Човекът в информационното общество


Категория на документа: Други




РЕФЕРАТ

по

Човекът и информационното общество

Тема: Човекът в информационното общество

Изготвил: Мая Стойчева Проверил:
Фак. №22042014 Доц. д-р Иво Стамболийски
Специалност: МИО

Човечеството необратимо встъпва в информационната епоха. Дялът на информационната икономика нараства непрекъснато. Симптомите, свидетелстващи за началото на информационния век са налице - бързо се съкращава времето за удвояване на натрупаните знания и се увеличават разходите по съхраняване, предаване и преработка на информацията. Създават се условия за изграждане на общество без граници - информационно общество.

През XVII век великият философ Франсис Бейкън казва: "Знанието е сила!", в него той вижда инструмент, чрез който да се използват на практика науката и познанието. Около три века по-късно хората разбират, че знанието е стока, скъпоплатена, ценна, мобилна и като всяка стока се купува и продава. Американският икономист Фритс Маклъп през 1962г. започва дискусия за новата роля и значение на информацията в нашия живот. След десет години група японски учени под ръководството на Йонейи Масуда развиват и обобщават тези идеи в резолюцията "Проект за информационно общество- национална цел за 2000 година". В изследванията се обобщава, че стоките свързани с информационните технологии са приоритетни пред материалните и са основната сила за развитие на съвременното информационно общество.

През 60-те години на XX век в САЩ професорът по социология Даниел Бел възглавява комисия натоварена от държавната администрация със задачата да създаде прогноза за социалноикономическото развитие на САЩ до 2000 година. В резултат на изследванията и разработките на членовете на комисията се създава единна социална теория , която е възприета от западната социологическа традиция и до днес се радва на едно глобално приемане.

В книгата си "Бъдещото постиндустриално общество" Д. Бел дава дефиниция на категорията "постиндустриално общество". То е "общество в икономиката, на което приоритетът преминава от преимуществено производство на стоки към производство на услуги, провеждане на научни изследвания, организация на системите на образование и повишаване на качеството на живот; общество, в което класата на техническите специалисти става основна социална група и, което е най-важно, общество, в което внедряването на нововъведенията зависи в преобладаваща степен от постиженията на теоретичното познание".1

Нещо повече- "постиндустриалното общество" се свързва от Д. Бел с възникването на "нова класа" от хора, работещи главно с информация- експерти, консултанти, технократи, специалисти в областта на комуникациите.

Хърбърт Маршал Маклуън- философ, културолог, педагог, известен с изследванията си в областта на комуникациите и медиязнанието твърди, че "средството е съобщение". Досега всички изследователи и философи са търсели съдържанието на съобщението, т.е. неговият смисъл и значение, а не се е обръщало внимание на начина и средствата , с които се предава съобщението. За него всички тези възможни "средства" се съдържат в понятието "технология". Хода на историята се определя от познанието- писмеността слага край на родовообщинния строй, писмото води до появата на цивилизования човек като отделен индивид, книгопечатането от своя страна създава новия човек- типографския, обобщава Маклуън. Етапът, който посочва като следващ канадецът свързва с електрониката. Чрез електронните технологии светът се превръща в "глобално село", където се заличават границите във времето и пространството. Според тезата залегнала от неговите изследвания централно място в обществото има човекът- творец и създател на културни форми на базата на средствата за комуникации, той насърчава независимостта на ума и творчеството на мисълта.

Историята на информационното общество се поставя в средата на XX век, с появата новата техника- създаден е компютъра от Джон Атанасов 1947г., транзистора от Джон Бардийн през 1948г., автоматизираните системи 1957г. През 70-те и 80-те години бурното развитие на технологиите предизвиква истинска информационно-комуникационна революция- открити са микропроцесорите, персоналните компютри, разработват се операционните системи, които позволяват мосовизирането на компютрите и започва изграждането на локални и глобални компютърни мрежи, въведени са в производство оптичните кабели, появяват се спътниковите и мобилни комуникации.

"Обществото се определя като информационно, защото обемът, създаването и значението на информацията в него съществено нараства, което води до децентрализация и дестандартизация."2 Информацията е основание и условие за взаимодействие в информационното общество.

Алвин Тофлър популяризира терминът "информационно общество" в бестселърите си "Третата вълна" и "Шок от бъдещето". Тофлър е един от най- забележителните учени на нашето време, подобно на древногръцките мислители и учените на Ренесанса, той е едновременно блестящ социолог, икономист, философ, психолог, футуролог, хуманист, техник. В "Третата вълна" използва метафората на вълните за периодизация на човешката история:
* Първата вълна е аграрната вълна (аграрната революция). Започнала е от 8000 години пр.н.е. 1000 години играе доминираща роля - до към края на XVII и началото на XVIII век. Това е доиндустриалното общество, основаващо се на силата.
* Втората вълна е индустриалното общество, основаващо се на парите. Започва със зараждането на индустриалната цивилизация, около 300 години играе своята роля и има своята кулминация в десетилетията след Втората световна война (1945г.)
* Третата вълна е съвременното общество, като определящо в него е знанието. Започва от края на 50-те години на XX век в САЩ, когато служителите с белите якички стават повече от работниците със сини якички в индустрията и земеделието. Широко навлизат и се използват компютрите, реактивния транспорт за търговси и граждански цели.

В началото на XXI век, информационната техника, основана на микропроцесорите, обуславя втората индустриална революция. Машините са част от нашия живот, но след навлизане на микропроцесорите (1975г.) машината навлиза в нова роля и решава задачи от съвсем друго естество, за които се счита, че са присъщи на човека, благодарение на използване на разума.

Едно общество се счита за информационно ако произвежда съвременни информационни технологии достъпни за всеки индивид, който чрез тях от всяка точка и по всяко време би могъл да получи необходимата му информация и знания. За това е необходимо наличието на развита инфраструктура и ускорени процеси на автоматизация и роботизация във всички сфери. В такова общество повече от петдесет на сто от населението работи в сферата на информационните услуги. Индивидът в това общество е различен. С нов тип общуване, даващо възможност за свободно навлизане на личността в информационното битие на всички нива. С нов тип мислене, формиращ се в резултат на освобождаването на човека от
рутинна работа. Сред определящите го черти тук се отличава ориентацията към саморазвитие и самообучение.

Можем да обобщим характерните особености на информационното общество:
* В информационното общество всеки индивид може чрез компютърен достъп по всяко време и от всяко място да получи необходима информация за решаването на проблеми- технически, социални или лични.
* В информационното общество технологиите се произвеждат и функционират по достъпен за човека начин.
* Информационните ресурси се произвеждат в обем, необходим за развитие на науката и производството.
* В информационното общество се извършва засилена автоматизация и компютризация в различните произвоства и в сферата на управлението.
* От всичко обобщено досега следва, че информационното общество води до радикално изменение в социалните структури на обществото- в информационната сфера работи не по-малко от 50% от заетото население.

Мисля, че главните проблеми, пред които е изправено информационното общество и с които то трябва да се справи в обозримо бъдеще могат най-общо да се формулират по следния начин:

Премахване на бедността- това е исторически неотложен социален проблем, стоящ през XXI век. Пропастта между богати и бедни страни, между богати и бедни слоеве вътре в населението трябва да се преодолее, включително и в информационните общества. Разбира се, в пазарната икономика такова пълно социано равенство не може да се постине, но морално и юридическо-да, равен старт-да.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човекът в информационното общество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.