Бъдещето на печатните медии


Категория на документа: Други


Бъдещето на печатните медии: тиражът пада, интернет - редакциите растът.

От момента на своето появление вестниците не са губели актуалността си. Можем да си спомним думите на Остап Бендер, който считаше, че хората, които не четат вестници, трябва морално да се убиват на място. Героят на "12 стола" беше много се учудил, би се озовал през нашите дни в най-четящото метро на света - Московското. И проблемът не е в това, че днес медиите се четат повече или по-малко. Същественно се промени нейния формат.

Ако по-рано хората си изпускали спирките, увлечени от вестниците и списанията, то днес ние все по-често започваме пътуването на работа или в университета от четенето на различни издания на нашите смартфони, планшетни компютри и други технически устройства на цифровата эпоха.

Видимото съкръщаване на броя на печатните издания в ръцете на четящите, демонстрира преориентирането на пазара на медиите. Едната от най-важните тенденции на западния пазар на периодичната печат това е - пълен отказ от хартиен формат на вестниците и списанията или в крайна сметка на тяхното допълнение с онлайн-версии. Намаляването на доходите от рекламата в печатните издания в Западна Европа и САЩ, съкращаване на професионалните кадри, а също така и преминаването на медиите в свръхпопулярните социални мрежи, правят бъдещото на периодичната печат на хартия неопределено. По същото време, нищо не е очевидно в глобален мащаб. В Африка, на Ближния Изток и, на първо място, в Азия се наблюдава истински вестничен бум. Активното движение на медиите в Интернет на Запада не е оказал влияние на това, че общосветовния тираж на печатните вестници през 2011 г. по сравнение с предишната година се увеличи на 1,1%, до 512 млн. копии. От 2007 г. до 2011 г. този показател се увеличи още по-същественно: на 4,2%.

В средата на октомври 2012 г. американски седмичник Newsweek - едно от най-известните и уважаеми в света печатни издания - обяви за пълен отказ от своята хартийна версия от началото на 2013 г. и преминаването към цифров формат. Съвременните икономически реалии не оставиха на ръководството на списанието други варианти. През 2012г. Newsweek натрупа 50 млн. $ дълг, загубите съставиха 40 млн. $ годишно, а неговия тираж за последните десет години се съкрати повече от два пъти - до 1,5 млн. копии. Главния редактор на седмичника, Тина Браун заяви, че преорентирането на Newsweek към интернет-аудиторията на платена подписка ще позволи на списанието "да насърчи процеса на възраждането на великото издание". Тя заяви, че никой не може да противостои на съвременните тенденции на пазара на медиите, при това забелязвайки, че отхвърлянето на хартийната версия за любителите на "романтиката" на печатното издание ще стане много тежък момент. Менеджмент на Newsweek очаква, че "в крайна сметка стотици хиляди" на днешните читатели на списанието ще ползват цифровата му версия.

И все пак желанието да следват на съвременните тенденции няма да опази Newsweek от трудностите на пазара на онлайн-изданията. Негледайки на увеличението на броя на ползвателите на планшетните компютри в САЩ, за последните две години в пет пъти - до 70 млн. хора, списанието ще бъде задължено да се бори с жестоката конкуренция на новия за себе си пазар. А, по мнението на голям брой на аналитици, преорентирането на Newsweek е обречена на провал. Така, финансов блогер на Reuters Феликс Салмонд счита, че "шансът на цифровия Newsweek да преуспее като изключително онлайн-издание, което е основано на подписването, фактически равен на нула."

Пълен отказ на Newsweek от хартийния формат се очакваше в последните години. Според загубите на списанието, компанията - владетелка, Washington Post, през 2010 г. е продала седмичника на бизнесмена, Сидни Харман, който се съгласи да вземе на себе си дълга на Newsweek. И след три месеца списанието беше обединено с онлайн-вестника Daily Beast.

Newsweek беше основан в Нью-Йорк на 17 февруари 1933г. и успя за кратък период да стане пример на висококачествена журналистика. Заемайки второто място по тиража сред американските списания след Time, изданието в голяма степен определяше развитието на периодичната печат в следвоенната Америка. За последен път всеки желаещ можеше да прочете хартийната версия на Newsweek на 31 декември 2012 г. Своя 80-годишен юбилей списанието празднуваше вече в Интернет с названието Newsweek Global.

Newsweek - далече не е първото американско списание, който се отказа от хартийната си версия. През ноември 2010 г. третия по популярността в САЩ седмичник U.S. News & World Report обяви за пълния преход към цифровия формат. Преди това, според намаляването на тиража и на доходите от рекламата, изданието беше принудено да стане списание, излизащо един път на две седмици, а след това само един път месечно. U.S. News & World Report беше известен по целия свят благодарение на съставените им рейтинги на най-хубавите колежи, висши учебни заведения и на учредения на здравеопазването в САЩ. Неидеално стоят нещата и при най-големия в света седмичник Time, тиражът на печатната версия на който за последните седем години се съкрати на 19%, до 3,3 млн. копии.

