Деконтаминация на съзнанието


Категория на документа: Други


писания по онова време, те много се гордеят с факта, че са показали как наричаните от тях "по-интелигентни членове на обществото", т. е. те самите, са съумели да вкарат едно пасивно население във война, като са го наплашили и са предизвикали шовинистичен фанатизъм. Използваните средства са били изключителни. В много случаи са фабрикувани "хунски" жестокости като белгийски бебета с отскубнати ръчички и куп други ужасяващи неща, които все още можете да прочетете в историческите книги. Всичко това е изобретено от британското министерство на пропагандата, чиято цел по онова време е, както то самото заявява на секретни съвещания, "да контролира мислите на целия свят". Но още по-жизнено важно за тях е да контролират мисълта на по-интелигентните членове на американското общество, които да разпространят скалъпената пропаганда и да тласнат миролюбивата страна към истерията на войната. Този механизъм се оказва успешен. И то доста успешен. И дава един урок: държавната пропаганда, когато е подкрепена от образованите хора и когато не е разрешено никакво отклонение от нея, може да има огромен ефект. Това е урок, научен от Хитлер и от много други, и той се следва до ден-днешен". (5)

За съжаление в началото на 90-те години на миналия век, бях пряк свидетел на това, как един чисто икономически конфликт, бе трансформиран в етнически и как всички визирани по-горе похвати, бяха най-рационално приложени. Политици, медии, интелектуалци - всички бях впрегнати в хора на омразата. Ефектът - почти 10 години самоунищожителни войни, хиляди разрушени домове и лични трагедии. 15 години след прекратяването на изтребленията, последиците са все още незаличими. Губещи са и мразените и мразещите. А и омразата - все още е там, готова при първа възможност да се развихри отново.
В обстойния си труд "Балканската трагедия" Сузан Удуърд, анализатор към ООН пояснява: " Не може да се твърди, че само етническите различия, въпреки че са фактор с много голяма значение, подтикват обществото към войната. Много малко са държавите, в които не съществува потенциална опасност от враждебни прояви между
5. Ноам Чомски, Медите под контрол Забележителните постижения на пропагандата ; Култура н джоб АГАТА-А СД, Издателска група, София 1994 г.
различните етнически, религиозни, расови и социални групи. Всички страни притежават историческо минало, в редица от тях, все още тлеят неразрешени конфликти и населението страда от травмите, причинени от противопоставянето на отделните общности...Да се обяснява югославската криза само с етническата омраза означава да се обърне цялата истина с главата надолу и да се започне не от началото, а от края на историята. Не е необходимо да се разбира югославският конфликт, за да се долови агонията и тъгата, пораждани от преднамереното разрушаване на досегашните културни и религиозни паметници, изградени преди повече от четири века - джамии, църкви, мостове, библиотеки, средновековни крепости; от появата на цяло поколение от бездомни и осиротели деца, подлагани на ужасни преживелици, причинявани от враждата и изнасилванията, свидетели на убийствата на техните родители; от сексуални насилия върху хиляди жени; от дълбоки психологически травми сред войниците и техните помагачи, които се оказват едновременно и палачи и жертви.
Не е необходимо да се разбира този конфликт, за да се предприемат мерки за избягването на развихрящите се насилия и да се намери мирно разрешение на всички спорни въпроси." (6)
Сузан Удуърд работи като ръководител на отдела за анализи към службата на Ясуши Акаши, специалният представител на Генералния секретар на ООН за Югославия към UNPROFOR. Тя пристъпва към Югославската война с багажа на десетилетия изследвания, познание на езика и културата на народите и също така и със западната политика по въпроса. Аз като журналист и кореспондент в Югославия на българската секция на ВВС повече от 7 години съм изследвала и проучвала същността на кофриктите довели до разрушаването на югославската федерация. И моята позиция изцяло съвпада с тази на Удуърд: "Ролята на външните наблюдатели всъщност се свежда само до удължаване на трагедията...Западните лидери гледат на този конфликт като на някакво странично явление, което не е пряко свързано с техните национални интереси и не засяга проблемите на колективната сигурност. Вместо да се опитат да обяснят случващото се като последствие от опитите за ново прекрояване на картата на Европа и реакция, предизвикана от края на студената война, те обявяват югославския конфликт за анахронизъм, за неприятно възспоменание от епохата на прастарите етнически и
6. Сузан Удуърд Балканската трагедия Хаосът и разрухата след края на Студената война
религиозни конфликти, които съвременна Европа отдавна е загърбила. Дори за оскърбените жертви на насилията използват различни изрази при описание на едни и същи варварски прояви: "различията" в нациите обуславят проявата на подобно зло. Този отказ от признаване на собствената вина е дълбоко националистичен по своята същност, защото зад него се прикрива предрешеното желание за отричане на правото на другите да имат същите права. Те, другите, се обявяват за различни, дори за непълноценни създания и така се оправдава бездействието. За изтрадалите югославяни това е по-голяма трагедия дори от самата война."
