Данъчни актове


Категория на документа: Други




А К Т О В Е
З А У С Т А Н О В Я В А Н Е Н А
Д А Н Ъ Ч Н И З А Д Ъ Л Ж Е Н И Я
ПО ДОПК

ПРАВНА СЪЩНОСТ НА АКТОВЕТЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. УСЛОВИЯ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

1.Правна същност на акта за установяване на данъчни задължения

В областта на данъчното право се издават различни видове актове, чрез които оправомощените по силата на закона органи на специализираната финансова администрация / НАП, дирекции или отдели "Местни данъци и такси" към общините/ определят данъчните задължения на лицата.

В правната доктрина отдавна е прието и не подлежи на съмнение становището, че АУДЗ по своята правна същност са индивидуални административни актове /ИАА/ по смисъла на чл.21 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Ако се опитаме да съпоставим основните правни характеристики на ИАА и АУДЗ ще видим, че е налице пълно сходство между тях. Така например и двата вида актове се издават въз основа и в изпълнение на закона и са израз на властническото волеизявление на компетентен за това държавен орган. Представляват израз на изпълнително-разпоредителната дейност на държавата и със своето издаване едностранно предизвикват правни последици в съответната сфера на държавно управление. Както при ИАА, така и при АУДЗ е конкретно посочен техният адресат и предметното им съдържание като при липсата на доброволно изпълнение и двата акта могат да бъдат изпълнени по принудителен ред.

Наличието на общи черти в правната им същност съвсем не означава, че между тях може да се сложи знак на равенство. Независимо от безспорния факт, че АУДЗ са ИАА по своята правна същност, те притежават и свои специфични белези, които са им присъщи и въз основа, на които ги отличаваме от ИАА намиращи приложение в административното правоНа първо място, АУДЗ са декларативни по своята правна същност, което означава, че данъчното задължение не възниква, не се поражда въз основа на властническото волеизявление на съответния компетентен орган, материализирано в издадения от него акт, а по силата на закона. Данъчно-правната норма е тази която регламентира, кога във времето и при настъпването на какъв точно юридически факт за лицата възникват данъчни задължения. АУДЗ прави задължението само ликвидно и изискуемо, т.е. определя го по основание и размер, както и неговият падеж. С него се признават възникнали преди неговото издаване субективни права и задължения, като неговото издаване играе ролята на изпълнителен титул. АУДЗ не може да бъде друг освен декларативен, което произтича от ползвания в данъчното право метод на правно регулиране.

За административното право е присъща оперативната самостоятелност, която произтича от характера на управленската дейност и позволява на административния орган в рамките на закона да избере най-подходящото за определен казус решение.

При определяне на данъчните задължения на лицата оперативната самостоятелност, като форма на властническия метод на правно регулиране е невъзможна. Това произтича от самата юридическа същност на данъка като едностранно, установено по общ начин, невъзвръщаемо, законоустановено парично плащане, което е скрепено с възможността да бъде събрано по принудителен ред. Възникването и дължимостта на данъка, не могат да се поставят в зависимост от преценката на един или друг административен орган, като се изхожда от целесъобразност или други съображения. Принципът на законоустановеност на данъците, изразяващ се в установяването на вида и размера на данъците само и единствено със закон, изключва възможността за преценки относно определянето на данъчния дълг. Административният орган не може да определи по своя преценка от гледна точка на целесъобразност нито един от елементите на данъчното облагане. Това важи в пълна сила както за юридическия факт пораждащ задължението за данък, така и за определянето на субекта на данъчното облагане, данъчната основа, данъчното събитие, евентуалния размер на преференциите, които могат да се ползват при облагането с определен вид данък, размера на данъчната ставка и т.н. Всичко това предопределя, че методът на правно регулиране в данъчното право е властнически, от позицията на обвързана компетентност. Точно декларативния характер на АУДЗ е онази негова особеност, която позволява при определяне на данъчния дълг не винаги да е необходимо разгърнато производство по издаване на АУДЗ, което от своя страна дава въможността за въвеждането в данъчното право на т.нар. финансов автоматизъм, който е неприложим в административното право.

На следващо място, правните последици, които се пораждат от издаването на АУДЗ възникват, настъпват в сферата на данъчното право. Тези последици са парично-имуществени по своя характер, тъй като за лицата възниква задължението да платят в установения от закона срок задължението определено с АУДЗ. Ако то не бъде платено доброволно и в срок, държавата притежава правомощието да пристъпи към принудително събиране на установеното с акта вземане като насочи изпълнението към секвестируемото имущество на длъжника.

Както подсказва самото име на АУДЗ с тях се определят не какви да е парични вземания, а задължения за данъци.

