Централна банка и банкова система


Категория на документа: Други


"Финанси"

ТЕМА 2/1: "Централна банка и банкова система."

1. БАНКОВАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ

Централната банка на България (Българска народна банка) е създадена непосредствено след Освобождението (1879 г.). Първоначално тя е обикновена търговска банка, която поема и функциите на емисионна банка и банка на държавата. По-късно се правят опити за превръщането й в банка на банките. Реално това се осъществява едва преди няколко години при създаването на двузвенната банкова система у нас и прехода към пазарна икономика.

В нашата по-нова история, в периода от 1951 г. до 1987 г. банковата ни система е еднозвенна, т.е. емисионната банка има функции и на търговска банка. При национализацията (1947 г.) БНБ поглъща всички съществуващи до този момент търговски банки. Другите две банки - Държавна спестовна каса (ДСК) и Българска външнотърговска банка (БВТБ) - реално не са юридически и икономически обособени - по същество са поделения на БНБ.

Началото на прехода към двузвенна банкова система у нас е поставено през 1987 г. Тогава се създават специализирани отраслови търговски банки за дългосрочно кредитиране само на съответните отрасли (електроника, селско стопанство и др.). През 1989 г. тези банки поемат функциите на търговски банки с универсален характер, а клоновете на БНБ се преоформят в обикновени търговски банки. По- късно лицензи за банкова дейност получават и няколко нови търговски банки (Първа частна банка, Първа инвестиционна банка, Експрес банк, Първа източна международна банка, Банка за земеделски кредит, Българска търговска и индустриална банка, Туристспорт банк и др.).

През 1992 г. се създава Банковата консолидационна компания (БКК) със задачи да консолидира малките държавни банки, с цел да се създадат по-големи (и по-конкурентноспособни); да се подобри обслужването на големите предприятия, да се подготви приватизацията на държавните банки. Двузвенната банкова система издига на водещо място проблема за ликвидността на банките. Търговските банки (и другите специализирани банкови институции) са поставени в нови икономически условия - да предоставят кредити само в рамки те на мобилизираните от тях ресурси. За да бъдат ликвидни, предоставяните от тях кредити трябва да се погасяват в договорените срокове. В противен случай банките трудно ще посрещат задълженията си към клиентите и кредиторите. Това означава, че банките при предоставянето на кредити трябва да се съобразяват с изискванията за рентабилност и ликвидност на предприятията и за ефективността на инвестициите. Само такива предприятия и инвестиции могат да осигурят погасяването на кредита в договорените срокове. Това дава възможност търговските банки да участват в управлението на икономическите процеси с икономически средства - главно чрез лихвените проценти.

За оптималното използване на лихвените проценти от особено значение е съотношението между търсенето и предлагането на паричен капитал в условията на двузвенна банкова система, реален паричен пазар и конкуренция. Без това не е възможно да се оптимизира равнището на лихвените проценти.

Нашата банкова система, независимо от значителните промени, трудно се адаптира към изискванията на пазара. Конкуренцията между банките има почти формален характер, дейността им в преобладаващите случаи продължава инерцията на "планова" икономика. Доминират и други (небанкови) интереси. Така се стига почти до разпадане на банковата ни система: фалит на много банки, несъбираеми кредити, падане на доверието към банките и др.

По принцип двузвенната система повишава значително възможностите за регулирането на самата банкова система за повишаване на нейната ефективност и въздействие върху стопанските субекти. Еднозвенната (децентрализирана) банкова система значително по-трудно може да осигури необходимото парично предлагане за ефективното развитие на икономиката, както и за спазването на изискванията за ликвидността и капиталовата адекватност на банките. Двузвенната банкова система разкрива по-големи възможности за провеждане на държавната политика в областта на паричното обръщение и кредита, за защита на интересите на вложителите и по поддържане стабилността на националната валута. Това е твърде съществено, тъй като банките работят главно с чужд капитал (преди всичко със спестяванията на предприятията и гражданите) и този капитал трябва да бъде защитен.

2. ИНСТРУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

Определянето на паричната политика се основава на прогнозата за търсенето на "широките пари", като се отчитат очакванията за реалния растеж (или спад на брутния вътрешен продукт - БВП) и инфлацията. Тук е наложително БНБ и правителството да се информират взаимно за осигуряване съгласуваност между паричната и фискална политика. Обикновено нарастването на широките пари трябва да бъде равно на номиналния растеж на БВП, за да може да се формулира точна (адекватна) на антиинфлационната парична политика. На тази основа е характерно, че:

Първо. При осъществяване на своите изключителни права за емисия на банкноти централната банка следи пуснатите пари в обръщение изцяло да се покриват от международния резерв и от следните активи: кредити, гарантирани от държавата: ценни книжа в търговския портфейл на банката; кредити на банки, отпуснати срещу залог; чекове, притежавани и държани от банката за събиране.

