Aсирия


Категория на документа: Други



Шуменски Университет
"Епископ Константин Преславски"

Курсова работа

Тема -Асирия

Име:Мария Станчева Жечева
Специалност:Археология
Курс: І
Ф.№1410160016 проверил:
Гр.Шумен 2014 гл.ас.д-р Д.Петров

Наричана Асирия ог гърци и римляни , Ашур от самите асирийци и Атура от древните перси , "страната на бог Ашур", възниква в края на ІІІ в.пр.н.е. Територията ,на която се простира древната област Асирия , е по горното течение на р.Тигър в североизточна Месопотамия . От около V - ІV в.пр.н.е. на територията на Асирия живеят субарейски племена . По своя език , външен вид и културно развитие , тези племена са близки да хуритите , племена населявали северозападната част на Предна Азия . През втората половина на ІІІ -то хилядолетие пр.н.е. , по земите на бъдещата Асирия , започват масово да се заселват и семитските народи . Постепенното смесване на тези две общности , води до формиране на асирийската народност . В края на ІІІ и началото на ІІ в.пр.н.е. , Асирия не е нито политически , нито етнически оформена като държава . В много отношения тя прилича на съюз на племена , на военноплеменна демокрация . През този период , започва и изграждане на укрепителни селища с центрове Арбела , Ниневия и бъдещата столица Ашур . За близкия изток този регион е от огромно значение-през него минават основните търговски пътища , снабдяващи земеделските райони с метали и дървесина . Асирийците контролират източната част на Мала Азия , като създават свои колонии в този район в края на ІІІ хилядолетие пр.н.е . Най-древните владетели на Асирия носели полужреческата титла "ишакум" , която съответствала на древношумерската "патеси" и има едновременно и висша жреческа и военна власт . Вероятно и такива титли са носели асирийските владетели споменати в царския списък . В историята на Асирия има три основни периода .

Старо Асирийско царство(XXІ -XVІв.пр.н.е.)
В началото Асиририйското царство е съставено от военноплеменен съюз и няколко градски центъра . Ако се съди по-най-древните асирийски надписи , в края на ІІІ в.пр.н.е. , управниците на град Ашур се попадат под влиянието на акадското царство и владетелите на ІІІ династия на Ур . Асирийският цар Зарикум нарича себе си "слуга на могъщия цар на Ур , на царя на четирите страни на света Бур-Син ". Отслабването на държавността в Месопотамия в началото на ІІ хилядолетие пр.н.е. , позволява на Асирия да извоюва своята независимост . Вавилонският цар Хамурапи успява да подчини управниците на град Ашур,тогавашната столица на Асирия .
Борбата на Хамурапи с Асирия била продължителна и упорита , но вавилонските царе не успяват напълно и за дълго да завоюват Асирия . Първият владетел който управлява Асирия в началото на XX в.пр.н.е. е Пузур Ашур І , но най-голямо териториално развитие , царството получава при цар Шамшиадад І , който управлява през VІІІ в.пр.н.е. и оказва упорита съпротива на враговете на Асирия . Шамшиадад І тръгва на север с цел да възстанови независимостта на Асирия . Успява да завоюва княжество Екалатум , където като наместник оставя сина си Ишме-Даган . След това продължава на север и завзема Ашур-древната столица на Асирия . Покорява и царство Мари , където оставя като наместник другия си син Асмах-Адад . Но засилването на Асирия е сравнително краткотрайно . След смъртта на Шамшиадад І и управлението на синовете му в средата на VІІІ в.пр.н.е. , започва период на отслабване на държавата и тя е принудена да признае за васал Вавилон и през VІ в.пр.н.е. и на държавата Митани .

