Детерминанти на индивидуалното трудово поведение в здравната организация


Категория на документа: Други


Медицински университет-гр.Пловдив
Факултет Обществено здраве
Специалност"Здравни грижи"

РЕФЕРАТ

Тема:Детерминанти на индивидуалното трудово поведение в здравната организация

Изготвил:Нели Паскалева

фак.№431-УЗГ

Проверил:Доц.Д.Димитрова

Здравната организацията е съвкупност от индивиди,организирани и обединени около една обща цел,до която достигат в процеса на съвместната си дейност.Въпреки многообразието и значението на връзките между хората в организацията,всеки един отделен индивид върши своята дейност по различен,специфичен начин,воден от различни мотиви.Хората вършат своята работа,за да получат определено парично възнаграждение,докато трудът е по-широко понятие.То включва в себе си работа,удовлетворяваща някакви висши потребности-духовни или творчески.Затова,предизвикателство пред мениджърите от гледна точка на Организационното поведение е да превръщат работата на хората в труд.За да бъде постигната тази цел,те трябва да бъдат добре запознати с индивидуалните личностови характеристики на отделните индивиди в организацията,в техните най-чести прояви,както и реакциите им в определени работни ситуации/индивидуалното трудово поведение/.

В обяснението на индивидуалното трудово поведение съществуват два подхода.Според първия,поведението на човека е генетично детерминирано и зависи от неговите биологични потребности и физиологични данни и тъй като е принуден да живее в общество с определени обществено-приети норми,понякога той влиза в дълбок конфликт със своята природна определеност.Вторият подход разглежда човека,като продукт на обществото и обяснява реакциите му с културните фактори,като доминиращи над биологичните.поради едностранчивостта на двата подхода се приема,че"всеки човешки индивид представлява организирана система,в която си взаимодействат генетичните и социалните фактори и неговото поведение е резултат от това взаимодействие"(1)
Този интегративен подход е представен в модела на Курт Левин с формулата В=f(P,S),където с В е означено поведението,с Р-личността
и с S-ситуацията.Взаимодействието между личностовите и ситуационните фактори при отделните индивиди е различно в своите прояви,което определя уникалността на всяка личност,но тъй като,въпреки това индивидите притежават и много общи характеристики,това прави поведението им обяснимо,предсказуемо и управляемо и именно това е базата за развитие на Организационното поведение.Тъй като управлението е форма на въздействие върху индивида,то трябва да съчетава общите характеристики със специфичен подход към всеки човек,познавайки и отчитайки индивидуалните различия между хората.Някои от тези различия могат да бъдат точно установени и измерени.

Биографичните характеристики/пол,семейно положение,трудов стаж,брой членове в семейството/влияят върху поведението на човека в трудовата дейност.Предизвикателство пред мениджърите е да успеят да различат предразсъдъците/предубеждение към човешката принадлежност към дадена социална категория/ от реалните различия между индивидите.
Друго съществено различие представляват способностите-интелектуални и физически.Способността е възможност на човека да извършва дадена работа.Интелектуалните способности имат отношение към умствените дейности,но е установено,че по-високата интелигентност води до по-добро изпълнение на работата,независимо от нейния характер.при изпълнение на дейности,които изискват сила,издръжливост,енергичност,ловкост,са по-важни физическите способности.
Други индивидуални различия са личностните различия.Основни фактори определящи личността са наследствеността,обществената среда/най-вече културата/ и ситуациите,в които личността попада.Важна характеристика та личността и локусът на контрола или това как човекът възприема засягащите го събития.Според това хората се делят на интерналисти,смятащи,че събитията се опраделят изцяло от тяхното поведение и екстерналисти,които смятат,че случващото се е резултат от външни,независещи от тях фактори.
Друго деление на екстоверти и интроверти е залегнало в теорията на личността на британския учен Ханс Айзенк,който въвежда понятието "араузъл",отнасящо се до индивидуалното равнище на активация и енергичност,определящо се от вътрешни и външни стимули.той формулира три основни идеи:

1.Интровертите и екстровертите са различни по отношение на своя араузъл.

2. Съществува оптимално равнище на араузъла.

3.Индивидите се стремят да намалят разликата между вътрешното равнище и оптималното равнище на араузъла.
Поведението на тези два типа от третата идея на Айзенк.
Екстровертите са по-енергични следобед,обичат да работят с хора,изразяват се с лекота,работят по-добре в условия на конкуриращи стимули и не се справят добре с не стимулиращи задачи,приятелски настроени са и открити.Интровертите са по-енергични сутрин,избягват широки контакти,работят с идеи,трудно изразяват идеите и чувствата си,работят по-добре в спокойна обстановка,държат се предпазливо и внимателно.Тази особеност на двата психологически типа изисква различни подходи за мотивация при възлагане на работа.

Друга важна личностна характеристика е ориентацията към постижения.Хората със силна потребност от успех и постижения изпитват необходимост от извършване на дейности със средна трудност,тъй като многа лесните да изпълнение дейности не представляват интерес за тях,а много трудните ги демотивират.
Интересна от гледна точка на Организационното поведение характеристика е авторитаризмът.Такива личности са съпротивляващи се на промените,недоверчиви,критични към другите,строго спазващи йерархичната структура на организацията,интелектуално ригидни.Проявяват се добре при високо структурирана работа с твърдо установени правила.

Макиавелизмът е характеристика на индивида,свързана с емоционална дистанция,прагматичност и вяра,че "целта оправдава средствата".Такива личности работят в ситуации с минимален брой правила,възможности за импровизация и пряко взаимодействие.

Хората се различават и по своята самооценка.Тези с висока самооценка вярват в своите способности и се заемат по-често със задачи,свързани с поемане на рискове,а тези с ниска самооценка са склонни към изваршване на рутинни дейности и изпитват нужда от положителната оценка на останалите.

Самонаблюдението е свързано с умението на индивидите да приспособяват поведението си към външните ситуационни фактори.Личностите,при които тази черта е изразена са по адаптивни и разграничават общественото си представяне от вътрешната си същност,а останалите се показват във всяка ситуация такива,каквито са.

Поемането на риск е готовността на хората да опитат своя шанс.Индивидите склонни към поемане на риск вземат бързи решения с помощта на по-малко информация,без това да се отразява върху шанса им за успех.

Темпераментът е"съвкупност от индивидуални психични свойства,определящи динамиката на психичната дейност на човека и оставащи относително постоянни при различни мотиви,съдържание и цели на дейността"(2).
Психологическата характеристика на четирите типа темперамент:сангвиник,холерик,флегматик и меланхолик,се определя от няколко основни свойства:

1.Сензитивност-най-малката сила на външно въздействие,способна да предизвика психична реакция

2.Реактивност-степен на емоционално реагиране на външни и вътрешни въздействия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Детерминанти на индивидуалното трудово поведение в здравната организация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.