Доклад по икономическа психология


Категория на документа: Други


 Икономически университет - Варна
ДОКЛАД
ПО Икономическа психология
НА ТЕМА
Общуване.

Невербално общуване

Изготвил: Проверил:
Христиана Маджарова доц. Т. Парушев
ФН: 485, гр. 63, мениджмънт
Дата: 17.05.2013г.
Гр. Варна

Невербално общуване. Езикът на тялото и на жестовете

Общуването за хората е начин да се свържат с околните, да обменят инфромация, мисли и идеи, да комуникират. То може да става по много и различни начини, но основните са вербално (словестно) и невербално (несловестно).

При вербалния начин на общуване, ние изразяваме мислите си с помощта на речта и езикът. Оформяме изречения, първо в главата си, а после ги превръщаме в звук, чрез езика и устата си. Оформените изречения са израз на нашите осъзнати мисли и се възприемат от дугите хора, които разбират езика ни като реч. Невербалното общуване наричаме такова, в което не се използва реч. То може да се осъществява писмено, с езика на знаците или с езика на тялото.

Несловестните аспекти на обшуването започват да се изучават малко по-активно едва след 1960 година, а обществото като цало узнава за тяхото съществуване едва след като Джулиус Фаст публикува през 1970 год. една неголяма книга, посветена на езика на тялото. Чарли Чаплин и много други изпълнители от ерата на нямото кино са пионерите в съзнателното изучаване на уменията на несловестното междуличностно общуване, а по онова време това е било единственото възможно изразно средство за общуване между филмовите герои. Що се отнася за техническото изследване на езика на тялото, може би най-значимият труд в тази област преди XX век е "Изразяването на емоциите при човека и животните" на Чарлз Дарвин, публикуван 1872 год. От тогва до ден днешен учените са забелязали и регистрирали почти 1 милион несловестни знаци и сигнали. Албърт Михръбиън открива, че цялостното послание, предаване при обшуването е съставено от 7% словестна част (само думи), 38% гласова част (тон на гласа, интонационни модулации и др. звуци) и 55%несловестна част (мимики, жестове и пози). Професор Бърдуистъл изчислява, че средностатистическият човек предава някакво послание с думи в рамките на 10 минути дневно и средностатистическото смислово натоварено изречение трае само окло 2,5 секунди. Той открива, че словестната съставака на личния разговор очи в очи представлява по малко от 35% и че над 65% от междуличностното общуване се осъшествява несловестно.

За някой хора казваме, че притежават чувствителност, интуиция или предчувствие да различават успешно чуждите несловесни сигнали и знаци. Например, когато казваме, че усещаме, че някой лъже, ние всъщност имаме предвид, че разпознаваме езика на тялото на съответния човек, чиито думи се разминават или си противоречат. Някой оратори разпознават сигналите на публиката и ако тя седи облегната назад, със сведени брадички и със скръстени пред гърдите ръце, той ще разбере, че думите му не намират отклик и ще потърси друг подход за спечелване на вниманието й.

Жените обикновено притежават по-голяма чувствителност за несловесните сигнали, отколкото мъжете. От там идва и израза "женска интуиция". Те могат да улавят и най дребни подробности и затова малцина съпрузи могат да излъжат половинките си безнаказано, докато повечето жени могат съвсем спокойно да "хвърлят прах" в очите на мъжете, без те да го забележат. Тази женска интуиция е особено силно изразена при майки, отгледали малки деца. През първите няколко години майката се осланя най-вече на несловесния канал за общуване с детето. Изследвания сочат, че именно поради това жените често се изявяват много по-успешно при водене на преговори, отколкото мъжете.

Ние всички обаче (независимо то пола) притежаваме някой вродени или генетично заложени заучени и традиционни сигнали, които използваме често дори и без да се замислим. Редица изследвания и научни дебати сочат, че тези несловесни сигнали са предавани от поколение на поколение. Доказателства са събирани чрез наблюдения на слепи и/или глухи хора, които не биха могли да заучат несловесните сигнали по визуалния или звуков канал на общуване. Друг извор на доказателства са нашите най-близки от антропологическа гледна точка роднини - приматите и маймуните. Например, бебетата на повечето примати се раждат с развита способност незабавно да започнат да сучат, а това сочи, че тази способност е вродена. Немският учен Айлб-Айбесфелд открива, че различните усмихнати изражения се появяват и по лицата на деца, родени слепи или глухи. Следователно тези мимики не са копирани или заучени, а по всяка вероятност също са вродени. Иследователите Екман, Фрайзен и Соренсон потвърждават някой от твърденията на Дарвин чрез проучване, проведено върху хора от 5 коренно различни култури. Те достигат до извода, че всички те използват едни и същи мимики за иразаване на емоции.

