БНБ - по пътя към интегрирането в глобалната икономика 1991-2009


Категория на документа: Други


БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА- ПО ПЪТЯ КЪМ ИНТЕГРИРАНЕТО В ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА 1991-2009

През 1991г след приемането на закона за БНБ и Закона за банките и кредитното дело банковата система реално става двустепенна.БНБ се превръща в типична централна банка която съчетава функции на емисионен институт ,банка на банките и банка на държавата.
Наред с това с оглед поддържане на стабилността на финансовата система тя осъществява надзор върху банковия сектор и лицензира търговските банки.Основна задача на централната банка става поддържането на вътрешната и външната стабилност на лева. Законър за БНБ осигурява на банката независимост от правителството. Създава се нов неин орган- Пленарен съвет , който включва членовете на Управленския съвет на БНБ и изтъкнати специалисти във валутната, финансовата, стопанската и научната област, назначени от управителя с 3-годишен мандат. Пленарният съвет определя основните насоки на паричната и кредитната политика и одобрява годишния отчет и бюджета, който е отделен от държавния бюджет.
БНБ започва да провежда парична политика , използвайки кредитни тавани ,рефинансиране чрез контови и ломбардни кредити, норма на минимални задължителни резерви, по-късно са въведени и операции на открития пазар. Създават се междубанков, валутен и паричен пазар. Участници са лицензираните търговски банки и финансови къщи. През този период започва и активното разработване на подзаконовата нормативна база, регламентираща дейността на финансовата и банковата система. Определят се легулаторните изисквания, механизми и инструменти за упражняване на надзор от страна на БНБ върху дейността на търговските банки и другите финансови потребности. През февруари а1991г. " Банксервиз '' започва проектирането и изграждането на националната Банкова интегрирана система за електронни разплащания. През следващата година във Пловдив 47 банки учредяват Асоциацията на търговските банки като една от първите браншови организации с идеална цел. Създадената също през 1992 г. Комисия по унификация и банкови стандарти разработва Банкови унифицирани стандарти- стандартизационни норми, описващи детайлно конкретни банкови платежни технологии. Въвежда се сетълмент на плащанията, който налага всички междубанкови платежни операции да се извършат при спазването на строга последователност при пренасянето на средства между платеца, получателя и обслужащите ги банки- посредници и установява принципа за иницииране на плащането единствено от страна на платеца- кредитен трансфер. КУБС поставя също основите на разработването и прилагането на нормативни и методологически документи, които привеждат банковото счетоводство в съответсвие с новите законови изисквания и практики.
След усилени преговори с участието и на БНБ на 29 юни 1993г. Е подписано споразомение за уреждане на външния дълг на България към частните банки- кредиторки, което обаче не включва в дълвете, чиито носители са Минерал банк и Стопанска банка. По него са имитирани 3 вида облигации в размер на 5.137 млрд.щ.д. (36,3 облигации с отстъпна и срок 30 г. , 32,3 облигации с първоначално намалени лихвени плащания и срок 18 г. И 31,4 облигагации с просрочени лихви и срок 17 г.) и България изкупува 1,027 млрд от дълга си.
В развитието на търговските банки през 1991- 1994г. Се наблюдават два противоположни процеса. От една страна, държавата се стреми да уедри многоброините слаби ,предимно провинциални банки- бивши клонове на БНБ, а от друга, поради крайно оскъдната нормативна база лицензи получават редица нови търговски банки с частно участие. През 1992г. С цел оздравяване и уедряване на държавните банки в България е създадена Банковата консолидационна компания- държател на акциите на държавните търговски банки. Тя е учредена от БНБ по реда на ТЗ като акционерно холдингово дружество, което представлява държавата, със на действие 3 г.. Нейни акционери са и държавни фирми, еднолични търговски дружества с държавни имущества, търговски дружества с над 50 % държавно участие и др държавни предприятия. Първоначално дейността и е насочена към уедряване и засилване конкурентоспособността на държавните банки, а след това- към тяхната приватизация .Към края на 1999г. Двете институции- са учредителки прехвърлят участието си на министерството на финансите, което става нейн мазоритарен собственик.