Сръбският президент Слободан Милошевич и сръбският национализъм никога не са били сами в злото. Всички осмислени и представени факти от Сузън Удуър, а и редица други наблюдатели от ООН потвърждават този факт. За съжаление отношението на представителите на Западна Европа към балканските страни като към "те, другите, различните и ние, по-цивилизованите" остава в сила и днес.
И пагубните последици от тези предразсъдъци се разчитат във външната поликита на много от страните членки на ЕС.
Няма да изпадам в детайли за всичко, но което съм била свидетел повреме на разпада на Югославия, съпроводен от безрасъдни кръвопролития и геноцид. Само ще отбележа, че поведението на европейските страни, на така наречаната международна общност, нито за миг не беше на необходимото за ситуацията ниво, нито беше хуманно, акуратно и адекватно. На един по-късен етап САЩ прагматично и изпреварващо се възползваха от ситуацията в Европа. Много оръжие беше продадено, много оръжие беше изпробвано, модерна военна база беше построена. И тази схема, между другото успешно се прилага и се е прилагала навсякъде където възникнат, провокират се или се поддържат военни конфликти.
Тук държа да се спра на книгата: "Балкани, балканизъм" на Мария Тодорова, която проследява фактологията през вековете и доказва, че митологията "тъмни, кръвожадни балканци" е изключително несъстоятелна и че за съжаление самоподценяването ни пред останалите е в основата на този мит. Другият проблем е непознаването на същността на Балканите, където и до днес можете осезаемо да усетите къде е минавала границата между две разпаднали се империи - Австроунгарската и Османската. В крайна сметка Тодорова показва, че западно европейските цивилизации са проляли далеч повече кръв от който и да е балканец. Просто са опоковали всичко това в квазихуманност.
Ако сега обаче погледнем от този дискурс към Украйна ще видим, че наистина нищо не е случайно. Международната политика се крепи на договори. Тя обаче функционира на базата на рационални решения. Когато липсва рационалност на решенията и очакванията свързани с тях, международният ред се разпада. И ако Путин се е поразвихрил, то ЕС е отегчен и пропуска да вземе необходимите решения и да предприеме правилните ходове. Това в известна степен повторение ли е на кризата с разпада на Югославия? Путин очаквано защитата руските интереси в постсъветското пространство. По-стращното е, че баланса на силите е разклатен и спойката на всичко това, отново е езика на омразата. Лично аз си задавам въпроса - върви ли Украйна по пътя на Босна - радикално федерализирана държава? И давали си някой сметка за цената, която се плаща в човешки животи и съдби?
Хилядолетия една или друга религия е господствала при различните цивилизации. И всеки път това е водело до изтребването на много невинни хора, никому нищо лошо не причинили. Избивани са само, защото не са изповядвали дадена религия или са отказвали да я приемат. Вината не е в религията и моралните норми и принципи заложени в нея, нито една религия не призовава убивай, всички се осланят на вярата и любовта. Просто, ние човеците ги прилагаме през своята същност и градим от тях институции за подчинение, а не за добродетели. Единственото изключение е будизмът. Може би, защото, той е повече философия, отколкото религия. Буда призовава: "Освободете се от миналото, освободете се от бъдещето, прочистете съзнанието си и ще достигнете просветление".
Винаги съм знаела, че е по лесно да обичаш, отколкото да мразиш. Защо обаче не спираме да избираме по-трудния път? Защо действаме ирационално, а не рационално, защо отказваме за вникнем с същността на проблемите и да отстраним истинските причини, а не последствията? Не пристъпвяа ли Европа днес отново към омразата, към отхвърлянето на другия различния? В уж обединена Европа не искат бежанци и емигранти, ние не искаме бежанци и цигани, те пък взаимно не се искат помежду си и така се връщаме към сталинския принцип "Няма човек, няма проблем". Европейският съюз, който започва от обединението за въглища и стомана, т.е. чисто икономически, надгради това обединение институционално, сложи му девизът "Единни в много образието", но след десетилетия опити за единение, сме в позицията институционално, но не и обществено обединение. Резултатите от последните избори за европейски парламент са най-безпорното доказателство.
Резултати на крайнодесните партии в Европа, 2014 и промяната им спрямо 2009
Източник: http://www.results-elections2014.eu/en/election-results-2014.html

За да направим правилния извод и точната преценка за това, до колко езика на омразата и отхвърлянето на емигрантите, другите различните е значим фактор в политическото говорене, е важно да се вгледаме внимателно в резултатите на десните партии по отделно и да ги съпоставим с тези от изборите през 2009 г. Крайно десните партии са увеличили представителството си в Европейския парламент с 15 евродепутати и заемат 52 места след последните избори. Само 10 от 28-те държави членки на Европейския съюз са изпратили крайно десни евродепутати след май 2014 г., което представлява 36% от държавите . Само две крайно десни партии навлизат в Европейския парламент за първи път, докато пет са загубили своето представителство, сред тях и българската "Атака". Крайно десните партии са спечелили допълнителни места в шест от държавите членки и са загубили места в седем. Открояващ се е огромният успех на френската Front National. В една от страните основателки на европейската общност и една от най-големите и ключови за развитието на съюза страни Франция, крайно дясната партия Front National, драстично е увеличила популярноста си. Тази ситуация във Фарция е тенденция от десетина години. Единствено Франция депортира през последните години румънски и български граждани от ромски произход.
