Дилемата на съвременната демокрация


Категория на документа: Други


Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Философски факултет

Курсова работа

Тема:

Дилемата на съвременната

демокрация

Име: Цветомира Пламенова Петрова
Фак. №75138
Специалност: Политически мениджмънт

София 2014год.

Народите извън западния свят преди половин век не са чували думата демокрация. А днес никоя държава не може да принадлежи към Европейския Съюз, ако не е демократична. Поради това горните нагласи на европейското общество и църквите са гледали на демокрацията, като на нещо демонично. Сега целия западен свят се позовава на принципите на демокрацията - площадите на Пекин, улиците на Москва и Букурещ, Ватикана.

Независимо от факта, че Европа първа е дала идеал за демокрация на останалата част от света, корените на демокрацията са били по - ранни - в античността и в света на старогръцки град - държава. Но съвременната идея за демокрация заплашва Европа с едно същностно разделение - несигурността, нуждата от обществена и политическа организация, тъй като пазарния обмен и увеличаващото се обществено разделение на труда очевидно раширяват избора и помагат на човечеството да се разпорежда със собствения си живот. Но пък от друга страна демократичната гражданственост предполага , че "малкото е добро" , защото то отваря пътя към политическото участие в култивирането на гражданските добродетели. Тук е и дилемата на съвременната демокрация според автора. Според него чрез такава мащабна организация ще бъде загубен курса на последователност в живота. Няма да може да се открие социалната и политическа роля, обществения и частния живот, които да бъдат съвместими по между си.

Автора разделя демокрацията на три призива(стремежи) ; просто демокрация, демократично управление и демократично общество. Според него дилемата на съвременната демокрация са демократичното управление и демократичното общество.

Призивът "просто демокрация" представлява отрицателна употреба на думата, използва се да определи и отхвърли някаква форма на подтисничество или на потисник. Следоватено така представена демокрацията сочи по - скоро към миналото, отколкото към бъдещесто, според религията и философията към дуализма. Той разделя света на "тях" и "ние", на приятели и неприятели на народа. Този призив не съдържа упътване за изграждането на едно общество или ръководството му. Чувството от победа свързано с демокрацията е екзалтацията.

Несправедливостта е една от най - тъжните особености в човешкия живот. Тя поражда идеи и чувства, които след намаляването или отстраняването на съвремената несправедливост се превръщат в нов източник на неправда.

Авторът разказва за вече изследван от него пример - борбата на буржоазията срещу феодалната аристокрация във френската история. Френската корона се е епревърнала в авангард на буржоазията, което насърчава и оправдава борбата срещу местните феотдални привилегии. Градовете във Франция се съгласяват с прехвърлянето на властта върху Короната до ликвидирването на местаната автономия. Т.е. френската буржоазия създава суверенността на Короната. Френската буржоазия се превръща в свой собствен потисник, създател и жертва на тираничната държавна машина. Следователно тираничната организация се "захранва" от нещо наречено демократична демоналогия. Според нея съществува борба срещу привилегиите, незавиимо дали са "сристократични" или "буржоазни", т.е. по този начин тиранията твърде лесно може да се прояви като непредвидена пословица от борбата против несправедливостта. Това е така, защото хората предпочитат да ги подтиска някой, който не познават.

Двата стремежа, стремежа към идеята за демократично правителство и демократично общество са по - обещаващи според автора от разглежданият до тук. Тези стремежи съществуват съвместно в човешкия ум. Авторът разглежда историята на съвременното европейско изкуство, тъй като европейската живопис предлага примери от всеки вид образ. Такива, в които оживяват съвсем различни видове пространства - едното общностно, другото лично.

Две картини на художника Давид, представят свят съставен от обществено пространство - пространството на гражданина. "Клетвата на Хорации" показва качеството на обществената отдаденост, а не на семейната. "Брут се готви да убие сина си" е отново в името на общественото благо. И двете картини предявяват безусловни изисквания за гражданственост, за изява в общественото пространство.

