Богослужебни одежди


Категория на документа: Други


СУ ,,Св. Климент Охридски"
Богословски факултет

Тема: Богослужебни одежди

Църковно- богослужебните одежди са специален вид на дрехи, в който се обличат членовете на клира на Православната църква. Одеждите имат своя символична и практическа функция. Те се обличат по време на богослужебните свещенодействия, и без тях те не могат да се извършат. Те са богато украсени с бродерия, с църковни мотиви, кръстове и т.н. Изработват се в разнообразни цветове за различни радостни или тъжни моменти в православното богослужение. Одеждите и носенето на одежди показва пиететот на свештенослужителите, към свещенодействие, особено към светата литургия. Употребата при богослужението на особени одежди води началото си още от Стария Завет. Сам Бог заповядал на Моисей да направи за Аарон като първосвещеник особени одежди, които да облича при богослужението. По примера на Стария Завет и християнската църква установила за свещенослужителите особени одежди. Употребата на богослужебни одежди била необходима и за да могат да се различават степените в църковната йерархия и да се подчертаят тържествеността и тайнствеността на богослужението.

Съществуват различни одежди в зависимост от степенът на църковната йерархия, в която се намира клирик. Те имат и своя предистория и развитие. За всяка степен на църковната йерархия има различни одежди но има и общи за всички степени. Литургичните одежди на християнския култ не са специално създадени от Църквата, а произлизат от носено в древност облекло.

Богослуженията са свещени действия. Това налага нуждата те да се извършват с особени одежди (дрехи). Защото, ако ние при особени случаи (празници, народни обичаи и др.) носим и по-особени дрехи, много по-оправдано е да се употребява специално свещено облачение при извършване на богослужения. Затова и св. Църква още от най-дълбока древност е установила специални богослужебни дрехи (св. одежди), които свещенослужителите обличали при извършване на св. Тайнства. Тия одежди получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията; те станали символ и на йерархическото служение. Употребата на богослужебни одежди заимствани от юдейската богослужебна традиция през първите християнски векове била неприемлива и поради враждебността и гоненията, които юдеите повдигнали срещу новооснованата църква. В книгите на Новия завет не се говори за богослужебни одежди. Най-напред в "Апостолски постановления" (380 г.) се споменава, че свещеникът и първосвещеникът сменяли одеждите си и трябвало да бъдат облечени със "светла дреха". В пета глава на своята "Църковна история" Евсевий Кесарийски (+339) споменава, че св.апостол Яков носел на челото си особена превръзка (πεταλον, lamina), носена и от юдейското свещенство. Богослужебните одежди напомнят на клирическите лица главно две неща:1) за получената от тях благодат при ръкоположението и 2) за добродетелите, с които те трябва да украсяват душите си като истински Христови служители.

За цвета на богослужебните одежди може да се говори след тяхната поява и оформяне през период ІV-VІ век. Най-старите достигнали до нас образци са едноцветни. По-късно върху тях се появили периодично повтарящи се мотиви, най-често кръстове и други древнохристиянски символи.

Стихар (στιχαριον, alba, tunica, ).

Стихарът е дреха, която покрива цялото тяло от врата надолу, и отговаря на Ароновата дреха, която се нарича хитон. Цветът на стихарот обикновено е бяла. През VІІІ век византийското духовенство носело червени стихари подражавайки на багреницата носена от Спасителя (Мат.27:28). Тази одежда споменава още тирският епископ Павлин (3 век) , която нарича подирис, т.е. дреха която докосва до краката; а също и Картагинскиот събор (398) в 4 канон. Според Симеон Солунски това облекло напомня на дрехите, в която са се появили ангелите по време на възкресението и възнесението на Христос. Стихарот, винаги се прави от бял материал, което, от своя страна, означава чистотата което се изисква от служителите на олтара, но може да се прави и в червен чвят и в този случай представлява Христовите страдания, при които Той проля кръвта Си за нас.
Между стихара носен от дякона и този на архиепископа не се забелязват разлики.

