Дефицити в публичното говорене по отношение на демографската политика на България


Категория на документа: Други


КУРСОВА РАБОТА НА ТЕМА:
Дефицити в публичното говорене по отношение на демографската политика в България

Вместо увод

Демографската политика трябва да бъде сред основните приоритети на всяка една държава, като в центъра се поставя нейното население. По своята същност, демографията представлява изучаване спецификите на населението - раждаемост, смъртност, миграция и т.н. Провеждането на демографска политика изисква концентрация, отговорност и последователност в дейността на съответните институции.

В България липсват ясни действия, приоритети и задачи по отношение на демографската политика. На лице е демографски срив, обусловен от високата смъртност, сравнително ниската раждаемост, спад във възрастовата граница на пострадалите от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти, все по-чести разводи и т.н. Освен това, очертава се един парадокс, в който маргинализираните слоеве на обществото ни имат сериозно участие в цифрата на общия прираст на населението, който вероятно е над 50%.

За преодоляване на демографския срив у нас е необходим нов подход, а основна ценност трябва да бъде човешкият живот. Към момента много голяма част от населението, която е в работоспособна възраст не може да работи поради сериозни здравословни проблеми, липса на работни места и др. Качеството на здравеопазването е изключително лошо, поради което и смъртността в последните няколко години рязко се увеличава.

От 2006г. насам у нас съществува една "Национална стратегия за демографско развитие на република България (2006г. - 2020г.)", която всъщност остава ефективна само на думи. Като основни приоритети там се посочват забавяне на негативните демографски процеси и броя на населението, преодоляване на негативните последици от остаряването на населението, подобряване характеристиките на човешкия капитал, създаване на равни възможности за пълноценен живот /на всички социални групи/, коригиране на непропорционалното териториално разделение на населението, както и ограничаване на обезлюдяването на някои райони. Но днес, близо 13 години по-късно сме свидетели точно на обратното. Доказва го едно изследване на Центъра за демографска политика, направено в края на 2012г., озаглавено "Топ 10 на най-печалните демографски събития в България през 2012г.". На първо място е проблемът с рязкото намаляване броя на населението, което ни поставя на първо място в света по най-рязко намаляваща нация. На второ място е все по-намаляващият брой раждания в последните три години. Тук паралел би могъл да се направи и с детераждането като професия сред някои контингенти в обществото ни, защото според Центъра, процентът на бебета с майчин език българския към края на 2012г. е под 50%1. За тези деца социалната политика на страната предвижда маса пари, а те остават необразовани, сред тях процентът на престъпността е най-висок. Социалната политика се превръща в частен бизнес за тях, липсва строг контрол, за да се получи образовано младо поколение с перспектива за развитие2.

Третото сред най-печалните демографски събития у нас за изминалата година според изследването е високата смъртност в България през последните години. По този показател, страната ни се нарежда на първо място в Европа, а в световен мащаб заема девето място. За сравнение, три години по-рано, България заема 19-то място. Още по-плашещо е четвъртото събитие - през изминалата година са регистрирани 183 напълно обезлюдени български селища. Освен това, 1262 селища са с население между 10 и 99 души. На пето място, по данни на НСИ, в някои райони на страната ни българите са етническо малцинство сред ромски и турски контингенти. Шесто място заема високата безработица у нас в сравнение с предишни години, а на седмо място са поставени високите разходи, които държавата ни прави за ромския етнос и които възлизат на над 3 млрд. лв. Най - лошото е, че този етнос не само, че не намалява, но и драстично се увеличава. На осмо място е увеличеният брой протести в страната ни, които към 2011г. са били 31%, а година по-късно нарастват до 52%. Драстично намалялото благополучие на българина заема девето място, а на десето е намаляващата интелигентност на нацията.

Недостатъци в демографската политика на България

Сред най-сериозните недостатъци по отношение на демографската политика са трудният достъп до здравеопазната система на страната ни, ниското качество на образованието, липсата на адекватна политика, насърчаваща раждаемостта, неефективната социална политика, невъзможността на страната ни да предложи благополучие на своите жители води и до увеличаване на миграционните процеси. Все повече хора /предимно млади/ виждат възможност за реализация единствено извън България.

Крайно време е държавата да започне да работи в посока насърчаване на семейните модели, в които има поне две деца. Към момента е изключително трудно едно средностатистическо българско семейство да отгледа повече от едно дете. Причините са високата безработица, ниските заплати, краткотрайното и недостатъчно майчинство, абсурдно ниските детски надбавки, особено когато детето вече е в ученическа възраст, високите битови сметки и т.н. Подобни неща мотивират българина да избягва да отглежда деца.

Обикновено демографските показатели бавно се повлияват от промяната и ако скоро не бъде предприета конкретна адекватна политика, редица изтъкнати специалисти в тази област у нас алармират, че страната ни ще се превърне в "гето"3.