Основните етапи, характеризиращи дейността на БКК , са придобиване на акционерно участие в съществуващите над 70 държавни търговски банки консолидацията им, финансово и институционно преструктуриране на консолидираните банки и продажбата им на стратегически инвеститори. През 1992г. Се осъществява първият мащабен консолидационен проект с обединяването на 22 държавни и регионални банки в една- ОББ. Малко по-късно през същата година Транспортна банка и още 12 малки банки се сливат в Експресбанк. През 1993г. 3 банки формират Балканбанк, 8 други са консолидирани в '' Хебрус'' , а чрез обединяването на 4 банки е създадена Софиябанк. Със своеобразната втора вълна на консолидация на дърьавните банки чрез вливането на Софиябанк и '' Сердика'' в '' Биохим'', с което броя на държавните банки намалява на 11 , процесът на консолидация в публи1ния банков сектор в основни линии приключва като ДСК остава единствената банкова институция, която няма статут на търговска банка, функционира по отделен закон и е пряко притежавана от държавата. Въпреки поставената й цел до 1997 г. БКК не успява да осъществи нито една приватизациоонна сделка в банковия сектор, поради което срока й на действие многократно е удължаван. Ликвидацията на БКК става възможна през 2004г след подписването на тристранни договори за прехвърляне към държавата нейните ангажименти, поети при продажбата на Булбанк. ''Биохим'' и приватизираната в последствие Банка ДСК.
В периода 1991-1993г особена активност се наблюдава в частния сектор, къето поради либералния лицензионен режим и ниския законов размер на необходимия начален капитал са създадени мноьество банки с недостатъчен собствен капитал. Първият клон на чуьдестранна банка се появява на българдкия пазар през 1993г, към 1996г в страната оперират 7 банки или клонове с чуьдестранно участие. Създаването на банки се улеснява и от факта ,че действащото законодателсво не поставя специални изисквания за произход на средствата, използвани като стартов капитал. Така много от частните банки започват своята дейност с жзети назаем пари, в редица случай от дърьавни банки. Не малък брой частни банки възникват със средства , чиито изторник са дърьавни предприятия. Показателен в това отношение е случаят със
Първа частна банка, създадена с пари на дърьажни предприятия и иньенерингови организации. Наред с това до 1993г Законът за банките и кредитното дело допуска и възмоьност банките да си разменят пакети от акции, което им осигурява съответсвие с изискванията за капиталова адекватност. Така едни и същи пари се използват от няколко институции, легитимирайки ги и давайки им възмозност да оперират на пазара.
Част от новосъздадените частни банки се ориентират към обслужване (предимно кредитиране) на фирми на свои акционери или на свързани с тях лица, което се допуска от действащото законодателство. Други насочват голяма част от кредитния си портфейл към структуроопределящи за националната икономика фирми- публична собственост, разчитайки на будещи програми за тяхното оздравяване или приватизация.
Относителната иконимическа стабилност през този период се дължи главно на успешната парична политика на централната банка и на използваната от нея котва- валутния курс. През есента на 1993г БНБ '' изпуска'' тази котва поради безсилието на паричната политика самата се справи с преструктурирането на цялата икономика. Паричната политика е блокирана и от реалната икономика, тъй като близо 2/3 от новите банкови кредити за реалния сектор отново са насочени към губещи държавни предприятия. Така банковата система постепенно се превръща в трансмисия за поемане загубите на реалния сектор посредством огромния размер на необслужваните кредити. Въпреки неколкократната намеса на правителството проблема с генерирането на загуби и тяхното прехвърляне върху банковата система е решен полувинчато. Практиката на генериране на лоши кредити, вписващата се в действащата правна рамка, в която несъстоятелност не фигурира и поради това не подлежи на въздействие от страна на банковия надзор, става патент не само на държавния ,но и на частния сектор. От друга страна, провеждането на реформа в главния сектор изостава а приватизацията се бави. Натрупаните от предприятия загуби се монитизират и водят до високи темпове на изнфлация и реално обезценяване на спестяванията на домакинствата и на собствените стедства на банките. Това оставя на спестителите много тесен избор на възможности за инвестиране свеждащ се на практика само до левови депозити и покупко-продажба на валута. Съществува значителен полу легален и нелегален износ на капитал от страната.
