Будизмът в китайската философска традиция


Категория на документа: Други


Будизмът в китайската философска традиция. Обща характеристика. Възникване и развитие. Северен и южен будизъм. Школи. Чан будизъм. Философски идеи.
Будизмът възниква в Индия през V в. пр. Хр. и се утвърждава като световна религия. Названието й произхожда от "Буда (Буддха)", т. е. Пробуден, Просветлен - религиозното прозвище, прието от историческия основател на религията Буда. Китайският будизъм, станал по същество своеобразен продукт от синтеза на китайската и индийската култура, се разпространява от Китай във всички страни от Далечния Изток (Корея, Япония, Виетнам). Процесът на оформяне на будистката традиция в Китай е трансформация на будизма,наречена процес на "китаизиране на будизма". Принципните различия между будизма и традиционните китайски учения могат лесно да бъдат изразени по следния начин:
Будизъм.Равнищата на съществуване са състояния на психиката на живите същества.Причина за света са действията (карма) на живите същества. Целта на будизма е освобождаване от страданието и постигане на нирвана, идеал за човека, стремящ се към освобождението.
Китайски учения. Сетивно възприеманият свят се смята за единствена реалност. Двойно делене на света на потенциално биващо, неоформено и свят на наличното бития,култ към предците, семейните ценности и раждането на деца.
Оформилите се през VI - VIII век школи на китайския будизъм определят своеобразието на будистката традиция в целия Далечен Изток. Те могат да бъдат разделени на три основни групи:
1. "Школи на трактатите" (лун), занимаващи се предимно с изучаване и коментиране на текстове по философия на индийския будизъм (Мадхямака, Йогачара). Към тях спадат школи,които били малобройни, лишени от съществено влияние и рано прекратяват своето съществуване (като частично се запазват обаче в Япония).
2. "Школи на сутрите" (дзин), т.е. школи, базиращи се на един или друг текст, приписван от традицията на Буда и смятан в дадената школа за висш израз на будистката истина. Към тях спадат школи без индийски аналог.
3. "Школи на дхяна", на съзерцанието (чан), отделящи внимание предимно на медитация и йога.
Школата Чан се отнася към най-китаизираните школи на далекоизточния будизъм.
Името на школата точно отразява нейната същност. думата чан (съкратено от чанна) съзерцание, медитация. За ранната история на школата Чан са известни малко неща. На границата между VII - VIII век тя се разделя на Северна и Южна школа. В основата на разкола е дискусията за мигновения, внезапен (дън) според южния будизъм или постепенен (дзян) характер на пробуждането според северния будизъм. Към средата на IX век, а може би и по-рано, Северната школа прекратява своето съществуване. Що се отнася до Северния и Южния будизъм, такива термини понякога биват използвани за описание на стиловете на будизма, практикуван извън Индия. "Северен будизъм" се отнася до будизма практикуван в Източна Азия и тибетския регион- главно Китай, Тибет, Корея, Монголия и Япония. Често се счита за синоним на махаяна.
"Южен будизъм" представлява будизма практикуван в Шри Ланка и по-голямата част на Югоизточна Азия.
Основните принципи на Чан будизма са следните положения: "Гледай в собствената си природа и ще станеш Буда" и "Пробуждането се предава по особен начин от сърце на сърце без опора на писмените знаци".
Първото от тези положения означава, че тъй като всяко живо същество притежава природа на Буда, нещо повече, то е Буда, но не знае това .Второто положение на Чан означава, че пробуждането не може да бъде обусловено от никакви външни фактори, в това число и от изучаване на текстове.Състоянието на пробуждане може да бъде реализирано от всеки човек чрез прозрение, просветление на съзнанието, което се осъществява от пробуден учител чрез определени начини на въздействие върху психиката на ученика.Тази идея обяснява изключителната важност, която имат за Чан списъците на приемственост, съдържащи сведения за последователността на предаване на пробуждането от един учител към друг (това се нарича "предаване на светилника" - чуан ден). Някои направления на Чан (особено Цаодун/Сото) практикуват традиционно съзерцание в седяща поза със скръстени крака (дзо чан/дза дзен), други предписват на монасите да пребивават в състояние на съзерцание по време на всяка дейност, дори по време на физически труд,а напредналите монаси трябвало да умеят да се занимават със съзерцателна практика дори когато спят. Най-разпространени и специфично чански обекти за съсредоточаване са така наречените "въпроси-отговори" т.е. беседи на учителя с ученика и така наречените гун-ан- парадоксални изказвания, чиято цел е пробуждане съзнанието на ученика. Понякога "гун-ан" представлявали "въпроси без отговори". Ето примери за някои характерни "гун-ан": "Всички знаят както е ръкопляскане с две длани. А как звучи ръкопляскането с една длан?" Логическата неразрешимост на "гун-ан" трябва да стимулира някакъв интуитивен пробив в съзнанието на ученика отвъд пределите на всяка двойственост и да предизвика у него видение за собствената му природа като природа на Буда

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Будизмът в китайската философска традиция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.