Сериозен рисков фактор в демографската политика на България се оказват етническите процеси, които се случват. Те оказват влияние върху динамиката на културата, както и върху асимилацията на езика. Заплахата тук е в посока приемане на езика и културата на етническите малцинства от страна на основното население. Подобна акомодация води до сериозни изменения в националните култура и език на страната ни защото създава предпоставка за изменението на българския етнос, който е основен под въздействие на малцинствените такива. Вместо да се стимулират тези етноси да се адаптират към националния дух на България, те биват тласкани да се обособяват в отделни териториални единици, да създават политически партии и да работят в насока борба с националния етнос в собствената му страна. В нормалния свят от малцинствените етноси се очаква чрез адекватна политика на съответната държава, да усвои нормите на обществото, от което е част.

Сред основните проблеми на демографската политика на България попада и пенсионната система. Приоритет на подобна система би трябвало да бъде благоустройството на индивида след навършването на определена възраст при която възможностите му са вече влошени. В страната ни пенсионна политика се прилага неефикасно, съпътствана е от хроничен недостиг на финанси, ниски пенсии, високи осигурителни вноски и т.н. Като причини за това биха могли да се откроят ниската конкурентоспособност на повечето фирми, ниското заплащане на труда, тромавата ни икономика като цяло. Тази тромавост се доказва от множеството неосъществени на дело реформи, които на думи бяха възвеличени в здравния сектор, в съдебната система, в образованието и др. Очевидно държавата няма желание за предприемане на активна дейност в насока подобряване живота на нейната нация и това става ясно само от положението, в което се намира здравеопазването. За всяка една държава това е основен приоритет, защото от това в какво състояние е здравната и система, става ясно как тя се грижи за своята нация.

За демографския срив пред който България започва да се изправя допринесе изключително и тежката финансова криза, започнала преди 4 години, която също е на път да се превърне в хронична. Влошаването на икономическата обстановка тогава /и до сега/ оказа влияние върху раждаемостта. Основни причини за това са сериозният спад в доходите и нарасналата безработица, поради което много семейства отлагат гледането на деца.

Освен застаряването на населението, друг сериозен дефицит в последните години се оказва затрудненият и неравен за всички млади и интелигентни хора достъп до образование. От една страна, поради финансовата дестабилизация на страна, много млади хора са принудени да започнат работа веднага след като завършат средното си образование. От друга страна, високите финансови бариери пред входовете на повечето ВУЗ-ове също се оказват сериозна пречка пред младите хора. Поради тези причини, в последните години, България произвежда все по-малък брой интелектуално, образовано и конкурентоспособно население. Висшето образование се оказва лукс за средно статистическия българин и развлечение за финансово стабилните. Доказателство са занижаващите се с всяка изминала година критерии за прием във висшите училища и непосилните годишни такси за обучение в редица от тях. Всичко това води до понижаване на конкурентната способност на българина, както и до една изкуствено насадена безработица, предизвикана от факта, че в държавата ни липсват млади, интелектуални и образовани кадри.

Последици от демографския срив на България

За сериозния проблем, пред който е изправена България алармират не веднъж редица организации и експерти. В свои публикации, европейското издание "Юроактив", цитирано от investor.bg алармира, че след направено преброяване на населението във всички страни от ЕС се оказва, че най-драстично е намаляло това на България4 като точната терминология е "демографският срив за последните десет години показва, че населението се е стопило с над половин милион души". Според различни клаузи в Лисабонския договор, при това положение в следващите няколко години предстои броят на българските представители в ЕС да намалее с шест човека.

Въпреки усилията за подобряване на евро мониторинга с цел повишаване на европейските стандарти, проблемите в България продължават да пораждат различни тревоги. Един нелеп доклад относно социалната политика на България бе представен преди две години от Министерския съвет5. Първият парадокс се появява още в заглавието на доклада - обхваща периода от 2008г. до 2010г., а е приет чак в средата на 2008г. Вторият парадокс се съдържа в оценката на социалната ситуация още в самото начало на доклада. Според нея, България бележи устойчив икономически растеж, ускорено нарастване на заетостта, социална кохезия и др. В следващото изречение обаче се посочва, че тенденциите не са положителни в посока демографско развитие, нива на бедност сред лицата извън пазара на труда, неравен достъп на рискови групи до здравеопазване, образование и др. Парадоксалното тук е как при подобни констатации може да бъде регистриран икономически растеж. Освен това, в доклада първо се споменава, че заетостта нараства, както и че се бележи напредък по отношение на социалната кохезия. По своята същност, терминът "социална кохезия"6 означава процес на приобщаване в обществото. Ако съществува подобен процес и той е успешен към момента (според авторите на доклада), защо рисковите групи нямат равен достъп до образователната и здравната система на страната? Освен това, ако България бележи икономически напредък, защо нивата на бедност сред безработните спадат още и защо въобще има лица, които попадат извън пазара на труда?