Част от анализаторите смятат, че основната причина за възраждането на крайно дясното е преминалата през Европа тежка икономическа криза. Някои дори правят препратки към история на Нацистката партия в Германия и икономическия провал на Ваймарската република. Ако се вгледаме обаче внимателно в изборните резултати, ще отчетем факта, че най-незасегнатите от икономическата криза държави - членки имат най-силни партии с екстремистки уклон. Това са Австрия, Дания, Франция, Холандия и Швеция.
В едни от най-старите страни членки на ЕС, част от които са сред създателите на Европейската икономическа общност в далечната 1952 г., прарастнала по-късно в Европейски съюз, днес рационалното политическо говорене отстъпва място на езика на омразата, на отхвърлянето на различния и набеждаването му за враг. Лично аз, смятам, че тези факти и процеси трябва да бъдат внимателно изследвани, че всички важни и значими за развитието на ЕС институции и личности, трябва да реагират бързо и адекватно, за да пресекат тенденцията на нарстващото влияние на крайно десните организации в част от най-добре развитите икономически страни. Тук е ключова и ролята на медиите и всички средства за комуникация.
Нобеловият лаурят по икономика Амартя Сен провежда едно изследване, с което доказва, че в страна със свободна преса, никога досега не е имало масов глад. Защото, обикновенно тези големи катастрофи са резултат не толкова на недостиг на храна, колкото на недостиг на информация. Част от проблемите, които българското общество в момента преживява, са именно резултат от некачествена медийна среда.
Силата на словото за създаване на матрично мислене и управление на нагласите в обществата е позната от най-древни времена и се е използвала успешно от всякакъв вид властимеющи. Още древноримските хроникьори са разработили римската история с политически цели. Въпреки множеството исторически събития, които с течение на годините са осмислени и уж съответните изводи са направени, ние хората, продължаваме да доказваме, че мислим и постъпваме много повече емоционално, отколкото рационално. Продължаваме да робуваме на предразсъдъците си и отказваме да разглобим митовете в съзнанието си. Ваксина срещу влиянията, на които сме подложени няма. Рефлексите ни обаче трябва да се задействат светкафично, щом се появи езика на омразата. Той винаги е, бил е и ще бъде един от задължителните атрибути на пропагандата в услуга на нечии властови амбиции. Другият детайл е изпитания механизъм с безотказно действие. Това е добре научения урок от много поколения политици: "Държавната пропаганда, когато е подкрепена от образовани хора и когато не е разрешено никакво отклонение от нея, може да има огромен ефкт." А този ефект дори и днес се наблюдава по всички географски ширини.
И въпреки, че аз съм скептик по отношение на възможността човечеството някога да бъде излекувано от омразата, разрушителното и саморазрушителното в себе си, все пак тая искрица надежда. В обществата с най-разнородно по етнос и религия население вече се говори за креативна икономика, за креативни градове. Основният закон, на който се основава креативната индустрия е толерантността - колкото повече различни подходи, култури, традиции, виждания, разбирания, толкова по съзидателен и успешен е крайният резултат. Формулата на успеха е не да премахнеш другия, различния, а да съчетаеш различията помеждуви, за да изградите нещо ново, печелившо.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Буре Джордж, катедра по психология Университет на Шипенсбърг ; Теории за личността, Електронен учебник www.moradabg.com/perscontents_bg.htm Единна теория за личността; Будистка психология
2. Тодоров Цветан, Завладяването на Америка Въпросът за другия Университетско издателство "Св. Климент Охридски" София 1992 г. , стр. 234, 235, 243
3.Тодорова Мария балкани Балканизъм Фондация Българска наука и култура, София 1999 г.
4. Удуърд Сузан Балканската трагедия Хаосът и разрухата след края на Студената война Сиела, София 2002 г. стр. 46,48,49,50
5. Чомски Ноам, Медите под контрол Забележителните постижения на пропагандата ; Култура н джоб АГАТА-А СД, Издателска група, София 1994 г. стр. 7 и 8
6. Aronson Elliot, The Social Animal book about social psychology, published in 1972, p 22
7. Minority Rights Group International, Freedom from hate' State of the World's Minorities and Indigenous Peoples 2014, published 3 July 2014 http://www.minorityrights.org/#sthash.rsfRxIdU.dpuf
Minority Rights Group International е водеща международна организация за правата на човека . Работят за защита на правата на етническите, религиозните и езиковите малцинства и коренното население. Сътрудничат си с повече от 150 партньори в над 50 страни.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Деконтаминация на съзнанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.