В противоположност на тях Вермер и Де Хоох, пресъздават един свят, в който общественото пространство почти напълно е ичезнало. Тук всичко е домашно и интимно. При Шарден също гражданствеността оства почти без значение.

През 18 век призивът към демократично управление се свързва с идеята за "класически републикатизъм" или с "гражданственост" , докато призивът към демократично общество или гражданско равенство се свързва с предствата за "гражданско общество". В Европа се появява едно ново усещане за обикновеното и почти призвано естество на наследените различия в общественото положение. Тук автора дава за пример сравнението с пиесата на Бомарше "Сватбата на Фигаро" и вдъхновението, създало тази опера, с "Писмата" на Мадам дьо Севине. Когато благорадните дами от двора на Луи 14 желаели да водят личен разговор, те казвали, че салонът е "празен", ако в него се намират само слуги. Според тях слугите не представляват нищо. По времето на Бомарше ролите вече са сменени. Слугите са представени вече не като различни по природа човешки същества, а като хора на които съдбата е отредила различни роли в обществото. Това бързо намаляване на дистанциите в обществото създава нов стимул в Западна Европа - стремеж към гражданска свобода и равенство пред закона. Така през втората половина на 18 век се появява стремеж към самоуправление.

Всъщност по това време съществуват само два модела - единият е изваден от средновековна Европа, другият от класическата древност. Участието в обществено вземане на решения вече изглежда като самата същност на демокрацията. Според Аристотел живота на активният гражданин е единственият живот, който заслужава да живее. Именно поради това самоуправлението в Европа намира израз не в предствителните институции, наследени от средновековието, а една форма на разискване, чиито корени достигат света на античния полис, и съживява представите за класически републикатизъм или за класическата гражданственост.

Предствата за класически републикатизъм или класическата гражданственост е произлязла от една обществена и интелектуална среда - в обстановка, която предшества индивидуализма, докато представата за гражданско общество, произлязло от християнската традиция на естествения закон, е крайно индивидуалстична. Следователно тези две представи за гражданствеността включват съвсем различни идеи за равенството.

Предствителният модел на поведение е гражданска добродетел или партиотизъм, както и неограничена преданост към блогополучието и славата на града. Главните заплахи за гражданска добродетел са описани като "разкош" или "поквара". Разпределенито на разкоша довеждало до поквара на града, защото желанието за разкош е отклонявало гражданите от общественото блогополучие. Чувството за разкош ги занимавало основно с проблемите на богатството, а таива занимания отслабват общественото усърдие на гражданите.

Често пъти преоценката за гражданственост се позовава на контраста между мъжката твърдост и женската мекота. Твърдостта се свързва с характера на войниците. От преценката за гражданственост мъжествеността трябва да е характерна за обществения живот, докато женствеността се препраща към по - нисшата сфера на живот в дома - сферата не само за жените, но и за роби и търговци.

Образите от живопистта на гражданина, който си сваля дрехите, за да се готви за бой, показва, че тези които са се посветили на общественото блого, трябва да се откажат от всякакви излишни потеребности.

Предствата за гражданственост не включва никакъв принцип за справедливост или равенство. Домашните грижи са за хора с по - ниско обществено положение - жени, роби, търговци. Следователно централно положение заемат въпросите за категоричното изключване от гражданственост и за постоянните форми на социално равенство. Гражданите са равни, не те ръководят едно общество, съставено от членове с по - ниско обществено положение. В поведението на гражданина от античността често има нещо театрално. Гражданинът се чувства непрекъснато като на парад пред по - нисшите от него. Следователно гражданинът трябва да заеме подходящи пози, за да определи и подчертае своята по - висша роля.

За да бъде човек свободен в предтсвата за гражданственост, означава да може да заеме по - вискоко обществено положение, да се раздава на статут на гражданин. Да бъде човек свободен трябва да се радва на привилегиите на гражданин, на правото да присъства на обществени събрания, да говори и да гласува свободно. Свободата не е морален принцип и ценност и не означава равно ползване на правата на всички членове на обществото.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дилемата на съвременната демокрация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.