Деконтаминация на съзнанието


Категория на документа: Други


ДЕКОНТАМИНАЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
Освобождаване от имплантираната омраза

Диана Димитрова
Докторант Софийски Университет "Св. Климент Охридски"

Настоящата статия е на тема "Деконтаминация на съзнанието". В нея се разглеждат възможностите за "прочистване" на съзнанието от наслоените стереотипи и нагласи. Централно място заема ролята на езика на омразата и престъпленията, които провокира употребата на този език. Представени са редица примери за пагубните последици от насаждането на омраза против другия, различния по раса, пол, цвят на кожата, вяра, традиции, обичай.
В публикацията се коментират и някои от най-успешните методи на пропагандата за въздействие и контрол над общественото съзнание. Представени са похватите, чиито емоционален ефект фабрикува врагове, не само към определени личности, а към цели общности и народи.
Статията се позовава на публикуваните през юли 2014 година данни за престъпления от омраза, в годишния доклад на Minority Right Group International " Freedom from hate ; State of the World's Minorities and Indigenous Peoples". Авторът се позовава и на книгата на Цветан Тодоров "Завладяването на Америка. Въпросът за другия"; на забележителното изследване на социалния психолог Elliot Aronson "The social animal"; на популярната лекция на професора по лингвистика Ноам Чомски "Медиите под контрол Забележителните постижения на пропагандата", изнесена през март 1991 г. в Университета в Калифорния; на изследването на Сузан Удуърд "Балканската трагедия". Удуърд работи в периода 1991 - 1996 г. като ръководител на отдела за анализи към службата на Ясуши Акаши, специалният представител на Генералния секретар на ООН за Югославия към UNPROFOR; и на резултатите от изборите за Европейски парламент проведени през май 2014 г.
Позовавайки се на съответните трудове, изследвания и данни, авторът доказва, че няма нищо по-разрушително, по-замъгляващо съзнанието от езика на омразата. Езикът, който превръща човекът пред теб във враг, само защото е различен.

This article is entitled "Decontamination of consciousness." It explores the "cleansing" of consciousness from layered stereotypes and attitudes. The main concern of this work is the role of the language of hate and the crimes its use provokes. There are several examples for detrimental effect of the language of hate used against others, against different races, sex, color, religion, traditions and customs. The publication also discusses some of the most successful methods of the propaganda that has influence and control over the public's mind. Different techniques whose emotional effect fabricates enemies, not only to specific individuals but to entire communities and nations, are presented in this publication. The article refers to the published in July 2014 data on hate crimes in the annual report of Minority Right Group International "Freedom from hate; State of the World's Minorities and Indigenous Peoples ".The author also refers to Tzvetan Todorov's book "The Conquest of America, "The question about the other"; a remarkable study of the social psychologist Elliot Aronson, " The social animal "; the popular lecture of Professor of Linguistics Noam Chomsky" Media Control, The Spectacular "Achievements of Propaganda ", delivered in March 1991 at the University of California; the study of Susan Woodward" Balkan tragedy". Woodward worked in the period 1991 - 1996, as a head of analysis at the Office of Yasushi Akashi, as a special representative of the General Secretary of UN for Yugoslavia to UNPROFOR. The article also refers to the results of the European elections held in May 2014. Using the above mentioned works, research and data, the author proves that there is nothing more destructive and more blurring awareness than the language of hate. The language, that transforms the men in front into your enemy, only because he is different.

В периода на Косовската криза и още няколко години след това, работех като кореспондент на българската секция на ВВС в Белград. Там през 1994 г. е основан Центъра за културна деконтаминация. Негов ръководител е една забележителна жена - Борка Павичевич. Тя ми разказа, как веднъж центърът, заедно със студентското движение Отпор, организирали измиването със сапунена пяна на централния площад на Белград и околните улици, след провеждането на митинг на партията на Милошевич. След тази акция хората отивали в центъра и споделяли: "Чак сега разбрахме посланието ви".
Много пъти от тогава до днес съм се питала, възможно ли е от време на време да "поизплакваме" и съзнанието си, да го проветряваме от закоравелите наслоявания и стереотипи, от всичко, което целенасочено е набивано там, за да погледнем на света около нас с нови очи. Защото, както отбелязва доктор Джордж Буре лектор в Университет на Шипенсбърг "всичко, което влиза или излиза от психиката, минава през съзнанието". (1)
Поглед към ключовите понятия, на които се базира публикацията:
1. Теории за личността, Електронен учебник Автор др Джордж Буре, Университет на Шипенсбърг, катедра по психология; www.moradabg.com/perscontents_bg.htm Единна теория за личността; Будистка психология

decontamination е понятие свързано с опит за противодействие на пропаганда, подвеждане, измама и субверсия/преобръщане на значението чрез ре-контестуализация/
В своите лекции "Теория на личността" доктор Буре посочва: "Голям брой теории съдържат идеята за някакъв вид несъзнавано, определяйки го като мястото, където много неща ни влияят, без напълно да го осъзнаваме.

