Църквата Св. Николай Чудотворец в с.Желява, Софийско


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Катедра: "КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО"

РЕФЕРАТ

На тема:
" Църквата "Св. Николай Чудотворец"
с. Желява - Софийско

Изготвил: Преподаветел:
Анита Стоянова Гл.ас. Д-р.С.Шапкалова
ІII курс /задочно/ Дисциплина: ИФРЦ
Специалност: Иф на КИН
Факултетен № 178 kз

СОФИЯ 2013 г.

Църквата "Св. Николай Чудотворец" е построена през 1844г. по инициатива на желявския възрожденец Тодор Стоилов. Според легенда той като младеж придружва баща си в Котленския Балкан, където с други желявци изработват букови дъски, дялани на ръка, който ползват за тавани и покриви на къщи. Там те убиват богат кърджалия и занасят парите му в родното си село. По-късно Тодор също открива заровено от баща си имане в местността Самодивската могила, южно от вр. Мургаш, и става един от най-богатите селяни в Софийско.

Изписването на църквата е извършено през 1867 г. от зографа Йованчо Недялков /1840-1908/ от Макоцево, Софийско. Той учи иконопис при Давид Зограф в с. Мирково и изписва църквите в селата Байлово, Сарница, Караполци, Яна, Кривина, Челопеч, Пирдоп, Малашевци , Макоцево и Елешница, Занимава се и с резбарство зрязва дверите в църквите в Макоцево, Байлово и Осоица.

Като една от първите строени по време на Възраждането, желявската църква привлича за дарители родолюбци не само от Желява, но и от оконите села Яна , Бухово, Елешница , Негушево, Коджаматлиево/ дн. Петково/.

Църквата се намира в северния край на селото , до селското гробище. В близост до нея няма ново стройтелство. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с традиционно разпределение на вътрешността: олтар, наос, притвор и балкон в западната част. Стълбището за балкона е еднораменно и устроено в югозападния ъгъл на притвор. Няма достроявания в следващите години. Планът е автентичен и характерен за култови, селски постройки по това време. Вътрешното пространство е цялостно, без обособяване на притвор, а балконът е сравнително нисък. В олтара, освен абсидата , има няколко спомагателни ниши. На надлъжните стени на наоса има четири плитки, полуоблозасводени ниши. Прозоречните отвори са поместени на южната стена и на абсидата. Сводът е полуцилиндричен с три напречни арки.

Църквата е изградена от каменни материали със солидни основи. Носещите стени са градени от камък с хоросанова спойка и дървени обтегачи. Полуцилиндричният свод допълнително е укрепен през 1906 г. с метални обтегачи. Използвана е характерна за периода строителна технолгия и материали: необработен и не днороден каменен материал, вар и хоросан, тухлен корниз под покрива, дървени обтегачи. Техническото състояние на църквата е лошо, има конструктивни пукнатини. Подовото покритие е дъсчено дюшеме, на места е прогнило, особено в олтара на църквата. Покрита е с турски керемиди, но понеже е пукната, надлъж по свода е подкрепена с железни релси.Дължината на църквата е 13,50 м, широчината 7,5 м, височината 5,00 м, формата й е правоъглна с олтар в полукръг, Покривът е двускален, главната лицева фасада е оформена с фронтон. Външното художествено оформление на сградата е скромно. Измазвана неколкократно. На западната фасада има полуоблозасводена входна, каменна арка с релефна декорация, а над нея плитка плоскодънна ниша със стенописно изображение на патрона на църквата. Откъм лицевата /западна/ и източна фасада е с подкривен венец от три реда тухлен зъборез. Западният вход / на южната стена в олтара има втора врата/ е украсен с каменен релеф от растителни орнаменти. Над патронната ниша има още две по-малки правоъгълни ниши, в дясната от които има трудно четлив надпис.

Стенописите са почти изцяло запазени, големи механични разрушения има само в цокълната част на северната стена, в североизточния ъгъл на олтара и в северозападната част на свода над балкона, които са покрити с груба циментова мазилка. Зад стълбата на северната стена има участъци със силно деструктирала мазилка.

Иконостасът е полихромен / сега боядисан с бяла боя/, с резбовани царски двери, кръст и рипиди и с рисувани букети в подиконните пана. Иконите от апостолския ред са в сравнително добро състояние, по-лошо е състоянието на иконите от царския ред. По които има следи от дървояди.

Цялата вътрешност на църквата е стенописна, има множество надписи с датировки и ктиторски имена. Иконостасът е с частична резба, на царските двери и венчилката. Иконите са 6 царски и 12 апостолски. На архиеарейския трон е иконата "Христос Вседържател" от 1862 г. Свободно стоящите икони са без голяма художествена стойност .

