧНА ФИЛОСОФИЯ

ЙОНИЙСКА ФИЛОСОФИЯ

ТАЛЕС /ок. 624-547/г.пр.Хр. - Основоположник на античната философия. Приема за начало на всичко съществуващо - ВОДАТА. Въвежда определението за началото - "архе"- като всеобщ обективен принцип и за метафизическия характер на човешкото познание; Водата като вътрешно единство на всички явления, единна основа на всичко съществуващо, всеобща причина.

АНАКСИМАНДЪР /ок. 610-546/г.пр.Хр. - Основна фигура в Милетската школа. Автор на "За природата". Всеобщ принцип на всичко съществуващо е АПЕЙРОН /безпределност/ - реалност, която няма начало и край във времето.

АНАКСИМЕН /585-525/г.пр.Хр. - Единното начало е ВЪЗДУХ.

ХЕРАКЛИТ /ок.544-481/г.пр.Хр. Трактати: "Музите" или "За природата". Наричат го тъмен философ. Единно начало - ОГЪН: пътят надолу и пътят нагоре /изгасване и възпламеняване на огъня/. "Panta rei" - "Всичко тече" - философски принцип, синтезиращ основното противоречие на битието - между възникването и унищожението, защото всичко, което възниква, загива.
ЛОГОС=РАЗУМ=ЗАКОН=ОГЪН

ИТАЛИЙСКА ФИЛОСОФИЯ

ПИТАГОР /ок.580-500/г.пр.Хр. Основоположник на Питагорейския съюз, първият учен-просветител на първата философска школа. За първи път употребява термина "философия" - /любов към мъдростта/, а себе си нарича "философ". Дефинира философията като стремеж към истината и вътрешно усилие към истината. Нов възглед в античната философия е питагорейското учение за ЧИСЛОТО: то е основен и единствено реален универсален принцип за съществуването на нещата и явленията в действителността.

ЕЛЕЙСКА ШКОЛА - основоположник е Ксенофан - единствено съществуващото е единното, което той нарича БОГ. Др. представители са Парменид /централна фигура/ и Зенон.

ПАРМЕНИД /VI - V/в.пр.Хр. Осн. съчинение: "За природата" в 2 части. Основна е идеята за БИТИЕТО - светът като цяло е единствено съществуващо. Битието е хомогенна, еднородна природа, самотъждествена реалност; то е неделимо, еднакво, т.е. битието е навсякъде битие.

ЗЕНОН /ок. 490-430/г.пр.Хр. - основоположник на диалектиката; философските му разсъждения са насочени против схващанията за движението, известни като апории /епихейреми/ - непреодолимо по логически път противоречие, предизвикващо затруднение. Използва около 45 епихейреми против "истинността" на движението, като по-известни са: "Дихотомия", "Ахил и костенурката", "Стрела", "Стадион".

ЕМПЕДОКЪЛ /ок.486-423/г.пр.Хр. Философски поеми: "За природата" и "Пречиствания". Основоположник на реториката. Прибавя "земята" към природните стихии - четирите корена на нещата. Идеята за двете сили - Любов и Вражда /идеални принципи/.

АНАКСАГОР /ок.500-428/г.пр.Хр. Идеята за НУС-а като основополагащ принцип - определя се като архиначинател на световния ред, нематериален дух, световен дух, мислеща материя.

ЛЕВКИП И ДЕМОКРИТ /460-370/г.пр.Хр. Основоположник на античния атомизъм. Основно понятие във философията им е "атом" /atomos - неделим/ - "битие", "нещо", "пълно", "фигура", "вид", "идея". Централно място заема проблемът за движението /атомистки детерминизъм/ - отрича обективните състояния на случайността.

СОФИСТИКА /софист = мъдрец/ - учител по красноречие, практикуващ теоретико-просветна дейност, мислител-философ. Централна фигура е
ПРОТАГОР /ок.480-410/г.пр.Хр. Автор на фил. трактати - "Истина" и "За боговете"
ГОРГИЙ /ок.483-375/г.пр.Хр. - "За природата или за несъществуващото"
ПРОДИК - прочут оратор и теоретик на реториката
ХИПИЙ - астрономия, математика, музика, естетика
ТРАЗИМАХ
Философските проблеми на софистиката са в 2 основни тенденции - релативизъм и антирелативизъм. Три главни понятия - "субект", "обект", "мяра"; водеща мисъл - "Човекът е мярка за всички неща - за съществуващите, че съществуват и за несъществуващите, че не съществуват"

СОКРАТ /469-399/г.пр.Хр.
"Аз знам, че нищо не знам" - изходно положение в неговата философия.
"Познай себе си" - върховна норма на човешката мъдрост.
Основно понятие в етиката е "добродетел" - умереност, храброст, справедливост, благочестие.
Диалектиката - теория на беседата, изкуство за разговаряне; използва като изходен пункт "иронията".
Майевтика /акуширане на истината/;
Индукция - мисловно движение от единичното към общото
Дедукция - мисловно движение от общото към единичното

ПЛАТОН /427-347/г.пр.Хр. Произведения: "Пир", "Федон", "Държавата", "Теетет", "Федър", "Парменид". Основоположник на Академията. Философията му е първата теоретична система на философския обективен идеализъм. Основно понятие е ИДЕЯ /ЕЙДОС/. Битето е всеобщност на идеите като обективна реалност. Обективен модел на нещата е идеята, а битието е светът на идеите. Гносеологията - учение за познаването: на идеите сами по себе си съответства знанието само по себе си. Основните форми на познавателната дейност са: мнение, разсъдък, разум.
ИДЕЯТА ЗА ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА: 1. философи /мъдрост/

2. военни /мъжество/




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Антична философия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.