Джамиите в Русе


Категория на документа: Други


Джамиите в Русе - в миналото и днес

Появата на първите ислямски молитвени сгради е нужно да се търси скоро след завладяването на Русе от османците. Тяхното вероятно местонахождение е в очертанията на средновековната русенска крепост, и в селището около нея, като не е изключено за целта да са преустроени и християнски църкви.1 Поради недостатъчна информация за периода от края на XIV до към средата на XVI век по разглежданата тема предположенията остават в сферата на догадките.

Като първо известно засега документално сведение за ислямски култови сгради на територията на Русе, Теодора Бакърджиева (историк - османист) посочва регистър от 1540 г., в който се споменават имената на четири джамии: Мехмед челеби емин, Хайреддин ефенди, Султан Мехмед хан и Султан Баязид хан, наречена още Кале джамия. Според друг регистър от 1552 г. мюсюлманские храмове са вече седем, една джамия и шест месджида, възникнали с цел да задоволят определени религиозни потребности, имащи свои специфични задачи и свое място в архитектурния облик на града.2

През 1595 г. в хода на войната между Османската империя и Хабсбургската монархия (1593-1606 г.), войските на влашкия войвода Михаил Храбри преминават Дунава, източно от Русе и нападат крепостта, в резултат на което градът е изпепелен.3 Така са унищжени освен частни сгради и първите по-значими обществени и култови постройки и вероятно дълго време след тази криза отново е започнала активна строителна дейност на същите. Преминалият през 1640 г. католически епископ Петър Богдан, отбелязва, че в Русе има "десет джамии направени от бял камък".4 Изглежда са строени или възстановени след опустошителното влашко нашествие. След посещението на католическия мисионер, през Русе минава и пътят на турския историк и пътешественик Е. Челеби, който оставя едно от най-подробните описания на крайдунавския град.5 Той не посочва точният брой на джамиите, но отделя специално внимание на две от тях - най-представителната, която нарича Рустем пашовата, и на джамията, разположена вътре в крепостта. Непосредствено до джамията се издигат жилищата на свещенослужителите, имама и мюезина. Вероятно храмът е предназначен за задоволяване на религиозните потребности на служителите в крепостта, чиито задължения не позволяват напускането на крепостта няколко пъти на ден.

Хаджи Калфа е друг османски автор, живял и творил през XVII век, който е оставил сведения за Русе. Той пише, че в града има девет джамии, като една от тях нарича "Старата джамия", твърдейки, че е построена по времето на султан Сюлейман. Според Теодора Бакърджиева вероятно той визира същия храм, споменат и от Челеби. Тя предполага на основание на тези данни, че джамията в Русе е строена второто-третото десетилетие на XVII век. Под името Джами-и атик и Ески джамия тя фигурира във всички по-късни описи на култови сгради в Русе, а благодарение на приходите от многобройните вакъфски имоти е поддържана в добро състояние. Джамията е с каменно минаре, към нея действа медресе, махкеме, обзаведени са стаи за нуждаещи се от подслон, а в двора й има мюсюлманско гробище.6

Може да са направи извода от гореизложеното, че в средата на XVII век в Русе функционират около десет добре поддържани джамии и месджиди (месджид - малък мюсюлмански храм, в който не се извършва петъчна проповед), които са и архитектурен акцент в градската среда. През следващите десетилетия строителството на мюсюлмански култови сгради продължава и до края на столетието техният брой по данни от кадийски регистри достига петнадесет.7 След построяването на малки и по-големи молитвени домове (месджиди и джамии), около тях могат да се оформят нови махали на множащото се мюсюлманско население. Известно е, че култовите сгради играят ролята на средищни центрове, около които се формират гадските махали.

