Борба с апартейда в Южна Африка


Категория на документа: Други


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ПОЛИТОЛОГИЯ

КУРСОВА РАБОТА
на тема:

Техники на логическа манипулация при прехода от Апартейда в Република Южна Африка

Студент:
Стефан Колев , Фак.№: 51 310
IV курс, Политология

Апартейд в Южна Африка

Апартейд (от африканс: apartheid - "разделяне") е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 г. Понятието се появява за първи път в реч на Ян Смьотс през 1917 г., който две години по-късно става министър-председател на ЮАР. Превръща се в употребяван термин едва по време на предизборната борба за изборите през 1948 г.

Първите следи на южноафрикански расизъм се забелязват след покоряването на Капската колония от членове на холандската Източно-индийска компания през втората половина на 17 век. Търговската общност прави разлика между членовете на компанията, така наречените свободни граждани, роби и чужденци ("бушмени и хотентоти"). До този момент не е съществувала групата на белите или европейците. Тенденцията на компанията през 18 век, да взима на служба само бели служители, подсилва груповото съзнание на белите и сгъстява редиците на служителите в компанията и свободните граждани. В течение на времето се утвърждава една социална йерархия, на чиито връх са били служителите на компанията и свободните граждани, а черните и робите са били накрая.

Без съмнение обаче груповата идентичност на белите се е подхранвала от религиозни корени. Като признаци на цивилизация за белите важали християнството и основното образование. Като следствие на това един бял човек, съответно християнин, се е възприемал като по-ценен от един "кафер", съответно езичник.

Предизвикани от робското освобождение, нахлуването на новите британски господари в Кейптаун и появата на черни банди, при легендарното преселение през периода 1837-1846, около 10.000 души се отправят на север, североизток и там основават Африканската република Трансваал (1952) и свободната Оранжева Република (1954), в която непосредствено отражение намира чувството за превъзходство на белите при избирателното законодателство: Само белите притежават избирателни права!

По времето на премиер-министъра Малан (1948-1954) и Strijdom (1954-1958), управата в Южна Африка се е стремила към господството на белия човек в ежедневието и в политиката. Всички обичаи и конвенции на предишната политика на сегрегация по това време се превръщат в закони на апартейда. Този период може да се разглежда като кулминация на "petty" апартейда, малкия апартейд, който прави очевидна дискриминацията на не-белите.

През ерата на H.F. Verwoerd (1958-1966) расовата политика на разделяне е приоритет. Бившите територии на племената трябвало да се превърнат в независими държави, "Homelands", да бъдат променени функциите им и по този начин да бъде създадена една малка, богата, бяла Южна Африка. Но сметката на Verwoerd се оказва неточна: Проблема на милионите черни в градовете и изоставането на международното признание на Homelands не са били предвидени в сметката на правителството. В международен аспект по времето на управлението на Verwoerd се поражда критика, което всъщност все още не носи последствия със себе си. Извършвани са били периодични козметични корекции, за да може вече да се говори не за апартейд, а за "отделено развитие". Отделът за "работа с местното население" бива преименуван в "отдел за съвместна работа и развитие".

През периода 1966-1978г. Южна Африка бавно изпада в изолация. През 1976 се стига до въстание на черните в Совето, пристанището на Йоханесбург и някога приятелските колонии Ангола и Мозамбик се превръщат във "фронтови държави", като обявяват война на Южна Африка. За да се прекъсне изолацията се провеждат първите разговори с не-бели и повечето от законите на "petty" апартейда биват анулирани през 1974г..

Първа готовност за реформи южноафриканското правителство показва при управлението на P.W. Botha (1978-1989), когато биват отменени множество класически апартейд-закони.

След сърдечен удар на Бота Националната партия избира Вилем де Клерк (1989-1994) за негов последовател. Де Клерк никога не е криел силното си желание, да осъществи сериозни реформи. В известната му реч при откриването на парламента на 2 февруари 1990г. той констатира провала на политиката на апартейд и въвежда следните мерки:
1.Вдигане на забраната на всички досега забранени политически движения;
2.Освобождаване на Нелсън Мандела, който е бил 27г. в затвора;
3.Преговори относно общото избирателно право в Южна Африка.

С това настъпва края на политиката на апартейд. Следваща по важност реформа е проектирането на една нова конституция за една единна, демократична Южна Африка. През април 1994г. при първите общи избори в Южна АФрика Нелсън Мандела е издигнат за президент.

Закони в Южна Африка

Ограниченията на апартейда са наложени не само като обществена практика, но и като законови норми. Някои от тях са:

Не-белите са изключени от държавното управление и могат да гласуват само в избори за сегрегирани органи.

Хората от дадена раса не могат да се занимават с делова дейност или да упражняват свободни професии в райони, предвидени за друга раса; на практика всички значими центрове и търговски райони са обявени за райони за бели.

Хората от дадена раса не могат да пътуват в райони, предвидени за друга раса, освен със специален пропуск.

Хората от различни раси трябва да използват различни превозни средства.
Съставните части на режима на апартейд




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Борба с апартейда в Южна Африка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.