Читалищна дейност в село Книжовник


Категория на документа: Други


ПУ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"- ПЛОВДИВ
ФИЛИАЛ "ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ" - КЪРДЖАЛИ

К У Р С О В А Р А Б О Т А

НА ТЕМА:

ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ В СЕЛО КНИЖОВНИК

Изготвил: Диана Петкова
Специалност: БЕИ- ІІІ курс
Фак. № 11038

Преди няколко седмици бяхме на гости на бабата и дядото на моят съпруг в село Книжовник, на 20-тина километра от Хасково, градът в който живеем. Та тя ми разказа за местното читалище, основано в началото на миналия век. Читалището се казва " Изгрев", основано е през 1900 година. Иницатор и негов основател е бил младия и културен интелигент Милчо Костов учител по това време в Книжовник. Той не се ограничил в тесните си служебни ангажименти да учи и възпитава децата на своите съселяни, а е търсел по-широко поприще да сее знания и култура и сред по-възрастните, които имали остра нужда от това. Като високообразована за времето си личност, той намерил идеалното съчетание между училище и читалище като място, на което да изяви своите качества на просветител и го правел с много амбиция и чист патриотизъм. По това време заедно с него като учител е работил и Александър Паскалев от Хасково, който по-късно станал един от най-крупните български книгоиздатели. Лесно и бързо се сработили и заедно хвърляли семената на просвещението и отваряли очите и сърцата на млади и стари за знанието.

В далечната 1897 година изнесли първата си театрална постановка. Въпреки, примитивните условия, липсата на осветление и сцена пиеси се изнасяли пред книжовничани, а и били доста посещавани. Представленията ставали в някой класна стая на училището. За завеса са служили селски черги, който двама души дърпали напред-назад. След завършването на педагогическото училище в Кюстендил, Милчо Костов се върнал в сеото и донесъл драмара "Кърджалии" . Ролите се разпределили между мъжете в селото, дори единствената женска роля била изиграна от мъж на име Кирчо Маринов, поради това защото моралът тогава не позволялвал жена да играе в театъра. Пиесата била поставена на коледните празници през 1897 година. Първите пиеси, който се изнасяли първоначално на Книжовнишката сцена, били с патриотично съдържание.

Първото участие на жена в тетрално представление в селото е през 1927 година в пиесата : Пленникът от Трикери". Тя е изиграна от Олга Попова- дъщеря на фелдшера Паско. След нея плахи стъпки правят учителката Мара Хаджиева, ученичката Магдалена Бенадучи- дъщеря на млад италианец-предприемач по строителството на Ж.П. линията Раковски-Кърджали. През годините постоянно се включват нови хора в дейността на читалището. Със собствен салон и библиотека читалището се сдобива през 1929 година. Това е вторият етаж на кредитната кооперация "Единство", основана пак от Милчо Костов. Неговото имущество е скромно- 147 тома книги събрани чрез благотворителност. Средствта били оскъдни или почти липсвали и за това не можело да се измисли за нещо друго.Салонът бил просторен, имал сцена и завеса.. На нея самодейцитенможели свободно да рзгръщат воята игра и по-ефективно да изиграят ролите си. Наред това пред обществеността на селото се изнасяли сказки по различни въпроси,но те са с додбре подбрана тематика, подходяща за интелектуалното ниво и интереси на аудиторията. Лекциите са завършвали с активни разисквания. На тях са се изявявали по-любознателните и начетени младежи, а това им създавало безпорен престиж и авторитет сред останалите. Обединителното звено между училище и читалище бил Милчо Костов .

Претседател на читалищното ръководство през 1924 година станал Ваню Тотков. Избрани са библиотекар и касиер. Събрани била и някаква сума от ентусиасти, които активно и присърце влагали силите си в развитието на читалищната дейност. Те се включили в изнасянето на пиесите "Вампир" на Антон Страшимров, "Иванко-убиецът на Асеня" от Васил Друнев, "Едип цар" от Софокъл и редица други. Тук се разгърнала активна масово-културна просветна дейност сред населението. В дългите зимни нощи читалището запълвало празнотата от липсата на културни прояви като кинопрожекции, концерти.

През 1934 година превратаджии като Кимион Георгиев взели грубо да се месят в работата на читалищата, като се опитвали да налагат някакъв контрол върху дейността им. Месец април 1942 година се оказал черен за Книжовник. Злосторници опожарили кредитната кооперация и читалищният салон над нея. Пламъците унищожили всичко. Скоро постройката била възстановена, но без читалищният салон. Тя вече изпълнявала функцията на магазин.

Нова, самостоятелна читалищтна сграда е построена след 9-ти септември 1944 година. През тези тежки следвоенни години и кризата е голяма, липса на елементарни материали и средства за строеж. Но ентусиазмът бил толкова голям, че всеки ,кой с каквото може, се включил в строежа на новото читалище. Трудът на всички бил безплатен и доброволен. През 1946 година била напълно завършена, а през 1947 година официално открита. Читалищният салон заедно с балкона има 360 места а сцената е с размер 8/11. Назначен е платен читалищен секретр, който изпълнява и длъжността библиотекар. През периода 1950-65 година се разраства пълноценна художествена дейност. Изградена е театрална трупа от 26 човека, която изнася много и различни по съдържание пиеси, но те са така подбрани, че да задоволяват вкуса и изискванията на книжовничани. Основан е хор за народни, бригадирски и съветски песни. Създадени са и редица танцови ансамбли.

~ ~ ~ ~ ~ ~

Културно-масовата и художествена дейност разцъфтява през годините. Благодарение на Кирчо Суванджиев, който създава група за изпълнение на песни от местния фолклор. През 1972 година е изграден вокално-инструментален състав под ръководството на читалищтния секретар Васил Стратев. Налага се радицията периодично да се организират срещи между населението и писателския елит на страната.През 1948 година в селото дошъл един от най-изтъкнатите български белетристи- класици, а именно Елин Пелин. Срещата била водена от Кирчо Суванджиев, а залата била претъпкана от посетители. Създадена била подходяща атмосфера за многобройни запитваня и отговори, от които хората научили любопитни подробности от творческата технология за създаването на един литерстурен герой. По-късно през годините през селото ще минат и велоки личности като Камен Калчев, Елисавета Багряна, Евтим Евтимов, Петър Василев и други.

Когато се говори за културно-масова дейноста не може да не се отдаде нужното уважение, внимание признание на Бончо Георгиев. Той поема ръководството на театралният колектив, след смъртта на Кирчо Суванджиев, и с присъщата му енергия и замах, чувствително активизирал дейността му.

Читалище "Изгрев" е играло и продължява да играе значителна роля в културното издигане на Книжовник.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Читалищна дейност в село Книжовник 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.