През XVIII век Русе е един вече разрастващ се и динамично развиващ се град с подчертано ориенталски вид. Това, което се променя в облика на ислямските култови сгради е, че ня мястото на белокаменните джамии от предходното столетие отстъпват място на семпли и непретенциозни постройки, които правят впечатление повече със своя брой, отколкото с някакви изключителни архитектурни достойнства. Този извод се налага от преминали през Русе чужди пътешественици. Например капитан Шад в бележките си от 1740 г. по повод русенските джамии пише: "...нямат нищо особено и повечето са също доста лоши и изцяло дървени". Руският генерал щабен полковник Лен, посетил Русе през 1793 г., отбелязва единствено факта, че джамиите са много на брой, без да отличи нито една от тях. Няколко години по-късно двамата арменски учени и пътешественици Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агони уточняват, че джамиите са "повече от тридесет", но също не коментират техните архитектурни качества.8

Според Теодора Бакърджиева документалната обезпеченост на XIX век по разглежданата тема способства за изграждането на една по-пълна и по-точна картина на мрежата от ислямски култови сгради в Русе. Тя дава данни от вакъфски сиджил за 1804-1805 г., които сочат, че на територията на града действат 45 мюсюлманкси храма - 37 джамии и 8 месджида. Молитвените домове плътно покриват територията на целия град, а най-гъста е мрежата им в махалите с преобладаващо мюсюлманско население - Джами-и джедид, Хаджи Муса, Кара Мустафа, Фаик. Посочва още, че от списъка може да се извлекат и сведения, отнасящи се до джамии, съществували преди времето на неговото изготвяне - на Ун мегдан - на мястото на новата джамия Мехмед Али бей, се е намирала джамията Хаджи Муса, на мястото на джамията Кадъ Хаджи Хюсеин е била джамията Болтаджи оглу.9

Скоро след изготвянето на гореспоменатия списък на мюсюлмански култови сгради в Русе, започва поредната Руско-турска война (1806-1812 г.), нанасяща огромни поражения върху мюсюлманските култови сгради и коренно променя облика на града. Под прицела на руските войски се оказват не само военните обекти, но и турските махали с открояващите се в тях минарета на джамии. Резултатът е на лице - нанесени значителни щети върху сградния фонд, в това число и върху мюсюлманските култови сгради. А при оттеглянето си, русите опожаряват това, което е останало от доскоро цветущия град. Мюсюлманското население се оказва без покрив, махалите им са опожарени и разрушени и те се настаняват след затихване на военните действия в обезлюдените български къщи. В крайна сметка след войната напълно разрушени са 11 джамии и 3 месджида, а другите са с различна степен на поражения. Общото съсътояние на града е също толкова трагично, за който преминалите няколко години след войната пътешественици казват, че не е това, което е било преди и че все още твърде малко е направено за възстановяването му. Ремонтните и строителните дейности са забавени поради всеобщата икономическа разруха и едва години след приключването на военните действия мюсюлманската общност има реални възможности да се заеме с издигането на нови свои храмове в тези райони, в които дотогава не е живеело компактно мюсюлманско население. За новото строителство са необходими доста средства. Трудностите по тяхното набиране произтичат най-вече от разсипването на вакъфските имоти. В началото на 20-те години в стопанския и духовния живот настъпва един подем, който дава отражение и върху възможностите на мюсюлманската общност да ръководи своите имуществени и духовни дела. Следва стабилизиране на вакъфските имоти, въвежда се нов дефтер за вакъфите, осигуряващи приходи за русенските джамии, месджиди и медресата. Началните вакфиращи бележки в новия сиджил са от 1821 г., когато за мютевелия е назначен Сейид Мохамед Абдуллафет със "свещената длъжност" да се грижи за всички вакфирани движими и недвижими имоти в полза на намиращите се в Русе култови обекти. Задълженията му включват точно водене на сиджила, грижа за добрия ред на сметките, управление на религиозните дела в града. Регистърът е основен документ до 1880 г., когато по нареждане на българското правителство се сформира специална комисия за преглеждане на сметките на всички вакъфски имоти. За този период са вписани 35 джамии и месджида, заедно с имотите, определени за издръжката им. Запазените два последователни вакъфски сиджила дават възможност за проследяване съдбата на ислямските храмове и сравняване на мрежата от клутови сгради преди и след войната 1806-1812 г. Дори факта, че се построяват нови джамии в махалите, в които се заселват мюсюлмани след войната, а част от разрушените джамми се възстановяват, като цяло мрежата от култови сгради се свива. Имената на двадесет джамии се срещат и в двата документа, което иде да покаже, че те оцеляват по време на войната и след по-лек или по-голям ремонт възобновяват функциите си, запазвайки старото си име. Други претърпяват основна реконструкция и получават имената на новите си благодетели, осигурили средства за тяхното обновяване. Например джамията Талисани в новия вакъфски сиджил е Кулеси Хаджи Мехмед, Хаджи Ибиш ага става патрон на построената от него джамия на Ун мегдан, Осман ефенди дава името си на джамия в махалата Фаик, издигната на мястото на разрушената джамия Шейх Ахмед ефенди и т.н. Промяната на имената на някои от джамиите затруднява идентифицирането им, поради това, че в документацията се употребяват нерядко и старото, и новото име. Има случаи, когато възстановените след войната джамии не променят имената си, което предполага, че въпросът за запазване на старото наименование или приемане на ново се свежда не толкова до степента на поражение върху храма, колкото до състоянието на вакъфските имоти, осигуряващи издръжката му и личното желание на дарителя. Когато имотите са сравнително добре съхранени, след възстановителния процес, управителят на вакъфа има възможност да изпълни условията на вакъфнамето, които изискват поддържане на сградния фонд и отделяне на средства за ремонт на джамията или месджида. Но в случай, че вакъфът не може да изпълнява основните си функции, тогава се прибягва до помощта на по-силен вакъф или се учредява нова фондация. Такъв е казусът със запазената до днес джамия Саид паша, построена със средствата на известния с благодеянията си Мирза Саид паша, който в периода 1833-1858 г. с малки прекъсвания е изпълнявал длъжността валия на Силистренския еялет. За него румънският офицер майор Д. Папазоглу пише: "Градът (Русе) в последните години е бил резиденция на прочутия Саид паша, който се отличава от мнозина с мъдростта си". Според вакъфнамето от 15 февруари 1839 г. доходите на вакъфа на изгорялата джамия, намираща се на Бюйюк чаршия, са недостатъчни, за да бъде възстановена и затова Саид паша закупува съседен имот, добавя го към землището на изгорялата джамия и изгражда нова, която носи вече неговото име.10

