Ценообразуване


Категория на документа: Други


10.05.2013г.

1. Когато увеличаването на променливите ресурси се натъкне на действието на закона за намаляващата възвръщаемост, възниква необходимостта от трансформиране на постоянните ресурси в променливи.

В дълъг срок, предприятието реагира на пазарните промени чрез промяна в разхода за всички производствени фактори т.е. в дълъг срок всички ресурси са променливи. Предприятието може да замени основното оборудване, да построи нови производствени или търговски площи, да преструктурира използваните ресурси, да модифицира процесите, да усъвършенства структурата на персонала и т.н.

Нарастване на мащаба на производството - възвръщаемост от мащаба. Увеличаването на разходите за производствени фактори по своята същност представлява нарастване на мащаба на производството. Възниква въпросът за съотношението между нарастването на разхода за производствени фактори и нарастването на мащаба на производството. Това е един от основните проблеми на ефективността - доколко увеличаването на производството се дължи на увеличения разход на производствени фактори и доколко - на по-ефективното им използване.

Възвръщаемост на мащаба от производството - в зависимост от съотношението на разходите за производствени фактори и нарастването на мащаба на производството: нарастваща, постоянна, намаляваща.

2. Класификация и структура на разходите:
- Според обвързаността им с обема на производството - постоянни и променливи;
- От позициите на официалното счетоводство - по икономически елементи и по функционално предназначение;
- Според начина на калкулиране им в себестойността - преки и непреки разходи. Преките разходи са тези, които се правят за производството и реализацията на конкретния продук/услуга и могат да се калкулират пряко в неговата себестойност. Такива са разходите за основни материали, за работна заплата и т.н. Непреките са тези, чийто размер в единица продукт не може да се определи точно и безусловно. Такива са разходите за осветление, за издръжка на звена и служби с общо предназначение и т.н.;
- Разходи по статии на калкулацията - статиите на калкулацията се определят от самото предприятие. Предназначението на разпределянето на разходите по статии на калкулацията е най-точно да се установи общата..

3. Себестойност на продукцията. Изразява в парична форма съвкупността от всички разходи. Видове себестойност(от учебника)

Ценообразуване.

1. Обща характеристика на ценообразуването. Ценообразуването е процес на определяне на правилата за формиране на цените на продукцията на предприятието. За целта в предприятието се разработват ценова политика и стратегия, които се обвързват с цялостната корпоративна стратегия и маркетинговата стратегия на предприятието. С ценовата стратегия на предприятоето се определят:
- Ценовият модел - какви принципи ще се заложат в основата на ценообразуването;
- Ценовата диференциация - какви съотношения ще се установят между цените на продуктите/услугите на предприятието и тези на конкурентите, както и между цените на различни стоки на самото предприятие;
- Ценовата структура - какви съотношения ще се установят между елементите на цената;
- Методи на ценообразуване;

2. Същност и структура на цените. Цената на стоката е паричен израз на стойността на стоката в определен момент, на определен пазар. Тя се проявява само в процеса на размяна и се идентифицира с количеството пари(или друг ресурс), което се разменя срещу тази стока. Цената като икономическа категория е пряко свързана с други две икономически категории - стока и пари. Във връзка с това могат да бъдат изведени три основни акцента:
- Цена имат стоките, които са предназначени за размяна;
- Цената се определя с посредничеството на парите като универсален измерител на стойността;
- Цената на стоката отразява моментните съотношения между стойността на парите и стоките, както и пропорциите на рамяната им;

Пазарната цена се формира като резултат от съгласуването на интересите на пазарните субекти в процеса на размяна.

Елементи на цената - себестойност, печалба, ДДС, акцизи, мита, търговска отстъпка, надценка. От позицията на счетоводството, печалбата има резултативен характер т.е. определя се като разлика между приходи и разходи в края на отчетния период. Като елемент на цената, размерът на печалбата се определя и начислява в планов порядък т.е. определя се планова норма на печалба. Тя може да се обвърже с планова рентабилност на капитала. Разбира се, само на пазара може д се тества и докаже доколко заложената норма на печалба може да се реализира на практика. Търговската отстъпка е цената на посредническата услуга, която генерира доход за посредниците. Определя се в процент или като абсолютна сума. Търговската отстъпка най-често се прилага при фиксирани крайни продажни цени за потребителя.

Структура на цената - отразява съотношението между нейните елементи и изразява относителния им дял в процент.

Себестойност - 16.66 - 38%
Печалба - 5.00 - 11%
Търговска надценка/отстъпка - 14.95 - 34%
ДДС - 7.32 - 17%
Цена на производител
Разходи за реализация
Печалба

Цена за краен потребител - 49.93 - 100%






Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ценообразуване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.