Биология на лозата


Категория на документа: Други


Биология на лозата
Корен-Устройство-лозата се състои от подземни и надземни части.Подземни са-подземно стъбло,кореново стъбло,основни корени-те са най-важни,имат най-дълбоко разположение;междинни корени;повърхностни-на 10 см от почвата,трябва да се полагат такива грижи,че да се отстранят в млада възраст.Основна функция на корена е да го закрепи в почвата,да снабдява с вода и мин.в-ва;служат за склад на резервни хранителни в-ва . Коренообразуване -има добра коренообр.способност.От вътрешните фактори зависи от вида на лозата;от вида на вкореняващата част-колкото е по-млада,толкова по-лесно коренообр.;частта която е свързана с майчиното растение също по-лесно коренообр.От външни фактори-влажността е най-важна,най-благоприятно е над 70%ППВ,падне ли под 50% загива.Температурата-коренообр. при 6-8 градуса.Аерация-не понася тежки,преовлажнени,студени,блатни почви;подходящи са-рохки,добре аерирани.
Стъбло и многогодишни разклонения--Надземни части-многогодишни,двугодишни и едногодишни.Към многогод. се отнасят: стъблата-започват при почвата до първите странични разклонения;кордони-едностранни и двустранни,началото им се създава от междувъзлията на едногодишна пръчка;рамена-възникват в следствие на ежегодна резитба,рамената се разполагат върху кордоните.Двугодишни части-миналогодишни плодни звена,в зависимост от дължината могат да са къси и дълги;едногодишни-филизи,леторасти,лозови пръчки
Леторасти - Състоят се от възли и включени между тях междувъзлия.Храктерно за междувъзлията, е че в началото са къси,после по-дълги,накрая най-дълги.Всички органи на летораста се разполагат върху възлите.На всеки възел има лист.Върху възлията се разполагат мустаци и гроздове.Леторастите могат да бъдат плодни и безплодни.Броя на гроздовете на лозата е до 4.Култук е страничен летораст от 1-ви порядък,те окапват по време на вегетация.Растат много бързо,ако се повреди главния летораст;до култука се разполага зимното око.Фактори които обуславят растежа на летораста-Вида на лозата е най-важна;произхода на сортовете също влияе на растежа.Безплодните леторасти растат по-силно от плодните;влияние оказва и начина на отглеждане,като приземно отглежданите имат по-слаб растеж от отглежданите на асма.При натоварване растежа на лозата намалява.Растежа на летораста започва при средна темп.от 10 градуса и завършва през есента на същата температура.Влажността също влияе-оптимална е 75% ППВ.
Пъпки при лозата-В пъпките на лозата е заложено вегетативно и репродуктивно начало.Видове пъпки по произход:летни пъпки и зимни очи.Голямата пъпка е една и прораства веднага след формирането си и образува култук.Малката пъпка претърпява дефиренциация и усложнява строежа си,превръщайки се в зимно око.Време на залагане на пъпките:от края на май до края на август.Пъпки по месторазположение:зимни очи;ъглови очи-те всъщност са зимни очи,на много къси междувъзлия;имат по прост строеж,формират се много рано но остават недоразвити,по студоустойчиви са от зимното око,обикновено не прокарват.Спящи пъпки-разполагат се върху многогодишна дървесина,произхождат от недоразвити ъглови пъпки;винаги дават безплодни леторасти;те са най-студоустойчивите пъпки.
Съцветие и цвят-Съцветието е метлица-състои се от дръжка,главна ос и странични разклонения.Цвета при Европейската лоза е с двуполов цвят.Времето на цъфтеж е края на май средата на юни;една реса цъфти около 8-10 дни,а цялата лоза 25 дни;най-интензивно цъфти от 7 до 10 часа през деня;температурата е важна минимум 10 градуса,оптимална е 22-26.При цъфтежа се наблюдава едно явление-изресяване-то представлява окапване на цветовете,причината е недостиг на хран. в-ва.Оплождането много по силно се влияе от климатичните условия.Нарушения ход на оплождане се явява минерандаж-в грозда се появяват малки зърна без семки и други нормални зърна със семки.Причина за минерандаж-силни дъждове,студено време,генетична склонност.
Биологични цикли в развитието на лозата-Има голям и малък цикъл.Голям е от засаждането до изкореняването на лозата;преминава през младенчески цикъл,плододаване,отмиране.Малък цикъл-това е периода на вегетация,нарича се годишен биологичен цикъл-дели се на покой и вегетация.Вегетационен период:дели се на 6 фази:1-ва от началото на суходвижението до напъпване:фазата е кратка,започва растежа на хранещите корени;пръчките стават еластични.Календарно фазата е от средата на март до началото на април.2-ра от напъпване до цъфтежа:започва началото на април до края на май-тази фаза е дълга,растежа на леторастите постепенно се засилва;в края на фазата лозата формира 50-60% от листната си повърхност;започва и дефиренциация на пъпките;започват почвените обработки,подхранва се с азот,лозята се филизат,леторастите се премушват межди теловете,определя се момента на пръскане.3-та цъфтеж-започва при падане на калпачетата на 5%,фазата е къса,от тази фаза зависи добива;ако се налага се пръска срещу болести.4-та от оплождането до омекването на зърната,това е най-дългата фаза,около 1,5-2 месеца.Температурите на въздуха са трайно високи.5-та растежа на леторастите затихва,започва зреенето на пръчките,диференциране на зимните очи,динамично нарастват зърната.Започват почвообработки,поливки,проучване на леторастите,в тази фаза лозите се кършат.Към края на фазата се определя зрелостта.Има два вида зрялост-физиологична и технологична.6-та от физиологична зрялост до листопада-с различна продължителност е от 30-40 дни.Растежа на леторастите е спрял,пръчките узряват,лозата се приготвя за периода на покой.Покоя е от листопада до прокарване на пъпките през пролетта,нарича се относителен покой.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биология на лозата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.