Едва към каря на 20-те години на XIX век градът успява да се възстанови, което се вижда и в описанията на пътешествениците, преминали през Русе. През 1827 г. Чарлз Франклин пише: " Русчук е голям и укрепен град... Неговите минарета и куполи му придават мого живописен вид". В дефтер от архива на Министерството на вакъфите през 1837 г. поименно са регистрирани 33 джамии. Най-вероятно този списък е изготвен на базата на новия вакъфски сиджил, тъй като поредността на джамиите е същата, не фигурират единствено Таш месджид и джамията Осман ефенди. Повече подробности съдържа ревизионния доклад на Ахмед Ариф Хикмет бей, изготвен по време на посещението му в Русе през 1840 г. Той е висш държавен чиновник и това му осигурява достъп до всички местни учреждения. Според описа, който представя, в Русе има 30 действащи джамии и месджиди и една, в която по време на проверката не се извършват богослужения. Девет от храмовете са с каменни минарета, 12 с дървени, 5 с тухлени и 4 са без минарета. Към джамиите са уредени 4 медресета, два имарета, една библиотека, осем начални училища, стаи за нуждаещи се от подслон бедни мюсюлмани. Най-много са ислямските храмове в махалите Джами-и джедид (седем джамии и един месджид), Ески сарай (пет джамии и един месджид), Хаджи Муса (четири джамии) и т.н. По-малко от година след високопоставения държавен чиновник, през май 1841 г. с кораб по Дунава покрай Русе минава големият разказвач Ханс Андерсен. Поради неуредица със здравните паспорти, турските карантинни власти не допускат пасажерите да слязат на брега и Андерсен не успява да се запознае с града отблизо, но забелязва извисяващите се минарета на джамиите и записва в дневника си: "От турска страна градини и жълти кирпичени къщи - с многобройни бели минарета".11

През следващите години съществена промяна в броя на джамиите не се наблюдава, като той се движи около 30, което предполага, че този брой е достатъчен за задоволяване на религиозните потребности на общността. Най-късното сведение за стореж на джамия преди 1877 г. се отнася за изгорялата по време на големия пожар в Русе на 2 юли 1870 г. джамия Саид паша.12 Пет години след огнената стихия, унищожила 1/3 от града, вестник "Дунав" съобщава, че наследниците на покойния Мирза Саид паша "като не намирали прилично да се оставя в сегашното си порутено състояние джамията, която носи името на покойника, решили да я поправят.13 По данни на вилаетския вестник ремонтът приключва в края на май 1875 г.14 Ремонтът на джамията е отразен и в каменен надпис, който и до днес се намира над вратата на залата за богомолци.