Междувременно с цел избягване на банкова криза БНБ все повече се ангажира и с операции по рефинансиране. През 1995г от общо 45 търговски банки тя рефинансира 19 , от които 11 ползват суми само в рамките на разрешения им овърдрафт. В структурно отношение най-голям е делът на необезпеченото рефинансиране, следвано от ползвания овърдрафт, сконтовите и ломбардните заеми. Предоставените от БНБ средства за рефинансиране на търговските банки през първото полугодие на 1996г възлизат на 50 570 млн.лв , което е 2.87 пъти повече от рефинансирането в края на 1995г , а в структурно отношение най-голям е делът на необезпеченото рефинансиране, следвано от ломбардните и сконтовите кредити.
В края на 1995г и началото на 1996г поради липсата на законови възможности за обявяване на банки в несъстоятелност БНБ изкупува срещу 1 лв или под друга форма няколко търговски банки с цел оздравяване на банковата система.
През първата половина на 1996г неопределените сериозни ликвидни затруднения в няколко търговски банки, ясно изразени още в края на 1995г, придобиват лавинообразен характер. Използването на паричната политика като инструмент за изкуствено удържане на равнището на реалните доходи и заетостта при фактическа липса на реформи в реалния сектор само подкупава доверието в централната банка и във възможностите й и ефективно да провежда самостоятелна парична политика. За първи път след втората световна война доверието в банковата система е сериозно разклатено.
През този период поради изолирането на България от международните финансови пазари из слабия приток на чуждестранни инвестиции основен източник на валутни резерви са заемите от МВФ. Те дават възможност на БНБ да регулира колебанията на валутния пазар и да провежда валутна политика. След като петия транш от четвърто стабилизационно споразумение с МВФ е спрян поради неизпълнение на поетите от българската страна ангажименти, през 1995 правителството не подписва ново споразумение, с което официалното външно финансиране на страната е прекратено.
Едва през юли 1996 е сключено ново споразумение ,но след първия транш финансирането по него също е замразено поради неизпълнение в България на клаузи, свързани с ликвидиране и изолиране на губещи държавни предприятия.

Същевременно страната следва да извърши сравнително големи плащания по външния си дълг.Макар че графикът на тези плащания е предварително известен,правителството забавя споразуменията с МВФ и Световната банка и не приватизира големи стопански обекти ,които биха могли чуждестранни инвеститори.Поради засилващото се политическо напрежение
, свързано с предстоящите президентски избори, инвестиционния климат в страната остава не блогоприятен. Равнището на валутните резерви на БНБ спада критично и не позволява нито нормално обслужване на външния дълг , нито самостоятелно порвеждане от БНБ на ефективна валутна политика.
През май и юни 1996г БНБ поставя под особен надзор 5 банки, което по принципа на доминото окончателно срива доверието на банковата система. Настъпва масово теглене на влогове и всеобща валутна субституция. Банките с най-големи ликвидни затруднения не издържат кризата на доверие. В резултат през септември БНБ поставя под особен надзор още 9 банки. Реакцията на валутния пазар е рязко свиване на предлагането и засилено търсене, а високите очаквания за обезценяване на лева и за скок на инфлацията '' взривяват'' валутния курс.
При липсата на валутни резерви за укротяване на кризата БНБ прави безуспешен опит да стабилизира валутния пазар и цените чрез повишаване на основния лихвен процент на две стъпки до 9 % и 25 % месечно, което на свои ред допълнително натоварва бюджета, засилва инфлационния натиск и довежда до прекратяване обслужването на кредитите, без да успее да спре обезценяването на лева. През есента на 1996г натиска върху лева става неудържим. Валутния курс е неконтрилируем и лева поевтинява с часове (от края на октомври до края на декември- със 103.3 %). Кризата на валутния пазар и последвалата криза на целия финансов сектор допълнитлно се засилват от политическата нестабилност , свързана с оставката на правителството. Успоредно с обезценяването на лева се извършва спонтанна доларизация и икономическите агенти предпочитат да се разплащат с валута в брой. Забелязват се първите признаци на хипер инфлация. За да се успокои валутния пазар БНБ прибягва до затягане на нормативния контрол върху участниците на пазара, но без особен успех.
На фона на валутната криза и дестабилизацията на стопанството в края на 1996г МВФ заявява, че не вижда друг начин за стабилизиране на българската икономика освен въвеждането на коренно различна система- паричен съвет. Тъй като посрещането на задълженията по външния дълг императивно изисква външно финансиране , страната не може да не се съобрази със становището на МВФ. Това поставя пред БНБ задачата да започне работа по техническата и нормативната подготовка за въвеждането на паричен съвет, а също макар и не явно, и по концептуалния въпрос за избора на подходящ валутен режим при прехода към пазарна икономика.