Наличието на специфичен установителен етап, предхождащ издаването на АУДЗ е друга особеност на този вид актове. Необходимосттта от подобен установителен етап е обусловена от декларативния характер на тези актове и от факта, че чрез тях се определят задължения за данъци. Издаването на актовете, с които се установяват данъчни задължения налага преди това да бъде установен визираният в данъчноправната норма фактически състав, което неминуемо изисква наличието на установително производство. Характерно за този етап е, че той може да протече като проверка или ревизия, които по същество са двете основни форми на данъчно-осигурителен контрол.

АУДЗ подлежат на предварително изпълнение, след като изтече регламентираният в закона срок за доброволното им изпълнение, независимо от това дали са обжалвани, поради приетия в данъчното право принцип: плати и обжалвай /solve et repete/.

И на последно място, за разлика от ИАА по отношение, на които АПК допуска да се издават устно, чрез конклудентни действия или чрез мълчалив отказ, АУДЗ винаги се издават в писмена форма. Това е абсолютно необходимо условие за тяхната законосъобразност, тъй като самата материя в която настъпват правните последици от издаването на АУДЗ изключва възможността те да бъдат издавани в устна форма или чрез конклудентни действия.

Именно различията в правната същност на АУДЗ позволяват прилагането на различни процесуални правила при тяхното издаване, обжалване и изпълнение.

а АПК и АУДЗ.

2.Условия за законосъобразност на актовете за установяване на данъчни задължения.

Независимо, че са специфичен вид ИАА, за да породят предвидените в закона правни последици, АУДЗ задължително трябва да отговарят на изискванията за законосъобразност, визирани в нормата на чл.146 от АПК. Тези изисквания са- акта да е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да е съобразен с материалния закон, да са спазени процесуалните правила при неговото издаване и да съответства на целта на закона. С оглед спецификите на АУДЗ като вид ИАА, които бяха разгледани по-горе основателно може да се постави въпроса оказват ли те някакво влияние върху изискванията за законосъобразност на АУДЗ или не? Според нас отговора на този въпрос трябва да бъде положителен.

Казано с други думи нарушението, неспазаването от страна на специализираната финансова администратция на изискванията за законосъобразност на ИАА регламентирани в нормата на чл.146 от АПК по отношение на АУДЗ би довело до тяхната нищожност, докато за ИАА, издавани по реда на АПК те биха обусловили само тяхната унищожаемост.

Компетентността на органа, който издава акта е първото от изискванията за законосъобразност, което трябва да е налице за да може АУДЗ да породи желаните от неговият автор правни последици. Компетентността е израз на специализацията, която притежават отделните административни органи при решаването на един или друг въпрос. Няма и не може да има административен орган, който да притежава компетентност във всички сфери на държавното управление. Това налага изграждането на система от административни органи, които притежават предоставени от закона властнически правомощия, необходими за решаването на определен кръг от задачи. Когато говорим за компетентността трябва да направим изричната уговорка, че тя освен право е и задължение на съответния административен орган, което я отличава от правомощията притежавани от правните субекти в областта на гражданското право.

През призмата на разглежданата материя, компетентността е тази, която предпоставя, обуславя възможността на органа по приходите да се конституира като субект на властнически правомощия и да придобие качеството на страна в правоотношението свързани с издаването на АУДЗ. Точно посредством реализирането на своята компетентност, чрез упражняване на властническите си правомощия, органите по приходите встъпват в правоотношения с данъчните субекти, независимо дали става въпрос за такива по издаване на акт,с който се определя дължимият от лицата данък или с друго предметно съдържание.

очно властническите правомощия, които притежава административният орган представляват израз, функция на неговата компетентност и това кога те ще бъдат реално упражнени във времето не ни дава основание да ги считаме за нещо различно или отделно от компетентността, разбирана като правосубектност.

В контекста на изследваната материя, а и не само компетентността на органите по приходите намира най-ясен израз в издаваните от тях актове, с които се установяват данъчни задължения, когато настъпят предвидените в правната норма юридически факти. В тази насока, именно правомощията, които притежават тези органи от гледна точка на материалния и процесуалния закон, и които намират израз в издадените от тях актове ни позволяват да упражним последващ контрол за тяхната законосъобразност и по-конкретно, издадени ли са от компетентния за това орган.

Компетентността не е и не може да бъде възприемана като някакво субективно право на съответния административен орган, с което той може да разполага по свое усмотрение. По своята правна същност тя е обективно право, възниква винаги по силата на закона и не може да се изземва или делегира, освен ако в него не е предвидена такава възможност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Данъчни актове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.