М. В. Максимов и Феликс каниц са автори на последните описания на Русе по време и малко след войната 1877-1878 г., които обръщат внимание на ислямските храмове. В процес на подготовката на обширния си репортаж "Две войни 1876-1878 г.", Максимов пребивава повече от седмица в Гюргево, откъдето извършва системни наблюдения върху граничната Русенска крепост. Той е впечатлен от ориенталския силует на Русе и пише: "По дългия бряг се вижда ред високи минарета. Подобно на някакви палми те изпъкват силно със своята белота, сред сплесканите отгоре покриви на турските къщи".15 Като човек, пребивавал неколкократно в града, Ф. Каниц е по-подробен, още повече, че притежава известни познания относно историята на Русе, той се е интересувал и от развитието на култовото строителство.16 Каниц посочва, че в Русе има 29 джамии с 20 минарета, а за архитектурно най-значима определя джамията Хункяр, известна повече като Байраклъ джамия. На нея всеки ден се издига турското знаме - ритуал, запазен дълго време след Освобождението на България. По спомени на стари русенци до входа на джамията се е намирала специално обзаведена стая с часовник, по който се е определяло точното време за мюсюлманските молитви.17

В хода на Руско-турската освободителна война най-големи поражения се нанасят на административния център и в турските махали. От джамиите най-силно е разрушена намиращата се в непосредствена близост до валийството джамия Хаджи Юсуф. Другите храмове са с различна степен на поражения.

От фонда на Мюсюлманската вероизповедна община в Русе, съхраняван в Териториален държавен архив - Русе може да се видят имената на лицата, заемали длъжността имам в различните джамии на територията на града. Сведенията се отнасят за първата половина на XX век, понеже описът включва данни от 1900 до 1948 г. От ведомост за заплатите на служителите в Русенското мюсюлманско вакъфско настоятелство и служащите при джамиите и други богослужебни учреждения могат да се изброят следните имена на имами при съответните джамми: Мехмед Ахмедов - имам при Джамията Гоганез с годишна заплата от 240 лв; Бейтула Ходжа - имам при джамията Бей паша джамиси с годишна заплата от 480 лв.; Кямил Хаджикадиров - имам при джамията Ески джамиси - 360 лв.; Бейтула Ибиш - имам при джамията Байраклъ джамиси - 480 лв.; Черкес Исмаил ефенди - имам при джамията Бурмали джамиси - 360 лв.; Хасан ефенди - имам при джамията Джами-и джедит - 480 лв.; Шериф Хаджиюмеров - имам при джамията Томбул джамиси - 240 лв.; Хакъ Мехемедов - имам при джамията Бали Заде - 240 лв.; Шех Хафуз Али - Хаджи Мехмед джамиси - 600 лв.; Хафуз Реджеб - имам при Араста джамиси - 560 лв.; Бошнак ефенди - имам при джамията Мустафа паша джамиси - 360 лв.; Хафуз Мехмед Чиновлу - имам при джамията Хаджи Али джамиси - 360 лв.; Хафуз Кязим - имам при джамията Хасан ефенди - 180 лв.; Хаджи Хафуз Яхя - имам при Кара Али джамиси - 480 лв.; Бейтула ходжа - имам при Саид паша джамиси - 480 лв.; Хафуз Ахмед Ибрямов - имам при джамията Кадя - 288 лв.; Ибрам ефенди - имам при джамията Хаджи Хюсеин - 120 лв.; Хафуз Расим - имам при джамията Хаджи Хасан - 144 лв.18 Прави впечателение, че две от джамиите се открояват с най-високи заплати на имамите си, което дава основание да се предположи, че те принадлежат към добре уредени богати вакъфи. Този списък е изготвен през 1901 г. През 1909 г. в описа се открива друг списък на лицата - имами към съответните джамии с техните годишни заплати: в джамията Мустафа паша джамиси длъжността имам се изпълнява вече от Хафуз Мустафа Хюсеинов - 480 лв.; имам на джамията Араста джамиси вече е Хафуз Хюсеин Шакиров - 420 лв.; джамията Хаджи Мехемед джамиси също е сменила своя имам с Хаджи Мустафа Салиев - 480 лв. Тези две джамии бяха с най-високи заплати на имамите си в самото начало на века, но сега се наблюдава лек спад на заплатите, което вероятно се дължи на спад в приходите на съответните вакъфи. Томбул джамиси запазва соя имам Шериф Хаджиюмеров, но вече с по-висока заплата от 420 лв.; Кадя джамиси е вече с имам Азиз Алиев - 240 лв.; Хюсеин Мустафов - имам при Дана уста джамиси - 540 лв.; Осман Алиев - имам Хаджи Калес джамиси - 360 лв.; Хафуз Хасан Хатиб Османов - имам при Бояля джамиси - 360 лв.; Кара Али джамиси сменя предишния си имам с Хафуз Мехмед Мехмедов - 360 лв.; Байраклъ джамиси е вече с имам Хафуз Садък Алиев - 600 лв. и Саид паша джамиси с имам Хафуз Ахмед Кюсе Алеви - 480 лв.19 В следващите години също е изготвян подобен списък на османски език, а за някои години просто липсва такъв.