В началото на 1997г кризата се разраства поради отлагането на антикризисните мерки и политическата нестабилност ,породена от оставката на правителството, парализирането дейността на НС и масовите протести на населението. Обезценяването на лева е последвано от мощна инфлационна вълна, а валутния кус достига равнище от 3000 лв за долар. Едва след разпускането на НС новоназначеното служебно правителство провежда мерки за стабилизация, подписва ново стабилизационно споразумение за въвеждане на паричен съвет и успява да успокои валутния курс на равнище от 1500 лв за долар. С това втората валутна криза е овладяна , но на ново твърде високо равнище на цените и на курса на долара към лева. Така под натиска на МВФ за налагане на строга финансова дисциплина в банковата система се извършва оздравителен процес чрез обявяване на декапитализираните банки в несъстоятелност, а главоломното обезценяване на лева спрямо конвертируемите валути води до оздравяване балансите на банките с доминиращ пазарен дял и подобрява капиталовите им показатели. Освен това кризата от 1996-1997г поставя началото на структурните реформи ,необходими за осъществяване на прехода към пазарно стопанство, подпомага извършването на болезнената '' промяна в психологическите нагласи на обществото и приемането на факта за тежката и неизбежна цена на икономическите реформи''.
От 1997г в страната е въведен паричен съвет - режим на автоматична парична политика , осигурчващ необходимата за икономиката придвидимост в очакванията на икономическите агенти. Той представлява не само стабилизационна мярка, но и законово средство за налагане финансова дисциплина и пазарно ориентирана търговска култура на всички стопански субекти. Паричните задължения на БНБ включват всички емитирани от БНБ банкноти и монети в обращение както и всички наличности по сметки в БНБ с изклучение на сметките на МВФ. Специфика на паричния съвет в България е че той осигурява покритие не само на банкнотите и монетите,но и на депозит на правителството и на резетвите на ТБ. Опитът от банковата криза ,предхождаща въвеждането на паричния съвет, показва, че стабилността на банките е от съществено значение и за неговата жизнеспособност. Във връзка с това се създава силно законова базирана система за банково регулиране.
Българския паричен съвет формира почти целия си сеньораж от лихви по активите и само малка негова част е от комисионни. Що се отнася до конвертируемостта на националната парична единица, независимо от пълната конвертируемост на текущата сметка на платежния баланс, през първите 2 години от въвеждането на паричния съвет българския лев не е напълно конвертируем поради съществуващите ограничения за сделките по капиталовата сметка, породени от прилагането на стария Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол.
Основните предимства на режима на паричен съвет са прозрачността, извършването на бърза парична реформа, паричната политика, базирана изцяло на правила, което ограничава инфлацията, предпазва от политически натиск и се ползва от обществото с висока степен на доверие. Основното правило при паричния съвет е ограничаване на размера на емисията на резервни пари до този на притежаваните чуждестранни валутни резерви. Българският вариант на паричен съвет предвижда възможност за финасиране на ТБ до размера на превишението на валутните резерви над паричните задължения на управление ''емисионно'', но само при системен риск и при спазването на строги изисквания за вида и качеството на предоставеното обезпечение. БНБ не може да отпусна на държавата кредити под каквато и да е било форма освен кредити за сметка на покупки на специални права на тираж от МВФ. Не се допуска вклучването в резервите и на ценни книжа , емитирани или гарантирани от българската държава. Извесна възможност за извършването на операции ,подобно на тези на открития пазар, е дадена обаче на министерството на финансите, като БНБ действа като негов агент по държавните и по държавно гарантираните дългове. Операциите по управление на резерва играят ключова роля за функционирането на паричния съвет и имат за цел да гарантират пълно валутно покритие на паричните задължения на управление '' Емисионно'' с качествени чуждестранни активи , неограничен обмен на национална в резервна валута и годишно превишение на приходите над разходите на банката. Предвидени са и следните ограничения за операциите по управление на резерва: разрежава се използването на всички конвертируеми чуждестранни валути , валутното несъответствие в баланса за всяка чуждестранна валута, различна от еврото, не може да надхвърля 2 % и допустимите активи включват злато , банкноти и монети, средства по сметки централни банки или финансови институции, дългови инструменти и договори за обратно изкупуване, при което всички задължения трябва да са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.
