Договорът от Маастрихт


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

СПЕЦИАЛНОСТ "Архивистика и документалистика "

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА: Европейска интеграция

Р Е Ф Е Р А Т

Създаване на Европейския съюз. Договорът от

Маастрихт - цели и задачи.

Изготвил: Преподавател:

София
2013

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение.................................................................................................................................2
1. Действия по проблемапреди1992г.....................................................................................3
2. Необходимост от вземане на новорешение......................................................................4
3. Цели и инструменти на външната политика по сигурността, отразени в Маастрихтският договор.........................................................................................................4
4. Нови позиции на договора попроблема...........................................................................7
Заключение.............................................................................................................................12
Източници...............................................................................................................................13

Въведение

Западноевропейският съюз е сключен през 1948г. Между европейските членове на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), включително Великобритания, която подписва Римския договор. През 1952г. Шестте държави основателни приемат общ план за Европейска отбранителна общност (ЕОО). Френският национален парламент обаче отхвърля плана поради загриженост за националния суверенитет.

Чак при опита да се постави ново начало на европейската интеграция на срещата на върха в Хага през 1969г. Държавите - членки търсят начин за добавяне на политическо измерение към процеса на икономическа интеграция. Срещата в Хага поставя начало на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) извън правната структура на договорите за Европейския съюз. ЕПС дава възможност министрите на външните работи и ръководителите на правителства на държавите от ЕС да разискват по-широки въпроси на политиката и сигурността в Съвета на ЕС по общи въпроси, което съпътства техните редовни срещи в Европейския съвет. Ежедневната работа на ЕПС се управлява от мрежа от комитети от национални администратори, ръководени от "политически директори" - висши длъжностни лица от министерствата на външните работи на държавите членки.

Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС еволюира до неузнаваемост, като причините са както свързани с променената среда на ЕС, така и със самите разбирания за това, какво всъщност представлява ЕС. Цел на курсовата работа е да акцентира върху основните моменти, свързани със същността на политиката по сигурност на ЕС, отразени в Маастрихтският договор.

1. Действия по проблема преди 1992г.

Действията на ЕПС се предприемат чрез "общи позиции" на минстрите на външните работи на съюза или ръководителите на правителства. Те не са задължителни, но правителствата се споразумяват, че ще се стараят да не предприемат национални действия, противоречащи на някоя от общите позиции. През 1981г. В Лондонския доклад правителствата укрепват тази структура, като възлагат нова роля за ротационното председателство на Съвета на ЕС, официално приемайки системата "тройка" (съставено от предишния, настоящия и следващия президент на Съвета на ЕС), определят консултативната роля на ЕК и създават условия общи позиции да се приемат и в някои нови области (например икономически и търговски санкции).

Институционализирането на сътрудничеството във външната политика е допълнително укрепено, когато чрез Единния европейски акт през 1987г. ЕПС е въведено в рамката на договора за ЕС. Въпреки че ЕПС остава отделено от институциите и политиките на ЕС, съединяването му с рамката на договора осигурява правна основа за свързаните с него действия, прави официални отношенията между ЕПС и Съвета на ЕС по общи въпроси и дава на Европейския парламент повече свобода да наблюдава действията на националните длъжностни лица и министрите на външните работи.1

Освен това, държавите членки въвеждат нова норма за вземане на решения в сферата на външната политика: това че решенията трябва да са взети с консенсус, а ако такъв не може да се постигне, правителствата, които са малцинство, би следвало да се въздържат, а не да наложат вето на дадено споразумение. Този принцип става известен като
"конструктивно въздържание" и основна норма при вземането на решения в сферата на външнополитическото сътрудничество.
______________
1 Хикс, С., Политическата система на Европейския съюз, Парадигма, София, 2007, с 421

2. Необходимост от вземане на ново решение

В началото на 90-те години на миналия век обаче въпросите на външната политика и политиката за сигурност са изведени на първо място в дневния ред с революциите в Централна и Източна Европа, разпадането на Съветския съюз и внезапния край на Студената война.

Неадекватността на структурата на ЕПС дори и в рамката на Единния европейски акт става още по-ясна с избухването на кризата в Залива през август 1990 г. и гражданската война в екс- Югославия през юни 1991 г. В отговор европейските лидери се споразумяват успоредно с междуправителствената конференция (МПК), подготвяща институционални реформи за Икономическия и валутен съюз, да се проведе и МПК по политическия съюз. Тя приключва през декември 1991 г. с договора от Маастрихт и трансформира Европейското политическо сътрудничество в Обща външна политика и политика на сигурността (ОПОВОС) - така наречения "втори стълб" на Европейския съюз.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Договорът от Маастрихт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.