Русенското общинско управление през годините предприема събаряне на различни джамии, които са пред разруха. Така например през 1905 г. Русенското мюсюлманско вакъфско настоятелство се приканва от Русенското общинско управление да събори в 15-дневен срок джамията Баллиолу с принадлежащите й дюкяни, поради нездравото им състояние. В противен случай Общината ще го направи за сметка на Настоятелството, като в крайна сметка се решава джамията да се продаде на публичен търг, а с добитите от продажбата суми да се купи ново място от първостепенните улици на Русе и да се построи същата джамия.20

През същата година Русенската мюсюлманска вакъфска комисия разисква въпроса за продажбата на вакъфско място, принадлежащо на Томбул джамия, а с получената сума да се събори и почисти мястото на Салкъмлъ джамия.21

През годините различни магазини, принадлежащи на една или друга джамия са отдвани под наем с цел принасяне на доходи на съответния вакъф. Така през 1907 г. двуетажно здание, построено на мястото на Салкъмлъ джамия се отдава под наем на банкерска къща "Д. А. Буров и Сие" с годишен наем от 9 000 лв.22

Също така отново с цел набавяне на приходи Настоятелството продава материла от съборените джамии, например през 1908 г. то публикува обява за проджбата на вехтия материал от развалата на Ески джамиси и др.23

През 1923 г. до Министъра на външните работи и изповеданията се изпраща писмо-молба във връзка с уреждане управлението на вакъфа "Мирза Саид паша" от русенския адвокат Петър Карчев, пълномощник на Недждет ханъм Хайрединова, законна правоприемница на покойния Саид паша. Като такава, се изтъква в писмото, под нейно управление и разпореждане би следвало да бъдат всички недвижими имоти, подробно изброени в специално вакъфнаме, съставляващи вакъфа "Мирза Саид паша", като се запазят заветите на покойния учредител, касаещи подпомагането на религиозни и просветни учреждения и лица. Изборояват се и документите, даващи основание за претенциите на Саидпашовата наследница:
* Учредително писмо-вакъфнаме на покойния Мирза Саид паша, в което се изброяват имотите, от които той учредява вакъфа, а именно около 35 дюкяна, 1 бахче край Дунава, 1 бостан близо до последното и др. имоти в Тутракан, Шумен и Нови пазар. Във вакъфнамето се посочва, че от приходите на тези имоти трябва да се дава по известно количество на разни поименно изброени лица, ръководители било на религиозни, било на просветни институции. Изтъква се, че изричната воля на Саид паша е тези имоти да бъдат оставени на челядта му и на чедата на техните чеда, въобще на поколението му, за чието материално обезпечение е създаден този вакъф.
* Суранско ираде, издадено в полза на Хайредин бей, баща на Недждет ханъм, законен правоприемник на Саид паша, имащ всички права на управление над оставените от последния вакъфски недвижими имоти съгласно специално издадения за тази цел илям.
* Третият документ, това е илямът, издаден на покойния Хайредин бей от Дирекцията на Главния Евкав в Цариград. Съгласно този документ, имотите, представляващи вакъфа "Мирза Саид паша" следва да се поверят на грижите и управлението на Хайредин бей, на децата му, на децата на неговите деца и т.н. Това постановление на Главния Евкав, учреждение, което с най-широка компетенция тълкува духът и текстът на Шериата и има суверенни права при разрешаване на всички вакъфски въпроси, предотвратява всякакви възражения на турските религиозни общини в България.
* Русенската мюсюлманска вероизповедна община е обвинена в заграбване на имотите на вакъфа "Мирза Саид паша". Като документ, удостоверяващ подобно нещо се посочва протокол на въпросната община от 1905 г., с който се констатира, че вакъфските имоти "Мирза Саид паша" са останали без мютевелия и законен правоприемник на същите не се явил след Нурие ханъм и по този начин те остават под управлението на Русенската мюсюлманска вероизповедна община временно, докато се яви такъв правоприемник. Така през 1921 г. Хайреди бей, снабден с всички необходими за целта документи, се явява пред гореспоменатата община, но получва отказ да му се предаде управлението и владението на имотите, като за 3-4 месеца му е отпускана по думите на адвоката една мизерна сума.