Второ. БНБ управлява златно-валутния резерв на страната (злато, чужда валута в налични банкноти и монети или банкови сметки зад граница, съкровищни бонове и други ценни книжа в чужда валута, издадени и гарантирани от други държави). Размерът на резерва трябва да се поддържа на равнище, което да съответства на ангажиментите по международните сделки.

Трето. Чрез рефинансирането на търговските банки централната банка се явява кредитор от последна инстанция - тя осигурява необходимата ликвидност на банковата система. Обикновено рефинансирането на търговските банки, се осъществява чрез отпускане на сконтови и ломбардни кредити от БНБ. Централната банка предоставя три вида сконтови кредита: за краткосрочно регулиране на ликвидността, (например при отлив от депозити); за сезонни нужди; "широк сконтов кредит", който се предоставя на банки с тежки и продължителни ликвидни проблеми.
Обикновено ломбардните кредити се отпускат срещу залог на движими ценности. Тези кредити обикновено имат лихва според средния процент, достигнат на последния търг за "репо" сделките плюс един пункт. Срокът им е до 3 месеца.

"Репо" - сделки (Repurchase agreement) се наричат сделките за продажба обикновено на краткосрочни ценни книжа) с уговорка за обратно изкупуване в определен срок.

Четвърто. В същото време лихвената политика на централната банка се изразява в определяне на основен лихвен процент (ОЛП). По същество той е ломбарден лихвен процент, който се прилага от централната банка при отпускане на кредити на търговските банки срещу залог (ДЦК, конвертируема валута, злато и сребро на кюлчета и монети). Основният лихвен процент става традиционен "инструмент" на антиинфлационната политика. .

Централната банка провежда и валутна политика като участник на валутния пазар. Нейното участие не е търговско, а в съответствие с целите на икономическата политика. Интервенциите на централната банка на валутния пазар въздействат в две направления:

Първо. Промяна в съотношението между търсенето и предлагането на валутата. Това води до изменение в равнището на обменния курс или в тенденциите на неговата динамика. Когато продава валута, централната банка увеличава нейното предлагане на пазара и стимулира низходяща тенденция в курса на съответната валута, а покупките действат в обратна посока.

Второ. Изменение на количеството пари в обръщение, тъй като покупката на чужда валута е същевременно продажба на местната валута. Увеличаването на официалните валутни резерви чрез покупка на чужда валута от централната банка увеличава предлагането на местна валута и води до нарастване на количеството пари във вътрешното обръщение (обратно е въздействието при продажба на чужда валута на пазара).

Централните банки имат водеща позиция в двузвенните банкови системи. Те координират и регулират дейността на търговските банки и финансовите институции и така косвено въздействуват върху паричното предлагане и търсене, върху икономическите процеси в страната. Централната банка е единствен емисионен център, който носи отговорността предимно за стабилността на националната парична единица. Тя е гарант за обезпечението и стабилността на парите и е в състояние с икономически и административни средства да влияе върху инфлацията, безработицата, курса на националната валута, контрола върху паричното предлагане и кредита, т.е. върху цялостната парична политика. Така централната банка въздействува не само върху финансовия сектор, но и върху реалната икономика, за постигането на възможните резултати в заетостта, икономическия растеж, цените, лихвените проценти, за стабилността на финансовите и валутните пазари.

Основна и по-широка цел на централната банка в нашата страна е да създава необходимите условия за развитие на производството, осигуряване на заетост и намаляване на темпа на инфлация. Парично-кредитната политика намира практически измерения в паричното търсене и предлагане. Чрез своите икономически средства централната банка предизвиква увеличаване на предлагането на пари или обратно, ограничаване на паричното предлагане, в зависимост от конкретната ситуация на паричния, капиталовия и валутен пазар, степента на инфлацията и безработицата.

Обемът на паричното предлагане се регулира чрез размера на свръхрезервите (свободните резерви) на търговските банки. Тези резерви имат съществено значение за създаване на пари от банките, тъй като в рамките на свръхрезервите търговските банки могат да предоставят нови кредити и да купуват ценни книжа (т.е. да "произвеждат" пари и депозити.).

Централната банка въздейства за увеличаване на свръхрезервите и на способността да създават пари чрез покупката на държавни ценни книжа (като част от държавния дълг). На този фон търговските банки увеличават своите резерви и като получават кредити от централната банка. С това се увеличава паричното предлагане. За централната банка тези кредити са активи, (изразяват вземания от търговските банки), а за банките-кредитополучатели - задължения (пасиви).

Изменението на количеството пари в обръщение влияе съществено върху икономиката (производството, заетостта, инфлацията и пр.). Ето защо за поддържане на стабилността на паричната единица трябва да се осъществява контрол върху количеството на парите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Централна банка и банкова система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.