Средно Асирийско царство(XV-XІ в.пр.н.е.)
През XV в.пр.н.е. в Близкия Изток настъпват сериозни политически промени . Египет се превръща в могъща сила , разпростирайки влиянието си над страните в Предна Азия . Това води до упорита борба с митанийските царе за надмощие и господство над Асирия . Към края на века набира значителна мощ и царството на хетите в Мала Азия . Агресивната политика на хетите първо ги сблъсква с Митани , която стои на пътя им за проникване в Асирия и Месопотамия . Отслабена от сблъсъците с Египет и хетското царство , Митанийското царство губи постепенно влиянието си в Северна Месопотамия . Използвайки отслабването на държавата Митани , асирийците влизат в съюз с Хетското царство и Хуритското царство и не след дълго територията на Митани е поделена между трите държави. След това асирийския владетел Ашшурубалит І (1365-1330 г.пр.н.е.) насочва вниманието си към Вавилон . На вавилонския престол той поставя своя правнук Куригалзу ІІІ и по този начин укрепва влиянието на Асирия в северозападната и северна част на Месопотамия .Ашшурубалид І , издига Асирия до безспорен хегемон в Месопотамия и цяла предна Азия . Адад Нирари І (1307-1275 г.пр.н.е.) продължава завоевателната политика на Ашшурубалит І и удържа редица победи над войските на съседните държави . Завоевателната политика се продължава и от Салманасар І , който царува през XІІІ в.пр.н.е. Той започва война със северните племена на страната Уруатри и ги покорява . Нанася и силен удар на войските на каситския цар на Вавилон . Салманасар І строи и нова столица на Асирия - Калах . Още по-енергична завоевателна политика провежда Тукулти -Нинурта І (1245-1208 г.пр.н.е.) . Изцяло е покорена държавата Митани до р.Ефрат . Асирийците воюват и със своите съседи - хети и др. Голям успех на асирийския цар е победоносният поход срещу Вавилон . Асирийските войски завземат Вавилон , разрушават укрепленията му , опустошават този могъщ някога град . Това дава основание на цар Тукулти-Нинурта І , да приеме титлата цар на Шумер и Акад и цар на четирите посоки на света .
Но Асирия не е още толкова силна , че да спечели пълна победа срещу Вавилон . През XІІ в.пр.н.е. на престола на Вавилон се възкачва енергичният Навуходоносор І . Продължителните и упорити войни на асирийските царе с всички съседни народи , отслабват силите на държавата и това води до упадък на Асирия и тя е принудена временно да се подчини на властта на Вавилон . Едва при Тиглатпаласар І (1115-1077 г.пр.н.е.) , предишната мощ на Асирия се възстановява . Той успява не само да запази земите завоювани от предходните владетели , да завоюва и нови . Асирийската армия превзема Вавилон и Сапир . Дори далечен Египет признава асирийския владетел . Но асирийският цар не успява да завладее вавилонското царство . Въпреки завоевателните походи Тиглатпаласар , не успява да обедини под своя власт цяла Месопотамия . Напрегнатата военна политика изчерпва силите на асирийския народ и скоро след смъртта на Тиглатпаласасар І , Асирия бързо започва да запада . В страната нахлуват племената на арамеите , на които отслабената страна не може да окаже нужната съпротива . Опустушителните им набези водят до гибелта на асирийското могъщество . Асирия губи голяма част от завоеванията си .