Накрая адвоката отправя една молба към Министъра на външните работи и изповеданията за спешно разглеждане на настоящето заявление и решаване на въпроса, тъй като неговата опълномощителка Недждет ханъм е болна, живееща във влажен и крайно нехигиеничен бордей, в пълна мизерия и протакането на въпроса би могло да влоши нейното извънредно разклатено здраве.24 Най-вероятно, протакането на въпроса или неговото неразрешаване в полза на наследницата на покойния Саид паша, е изгодно за Русенското мюсюлманско настоятелство, тъй като го грози опасността да загуби един доходоносен за него вакъф. То е обвинено още в допускане на нередовности при водене на сметките на вакъфа и др.

През 1939 г. Главното Мюфтийство, отделение вакъфи и духовенство, изпраща до Мюсюлманските вероизповедни общини в страната нареждане за предаване на всички турски документи и ръкописи на Народната библиотека в София от библиотеките на джамиите и на турските училиша, които представляват голяма ценност за науката и в частност за българската история.25

През същата година в Русенката градска община постъпва писмо от Русенското мюсюлманско вакъфско настоятелство с молба джамиите, училищата и гробищата, принадлежащи му, които Общината е обложила с данък за 1936, 1937, 1938 и 1939 г., а те не подлежат на облагане, да направи нужното за освобождаването и намалението на данък сгради и пр. за горните години на следните му имоти: вакъф "Саид паша" за джамията, училището и дворовете им, вакъф Руждие Кемал бей за учлището с двора, вакъф Хаджи Калес за джамията, която е съборена през 1937 г., вакъф Хаджи Мехемд за джамията и училището с двора, вакъф Томбул за дажмията с двора, вакъф Гоганез за джамията с довра, вакъф Мустафа паша за джамията с двора, вакъф Хаджи Абдуллах за джамията с двора, за гробищата, вакъф Ески джамиси.26

Оказва се, че за изграждането и поддържането на всички ислямски култови сгради на територията на Русе голяма роля имат вакъфите. Една от причините за тяхното възникване е разпространената практика сред мюсюлманите да се правят благодеяния, чрез които да се осигури милостта на Аллах.

От многобройните джамии в миналото в Русе до днес се съхраняват две джамии: джамията Саид паша и джамията Хаджи Мехемед. През 1995 г. русенският вестник "Русенски стандарт" съобщава за проект за възстановяване на джамията Хаджи Мехмед, приет от русенските общинари. До 18 декември 1992 г. сградата е била паметник на културата, но с решение на Националния институт за паметниците на културата се заличава от регистрите. Архитектите предвиждат по снимки да възстановят напълно старата сграда, като грижата за джамията ще поеме Русенското мюсюлманско настоятелство. Дълго време сградата била използвана като склад, а през последните години и за подслон на бездомници и опасно място за детски игри.27



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Джамиите в Русе 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.