Борсите високоорганизарани пазари


Категория на документа: Други


Борсите - високоорганизирани пазари
Борсата в качеството на организиран пазар

В епохата на индустриалното общество борсите се оформят като един от основните организирани пазари със стабилно и прогресивно нарастващо значение и роля за развитието на международните икономически отношения. В богатството от методи и форми за организиране и осъществяване на международен бизнес в процеса на развитието на пазарната икономика обаче съществено място заемат и други видове организирани пазари. Понятието организиран пазар притежава богато съдържание. В маркетинг терминологията организиран е пазарът, на който клиенти (потребители) са различните видове организации - предприятия, ведомства и др. В зависимост от начина на организиране и провеждане на стопанските операции организиран е пазарът (наричан още тържище), на който сделките се подготвят, сключват и реализират въз основа на предварително зададени и задължителни за участниците правила и процедури.

Организираният пазар, наричан още стоково тържище, е обобщаващо название на пазар, постоянно или периодично действащ на определено място, в установено време и съгласно законни изисквания и/или обичайно приет ред и начин за сключване на сделки за покупко-продажба на стоки и/или услуги. Това означава, че сделките, обработвани на организирания пазар, следват формализиран технологичен цикъл (писани правила на играта), установен съгласно правилника или статута на съответния пазар в съчетание със закони и трайно действащи търговски обичаи и традиции. В зависимост от формите и методите на организация и функциониране на пазара, механизма на сключване и реализация и естеството на обекта на сделките тържищата или организираните пазари са стокови борси и търгове с две разновидности - аукционен търг (или наричан още само аукцион) и търг с цел привличане на оферти. Някои автори причисляват към организираните пазари и международните панаири, което в исторически план е напълно обосновано. Днес обаче панаирите - национални и международни, съществено се отклоняват от същностните характеристики на организираните пазари в полза на комуникационния маркетинг. Наред с общите характеристики борсите, аукционите и търговете притежават и съществени различия.
Аукционът почива върху механизма на ценовата конкуренция и представлява състезателен способ за сключване на сделки за покупко-продажба на налични стоки, притежаващи специфични индивидуални характеристики, експлоатирана техника, движимо или недвижимо имущество. Върху основата на определена базисна цена по пътя на наддаването, или състезанието между участващите купувачи, стоката или имуществото се продава на клиента (купувача), предложил най-високата цена. Редът и начинът на провеждане на аукционната продажба се определят от предварително зададени правила. Те са задължителни за участниците и с трайно действие, когато аукционът е постоянно действаща институция.

Организирането и провеждането на тьргове за привличане на конкурентни оферти (public bidding, open tendering в английски език, appel d'offre във френски език) за изпълнението на определени видове дейности или доставка на продукти също води началото си от далечната стопанска история. Днес търгьт е една от най-пълно, детайлно и комплексно третираните от правото форми на пласмент на националните и международните пазари.

По своята същност и технология на подготовка, организиране и провеждане търгът е състезателен способ за привличане на конкурентни оферти за доставка на определени продукти, предоставяне на услуги и/ или изпълнение на различни видове дейности при предварително зададени от организатора на търга (клиента, купувача) условия за изработване на офертите и участие в търга. Сравнително високо унифицираното съдържание и форма на параметрите, задавани от организаторите на търговете в т.нар. тръжна документация (тръжни условия, поемни условия, предприемачески условия, тендери - tenders), както и техният задължителен характер за оферентите обуславят принадлежността на търга към организираните пазари независимо от това, че за разлика от борсата и повечето аукциони той не е институционализиран пазар. Търгът е само форма на пазарна реализация - наистина твърде сложна, комплексна и специфична, но няма постоянно или периодично действащ
характер под формата на обособено предприятие с един или друг правен статут.

В основата на тръжната операция е заложен алгоритъмът както на ценовата, така и на неценовата конкуренция. Това ефективно съчетание е функция на изключителното разнообразие на обектите на тръжната търговия и търсените многоцелеви решения на сложни проблеми чрез приложението на тръжната процедура.

Приоритетът на неценовата конкуренция, доказан от дългогодишната тръжна практика, не позволява аналогия с аукциона по отношение на основното правило на аукционната операция - стоката се предоставя за покупка на оферента, предложил най-високата цена в резултат на наддаването. При търга отсъства задължението организаторът (клиентът, купувачът) да възложи поръчката на оферента, предложил най-изгодната, т.е. най-ниската ценова оферта. В самите тръжни условия организаторът на търга си запазва правото на избор от позицията на собствените си съображения за ефективност. Нещо повече, той не е длъжен да обосновава решението си пред оферентите.
Когато се разглеждат организираните пазари в качеството им на борси и търгове в посочения по-горе смисъл, не следва да се подценява или пренебрегва наличието на много добре функциониращи стокови пазари с местно и международно значение. Богатата международна практика е довела и до съществено развитие на системата на тяхната организация като основа за оформянето на стоковите борси като институционализирани търговски центрове.

