Банков одит


Категория на документа: Други


Тема 15. Планиране на одита в банките. Познания за бизнеса на банките. Разбиране на характера на банковите рискове.

Одиторският план включва, наред с всичко останало:
• получаване на достатъчни познания за бизнеса на предприятието и структурата на управление, както и на достатъчно разбиране за счетоводната система и системата за вътрешен контрол, включително за управлението на риска и функциите на вътрешния одит;
• вземане предвид очакваните оценки на вътрешноприсъщия риск и риска на контрола, които представляват риск от възникване на съществени неточности, отклонения и несъответствия (вътрешноприсъщ риск) и рискът, че системата за вътрешен контрол на банката не предотвратява или не разкрива и коригира своевременно тези съществени неточно-
сти, отклонения и несъответствия (риск на контрола);
• определяне на характера, времето за възникване и обхвата на одиторските процедури, които да бъдат извършени;
• вземане под внимание на предположението за действащо предприятие относно способността на предприятието да продължи да работи в близко бъдеще, което е периодът, използван от ръководството при изготвянето на неговата оценка съгласно рамката за финансова отчетност. Този период обичайно обхваща период от поне една година след
датата на баланса.
Получаване на познания за бизнеса

Получаването на познания за дейността на банката изисква от одитора да разбере:
• структурата за корпоративно управление на банката;
• икономическата и регулаторната среда, която е в сила в основните държави, в които банката работи ;
• пазарните условия, съществуващи във всеки от съществените сектори, в които банката работи.

Корпоративното управление има особено важна роля за банките; многото регулации поставят изисквания пред банките да разполагат с ефективни корпоративни структури. Съответно одиторът следва да получи разбиране за структурата на корпоративно управление на банката и как лицата, натоварени с общо управление, изпълняват своите отговорности за надзора, контрола и направляването на банката.

По подобен начин одиторът следва да получи и поддържа добри работни познания за продуктите и услугите, предлагани от банката. При получаването и поддържането на тези познания одиторът е наясно, че съществуват множество варианти на основни депозитни услуги, кредитни услугии услуги, свързани с междубанковия пазар и търговията с ценните книжа и други финансови инструменти, които се предлагат и продължават да се разработват от банките в отговор на пазарните условия. Одиторът получава разбиране и за характера на услугите, предоставени посредством инструменти, като например: акредитиви, акцепти, фючърси на лихвения процент, форуърдни и суапови договори, опции и други сходни инструменти, за да се разберат вътрешноприсъщите рискове и тяхното влияние
върху одита, счетоводното отчитане и оповестяванията.

Дори банката да използва обслужващи организации за предоставяне на основни услуги или дейности, като например парично уреждане или уреждане по ценните книжа, поддържащи офис дейности или услуги, свързани с вътрешния одит, отговорността за спазването на правилата и регулациите и за стабилни вътрешни контроли остава отговорност на лицата, натоварени с общото управление и с ръководство на банката, възлагаща услугата навън. Одиторът взема под внимание правните и регулаторни ограничения и получава разбиране за това как ръководството и лицата, натоварени с общо управление текущо наблюдават дали системата за вътрешен контрол (включително вътрешен одит) работи ефективно. МОС 402 "Одиторски въпроси, свързани с одита на предприятия, използващи обслужващи организации" предоставя допълнителни насоки по темата.

Съществуват редица рискове, свързани с банковите дейности, които макар и да не са уникални за банките, са важни поради това, че служат за оформяне на банковите операции. Одиторът следва да получи разбиране за характера на тези рискове и как банката ги управлява. Това разбиране му позволява да оцени нивата на вътрешноприсъщ риск и риск на контрола, асоциирани с различните аспекти на операциите на банката и да определи характера, времето на възникване и обхвата на одиторските процедури.
Разбиране на характера на банковите рискове

