Данъчен контрол и администрация


Категория на документа: Други


ЧАСТ ПЪРВА
I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДАНЪЧНО-ОБЛАГАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
1. Съдържание на фискалната политика на държавата
Всяка държава разработва и прилага своя фискална политика. Същата е съобразена с предварително поставените за изпълнение ико¬номически, социални, политически, военни и други държавни задачи и приоритети. В периода преди 1927-1930 година, същността на фи¬скалната държавна политика е обхващала предимно балансирането на приходите и разходите в бюджета. С развитието на икономическите отношения, с фискалната политика се поставят и други цели. Нейни¬ят обхват се разширява, като включва въздействие върху съвкупното търсене и постигане на пълна заетост. В съвременните икономически дадености при осъществяването на фискалната политика, се отчита не само финансовия статус на държавата, но и връзката й с конкретното икономическо и социално състояние.
Генезисът на термина "фискалност" е в латинския произход на определението "фискус" и това означава държавна хазна, каса или съ¬кровище. Икономическата и фискалната политика са тясно свързани и логически взаимнообусловени категории. Фискалната политика е едно от средствата за управление на паричните средства, които са на разпо¬ложение на държавата. Това се осъществява чрез разработването и из¬пълнението на държавния бюджет. Прилагат се специфичните иконо¬мически лостове като данъчна система, трансферни плащания и др. п., така че да се регулират по най-добрия начин икономическите дейности и да се въздейства върху съвкупното търсене и предлагане.
Основните цели, характеризиращи общото съдържание на фи¬скалната политика на държавата, обхващат следните главни направ¬ления:
1. Осигуряване на устойчив и динамичен растеж на брутния въ¬трешен продукт.
2. Постигане на по-голяма (или пълна) заетост.
3. Пряк и индиректен контрол върху общото развитие на цените.
4. Изграждане на икономическия цикъл. Достигане на макроико¬номическо равновесие и др.
За постигане на целите и задачите, залегнали във фискалната политика на държавата, се прилагат специфични инструменти за въз¬действие, като бюджетни разходи; данъци; парични трансфери; бюдже¬тен дефицит; амортизации и др.
Всяка държава, като крупен икономически агент, използва и мане-врира с държавните разходи и данъците. Това е един от основните под¬ходи за влияние върху агрегатното търсене и предлагане. Държавните разходи са само единия от аспектите на фискалната политика. Част от данъците, на по-късен етап, постъпват към доходите под формата на трансферни плащания и така се формира разполагаемия доход, който е основен източник за потребление и спестяване. Когато данъците се увеличават намалява разполагаемия доход и обратно, с ограничаване на данъчните тежести нарастват доходите. Ако от данъците се приспаднат трансферните плащания се формират нетните данъци.
Фискалната политика на държавата подлежи на класифициране:
1. Съобразно времето за нейното действие се разграничават, краткосрочна, средносрочна и дългосрочна.
2. От гледна точка на обекта на въздействие - върху съвкупното търсене и върху съвкупното предлагане.
3. Според конкретната насоченост - микроикономическа и мак¬роикономическа фискална политика.
Микроикономическата фискална политика, която се реализи¬ра посредством бюджетни разходи, данъци, трансфери и др. п., създава благоприятни условия за функциониране на съот¬ветните икономически единици. Това е от полза, както за са¬мите тях, така и за цялото общество. При условията на пазарна икономика тази фискална политика обхваща следните основни функции: за смекчаване или пълното преодоляване на пазарни¬те дефекти; за стимулиране на конкуренцията и за осигуряване на по-голяма справедливост при разпределение на доходите. Макроикономическата фискална политика е свързана със съз¬даването на съответни благоприятни условия, с полза на отдел¬ните членове на обществото.
4. Фискалната политика на държавата може да се подраздели на:
- експанзивна, за стимулиране на икономическия растеж. Про¬вежда се когато реалния брутен вътрешен продукт е под потен-
циалния, поради недостатъчно съвкупно търсене. Правител¬ствата увеличават бюджетните разходи и траснферни плаща¬ния, като намаляват данъците и пенсиите. Така се влияе върху съвкупното търсене и предлагане и се способства за излизане от кризисно състояние;