Ново Асирийско царство(X-VІІ в.пр.н.е.)
В края на ІІ хилядолетие пр.н.е. , в северната част на Предна Азия , започва използването на желязо . Откритите там находища на желязна руда , води до развитие на търговия и стабилизиране на икономиката . Желязо и железни изделия се изнасят и в съседните страни . За кинжали и мотики направени от желязо се споменава в асирийски летописи от ІX в.пр.н.е. Армията също се снабдява с ново , по-съвършено оръжие . Имперските войници ,облечени в желязо , са практически неуязвими срещу бронзовите оръжия на техните врагове . Железните мечове и стрелите с железни накрайници на асирийците , могат да пробият и най-здравите бронзови доспехи . Това спомага за възстановяване на военнополитическата мощ на Асирия .
Засилена завоевателна политика провежда асирийският цар Ашурназирпал ІІ (886-859 г.пр.н.е.) . Най-голямо значение имат войните които води на запад . Войните , които води са главно за засилване влиянието на на Асирия върху керваните пътища през сирийско-месопотамската степ , към търговските градове на средиземно море .
При управлението на Ашурназирпал ІІ е избрана нова столица на държавата - Калах , намираща се северно от Ашур .
Дейността на Ашурназирпал ІІ , продължава Салманасар ІІІ . През своето царуване , той провежда множество походи с цел запазвана на завоюваните от предшествениците му територии и надмощието на Асирия в северната част на Предна Азия и районите западно от р.Ефрат. Значителни успехи Асирийската държава отбелязва в борбата си с Вавилон . Салманасар ІІІ провежда опустошителен поход срещу Вавилон и дори стига до бреговете на Персийския залив . За стремежа на асирийският цар да утвърди господството на държавата си над цяла Предна Азия , говори черният обелиск на Салманасар ІІІ , върху който са изобразени посланици на чужди страни , носещи данък на асирийския цар .
Като основател на асирийската военна държава е сочен Тиглатпаласар ІІІ (745-727 г.пр.н.е.) . Първа задача на асирийския цар е да нанесе решителен удар върху държавата Урарту , стар съперник на Асирия . По време на походите си на север Тиглатпаласар ІІІ постига победа над урартската войска и обсажда столицата им Тушпа . Макар , че не успява да покори урартското царство , той значително го отслабва , като възстановява военното могъщество но Асирия в северните страни . Тиглатпаласар ІІІ продължава победоносните си походи на северозапад , за установяване на трайно господство на Асирия над арамейските племена и сирийско-финикийския район чак до Палестина . Тиглатпаласар ІІІ подчинява под своя власт цяла Южна Месопотамия чак до Персийския залив . през 729 г.пр.н.е. завзема Вавилон и присъединява вавилонското царство към обширната си държава , като си осигурява подкрепата на вавилонското жречество . Наследник на Тиглатпаласар ІІІ е неговият син Салманасар V чието внимание също е насочено към Вавилон и Палестина , които успява да завладее и покори . Дори се обявява за вавилонски цар - Пула . С това се подчертава характерът на асиро-вавилонската държава - две части обединени в едно цяло и обстоятелството , че асирийците се считат за приемници на вавилонската цивилизация . По това време протичат и редица реформи в асирийската държава , наложени от класовите противоречия . Като най-значима е военната реформа : армията става професионална и вече наброява около 120 000 души с модерно за времето си въоражение . Освен това съществува и лична гвардия на царя . Салманасар V също отменя финансовите предимства и данъчни привилегии на градовете в Асирия и Вавилон , с което нанася удар на аристокрацията , богатите търговци , жреци и земевладелци . Реформата на Салманасар V , която засяга интересите на тази прослойка от населението , предизвиква недоволство и той бива свален от престола и на неговото място се възкачва брат му Саргон ІІ . Продължавайки завоевателната политика на Тиглатпаласар ІІІ , Саргон ІІ тръгва на война със Сирия , разгромява Израел . Големи победи удържа и над урартите . Възползвайки се от вътрешните смутове в Асирия , при възцаряването на Саргон V ,държавата Вавилон , която с стреми към самостоятелност , въстава срещу асирийския гнет , започвайки военни действия срещу Асирия . Но Саргон удържа победа над враговете си . Победите на Саргон V , въздигат асирийското царство до военнополитическо могъщество .
Владетеля Синахериб (705-681 г.пр.н.е.) продължава завоевателната политика на Асирия . По време на царуването му , територията на Асирийската държава се разраства още повече . Малките княжества във Финикия и Вавилония , подкрепяни от Египет , се обединяват и вдигат въстание срещу Асирия . Но нито помощта от Египет , нито отрядите от конници колесници могат да се противопоставят на асирийската войска и те биват разгромени . Постоянно огнище на въстания си остава Вавилон , който получава подкрепа от Елам и племената населяващи крайбрежието на Персийския залив. Богатствата в асирийските съкровищници , дават въжможност на Синахериб V да построи с помощта на финикийски и гръцки моряци флот , с който да завладее крайморските области на Вавилон . Синахериб V нанася и съкрушителни удари на съюзниците на Вавилон , след което превзема този древен град и съкровищата му . С големите богатства заграбени по време на завоевателните войни , Синахериб V застроява великолепно последната столица на асирийското царство - Ниневия , северно от Ашур , на брега на р.Тигър. Но продължителните войни ,предизвикват опозиция сред висшата робовладелска аристокрация в Асирия . В резултат на дворцов преврат Синарериб V , бива убит . Наследява го неговият син Асархадон (681-668 г. пр.н.е.) .
В началото на своето царуване Асархадон ,за да заздрави своя политически престиж в страните с вавилонско-асирийската култура , започва възстановяване на разрушения от военни действия Вавилон . Освобождава от повинност някой области и провинции , но не само във Вавилон ,а и в Асирия . За да заздрави окончателно господството си вюжна Сирия , Финикия и Палестина , Асархадон се подготвя да нанесе съкрушителен удар на Египет , който упорито се противопоставя на стремежа на асирийските царе да си пробият път до Средиземно море и делтата на р.Нил . Асархадон напада Сидон и разрушава укрепленията му и започва преки военни действия срещу Египет . В 671 г.пр.н.е. , асирийските войски с щурм успяват да превземат столицата на Египет - Мемфис . Асирийският цар взема богата плячка и назначава на административни постове свои привърженици .
Ашурбанипал (668-634 г.пр.н.е.), последният значителен асирийски владетел , който полага огромни усилия за запазване единството и военнополитическото могъщество на огромната държава . В края на царуването си Асархадон , определя за свой наследник Ашурбанипал , а за цар на Вавилон отрежда да бъде Шамаш-шумукин , като по този начин се опитва да създаде илюзия за автономия , подарена на Вавилон и да затвърди господството на Асирия над южна Месопотамия . Но Шамаш-шумукин вдига въстание против Асирия в Акад , като си осигурява подкрепа на арамейските племена и на арабите . Така се образува мощна коалиция срещу Асирия . Но Ашурбанипал разгромява вавилонците и превзема великия и непокорен Вавилон . Провежда и два наказателни похода в Елам за да разбие напълно еламските войски и да изолира Вавилон . Ашурбанипал провежда опустошителни походи и в Египет , но въпреки , че е държавата е отслабена от вътрешни раздори , той не съумява да я подчини .
Асирия , страна създадена с помощта на кървави завоевания , на постоянно потискане на покорените народи , на експлоатацията на роби , не може да бъде нещо трайно и скоро рухва . Малко след смъртта на Ашурбанипал , през 615 г.пр.н.е. е създаден съюз между държавите Мидия и Вавилон , които нападат големите градове на Асирия и разгромяват асирйските войски . През 612 г.пр.н.е. , мидийските и вавилонските армии завземат столицата Ниневия . Последният асирийски владетел Ашурубалид ІІ (611-605г.пр.н.е) , сключва съюз с Египет . Въпреки помощта на Египет , последните асирийски отряди биват разбити от вавилонските войски и през 605 г.пр.н.е. , цялата асирийска държава окончателно рухва и Мидия и Вавилон си поделят територията и .

Литература :
История на древния Изток
В.И.Авдиев
От стр. 273 до стр. 312

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Aсирия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.