Можем да изберем три аспекта на несъзнаваното. Първият е биологичният. Идваме на този свят със заложено нещо като То (по Фройд) или колективно несъзнавано (по Юнг). Вероятно този аспект се състои от инстинктите, останали като част от човешката ни природа. Биологичното несъзнавано от части се застъпва с екзистенциалистката идея за хвърлеността. Второ, съществува социалното несъзнавано (както го нарича Фром), което в действителност наподобява фройдовия Супер-Аз. То може да включва езика ни, социалните табута, културните порядки и т.н. Към него можем да причислим и всички традиции, с които сме били заобиколени през детството си, и сме заучили така добре, че са ни станали втора природа! И трето, съществува личното несъзнавано (да заемем термина на Юнг), което вероятно се разбира като несъзнавания аспект на Аз-а. То се състои от нашите характерни навици, от по-личните неща, които сме научили така добре, че вече не се налага да се съсредоточим, за да ги извършим. Защитните механизми би трябвало да се включат сред тези добре заучени неща. С тяхна помощ ние игнорираме, с ефективността на навик, неудобни реалности, за да спасим усещането си за стойност". (пак там)
И макар че, в нашето съзнание преобладава мащаба на неосъзнаваното, както ясно се вижда и от представеното по-горе илюзорно изображение, лично аз изцяло подкрепям позицията на доктор Джордж Буре: "Съзнанието е строго индивидуално - лично. То е ваше и само ваше. И в него се "случва" вашата "психология". Всичко, което мислите, възприемате, усещате и правите е феноменологично, т.е. не се основава на външната реалност, а на субективната ви гледна точка за света, която може да е съвсем различна от моята! Следователно, за да разберем хората, трябва да ги разбираме "отвътре" (пак там).
Един от най-значимите проблеми пред човечеството, откакто съществува Homo Sapien, е срещата, сблъсъкът с другия, различния. От тогава, до днес, ние постоянно откриваме различния и така преоткриваме и себе си. А как се отнасяме, как постъпваме с другия, когато го открием, това вече е друг въпрос. В мнозинството от случаите се постараваме да го подчиним, принизим, а не рядко и да го премахнем, за да демонстрираме предимство и мощ. Човешката история е низ от доказателства за човешкото самоизтребление. Той е различна раса, пол, различен цвят на кожата, има различна вяра, традиции, обичай, той е различен - значи е вреден, излишен - затова трябва да бъде унищожен или употребен. В крайна сметка, както пише един неизвестен историк: "Всичко, което знаем за изтребените народи, е това, което техните палачи са благоволили да ни кажат".
Цветан Тодоров написва една изключително стойностна книга, в която използва един прекрасен похват, базирайки се на исторически документи, за да представи точно този проблем "въпросът за другия" във всичките му аспекти. Книгата е "Завладяването на Америка". Срещата на два свята, две култури, две раси. И тази среща се оказва най-големият геноцид в историята на човечеството. Цветан Тодоров успява да представи преместването на опознавателната и оценъчната гледна точка, от която настоящето се взира в миналото. В крайна сметка той доказва, че себепознаването минава през познаването на другия. "Защото другият трябва да се открие. В това има нещо странно, доколкото човек никога не е сам и не би бил това, което е, без социалното си измерение." (2)
Изследването "Завладяването на Америка" показва, че да победиш някого и да го
2.Цветан Тодоров, Завладяването на Америка Въпросът за другия