Преорентирането на Newsweek и U.S. News & World Report се вплита в обща тенденция по намаляването на интереса на американците към печатните вестници и списания. По данните на иследователската организация Pew Research, броят на американците, които четат вестници на хартия за последните десет години падна от 41% до 23%. Четенето им на списанията от 2006 г. се намали към днешния ден на 7%. При това, със стабилен ръст се отбелязва количеството на хората, които получават информацията от онлайн-версиите на вестниците. Например, за преобладаващо четене на изданията в Интернет заяви 55% на аудиторията на New York Times, 48% на USA Today и 44% на Wall Street Journal. Общо, платен достъп към новините всекидневно купуват в САЩ 53% обладатели на планшетните компютри. И всичко това произхожда на фона на многохилядните уволнения на работниците на печатните издания и по-активното привличане на вестниците и списанията към социалните мрежи.

Подобна ситуация се образува и в Западна Европа. Така, във Великобритания ръководството на холдинга, владелец на третия по популярността вестник в държавата - The Guardian, се замисля за възможността на пълен преход на изданието към цифров формат. Аналогичната участ може да постигне и седмичното списание Observer, също отнасящ се към Guardian News & Media. Ръководството вече заяви за съкращението на работниците на 100 - 650 човека, беше прието решение за отказ от редица на публикуваните допълнения към списанието и вестника, а също така почнаха да оптимизират печатната площ. Причината на това отново станаха загубите на хартийните версии: за една година Guardian News & Media губи около 44 млн. стерлинга. Експертите очакват, че печалбата на британските вестници от онлайн-проектите, която днес е 7,4%, трябва да се увеличи към 2017 до 13,9%.

Намаляването на тиражът на печатните издания и падането на печалбата от рекламата в тях не изспуснаха и Германия, на територията на която през XV в. и беше изобретено книгопечатането. През ноември на 2012 г. за своето банкротство заяви популярен всекидневен вестник Frankfurter Rundschau, през декември на миналата година се затвори губяща Financial Time Deutschland. И отново съществуването на печатните издания на ФРГ прави сложно активното вторжение на Интернета във всичките сфери на живота. Например, експерти от Организация на икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР) посочват неприспособеността на печатните вестници и списания към новите условия, обяснявайки това с постоянни загуби за продвижение и распространяване на "реалната" продукция. Повече от това, изследованието проведено сред млади хора на Германия ( от 18 до 29 години), показа, че само 1% от тях счита печатните вестници за първостепенен източник на информация.

Френските печатни медии също с голям труд преживяват трансформацията, свързана с развитието на съвременните технологии. За последните десет години тиражът на един от водещите националните всекидневни вестници на държавата - Liberation, се намали повече от 25%, до 139 хиляди копии. Втория по величината на тиража делови вестник на Париж - La Tribune - през януари на 2012 г. си промени владелеца и беше принудена да се откаже от хартийната си версия, като се превърна в седмично издание в формат на списание. За избягване на банкротството на единия от най-големите всекидневни вестника на държавата - Le Monde, също се наложи да се промени ръководството. А страдащия от загубите France Soir не спаси от падането и промяната на владелеца. Купуването на вестника от Александър Пугачев, син на руски предпринимател Сергей Пугачев, и прекратяването на распространяването й в хартиен вариант не оказа никакво влияние на решението на френския съд за признаването на France Soir за банкрот. За да изплати дълга си пред кредиторите вестникът си продава активите през аукцион, включително меблите и редакционните компютри.

За разлика от страните на Запада, развиващите се държави на Азиатско-Тихоокеански регион, на Ближния Изток и Африка не бързат да променят печатната преса на цифровия й аналог. Повече от това, ръстът на вестничните тиражи в азиатските държави (на първо място в Индия и Китая) през 2011 г. е повече от 3% по сравнение с предишната година и допринася към увеличаването в общосветовен мащаб. Расширяването на числеността на населението в развиващите се държави, увеличаването на съвкупното богатство и на нивото на образованността на жителите, дават надежда на съхранението на тази динамика. Няма нищо чудно в това, че в листата на 15 най-високотиражните вестници в света стоят пет индийски и два китайски издания.

Индийския пазар на печатните медии за последните няколко години се превърна в най-бързо растящ на света. През 2005-2009гг. количеството на платените всекидневни вестници в държавата се увеличи почти в 1,5 пъти, а тяхната обща бройка - примерно на една четвърта. През 2008 г. Индия надмина по броя на всекидневно купувани вестници ( 110 млн. копии за денонощие) бившия лидер по този показател - Китай. Ръстът на тиража на индийските вестници и списания се съпровожда с увеличаването на печалбата от рекламата: само за 2010 г. изданията ги увеличиха по сравнение с миналата година на 32%.