Борсови стоки

В епохата на своето зараждане и първоначални етапи на развитие борсата е предимно тържище за налични стоки. Сравнително късно те се превръщат и в центрове за срочна (фючърсна) търговия, което означава разширяване и обогатяване на функциите на борсите като организиран пазар. С развитието на валутно-финансовите отношения и появата на ценните книжа се оформя и друг тип борса - фондовата.

Различните информационни източници за развитието на международната борсова търговия посочват между 65 и 70 основни стоки в качеството им на традиционен обект на покупко-продажба на международните стокови борси, но днес на практика броят на предлаганите на борсата стоки надхвърля 500. Преобладаващо е участието на селскостопанската продукция:
• зърнени храни - пшеница, овес, ечемик, ръж, вкл. фуражи;
• маслодайни семена и растителни масла - слънчоглед, соя, памучно и соево масло, слънчогледово и рапично масло и др.
• живи животни и месо - едър рогат добитък, свине, месо, кожи и др.;
• текстилни суровини - памук, юта, сизал, коноп, естествена и изкуствена коприна, прана вълна, прежди и др.;
• хранителни стоки - захар, кафе и какао на зърна, растителни масла, яйца, плодови и зеленчукови концентрати, фъстъци, картофи и др.;
• дървен материал, шперплат и др.;
• естествен каучук и др.

След Втората световна война съществено място в групата на борсовите стоки заемат минералните суровини, горива и полуфабрикати - цветни и благородни метали, диаманти, нефт, мазут, дизелово гориво и др.

По приблизителни данни стоките от селскостопански и горски произход заемат около 55% от общия обем на борсовата търговия и 74% от общия брой на стоките, котирани на международните борси. В тези граници приоритетното място се пада на маслодайните семена с 38%, зърнените храни с 22%, живите животни и месото с 18%.'

Посочените основни групи стоки - обект на международна борсова търговия, се продават и купуват и извън борсите. Заедно с това се наблюдава определена еволюция в номенклатурата на борсовите стоки по посока преди всичко на нейното по-нататъшно обогатяване. От една страна, към борсовите стоки се прибавят нови - например нефтът и нефтопродуктите навлизат стабилно на международните стокови борси през 80-те години. През последните години се появява вече готова продукция - машини, потребителски стоки и т.н. От друга страна, все по-широко се разтваря спектърът на асортимента в рамките на традиционните групи борсови стоки. Последната тенденция е особено показателна за горивата, металите, текстилните суровини и полуфабрикатите. Заслужава внимание ускоряването на един друг процес, характерен за най-големите международни стокови борси, предизвикан от обективното разви-тие на международните икономически отношения - променят се условията в борсовите контракти главно по пътя на завишаване на качествените показатели и разнообразяване на възможностите за избор на контрагентите по отношение на клаузата за количеството.

Посочените процеси се развиват успоредно с нарастването и на броя на стоковите борси в отделните страни, без това да нарушава установените приоритетни позиции на световните борсови центрове.

Начин на организиране и правен статут на организираните пазари
Борсата е високо институционализиран пазар, изграден върху основата на частното или публичното право. Борсата е юридическо лице и представлява корпорация или сдружение със собствено имущество, организационно-управленска структура, правилник или устав за действие. Обичайният правен статут на борсата е акционерното дружество, което се обосновава и обяснява със задачите, които решават съвременните борси, функциите, които изпълняват и огромните мащаби на борсовата търговия. Необходимо е да се мобилизират крупни инвестиции и да се създадат стабилни финансови условия за осигуряване на борсовата търговия. Строгият регламент, установен на борсовите пазари, налага и стройна и безупречно действаща стабилна организационно-управленска система, която е възможна само в границите на трайно действаща институция.

Основни организатори на стоковите борси

Членове на борсовите корпорации или сдружения могат да бъдат фирми с доказана регистрация и физически лица, със съответни нюанси по отделните борси в света. По характер на дейността те могат да представляват както производители, така и търговци, участващи пряко в борсовата търговия или чрез брокери - техни представители. В борсовата търговия могат да участват и всички продавачи и купувачи, които не са членове на борсата, но чрез посредничеството на оторизиран брокер, получил съответните пълномощия за целта. В качеството им на членове на борсовата корпорация, съвет или сдружение в отделните борси се наблюдават различия в обема и характера на правомощията.

Начин на функциониране на организираните пазари

Борсата е постоянно действащ пазар с определено работно време в границите на борсовите сесии. В правилника на всяка борса се регламентира работното време, което се спазва твърде стриктно като предпоставка за действителност на сключените сделки. С навлизането на съвременните информационни технологии в борсовата търговия нарастват делът и ролята на т.нар. неприсъствени борси (това са главно фондовите борси), на територията на които по електронен път се осъществяват бизнес контактите за целите на договарянето и сключването на сделките. Това внася известна условност в понятието строго установено работно време, като се има предвид възможността брокерите да поддържат на практика 24-часова връзка със своите клиенти и с други борси в света.

Технология на сделките на организираните пазари



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Борсите високоорганизарани пазари 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.