завоюваш, не означава, че си го завладял. Както отбелязва Цветан Тодоров "Колумб открива Америка, но не и американците", защото завладяването идва, когато ти си проникнал в същността на другия. Поглеждайки напред във времето от 1492 г., когато Колумб открива Америка до днес, виждаме как всеки път изграждаме в образа на другия, на различния - враг, враг, който трябва да унищожим, за да не ни унищожи и така се превръщаме в жертвоизтребващи се общества. В края на живота си, единият от главните действащи лица в "Завладяването на Америка", доминиканският абат Лас Касас, пише в своето завещание: "Мисля, че поради тези нечестиви, мерзавски и срамни деяния, извършени толкова несправедливо, тиранично и варварски, Бог ще излее гнева и яростта си върху Испания, защото малко или повече цяла Испания получи дял от кървавите богатства, заграбени с цената на толкова разрушения и изтребления." А Цветен Тодоров уточнява: " Донякъде пророчество, донякъде проклятие, тези думи сочат колективната отговорност на испанците, а не само на конквестадорите - както за настоящето, така и за бъдещето... Ние приличаме на конквестадорите и се различаваме от тях; техният пример е поучителен, но не можем да сме сигурни, че като не постъпваме като тях, ние не им подражаваме, адаптирайки се към новите обстоятелства. Тяхната история обаче може да бъде поучителна за нас, защото ни позволява да осмислим себе си, да открием приликите и разликите; и тук себепознаването минава през познаването на другия." (пак там).
Целият ми професионален и персонален опит с годините неизменно затвърдиха убеждението, че в основата над посегателството спрямо другия, под каквато и да е форма, стои езикът на омразата. Няма нищо по-разрушително, по-замъгляващо съзнанието от езика на омразата. Езикът, който превръща човекът пред теб във враг, само защото е различен.
И точно този език е любимият инструмент на всички вождове. Определяш някого за враг, посочваш го с пръст и казваш "Той е или те са причината за всичките ви проблеми. Премахвате ги и всички проблеми ще се решат от само себе си". И ако нещо за мен остава абсолютно необяснимо, това е неоспоримият факт, че този приом действа безотказно от най-древни времена до днес, във всяка една точка на планетата. Колкото са по-напреднали в развитието си обществата, толкова повече се увеличават и усъвършенстват похватите за манипулирането им и моделирането им.
"Свобода от омраза" е мотото на публикувания на 03.07.2014 г. годишен доклад за състоянието на малцинствата и коренното население на Minority Rights Group International (MRG ). Данните, изводите и препоръките от това обстойно изследване ( 240 страници ), което обхваща страните от всички континенти, бяха представени в началото на юли 2014 г. и в Европейския парламент. В документа са изложени аргументирани доказателства за обезпокояващата тенденция за разпространение на езика на омразата и престъпленията от омраза във всички региони на света.
Изпълнителният директор на MRG Марк Латимър акцентира на факта, че "Разпространението на престъпленията от омраза срещу малцинствата мащабно се подценява. В съвременния свят омразата се задвижва през границите от онлайн пропаганда, провеждана предимно от сектантски джихадисти или десни расисти." Латимър предупреждава, че "ако правителствата игнорират омраза престъпленията, за извършителите това е зелена светлина, за да продължат". Една от основните констатации на доклада е: "мразя престъпността е широко игнорирана, недостатъчно отчитана и често остава без контрол от страна на правителствата, което води до ескалация на насилието срещу малцинствата". (3) Този извод е подкрепен с редица примери от всички изследвани страни.
Едно от най-тревожните съобщения на доклада е, че престъпленията от омраза са резултат от целенасочени изказвания не само за физическите лица, но и към техните общности. Това е особено очевидно в насилието срещу малцинствата и жените от коренното население на даден район. Те постоянно са подлагани на сексуално насилие, което се използва като вид оръжие по време на война или на инструмент за подтисничество и унижение на цялото цивилно население.
Разпространението на унизително отношение или подстрекателски език в политическия дискурс, чрез проповеди, медиите и онлайн има много реални последици за маргинализираните общности. В доклада се подчертава факта, че има много страни, в които през 2013 г. слухове и подбуждане са довели до насилие и загуба на човешки живот.

3. Minority Rights Group International, Freedom from hate' State of the World's Minorities and Indigenous Peoples 2014

Документът обхваща и всички европейски страни. Общовалидно е заключението, че наследството от финансовата криза през 2008 г. и въздействието на мерките за икономии в много страни имат важна роля за възхода на десните организации със силна програма за анти-малцинство. Като най-открояващи са посочени множество примери от Унгария и Гърция. И в двете страни крайно десни партии, които изразяват антималцинствена и антимигрантска реторика са натрупали значителна опора в националните парламенти. Голяма част от вниманието на медиите към престъпления от омраза се фокусира върху дейността на крайнодесни, неофашистки извършители.
Цитирана е и позицията на комисаря отговарящ за вътрешните работи на ЕС Сесилия Малмстрьом, при откриването на конференция на тема Борба с престъпленията от омраза в ЕС:

"В много европейски страни е монтирана вълна на тормоз и насилие, насочени към предоставяне на убежище, към имигранти, към етнически малцинства и сексуалните малцинства." (пак там)
Като очевиден модел на ксенофобия е посочена и България "където неотдавнашното пристигане на хиляди бежанци, разселени в резултат на конфликта в Сирия е предоставило нова цел на крайнодесните групи. Малцинствените общности в България, като роми и етнически турци, отдавна са обект на дискриминация и маргинализация, която също е преведена на езика на омразата и пристрастията към мотивирано насилие."
В доклада обстойно се обсъжда и ролята на интернет и социалните мрежи. Пояснява се, че "тези отворени платформи" позволяват на хората да се обединят по каквито и да е причини и идеологии. Това дава много добра възможност за организиране на различни видове групи на омразата." Както и в други европейски страни, в Русия социалните медии осигуряват готови платформи за расистки и ксенофобски настроения. Медии, като Facebook, Instagram и Vkontakte, един руски сайт, подобен на Facebook, често се използват, за да пропагандират омраза в Русия. През октомври 2013 г., HRW обвини радиостанция Вести FM за подбуждане на насилие, защото публикува на своя уебсайт картата, която съдържа информация за квартали, където живеят много недокументирани имигранти.
Много притеснителен е и фактът, че продължава използване на ксенофобски и подстрекателски език по време на изборни кампании. Посочва се, че в Европа, като цяло, се засилва в този аспект антиимигрантското говорене. Авторите на доклада призовават за по-силни кодекси за поведение и санкции за ограничаване на словото на омразата и за очерняне от публични фигури и медии.
На всички континенти, малцинствата и коренните народи са непропорционално изложени на омраза. От заплахи и обиди, към целево насилие и масови убийства. Тази омраза, често отразява и засилва съществуващите модели на изключване. Въздействието й се простира отвъд непосредствените ефекти спрямо отделните жертви - засяга цели общности. Влияе на всеки един аспект от живота им, на процеса на по-нататъшното им маргинализиране от основни услуги, участие в обществените системи и други права. Тези престъпления са мотивирани основно от етническа или религиозна омраза. Същевременно се посочват и много примери за това как може ефективно да се противодейства на омразата чрез законодателни мерки, от правителства, политици, журналисти, гражданското общество. Въпреки, че все още има да се извърви дълъг път, преди малцинствата и коренното население в целия свят да са в състояние да се насладят на свободата от омраза, тези и други инициативи, подчертани в доклада, показват добрите практики за игнориране на омразата. Отбелязан е обаче и фактът, че не е изработена цялостна стратегия за събирането на данни, за процесите за отчитане на омразата. В много случай жертвите не сигнализират оторизираните органи в съответната страна и така осигуряват легитимност на омразата. В много страни липсва всеобхватно законодателство за речта на омразата. В момента, само в четири страни-членки на ЕС се събират и публикуват изчерпателно данни за престъпления от омраза, се отчита в годишния доклад за 2014 г. на Minority Rights Group International.
Социалният психолог Елиът Аренсън привежда един много показателен и потресаващ пример в книгата си "Човекът социално животно": " На 30 август 1936 г. по време на Гражданската война в Испания един-единствен самолет бомбардира Мадрид. Имаше няколко ранени, но никой не беше убит. Светът бе дълбоко потресен от мисълта, че гъсто населен град е нападнат от въздуха. В уводните си статии вестниците по света изразиха общия ужас и възмущение на населението. Само девет години по-късно американски самолети хвърлиха атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Повече от 200 хиляди души загинаха и хиляди понесоха тежки увреждания. Според резултатите от допитване до общественото мнение, проведено скоро след това, само 4,5 % от населението на САЩ смятаха, че не е трябвало да използваме тези оръжия; а изумителната цифра от 22,7 % смятаха, че е трябвало да използваме много повече от тях, преди Япония да има възможност да капитулира. Очевидно през тези девет години се беше случило нещо, което бе повлияло върху общественото мнение."(4) Малко преди да се спре на тези факти професор Елиът отбелязва: "Експериментите в областта на социалната психология разшириха познанията ни за това, как се използва пропаган-дата, за да сее омраза срещу малцинствата, как правителствата често се опитват да обединят народа си, като създават външен враг, и на личностно ниво, как хората се опитват да дехуманизират "врага" си, за да оправдаят болката, която му причиняват". (пак там)
Според някои изследователи една от първите фашистки теории известна на историците е разработена още през пети век преди Христа. Това е теорията на Лао Дзъ: "Необходимо е да направим сърцата на хората пусти, а стомасите им пълни." Пустите сърца се направляват много по-добре и по-безотказно от пустите стомаси.
Забележителната лекция "Медиите под контрол", изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния, от популярния професор по лингвистика Ноам Чомски е провокирана от скандалните стереотипи на мислене на американеца. "Нека започнем с първата съвременна правителствена пропагандна операция. Била е по времето на Удроу Уилсьн. Удроу Уилсън е избран за президент през 1916 г. с предизборната платформа "Мир без победа". Това става точно по средата на Първата световна война. Населението било изключително пацифистки настроено и не виждало никакви причини за въвличането на САЩ в Европейската война. Правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света. Това е изключително постижение и то има по-нататъшно развитие.
Сред тези, които вземат активно и ентусиазирано участие, са прогресивните интелектуалци, хора от кръга на Джон Дюи. Както може да се съди от собствените им
4. The Social Animal book about social psychology by Elliot Aronson., published in 1972



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Деконтаминация на съзнанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.