В църквата са запазени и се четат ясно почти всички надписи, с изключение на тези, коита са унищожени при замазването на появилите се пукнатини посвода и по стените. Най-големият надпис се намира над входната врата. Той е доста ясен, но там стената е пукната и някои имена са замазани и не се четат. През 1993 г. църквата "Св Николай Чудотворец" е обявена от Националния институт за паметниците на културата за архитектурен и художествен паметник на културата. Предложението и инициативата за обявяването й за такъв е Никола Данчев. Становището за обявяването на църквата "Св Николай Чудотворец" за паметник на културата е направено от Албена Мазакова, художник-реставратор, експерт към Национален институт за паметниците на културата. По своя архитектурен план църквата е еднокорабна, едноабсидна с двукастен покрив, застлан с турски керемиди. Акцент в сравнително семплия външен вид на постройкта е западната фасада. Входът е с грижливо оформена арка - с палистри, включена в правоъгълна плитка ниша. Над входа има три ниши. През цялата фасада преминава и фриз от леко видоизменни арабски арки с плитък релеф. Подобна аркада се открива и в храма на близкия до с. Желява град Елин Пелин. Смята се, че той е строен от дебърски майстори, но е напълно възможно да са местни строители, съдейки по надписа на единия клинец от вратата на желявската църква.

Оформлението на вътрешното пространство на желявската църква е характерно за този тип храм. Наосът е сепариран от три подпорни арки на свода, носени от пиластри. Конструктивните елементи оформят три идентични пояса в него. Във всеки от тях, над цокъла, са разположени срещуположно на северната и южната стена по две големи слепи ниши. В очертанията на нишите върху южната стена са вписани отворите на прозорците, като в най-източната, непосредствено до иконостасната прегада, е южния вход.

Дървената емпория е видимо по-късно добавена, няма органична връзка с архитектурния замисъл на храма и най-вече със стенописите. Иконостасът е от преобладаващия тип на Балканите, без съществени акценти в пластичната украса. Автор на резбата вероятно е Иванчо Недялков. Вероятно той е автор и на иконостасните икони. От 1862 г. се датира иконата на Христос Великархиерей на трон с апостоли, смята се че е дело на Давид Зограф от с . Мирково, при когото учи и самият Иван Недялков.

Стенописите покриват изцяло вътрешното пространство на храма, следвайки архитектурните членения. По зенита на свода от изток на запад са разположние медальони с образите на Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител, Бог Саваот и св. Богородица. Пред иконостаса е св. Йоан Кръстител в сияен кръг, получен от три пояса вълнообразни, разноцветни ленти. От изток на медальона са разположени сцените "Кръщение Христово" и "Отсичане главата на Йоан Кръстител", а от запад - "Рождество Христово" и "Неделя на Самарянката".

След медальона с образа на Бог Отец, чието разположение съответства на купола при кръстокуполни тип храм. Към него има частично съхранен ктиторски надпис, с име и дата, които показват началото на изписването на църквата. Синът на Тодор Стоянов (главния ктитор на храма) - Пешо Тодоров - продължава богоугодното дело на баща си и е сред инициаторите за изписването на храма. Последният медальон над емпорията е с образа на св. Богородица.

Характерно разположение на стенописите при кръстокуполния тип храм търпи различни интерпретации при останалите видове храмове. Отбелязахме маркирането на куполното пространство с образа на Бог Отец. Образите на четиримата евангелисти от пандативите в подкуполното пространство, тук са представени със символите им, а фигуралните им изображения са върху южната и северната стена в същия пояс. Старозаветните пророци от барабана на купола са разпределени по подпорните арки на свода. Върху първата подпорна арка от изток, разположена в олтарното пространство, непосредствено зад иконостасната преграда, са изписани фигурите на четирима неидентифицирани пророци в цял ръст. На втората подпорна арка от юг на север са изобразени: пророк Самуил, пророк Исая, пророк Иезекиил, пророк Авакуум, св. вмк. Христофор и св. ап. Павел. Те са представени в цял ръст, в еднотипни пози, държащи свитъци с посланията си. Изключения са образите на св. Христофор, който е във военни доспехи и държи копие, и на св. ап. Павел, представен допоясно.

Върху източна стена на южната колона е изписана една необичайна композиция. Представена е седнала фигура с владетелска одежда и корона, със скиптър в едната ръка, а в другата - с кесия. Зад нея е изобразен скелет с коса, представящ смъртта. В горната част на сцената, в правоъгълно бяло поле е поместен надпис. Внушението на надписа и сцената, кореспондират с епитафа от надгробната плоча на ктитора - Тодор Стоянов, намираща се точно на същото място отвън, до южния вход на храма. Върху западната страна на южната колона е допоясненото изображение на св. Спиридон. Над изобразителното поле е изписана рамка, в която вероятно е имало дарствен надпис, днес трудно различим.

От запад върху северния палистър се откроява надживописният образ на св. преп. Параскева със свитък и мъченически кръст в ръцете.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Църквата Св. Николай Чудотворец в с.Желява, Софийско 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.