Болшевизация на част от левицата. Г. Димитров и В. Коларов


Категория на документа: Други


СУ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ПОЛИТОЛОГИЯ

КУРСОВА РАБОТА

На тема:

Болшевизация на част от левицата. Г. Димитров и В. Коларов

София 2014

Един от най-видните представители на БКП допринесъл за болшевизацията на левицата- Георги Димитров е поддръжник на идеите на марксизма-ленинизма и се стреми да създаде в България обществена политическа с-ма, каквато е въведена в СССР. Другият допринесъл за болшевизацията е Васил Коларов, който е един от най-старите поддръжници на комунистическото движение в България. Васил Коларов е от българските комунисти, които дълго време живеят извън България като през двайсетте и трийсетте години, той е част от международното комунистическо движение. Той е от най-убедителните и верни поддръжници на съветската линия в тогавашната ни политика. Когато БКП утвърждава властта си, той започва вътрешнопартийнна борба със съдействието на Съветския съюз.

Г. Димитров е роден на 30 юни 1882г. в с.Ковачевци в семейството на Димитър Тренчев и Парашкева Досева. Той е един от ръководителите на БКП и генерален секретар на Коминтерна. Министър-председател е на България през 1946-1949. Малко след раждането му семейството се мести в София. На 12 години, родителите му нямат финансова възможност да го издържат и прекъсва образованието си , като започва работа в печатницата на Никола Пиперов. През 1906г. сключва брак с Люба Ивошевич. През 1933 тя умира. Малко по-късно Сталин е този, който намира втора съпруга за него -Роза Юлиевна, която е предана комунистка.

През 1902 той става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли, Димитров, също като Коларов, се ориентира към тесните социалисти около Д. Благоев. Той е и активист на Общия работнически синдикален съюз. Захваща се с ръководенето на стачката на пернишките миньори, започнала на 18 юни 1906 година.
Благодарение на своята активност е избран за член на ЦК на БРСДП. Димитров е мобилизиран по време на Межусъюзническата война през 1913 г., но въпреки това става депутат на изборите през 24 ноември 1913. На 31 години става най-младият народен представител . През този период приема вижданията и постановката на Димитър Благоев по националния въпрос и се оформя като привърженик на идеята за Балканска федерация.

Васил Коларов е роден на 16 юли 1877 г. в град Шумен в семейството на занаятчии. След като завършва Варненската гимназия, той става учител по история, пеене и рисуване в Никопол. Там създава и социалдемократическа организация. В. Коларов решава да продължи образованието си във Франция, като в последствие се премества в юридическия факултет в Женевския университет, където оформя своя "интернационалистически марксически мироглед".След като се дипломира, започва работа като адвокат в родния му град Шумен, където е и секретар на местната организация на БРСДП. През 1903г. организацията се разпада и Коларов е изпратен на работа в Пловдив, където остава дълги години. Той подкрепя идеите на Д. Благоев относно изграждането на "пролетарска марксистка партия".По време на ХII конгрес през 1905 г. , Коларов е един от избраните в Централния комитет и е в него до смъртта.Васил Коларов участва не само в международното социалдемократическо движение, но и в конгресите в Копенхаген през 1910г и Втория интернационал в Щутгарт през 1907 г. Той е сред е сред българските делегати на балканските социалдемократически конференции през 1910 г. и 1915 г. както и на конференцията в Цимбервалд . Участва и в съвещанието на Лениновите привърженици в Стокхолм, а БРСДП подкрепя болшевиките в идеята за нов революционен интернационал, който да извърши революция.

На 29 май 1919 г., БРСДП официално се преименува на Българска комунистическа партия (БКП) и става част от обширната дейност на на комунистическите партии от целия свят. През декември същата година е сред основните организатори на Транспортната стачка, която бързо парализира държавата и довежда до всеобща политическа стачка. Така Димитров е назначен на ръководни позиции в Коминтерна.