Заедно с преминаването към паричен съвет са приети нов Закон за банките, Закон за гарантиране на влоговете в банките и нови наредби за осъществяване на надзор върху кредитните институции, регламентиращи по-високи от мждународните изисквания за капиталова адекватност, ликвидност и кредитни експозиции.
През 1998г печатницата на БНБ, изграждана в продължение на 5г влиза в екплоатация и започва да печата българските банкноти и ценни книжа.
По решение на управителния съвет и на министерския съвет от 1 юли 1999г се извършва деноминация на лева като 1000 стари лева се заменя с 1 нов лев.
С въвеждането на паричния съвет България реализира важно предимство и изискване към паричната политика от гледна точка на потенциала си за членство в евро заната. Със съсдаването на еврото 1 януари 1999г - съгласно разпоредбите на Закона на БНБ централната банка на България приема еврото за резервна валута и Оправителния й съвет определя неотменимо фиксиран курс от 1.95583 лв за евро. Страната освен това се отказва от преобладаващата част от познатия в други страни инструментариум за провеждане на парична политика и оставя на централната си банка контрол върху 2 инструмента- определяне на нормата за ЗМР на ТБ и тяхното рефинансиране в
случаи на системен риск , засягащ стабилността на банковия сектор. Чрез фиксирания курс на лева към еврото след 1997г България пасивно следва паричната политика на държавите членки на евро зоната, с което премахва неопределеността , затрудняваща функционирането на икономическите агенти.
През 2003г БНБ въвежда в експлоатация Системата РИНГС за брутен сетълмент на плащанията в реално време, която е интегрирана с функциониращите в страната системи за плащания на дребно, като БИСЕРА , БОРИК, СЕБРА.
При преговорния процес с Европейската комисия България поема ангажимента да отговори на друго важно предизвикателство- да гарантира независимостта на БНБ във всички нейни аспекти : институционална, финансова и персонална (на членовете на УС) преди датата на фактическото членство в ЕС. С приетите през януари 2005г изменения и допълнения в Закона за БНБ статута на централната банка е приведен в съсоветствие с изискванията на Договора за създаването на Европейската общност. След успешното приключване на преговорите за членство на България в ЕС това е поредната важна стъпка към институционна и финансова независимост на БНБ от правителството. Промените в закона регламентират персоналната независимост на членовете на УС, което гарантира , че формулирането и провеждането на парична политика на БНБ в условията на паричен съвет ще съдействат за постигането на нейната основна цел и няма да бъдат подгласни на политически натиск. Същевременно на БНБ вече е законово вменено отговорността на за ценовата стабилност в страната. Друга основна задача пред ръководството на БНБ става подготовката на централната банка за пълноправно членство в евро зоната.
Във връзка с тази своя отговорност през 2004г УС приема Стратегия за развитие на БНБ до 2009г , която заяжява волята си да съдейства за присъединяването на България към валутен механизъм 2 във възможните най-кратки срокове, като едностранно се задължава да поддържа паричния съвет до приемането в евро зоната при запазването на съществуващото разменно съотношение на лева към еврото. БНБ се придържа към определената от европейската комисия и европейската централна банка рамка ,която изключва възможността за едностранно преминаване на страната към еврото.
Въз основа на приетата стратегия също през 2004г между БНБ и правителството е подписано споразумение за въвеждане на еврото в Република България. В изпълнение на ангаьимнтите към него те декларират ,че приемат рамковия модел на валитен механизъм 2 и ще остояват членството на България в него да бъде основано на запазване на режима на паричния съвет до влизане в евро зоната при съществуващото равнище на фиксирания курс на българския лев (1.95583 лв за евро). При участието си въс валутен механизъм 2 България няма да се възползва от възможностите за промяна на режима на валутния курс , ще спази минимално определения в законодателството на европейския съюз срок за участие във валутен механизъм 2, като своевременно предприеме всички необходими стъпки по процедурата за членство във евро зоната , и ще въведе еврото като национална парична единица от момента на влизане в евро зоната. Поради натрупаната умора от разширяването на евро зоната обаче и липсата на готовност в европейската система на централните банки за присъединяване на страни с паричен съвет този процес се оказва по-продължителен от първоначалните очаквания.