Стихарът станал част от богослужебното облекло на християнските свещенослужители преди средата на VІ век. В полза на светския произход на стихара говорят решенията на няколко поместни събора. 41 правило на Картагенския събор (398 г.) нарежда дяконите да обличат бяла туника само по време на приношение или когато четат текстове от свещеното писание. Друго решение на Нарбонския събор (589 г.) забранявало на дякони, иподякони, четци и певци да събличат туниката преди края на богослужението.

Орар (οραριον).

Орарът е одежда, която носи дякон на своето ляво рамо. Данни за орарът, който в миналото са имали и презвитерите и епископите, а не само дяконите, има дълго в историята. Според св. Йоан Златоуст орарът означава двете ангелски крила, с които непрекъснато летят и служат на Бога, както и готовността дякон бързо да изпълни Божията воля.

Етимологията на думата орар се тълкува различно. Някои историци основата на този въпрос виждат в гръцките думи ωρα - час или ωρω - ​​пазя, защото дякон с орарът им показва на вярващите времето за молитва, а на певницата времето, когато трябва да се пее.

Орарът бил една от най-рано оформилите се богослужебни одежди. 22 и 23 правило на Лаодикийския събор (363 г.) споменават орара като отдавна използвана от дяконите богослужебна одежда. Протодяконите и архидяконите били отличавани с т.нар. "двоен", т.е. два пъти по дълъг от обикновения орар. 40 правило на Толедския събор (633 г.) забранило на дяконите да носят по два орара. Молитвата четена при поставянето на орара е заимствана от Пс.132:2 "Той е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му...".

Епитрахил (επιτραχηλιον).

Епитрахилот е одежда, която презвитера поставя около врата и се спуска до краката. Епитрахилот по същество не представлява нищо друго туку орар чиито двата предни края са съставени. Епитрахилот го представлява Христовото бреме, което приема свещеника дава благодатта на Светия Дух, което се излива като миро на свещеника, и ни напомня на въже, с което Христос е вързан около врата. свещеникът без епитрахил, както и дякон без орар не може да служи нито едно богослужение. Според св.Симеон Солунски (+1429) в извънредни случаи, когато епитрахил не може да бъде намерен, свещенослужителят премята през врата си пояс или парче плат.
Сред най-ранните свидетелства за употребата на епитрахил е третото правило на събора в Брага (509 г.), което забранява на свещенослужителите да приближават св.трапеза без епитрахил.

Молитвата при поставянето на епитрахила е заимствана от Пс.132:2 "Той е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждите му...".

Наръкавници (επιμανικια).

За наръкавници, като богослужебни одежди споменава Петър Антиохийски в едно от писмата си до константинополския патриарх Михаил Керуларий (+1058). През ХV век св.Симеон Солунски (+1429) споменава наръкавниците наред с останалите богослужебни одежди на презвитерите. След края на византийската епоха, като отличие били давани и на архидякони и протодякони.

Нараквиците се стяга, които затягат ръкавите на стихарот за служителите на олтара да могат да работят свободно с ръце. Нараквиците като самостоятелна част от одеждите, а не като неразделна част от стихарот, от късна период, тъй като първият спомен за тях има около 1054 година. в писмото на патриарх Петър Антиохия до патриарх Михаил Керуларий, но, разбира се, те са били в употреба и преди това.

Пояс (ζωνη).

Както повечето богослужебни одежди и поясът е със светски произход и бил широко употребяван много преди идването на Спасителя. Представлявал задължителен елемент от облеклото на всички представители на източната аристокрация.

Стихарът използван от свещеници и епископи бил препасван с пояс, който улеснявал движенията им. Той бил считан за неотделима част на стихара. В ранни редакции на чина на ръкоположение на свещеник не се споманава нищо за пояс, а при даването му на новоръкоположения не било възгласяно "Достоен", т.е. той бил считан за една дреха със стихара.

По-късно предание свързало пояса използван в християнското богослужение с убруса, с който Господ Иисус Христос се препасал за да измие краката на учениците Си (Йоан 13:4-5).
Молитвата при поставянето на пояса е заимствана от Пс.17:33-34 "Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път; прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини...".

Фелон (φενολιον, paenula).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Богослужебни одежди 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.