- рестриктивна (ограничителна, сдържаща), прилага се когато е налице излишък на съвкупното търсене и реалния брутен въ¬трешен продукт е по-голям от потенциалния, а цените непре¬къснато нарастват. Икономиката е в състояние на бум, което води да намаляване на бюджетните разходи и трансферните плащания, увеличават се данъчните ставки и пенсиите, с цел да се задържи потребителското инвестиционно търсене;
- недискреционна, създават се общовалидни и автоматични действащи правила. Използват се т.н. автоматични (вградени) стабилизатори. Това са специфични фискални средства, които при спад в производството увеличават бюджетния дефицит, а при подем го намаляват автоматично. Така се ограничават ко¬лебанията в икономиката;
- дискреционна, съзнателно провеждана политика от държавата за постигане на оптимално равнище на икономиката, осигуря¬ване на по-висока заетост и контрол върху инфлацията.
2. Състояние и особености
на данъчно-облагателния процес
Сега прилаганата данъчна система включва републиканските и местни данъци, такси, осигуровки и др. Нейната структура, съобразно видовете данъци и нормативното основание за тяхното начисляване, документиране и събиране схематично могат да се представят по след¬ния начин: (Виж схема № 1)
Органите по приходите осъществяват своите права и задължения, посредством правно регламентирани процесуални действия, които са обособени в отделни производства. Тяхната съвкупност определя съ-държанието на данъчно-облагателния процес, като същевременно са регламентирани и съответно регулирани правоотношенията между от¬делните участници в процеса.
Производство по регистрация. В действие е специален единен ре¬гистър, отговарящ пряко на целите и задачите на данъчното облагане и задължително осигуряване. С регистъра се обхващат и идентифицират

