Богослужебни одежди


Категория на документа: Други



Употребата му била широко разпространена в езическия гръко-римски свят. Не бил всекидневна дреха и не принадлежал към официалното облекло на управляващите. По-скоро бил считан за дреха на нисшето съсловие.
В продължание на дълго време фелонът бил използван едновременно и като светска и като богослужебна одежда. Кога започнала употребата му като богослужебна дреха не може да се каже със сигурност. Във всеки случай това станало много преди средата на VІ век, от когато е запазена фреска в храма в град Равена (Италия) изобразяваща св.Аполинарий облечен във фелон. 28 правило на събора в град Толедо (633 г.) споменава фелона наред с други богослужебни одежди.

Използването на фелони с избродирани или изтъкани върху тях кръстове (т.нар.полиставриони) започнало в края на ХІІІ и началото на ХІV век. Това отличавало фелоните използвани в богослужението от тези носени от гражданските власти. Епископите носели фелони до ХІІ-ХІІІ, а на някои места и до ХVІІ век.

Набедреник (επιγονατιоν).

Произходът на набедреника е свързан със западната църква.

До ХVІІ-ХVІІІ век набедреници носели само някои от епископите. По-късно право да ги носят като отличие било дадено на всички епископи, протоиереи и архимандрити. В някои славянски църкви едновременно с набедреника някои свещенослужители носят и т.нар."палица".

Молитвата при поставянето на набедреника е заимствана от Пс.44:4-5 "Препаши на бедрото си меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!

Голям омофор.

Големият омофор представлява широка лента бял, най-често вълнен плат украсена с кръстове. Произходът му е светски, вероятно от палиума носен от висшата римска, а по-късно и византийска администрация - сенатори, консули, магистри, антипати и др. Обличали го по време на различни шествия, литии и процесии. Одежда подобна по форма на големия омофор носел и византийският император.

Според псевдо-Герман (Х в.) големият омофор на епископа е приемник на ефода носен от Аарон и останалите първосвещеници в Стария завет (Изх.28:4, Съд.8:27 и др.). Подобно е становището и на псевдо-Софроний (ХІІ в.). Това становище е основано на символично и алегорично обяснение смисъла и предназначението на богослужебните одежди и не се основава на исторически доказателства.

Молитвата произнасяна от епископа при обличането на големия омофор "На раменете си, си взел, Христе, заблуденото наше естество..." е преработка на Лук.15:5 "А като я намери, вдигна я на ръцете си радостен...".

Малък омофор (ομοφορον).

Съгласно едно предание св.Богородица изработила и подарила омофор на първия епископ на църквата на остров Крит - Лазар, когото Спасителят възкресил (Йоан 11:1-46).

Думите при даването на малък омофор на новоръкоположен епископ са "На раменете си си взел, Христе, заблудилото се наше естество...".

При обличането му била четена молитвата "А като я намери, вдига я на раменете си радостен..." (Лук.15:5), която е една и съща с тази четена при обличането на големия омофор.

Сакос (σακκος).

Охридският архиепископ Димитрий Хоматиан (+1234 в.) отбелязва, че по негово време константинополският патриарх служел със сакос само три дни в годината - на Рождество Христово, на Петдесятница и на Пасха. През останалото време продължавал да служи с фелон. Практиката всички епископи да носат сакос по време на богослужението е свързана с имената на константинополските патриарси Калиник ІІІ (+1757-) и Серафим ІІ (+1761). През ХV век сакосът не бил сред одеждите, които били давани при ръкополаането на нов епископ.

Молитвата при обличането на сакос е заимствана от Пс.131:9 "Твоите свещеници ще се облекат в правда, и твоите светии ще се зарадват..." и е една и съща с молитвата четена при обличането на фелона, като "твоите свещеници" е заместено от "твоите първосвещеници" или "твоите архиереи".

Митра (корона, шапка, венец).

Римската и александрийската тиара нямат нищо общо с византийската митра, която била заимствана от облеклото на персийските царе. Повлияна е и от формата на короната на късновизантийските императори

В миналото митрата не била давана като епископско отличие по време на ръкоположението, а след това. Съгласно древната практика епископите носели митра до началото на четивата на литургията, когато я сваляли, за да извършат тайнството с непокрита глава. Поставяли я отново малко преди началото на отпуста. В някои източни предимно гръкоезични църкви само първенствуващият епископ служи с митра.

Енголпие (панагия).

Молитвата при поставяне на енголпието е заимствана от Пс.50:12 "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене...". При поставяне на второ енголпие се произнася различна молитва взета от Пс.44:1 "Из сърцето ми се изля блага дума...".

Според някои изследователи енголпието произхожда от неголяма кутия с мощи на мъченик или със свитъци съдържащи текстове от свещеното писание, носена на гърдите от някои епископи и презвитери през първите християнски векове. През епохата на гоненията често срещана била пратиката в подобна кутия епископи да носят осветени дарове.

Жезъл (πατεριζα, πατερισσα).

Жезълът бил свързван с понятието за справедливост и справедливо наказание, което проличава от думите на св.апостол Павел "С палица (посох, ск.м.) ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?..." (І Кор.4:21). Като символ на властта жезълът е споменат в Откровението "и ще ги пасе с жезъл железен..." (2:27).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Богослужебни одежди 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.