Рисковете, асоциирани с банковите дейности могат широко да бъдат категоризирани като:
Риск на държавата: Рискът чуждестранни клиенти и контрагенти да не погасят своите задължения поради икономически, политически и социални фактори в държавата на контрагента и от независещи от клиента или контрагента.
Кредитен риск: Рискът клиент или контрагент да не погасят задължение в пълен размер или когато то стане дължимо, или във всеки един момент след това. Кредитният риск, особено при търговското кредитиране, може да се счита най-важният риск в банковите операции. Кредитен риск възниква при отпускането на заеми на физически лица, дружества, банки и правителства. Той съществува и в активи, различни от заеми, като например инвестиции, салда, дължими от други банки и задбалансови ангажименти. Кредитният риск включва и риска на държавата, риска на прехвърлянето, риска на заместването и риска на погасяването.
Валутен риск: Рискът от загуба, възникваща от бъдещи движения във валутните курсове, приложими към валутни активи, пасиви, права и задължения.
Фидуциарен (доверителен) риск:
Рискът от загуба, възникваща от фактори, като неподдържане на отговорно пазене или небрежност при управлението на активи от
името на други лица.
Риск на лихвения процент: Рискът, че движението в лихвените проценти ще има отрицателен ефект върху стойността на активите и пасивите или би оказало влияние върху парични потоци от лихви.
Правен и документен риск: Рискът, че договорите са документирани неправилно или не са правно изпълними в съответната юрисдикция, в която следва да бъдат изпълнени или в която функционират контрагентите. Това може да включи рискът, че активите ще загубят стойността си или пасиви- те ще се окажат по-големи от очакваното поради неадекватна или неточна правна консултация или документация. В допълнение, съществуващото законодателство може да не успее да разреши правни въпроси, свързани с банката; съдебен процес, включващ конкретна банка, може да окаже по-широко влияние върху бизнеса на банката и да е свързан с разходи за нея и за много или всички останали банки; и законите, оказващи влияние върху банките или другите търговски предприятия могат да се променят. Банките са особено податливи на правни рискове, когато встъпват в нови видове операции и когато законовото право на контрагент да встъпи в операцията не е установено.
Ликвиден риск: Рискът от загуба, възникваща от промени в способността на банката да продаде или се разпореди с даден актив.
Риск на моделите: Рискът, асоцииран с недостатъци и субективност на моделите за оценка, които се използват за определяне на стойностите на активите или пасивите.
Оперативен риск: Рискът от пряка или непряка загуба, произтичащ от неадекватни или неуспешни вътрешни процеси, служители и системи, или от външни събития.
Ценови риск: Рискът от загуба, произтичаща от неблагоприятни промени в пазарни цени, включително лихвени проценти, валутни курсове, цени на собствения капитал и на стоките, както и от движенията в пазарните цени на инвестициите.
Регулаторен риск: Рискът от загуба, възникваща в резултат от неспазването на регулаторни или законови изисквания в съответната юрисдикция, в която банката работи. Той включва и всякаква загуба, която би могла да възникне от промени в регулаторните изисквания.
Риск на заместването: (Наричан понякога риск на изпълнението) Рискът от неизпълнение на условията на договор от страна на клиент или контрагент. Това неизпълнение създава необходимостта от замяна на неосъществената операция с друга по текуща пазарна цена. Това може да доведе до загуба от банковия еквивалент на разликата между договорната цена и текущата пазарна цена.
Риск на репутацията: Рискът от загуба на бизнес поради негативно обществено мнение и последваща вреда на банковата репутация, възникваща в резултат от неправилното управление на някои от горепосочените рискове или от участието на банката или на нейното висше ръководство в неуместни или незаконни дейности, като например пране на пари или опити за скриване на загуби.
Риск на уреждането: Рискът, че едната страна на операция ще бъде уредена без да се получи стойност от клиент или контрагент. В общия случай това води до загуба от страна на банката на пълната сума по главницата.
Риск на платежоспособността: Рискът от загуба, възникващ от възможността банката да не разполага с достатъчно средства, за да посрещне своите задължения или от неспособността на банката да достигне до капиталови пазари, за да набере необходимите средства.
Риск на прехвърлянето: Рискът от загуба, възникващ когато задължение на контрагент не е деноминирано в местната валута на контрагента. Контрагентът може да не е в състояние да получи валутата на задължението, независимо от конкретното му финансово състояние.

Банковите рискове се увеличават със степента на концентрация на банковата експозиция към който и да е клиент, отрасъл, географски район или държава. Например, банковият кредитен портфейл може да се отличава с големи концентрации на заеми или ангажименти към специфични отрасли, а някои като например недвижими имоти, корабоплаване и природни ресурси, могат да разполагат със силно специализирани практики. Оценката на съответните рискове, свързани със заеми на клиенти в тези отрасли, може да изисква познания за тези отрасли, включително за техния
бизнес, оперативни и отчетни практики.

Повечето операции са свързани с повече от един от рисковете, идентифицирани по-горе. Нещо повече индустриалните рискове, посочени по-горе, могат да са взаимно свързани. Например кредитната експозиция на банка-
та в операции с ценни книжа може да се увеличи в резултат на увеличение на пазарната цена на тези ценни книжа. Съответно неплащането или неуреждането могат да имат последици за ликвидната позиция на банката.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банков одит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.