Фигура № 1. Структура на данъчната система

всички субекти подлежащи на облагане, както и облагаемите дейности извършвани от тях на територията на страната.
Данъчната регистрация се подразделя на обща и специална. При специалните регистрации се водят специфични регистри на основание на действащите в момента разпоредби на съответния материален данъ¬чен закон. Вписването може да бъде служебно или по искане на лицето, след като се проверят основанията за това.
Прекратяването на данъчната регистрация (дерегистрация) е в резултат на възникнала необходимост, свързана с физическа смърт или при отпадане на законните основания за регистрация.
Приходната администрация е задължена да води данъчно досие и данъчно-осигурителна сметка. Вписванията са служебни за всяко да¬нъчно задължено лице.
Производство по деклариране. В съответствие с изискванията на материалните данъчни закони, данъкоплатците подават различни по форма и съдържание декларации. В тях се изнасят определени факти и обстоятелства, които са свързани с данъчното облагане и задължител¬ните осигуровки. Съществува и възможността данъчно задълженото лице, по ред и начин указан от законодателя, само да изчисли дължи¬мите данъци.
Данъчната декларация се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в срокове, регламентираните от съответните мате¬риални данъчни или осигурителен закони. Декларацията може да бъде
подадена лично или от упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски оператор и по електронен път с квалифициран електронен подпис. Дек¬лараторът има право да направи промени в изнесените данни, чрез по¬даване на коригираща декларация, но само при условие че не е изтекъл законоустановения срок за нейното подаване.
Контролно установително производство, Основната цел е да се определи фактическия размер на дължимите данъци и осигуровки, за¬конността на основанията за изменение, прихващане и възстановяване на вземанията, а също и установяване на определени факти и обстоя¬телства свързани с облагането.
Проверките и ревизиите са основните форми за реализация на това производство. С проверките се установяват определени факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане, без да се прилагат дейст¬вия за определяне на конкретно данъчно задължение. Посредством ре¬визиите се фиксират размерите на дължимите данъци и осигуровки чрез издаването на ревизионен акт, по утвърден образец.
Законодателят позволява и прилагането на по-опростен начин за определяне на размера на задълженията - чрез предварително устано¬вяване. Извършва се самоначисляване на съответното задължение от данъкоплатеца, чрез подадено от него декларация за определен вид да¬нък или задължителни осигурителни вноски.
По законодателен път са предвидени ограниченията за срока, в който се установяват данъчните и осигурителни задължения. Не се до¬пуска ревизия за определяне на данъчните и осигурителни задължения, ако са изтекли пет години от приключването на годината, в която е по¬дадена декларацията или е следвало да бъде подадена. След изтичането на този срок, ако не е извършена ревизия, задълженията определени по реда на предварителното установяване се считат за окончателно уста¬новени.
Обезпечително производство. В Данъчно осигурителния проце¬суален кодекс са описани процесуалните действия за обезпечаване на публичните вземания от страна на държавата. Публичният изпълни¬тел притежава правомощията по обезпечение на вземанията. Неговите действия са насочени към имуществото на задълженото лице, за да се осигури погасяването на дължими суми за данъци и осигуровки.
Обезпеченията се правят по балансовата^хтойност на активите, които подлежат на обезпечение. В случаите, когато това е невъзможно процедурата се извършва по данъчна оценка, по застрахователна стой¬ност или по придобивна стойност на вещи,собственост на физически
лица. Осигуряването на обезпечителните мерки е свързано с издаване¬то в писмена форма на постановление, чието съдържание е регламенти¬рано от законодателя.
Законно установените обезпечителни мерки са различни видове: запор на движими вещи и вземания; запор на банкови сметки и стоки; възбрана върху недвижим имот и кораб и др. В хода на ревизионното производство или при издаване на ревизионния акт, публичният изпъл¬нител може мотивирано да поиска налагане на предварителни обезпечи¬телни мерки. Целта е да се предотврати извършването на сделки и дейст¬вия с имуществото на лицето, в резултат на което ще бъде затруднено или е невъзможно събирането на дължимите данъци и осигуровки.
Изпълнителна-производство. Изпълнението по събирането на публичните вземания може да бъде доброволно или принудително. Ре¬гламентираните способи за тяхното погасяване се осъществяват чрез: плащане; прихващане; по давност; опрощаване; смърт на физическото лице (след изчерпване на имуществото му); заличаване на юридическо¬то лице (след прекратяване с производство по ликвидация); разпреде¬ление на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице обявено в несъстоятелност.
Погасяването ла лубличните вземания е в следната последовател¬ност - главница, лихва, разносюМ^Согато са налице няколко публични бземания, които длъжника нее в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, може да посочи кое е пър¬вото погасяване. Ако такова изявление не е налице, то тогава всички задължения се погасяват съразмерно.
Публичните вземания могат да се отсрочат и разсрочат. Разсроч¬ването е отлагане на събирането по утвърден~бт прйходната админи¬страция погасителен план на части. С отсрочването се отлага плащане¬то на цялото задължение до срок удовлетворяващ длъжника и приход- ната администрация. Компетентните органи за даване на разрешение за разсрочване и отсрочване на задълженията са: министър на финансите; изпълнителен директор на НАП; териториални директори на НАП.
Производство по обжалване на ревизионен акт. Обжалването на съставени от данъчната администрация ревизионни актове се осъщест¬вява по административен ред и пред съда. С обжалването по админи¬стративен ред се установява законосъобразността на акта, отстранява¬не на допуснати неточности и слабости, качеството на направените кон¬статации и др. Обжалване на актове, изцяло или частично, по съдебен ред защитава интересите на данъкоплатците. Това производство задъл-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Данъчен контрол и администрация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.