Този доклад също алармира за неблагоприятното демографско развитие на България. Отчита се отрицателен прираст, висока смъртност и застаряване на населението. Пореден акцент /и парадокс/ в доклада е повишаване на инфлацията. Ако се погледне под лупа и този термин, то той би имал две значения7: според по-старите разбирания и школи, под инфлация се разбира покачване на паричната цена, според съвременните школи и икономисти, този термин означава цялостното покачване на количеството пари в икономиката. Което и от двете твърдения да се вземе в предвид при тълкуване частта от доклада, засягаща покачването на инфлацията, то изводът е един и същ - населението на страната /обикновените хора/ не се облагодетелства от покачването на инфлацията. В първият случай имаме спад в покупателната способност на парите, а във втория липса на облагодетелстване на последните получатели, участници в икономическия кръговрат - обикновения потребител. Например, производителите се облагодетелстват от покачване цената на техните стоки, но потребителят/консуматорът остава ощетен защото заплаща повече пари за това, което купува. Ако се обобщи - докладът акцентира върху спада в покупателната способност на населението.

Поредният парадокс в доклада за развитие на социалната политика на България за периода 2008 - 2010г. е частта, в която се казва, че се поддържа политика за поддържане на бюджетен излишък, който през 2007г. възлиза на над 3 млрд.лв. (или над 3% според доклада). Придържайки се към това обстоятелство, България извършва структурни реформи в различни сектори, в това число здравеопазване, образование, социална политика и др. Обществена тайна са дългогодишните и неосъществени реформи в здравеопазването, образованието, съдебната система дори и др. Всички те продължават да бъдат неефективни, недовършени и крайно несъобразени с нуждите на населението. Къде тогава са отишли тези 3 милиарда излишък (само за една година), след като ако отново се опрем на доклада, рисковите групи нямат равен достъп именно до реформираните сектори - здравеопазване и образование, отново се стига и до въпросите защо има хора, които попадат извън пазара на труда и защо бедността при тях расте? А не са ли и те рискова група за "социалните" политици? И как при толкова сериозен бюджетен излишък страната ни все още е финансово нестабилна? За справка, за първите седем месеца на 2012г. България има бюджетен излишък на стойност над 200 млн.лв.

Как политиката относно пазара на труда ще е ефективна и безработицата ще намалява след като нивата на бедност при безработните се увеличава? На този фон следва констатация отново на авторите на доклада (стр.4), че за 2007г. България е сред първите страни - членки на ЕС, отчели най-висок ръст на брой работещи лица, при това ръстът на България е повече от средния за ЕС - 2,8% за България на 1,8% за ЕС. Освен това, икономическият растеж на държавата също бил над средния за ЕС. Това е възможно само ако в ЕС болшинството държави са страни от Третия свят.

Оправданието за подобен абсурден доклад идва още в следващия абзац, който гласи, че една от пречките пред заетостта на хората с увреждания е недостъпността на транспорта, както и градската среда. На този фон обаче стандартът на живот в България се подобрява.

Нееднозначно тълкуване може да се направи на още един абзац от доклада, в която се засяга темата за пенсионните осигуровки. Между 2001г. и 2007г. се наблюдава тенденция за спад в броя на пенсионерите. Това се обяснява с по-строгите мерки в пенсионния сектор - изискването на по-голяма продължителност на осигурителния стаж и респективно увеличаване на пенсионната възраст. Тази реформа води до намаляване разходите за пенсии. Не се уточнява обаче колко хора не са успели да се пенсионират поради новите изисквания, както и колко не са успели да дочакат пенсия. Но въпреки това, докладът продължава лаконично - "въпреки това, държавната пенсионна система продължава да изпитва недостиг от средства" или казано по друг начин - все още броят на пенсионерите е твърде голям за държавата. Саркастично, подобна стратегия бива определена като "сигурност чрез разнообразие". Пенсионният модел залагал на солидарни елементи и индивидуална отговорност. А къде остава здравословното състояние на бъдещия пенсионер не става ясно. Подобен въпрос има фундаментално значение на фона на констатирана в доклада висока смъртност и в допълнение рязкото понижаване на долната възрастова граница при тази част от населението, пострадала от мозъчно-съдови и сърдечно-съдови инциденти. Именно поради това, основен трябва да бъде човешкият фактор.

По отношение на образованието, в доклада се казва, че за периода 2005г.-2007г. за реформиране на сектора са изхарчени 200 млн.лв., което не е никак баснословна цифра, имайки в предвид, че парите за образование залягат в бюджетния план на държавата, а 200 млн.лв. са бюджетен излишък само за няколко месеца, тоест, парите отделени за образование в рамките на цели три години са изключително малко в конкретния случай.

Здравеопазването е един от най-критичните ресори на държавата в последните години. Според доклада обаче, то е изправено не пред сериозни проблеми, а пред сериозни предизвикателства. Очевидно, лекарската небрежност (отнемаща понякога човешки животи), липсата на специалисти, оголването на редица села и по-малки градове от към медицинска помощ не са проблеми, а предизвикателства. Но въпреки това, достъпът до медицинска помощ в страната бил сравнително равномерно разпределен. Да допуснем, че е така, достъп до медицинска помощ не означава достъп до входа на лечебното заведение. Означава наличие на специалисти и на най-елементарно медицинско оборудване или поне на линейки за сМешна помощ.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дефицити в публичното говорене по отношение на демографската политика на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.