Процеса на подготовката за присъединяване към СЦБ БНБ хармонизира нормативната база на страната за финансовия и банков сектор и привежда дейността си в съответствие с европейското законодателство и практика в сферата на статистиката, банковия надзор , икономическите изследвания и прогнози ,платежните стеми, емисионната дейност, информационната инфраструктура и комуникационната стратегия.
След подписването на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз (25.04.2005г.) БНБ получава статут на наблюдател в ЕСЦБ. С пълноправното членство на страната в Общността от 01.01.2007г централната банка на България става част от ЕСЦБ, а управителя й- член на Генералния съвет на ЕЦБ. Съгласно Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ всяка държава - членка внася 7 % от своя дял в капитала на ЕЦБ при присъединяването към Европейския съюз, а останалите 93 %- при влизане в евро зоната. Дяловете на националните централни банки се претеглят според дяловете на съответните държави-членки в общото население и съвкупния БВП в европейския съюз в равни съотношения съгласно данните, предоставени на ЕЦБ от Европейската комисия. Теглата се коригират на всеки 5 години и при присъединяване на нова държава - членка. На 01.01.2007г във връзка с присъединяването на централните банки на България и Румъния към ЕСЦБ капиталовия алгоритъм на ЕЦБ е променен , с което дела на БНБ в капитала на ЕЦБ възлиза на 50,83 млн.евро , представляващи 0,8833 % от съвкупния капитал на ЕЦБ, т.е. БНБ внася ефективно 3,561 млн.евро в капитала на ЕЦБ.
През 2007г е създадено Дружество за касови услуги , започнало да функционира от средата на средващата година, с което завършва важен етап от реформата на наличнопаричното обръщение в страната, имаща за цел поставянето му на търговска основа. С появата му се създават условия за възникване на пазар на касовите услуги на едро и се прикратява монопола на централната банка в този пазарен сегмент. Значително е усъвършенствана и системата за надзор върху плащанията от страна на БНБ и законодателството в тази област е приведено в съответсвие с европейското. Формиралата се в резултат конкурентна среда спомага не само за стандартизирането на наличнопаричното обръщение , но и за повишаване на качеството на предлаганите услуги.

Като една от главните национални институции днес БНБ изпълнява важната обществена функция на гарант на финансовата и ценовата стабилност . В демократичните общества гарантирането на частната собственост е основен принцип и база на обществения просперитет и благоденствие на гражданите. Този принцип, залегнал в Търновската конституция, е основополагащ и за действащата от 1991г насам Конституция на Република България. Няма съмнение,че не може да съществуват граници за частната собственост , ако паричната единица, чрез която тя се изразява и се измерва стойността й, не е стабилна. Затова постигането от БНБ на ценова стабилност в страната е най-силната гаранция за защита на частната собственост и за демократиното развитие на България. Историческия процес на преход към демокрация , коренните социални промени , преобразуването на политиката и икономиката и тяхното базиране на универсалните ценности стават възможни и се осъществяват днес и в резултат и от усилията на БНБ.
Благодарение на политическия и обществен консенсус за стратегическите цели на страната , както и на институционните промени и на еволюцията в социалните нагласи днес България е пълноправен член на НАТО и на Европейския съюз. За относително краткия период след 1997г Българската икономика неотклонно се провежда политика на реформи, фискална консолидация и усъвършенстване на нормативната и база. От своя страна флагмана на банковата система - Централната банка на България , извършва през последните години знаяителна работа по адекватното регулиране на банковия сектор, включващо силно рестриктивна лицензионна политика , създаване на независещи от фазата на икономическия цикъл капиталови буфери срещу различните видове риск, както и строга система за класифициране и провизиране кредитите и за осигуряване на навременна информация относно надежността на кредитополучателите чрез разширяване на обхвата на Централния кредитен регистър .
Годината , в която честваме 130-годишнината от основаването на БНБ , е изпълнена с много неизвесности и вероятни премеждия в условията на глобална финансова и икономическа криза и на навлизане на развитите стопанства ,включително евро зоната, период на рецесия. Всички изминали години на опасности, грешки и успехи , преживяни от БНБ до днес , ни дават обаче увереност , че тя има потенциала и знанията да преодолее трудностите и въз основа на административния си капацитет , познанията и енергията на свойте служители да отговори на предизвикателствата на днешния и утрешния ден.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
БНБ - по пътя към интегрирането в глобалната икономика 1991-2009 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.