През октомври 1919г революцията в Русия. оказва голямо влияние в градящата се все още идеология на комунистическите лидери в България. Борбата на руския народ и премахването на съществуващия дотогава ред в Русия се възприемат от Коларов и от Димитров като връх в борбата между капитализма и социализма, между империализма и "народната демокрация". Болшевизацията на Русия е примерът, който те следват. Идеите им за организацията на БКП, на политическата система и изобщо на цяла България се градят на устоите на ленинизма. През целия си живот и политическата си дейност, те се опитват да ги следват строго.Националните катастрофи, които настъпват в България между 1919 и 1922 г. допринасят за ескалацията на революционната алтернатива, която е така важна за Васил Коларов и Георги Димитров. През този период те се утвърждават като лидери на комунистическата партия като Васил Коларов заема поста секретар .Напоритостта и безкомпромистността на Г. Димитров и В. Коларов им помагат в международното комунистическо движение. По време на третия конгрес на Коминтерна Коларов става член на Изпълнителния му комитет в който остава двадесет и две години до разпускането му през 1943 г. Политическият връх на Васил Коларов се изразява в заемането на поста на генерален секретар по време на четвъртия и петия конгрес на Коминтерна. Той съдейства активно и за болшивизирането на комунистическите партии в Италия, Германия, Норвегия и Франция .

Пасивността на БКП по време на преврата от девети юни 1923 г. срещу правителството на БЗНС е жестоко осъдена от Коминтерна, който пледира за революционни действия. Коларов, който тогава е в Москва, трябва да докаже на дело своя интерционализъм, а по-късно се връща в България, където е арестуван,но в последствие бива освободен. След болшевизацията на БКП, през 1923 г. Георги Димитров и Васил Коларов, подготвят поръчаното Септемврийско възтание.Тогава започва и тежкият им емигрантски живот . Въстанието избухва на 23 септември 1923г.,. Първо Димитров и Коларов се укриват в Югославия, а после заминават за Австрия. Там те създават Задграничен комитет и издават "Работнически вестник". Коларов защитава безрезервно Септемрийското въстание а подсъдимите, според него, не би трябавало да се разкайват за постъпките си . През 1923 се завръща в Москва, където защитава въстанието пред ИККИ. Там той за пореден път поставя на първо място интересите на международното комунистическо движение и в частност тези на Москва.
След смъртта на Д. Благоев през 1924 г. Коларов става формален лидер на БКП, която междувременно е преминала в нелегалност. Отначало партията приема идеята за неизбежно въстание, но по-късно, след като страната се стабилизира и се забелязва спад сред активността в масите, дейците на ИККИ променят възгледите си. Последната обсъжда ситуацията в България но не успява да предодврати атентата в църквата на "Св. Неделя" и последвалата го разправа с левицата.

През 1925 г. Коларов изнася доклад пред емигрантски партийни дейци, в който очертава нова политическа линия целяща изоставянето на въоръжената борба и защита на масите, която би позволила излизането на партията от изолация. Тази втора промяна в дейността на БКП предвижда съвместни действия с всички леви партии. Между 1926 и 1927 Васил Коларов ръководи ЦК от Виена а през 1929 той оглавява Балканския секретариат на ИККИ, където работи по аграрните програми. В Австрия Г. Димитров става активист на Коминтерна като извършва "конспиративна дейност" в Швейцария и Германия. Живее периодично в СССР под различни псевдоними. Достига до поста ръководител на Западноевропейско бюро през периода 1929-1933г. През 1927г. сътрудничи на съветските тайни служби (ГПУ), включително като офицер за свръзка с Вътрешната македонска революционна организация.

На 9 март 1933г., Георги Димитров е обвинен в организирането на подпалването на Райхстага. Той води сам своята защита на организирания от нацистите процес в Лайпциг.В Лондон, от леви адвокати, журналисти и деятели на германската комунистическа партия е организиран контра-процес, който доказва убедително провокацията срещу комунистите.

Спасението му до голяма степен се дължи на общественото мнение, както в Германия, така и в другите европейски страни. Георги Димитров изпраща няколко пъти писма до българското правителство, в които моли да бъде приет в България, но му е отказано. Така в последствие той е екстерниран в СССР, защото пред съда твърдят, че са съветски граждани. След изтичане на 9-месечна присъда за нелегално пребиваване с фалшиви паспорти се отправят към Москва, за да бъдат посрещнати с високи почести от самия Йосиф Сталин. По-късно, по негова заповед, Танев и Попов са изпратени в концлагери по подозрения, че са направили самопризнания по време на процеса. Танев умира в концлагер, а след 13 години в лагерите на смъртта ГУЛАГ, Благой Попов се завръща тежко болен в България и написва спомените си. След смъртта му те са изнесени тайно от страната и са отпечатани в Париж през 1983 г. от издателство Пеев & Попов.

