Библиотекознание и история на библиотеките


Категория на документа: Други


ТЕМА 1
Развитие на библиотекознанието като самостоятелна научна дисциплина. Структура на библиотекознанието.

Библиотекознанието е научна дисциплина, която изучава библиотеката като социална институция, нейната структура, функции и дейност. Библиотечната мисъл започнала да се формира наред с появата на библиотеките като учреждения. В зависимост от социалните и икономическите условия, състоянието на културата и образованието съществували различни представи за ролята на библиотеките в обществото.

Теоретични знания за библиотеката са съществували от времето на нейното възникване и били отразени в библиотечни класификации, практически ръководства, библиографски указатели като се започне от V в. пр. н. е. Периодът до края на 18-ти век е определян като предистория на библиотекознанието, като е разделян от някой изследователи на два подпериода-древен и средновековен.

Научния период (от 19-ти век до днес) дава началото на названието "библиотекознание", коео събира в себе си цялата съвкупност от знания и представи, натрупани през вековете.

Общото библиотекознание отразява само онези страни на цялостния библиотечен процес, които отразяват същността на всички особено компоненти на библиотекознанието. Частното библиотекознание теоритически възпроизвежда съставните части на библиотеката като система. Занимава се с библиотечните фондове, читателския контингент, архитектувата и вътрешния дизайн на библиотеките. Специалното библиотекознание включва изследванията върху специални библиотеки. Сравнителното библиотекознание се занимава с изготвянето на съпоставителен анализ на библиотечната теория и практика в различните страни и извеждането на общи специфични закономерности.

ТЕМА 3
Библиотеките в древния близък изток.

Цивилизацията се ражда в богато напоените земи по делтите на големи реки. Ключовият белег на цивилизацията-писмеността -възниква в края на 4 хилядолетие пр. н. е.Мнемоническите писмености еволюират до завършени речеви системи едва към 2400 г. пр. н. е. Най-ранните писмени паметници открити досега са от земите на шумерите -3000 г. пр. н. е.. Приблизително по същото време египтяните записват своите първи текстове.

Историята на египетската писменост не може да бъде проследена отблизо. Глината, използвана не само в Месопотамия, но и в Сирия, Мала Азия, Персия и дори Крит и Елада, се оказала забележителен материал за писане.Съществувала в изобилие и поради това била много евтина.Във времето глината се оказала изключително устойчива.

Първите библиотеки, възникнали като сбирки от различни по произход документи:
-Държавни
-Стопански
-Епически песни
Тези институции с еднакво основание могат да бъдат наричани и архиви, и библиотеки. Такива институции откриваме най-напред в земите на древните шумери.

Шумерите изобретили много от достиженията на древната цивилизация - колелото, плуга, платноходката.Развили земеделие, скотовъдство, занаяти
(грънчари, ковачи, тъкачи).Създали мрежи от напоителни канали и
забележителни градини.Започнали да живеят урбанизирано.Шумерските библиотеки пазят първите разкази на хората за пришълци от космоса. Първи литературни опити-"Епосите за Гилгамеш".

Египтяните наричали библиотеката с две понятия:

"Дом на книгите" - употребявано до времето на Птолемеите. С него се назовавали храмовите библиотеки

"Дом на живота" - това е отново вид библиотека към храма, но по-скоро е свързана с работата в областта на медицината. Тук се създавали книги. Длъжността на библиотекаря била държавна и се предавала по наследство.От библиотеките се ползвали само "посветени".

Египтяните почитали писмеността. Общественият статут на писаря бил висок -
той не бил чиновник, а "грамотен". Библиотеки се създавали в изобилие - предимно храмови и дворцови. Най-ранните библиотеки са от времето на Старото царство - по време на ІІІ и ІV династия (Хелиопол).Във времето на Рамзес ІІ била създадена голяма
библиотека в Тива, наричана "Аптека за душата".

Въпреки богатата си писмена традиция - като техника и като съдържание - египтяните не добавили нищо ново в историята на библиотеките. Едно подобно заключение вероятно се дължи на твърде оскъдните сведения, с които разполагаме.

Близкоизточните библиотеки-институции, изпълняващи функцията по събиране и съхранение на документите;Вече съществуват елементи на систематизация на документите и на разкриването им посредством определени форми на каталогизация;
кръгът ползватели на библиотеките бил твърде ограничен: в Месопотамия - самият владетел и много тесен кръг негови приближени, а в Древен Египет - жреците и малка група посветени;библиотеката все още била далеч от функцията на скрипторий, макар да има данни за преписваческа дейност; в дейността на библиотеките през този етап вече се забелязват някои елементи в услуга на научните знания.

ТЕМА 4
Библиотеките в класическата античност-Елада. Библиотеките от елинистическата епоха.

Библиотеките в Близкия изток:
-Остават ограничени по обхват и предназначение;
-Твърде затворени от позицията на съвременната представа за библиотеката;
-Нивото на грамотност остава недостатъчно;
-Отсъства жив интерес към интелектуалното усилие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Библиотекознание и история на библиотеките 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.