Вестничния бум в държавата стана следствие на увеличаването на нивото на грамотното индийско население, който за последните 10 г. се увеличи почти на 10% и днес е около 75%. Вестникът в новите условия, според думите на един от местните редактори, създава наоколо аура на уважение. "В мига, в който индийския човек става грамотен, той веднага си купува вестник. Тази "елитна" стока се оказва в ръцете дори по-рано от телефона." - отбелязва той. Освен това, в Индия все още няма толкова значимо влияние от Интернет. Днес постоянно с Мрежата се ползват едва 10% на индийците.

Същите фактори определят резкото увеличаване на пазара на печатните медии в Китай. При това допълнителния стимул към неговото развитие, освен икономиския ръст, урбанизацията и промяната на нивото на грамотността, стана комерциализацията на печатната медиаиндустрия в началото на 1990-те г. Според думите на професор Ву Ян от Университета в Суонси, ориентацията на вестниците към пазара и, следователно, към рекламата, а не към държавните субсидии като основен източник на доходите, позволи на изданията да се съсредоточат върху предоставлението на информацията, която наистина е интересна на читателите. Към края на 2011 г. в Китай съществуваха около 2 хиляди вестници, а тиражът на най-голямата от тях - Cankao Xiaoxi, беше около 3 млн. копии (за сравнение: най-популярния The Wall Street Journal има тираж 1 млн.). На още по-голям ръст на пазара на печатните медии пречи това, че издателствата са принудени да следват на сложната редакционна политика: от една страна, да се ориентират към интересите на масовия читател, а от друга - придържайки се към цензурата на пропагандистските структури на Комунистическата партия на КНР.

Заедно с индийските и китайските пазари на печатните медии, единия от най-динамично развиващи се в света е руския. Например, през 2011 г. обемът на пазара на печатните медии в държавата относно 2010 г. се вдигна на 0,45 млрд., до 22,9 млрд. руб. Освен това, според оценката на Асоциацията на комуникационните агенства на Русия (АКАР), обемът на рекламата в медиите през 2012 г. е 41,2 млрд. руб., което е на 2% повече, отколкото предишната година. Общия тираж на печатните медии в Русия от 2010 г. до 2012 г., според оценката на председателя на Асоциацията на распространителите на печатната продукция (АРПП) Александър Оськин,се съкрати на 300 млн. копии, до 2,8 млрд. Обаче, тези цифри не трябва да въвеждат в заблуждение, защото една четвърта от изчезнали вестници и списания бяха издателски "боклук", то ест не пазарни медии, излизащи от политическите, амбициозните и корпоративните съображения.
Руския пазар на медиите е още млад и затова съхранява твърде големи ресурси за своя ръст и развитие. Повече от това, твърдостта на позициите на печатните издания в Русия определя недостатъчното ниво на информационната грамотност на жителите, различната степен на достъпността на Интернет в регионите, а също така низка купувателна способност на населението, явно губеща дори и по средноевропейските показатели.
Косвено за съхраняването на руските печатните медии на своите позиции свидетелства и това, че сега няма данни за количество и качество на електронните версии на руските вестници. Във връзка с това, съмненията на експертите и на участниците на пазара в правилността на политиката на заместването на печатните издания в Русия с техните цифрови копии са обосновани. За рядко изключение онлайн-проектите в Русия, както и в другите развиващите се държави, могат да се разглеждат само както помощен ресурс.

Негледайки на стремително променящи се реалии, печатните вестници все още остават един от най-главните източници за хората по цял свят. Според даните на Световната асоциация на вестници и новини ( WAN-IFRA), повече от половина на възрастното население на планетата всекидневно чете вестници, при това в хартиен формат го прави 2,5 млрд. хора, а в цифровия формат - повече от 600 млн. Стремително увеличаваща се интернет-аудитория все още не може да конкурира с такива показатели. Според думите на А.Оськин, човекът предпочита комфортно четене, а не само скоростта на потреблението на информацията. Повече от това, дори увеличаването на броя на четящите на вестниците в Интернет от 34% през 2010 г. до 40% през 2011 г. на ден днешен не стана за изданията устойчив източник на доходите. Затова все още не е време да говорим за "смъртта" на печатните вестници, представяйки си Интернет като главен палач.
Обаче никой няма да отрича тези обективни тенденции на века на новите технологии, които слагат пред медиите трудности, по-рано от тях непознати. Северната Америка и Западната Европа - са характерни примери за това. Заместникът на ръководителя на WAN-IFRA Ларри Килман отбелязва, че печатните издания са задължени в бъдещото да запазят своята традиционната роля на информатори за гражданите. Обаче, според неговите думи, за решението на този проблем на вестниците им е необходимо да изработят бизнес-модели, които ще могат успешно да функционират и през цифровата ера. Изданията трябва не да отричат печатния формат, а да го допълват с нови инструменти, които ще позволят на печатните медии да вървят в една крачка с времето.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бъдещето на печатните медии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.