Постепенно през 30-те години влиянието на Васил Коларов намалява за сметка на Г. Димитров. В Съветския съюз Георги Димитров заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Комунистическия интернационал и оглавява поста от 1935 до 1943 г. В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на болшевишката партия и е депутат в съветския парламент между 1937-1945 г. С негото име се свързват репресиите от същия период срещу българските емигранти комунисти а след като оглавява Комисията по проверка на личните дела на българските политемигранти, 400 души биват оценени отрицателно което води до нови арести и репресии.

По това време Коларов активно се бори и с "левосектантите" които обвинява в троцкизъм като същевременно се опасява от внедряването им сред неговите съратници.

След 1938г. вълната от репресии постепенно спада. Коларов изпраща на Г. Димитров списък от 130 арестувани политемигранти -" честни работници, неспособни да станат врагове на народа" с молба НКДВ да провери обвиненията.

След 22 юни 1941 г. Васил Коларов започва работа като главен коментатор на Радио Москва за събитията в България и на Балканите. След създаването на радиостанция Христо Ботев, чиято цел е да предава инструкции от Москва до ЦК, Коларов е нейната редколегия. Той работи активно и издава по няколко материала дневно. От друга страна, Димитров му възлага дори да се заеме с подготовката на важни документи, които обаче биват зорко проверявани от самия него. Така например е създадена програмата на Отечествения фронт (ОФ) в България. Коларов впоследствие изработва политически въпроси за задграничното бюро на ЦК на Комунистическата партия.

След преврата на 9 септември Георги Димитров остава в СССР, Завръща се в България, след като страната е обявена за "народна република" на референдум от 15 септември 1946 г. Непосредствено след завръщането си претърпява поражение в парламентарните избори срещу Атанас Москов. През ноември същата година е избран за министър-председател. Той започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. Политиката на Георги Димитров е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана от Коминтерна преди войната. След войната тази концепция вече не е актуална, тъй като засяга новите стратегическите планове на СССР в района. Това води през 1948 г. до разрив между Тито и Сталин, а Димитров който е подложен на унищожителна критика от страна на КПСС, се примирява със статуквото.

Въпреки, че Г. Димитров и В. Коларов са извън страната, те оглавяват листите за парламентарните избори през 26 август 1945 съответно в София и Пловдив. Сталин предвижда парламентарно развитие на съветската система с една умерена аграрна политика и легализиране на опозиционните партии. Коларов разграничава "новата демокрация", защото чрез своята уникалност тя не носи белезите нито на пролетарска диктатура, нито съветски режим.

В последвалият контекст на трансформация Васил Коларов се завръща в България след 22 години. Неговата задача е да приложи начертания по-горе план. Същевременно той сплотява ОФ и установява контант с опозицията като неговата цел е нейното разпокъсване в навечерието на изборите. Коларов се придържа към Сталиновите принципи за умереност. Той набелязва проблемите на ОФ, сред които са преспективите за обществено-политическо развитие и стопанската политика на страната, чийто крайоности отблъскват дребните собственици и партньорите на БКП в ОФ и стесняват социалната отпора на властта.

Коларов залага на стопанските успехи, които биха привлекли масите към ОФ. Така в края на септември 1945 се дава по-голяма стопанска свобода. Говори се за едно широко съчетаване на държавния, частния и кооперативния сектор както и за възтановяването на сътрудничеството между работници и селяни с "прогресивната демократична буржоазия".

Георги Димитров се завръща в България в разгара на предизборната борба. Резултатите са в полза на ОФ, което укрепва неговата власт. В навечерието на откриването на първата сесия на Народното събрание е проведен и Деветия пленум на ЦК на БРП. На него са набелязани основните направления на по-нататъшната политическа борба против опозицията. Димитров забелязва, че Коларов, на този етап, е единствения комунист, който със своя опит и образование може да изпълнява високо отговорни задачи. Така по време на първите парламентарни избори от 18 ноември 1945, Васил Коларов е избран за председател на Народното събрание. Той мисли, че БНР оглавявана от Г. Димитров както и ОФ трябват да разполагат с "въоръжената сила на милицията и армията" с цел да се изгради новия режим. Мнение което Димитров обаче отказва да приеме. Армията също пада под ударите на властта. По силата на Закона за контрола и ръководството на войската през юли-август 1946г. се извършва чистка в офицерския състав на армията. Под ръководството на Димитров и БРП, командването на Българската армия е поверено на нейни последователи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Болшевизация на част от левицата. Г. Димитров и В. Коларов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.