България и еврозоната


Категория на документа: Други


 СЪДЪРЖАНИЕ:

На кратко за еврозоната ...................................................................стр.2

България и еврозоната .....................................................................стр.4

Влияние на еврозоната върху търговията на България .............................стр.7

Предимства за България от влизането в еврозоната ...............................стр.10

Недостатъци за България от влизането в еврозоната ..............................стр.12

Фактите говорят (или бъдещето на еврозоната) ....................................стр.16

Използвана литература ..................................................................стр.21

На кратко за еврозоната

Еврозоната е създадена през 1999г., като първоначално включва единадесет от тогавашните петнадесет държави-членики на ЕС. Тоест, Еврозоната е група от държави-членки, които са приели за своя официална единица еврото (както подсказва и самото наименование). Монетарната политика на тези страни се определя от Европейската централна банка. Към 2011г. държавите в еврозоната са 17 на брой, сред които Гърция, Италия, Испания, Кипър, Люксембург и др. Има и няколко държави, които не са членки на ЕС, но въпреки това също са включени в зоната и това са Монако, Сан Марино и Ватиканът. Всички държави, участващи в еврозоната следва да имат относително сходно икономическо развитие, за да могат процесите, които протичат в рамките на зоната да бъдат хармонизирани.

За България присъединяването към еврозоната следва да бъде последна фаза процеса на европеизация. За тази цел са необходими още реформи в икономическа насока, които реформи да превърнат България в богата, но и стабилна държава. Важен тук е въпросът дали България е готова да приеме еврото като официална разменна единица. Не на последно място, за да влезе една държава в еврозоната, необходимо е те да покриват т.нар. маастрихтски критерии, чиято цел е да гарантират макроикономическата и финансова стабилност както на страните - кандидатки, така и на вече присъединилите се към зоната страни. Тук един любопитен факт: една държава членка на ЕС не може да приеме еврото като своя официална парична единица преди да са изминали минимум две години от членството. Това се прави с оглед правилна преценка на вътрешния пазар на съответната държава, нейното участие в общоевропейските политически процеси и т.н.

Ето и критериите1:
- Максимален бюджетен дефицит на стойност 3% от БВП.
- Максимално ниво на държавен дълг от 60% от БВП.
- Дългосрочен лихвен процент по държавния дълг не повече от 2 процентни пункта по-висок от трите най-добри страни по ценова стабилност.
- Ценова стабилност.
- Стабилност на валутния курс.
Критерии от Маастрихт
Инфлация
Средната стойност от инфлацията на трите страни с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта
Лихвени проценти
Средната стойност от лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на посочените страни плюс 2 пункта
Публичен дълг
Максимум 60% от Брутния вътрешен продукт
Бюджетен дефицит
Максимум 3% от Брутния вътрешен продукт
Валутен курс
В рамките на 15% под и над определен валутен курс спрямо еврото
Фигура 1

Наличието на единна валута винаги оказва отражение върху търговията на дадена държава. Тук има няколко основни механизма:
- Отпадане на съществуващите разходи, свързани с използването на повече от една валута (например при обмен, банкови такси и др.)
- Отпадане на валутния риск при промяна в курса. Подобен риск оказва отрицателно влияние върху много предприятия, които имат по-ниска производителност. Това ги притиска да останат само на местния пазар, без перспектива за разширяване на кръгозора.
- Прозрачност на цените, което стимулира конкуренцията, която от своя страна следва да увеличи търговските потоци.

По принцип, с въвеждането на единна валута, следва да се увеличават търговските потоци както за държавите вътре в зоната, така и за останалите извън нея. Но тези потоци, които са извън зоната се увеличават с малко по-бързи темпове. Емпирични изследвания показват, че съществуването на валутен съюз влияе благоприятно върху търговията, което се корени основно в намаляването на валутния риск. Към момента, основно притеснение, свързано с еврозоната е безработицата. По последни данни2, в края на 2011г. се отчита рекордно висок процент на безработица - 10,4% (Евростат) при праг 10%. Това може да се види и в таблицата по-долу, представена от вестник "Гардиън"3 в края на месец януари 2012г.

Фигура 2

България и еврозоната



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България и еврозоната 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.