Когато кръстосваме ръце пред гърдите, лявата си ръкa ли слагаме върху дясната или обратното? Повечето хора не могат да отговорят с пълна сигурност преди да го направят. Ако го направят наобратно, това им се струва неестествено и неудобно, което сочи също за вроден жест, който не може да бъде променен.

Съществува спор относно това дали някой жестове за заучени и обичайни поради културна традиция или са вродени. Например, когато си обличат сако, повечето мъже слагат в съответния ръкав първо дясната си ръка, а повечето жени, пъхат първо лявата. Когато някой мъж се разминава с жена по улицата, той инстинктивно извърта торса си към нея, а тя се извърта настрани от него. Дали тя го прави инстинктивно, за да защити гърдите си и дали това е вроден жест или жената го е заучила, наблюдавайки реакциите на други жени?

Друга част от нашето несловесно общуване обаче е заучена и смисълът на много от жестовете ни е преопределен от културната традиция. Повечето от основните жестове при общуване са еднакви по цял свят. Когато са щастливи, хората се усмихват, когато са нещастни или ядосани - се мръщят. Почти навсякъде кимането с глава означава "да". Съгласието или потвърждението е един вид прекланяне на главата и вероятно е вроден жест, тъй като се използва и от слепите и глухите хора. Въртенето на главата означава "не", несъгласие и е универсално разпространен жест, който се заучава още в ранна детска възраст. Когато бебето не иска да суче повече, то въти глава от едната на другата страна, за да се освободи от гръдта на майката. Когато малкото дете не иска да яде повече, то започва да върти глава от една страна на друга, за да попречи на родителите си да му пъхнат поредната лъжица в устата. Така детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като жест на отрицание, нежелание или недоволство.

При животните оголването на зъбите е първата крачака към атака и захапване. Съвременният човек все още използва този жест като форма на заплаха и знак на омраза, въпреки че няма намерение (обикновено) буквално да нападне и разкъса противника си. Първоначално усмивката е била мимика на заплаха, но днес се използва в съчетание с други обезоръжаващи жестове, за да покаже радост, удовлетворение и благоразположение.

Присвиването на раменете навсякъде по света означава, че не разбираме какво ни говорят или не знаем нещо.

Но както словесният език е различен за всяка култура, така и използваният несловесен език също може да бъде различен. В дадено общество някой жест може да е всеприет и да има съвсем ясно и недвусмислено значение за всички, докато в друго общество да е напълно лишен от смисъл или дори да има точно обратното значение.

Жестът на пръстена или "Добре"/"Всичко е наред" (ОК) става популярен в САЩ през първите години на XIX век. Въведен е в употреба първо от вестниците, в които по онова време е модерно да се използват инициали и символи, за да се изписват съкратено някой от най-широко разпространените и банални фрази. Той представлява свити и допрени един до друг два пръста - палец и показалец във формата на буквата "о" или пръстен. Това идва от съкращението ОК, за чиито произход съществуват много и различни теории. Посланието на този жест е ясно на всички хора от англоговорящите страни, а благодарение на разпространението на американската култура и кино, и на повечето страни в Европа, Азия и Южна Америка. Има все пак някой страни, където този знак носи съвсем друго послание. Във Франция, например, той означава "нула" или "нищо"; в Япония - "пари", а в някои средиземноморски страни е нецензурен жест, често използван, за да каже на някой мъж, че е хомосексуалист.

Един-единствен жест обаче не може да се тълкува изолирано от другите съпътстващи го жестове или извън контекста на конкретните обстоятелства. Ето защо трябва да превеждаме езика на тялото като взимаме под внимание и наблюдаваме целия така наречен жестов сноп. Например един обичаен жестов сноп, който изразява критична преценка се състои от докосване на главата с ръка, при което показалецът сочи нагоре към бузата, друг пръст прикрива устата , а палецът прикрепа брадичката. Краката са кръстосани прибрано, другата ръка обгръща тялото (отбранителен жест щит), а главата и брадичката са леко наведени надолу (жест на враждебност и критичност). Това несловесно изречение би могло да се преведе приблизително по следния начин: "не ми харесва това, което казваш и не съм съгласен с теб."

Ако попитате човек, застанал в горепосочената позиция какво мисли за казаното от Вас и той Ви каже, че не е съгласен, то неговото несловестно и словестно изречение ще съвпаданат. Ако обаче Ви каже, че му допада това което говорите, то той лъже, понеже словесното и несловесното му изречение не си съответстват, не съвпадат, не са съзвучни по смисъл. Редица изследвания показват, че несовесните сигнали и знаци носят 5 пъти повече информация, от колкото протича по канала на словесното общуване. Когато несловестното и словесното послание не си съответстват, хората обикновено се доверяват на несловесното и почти напълно пренебрегват словесното. Зигмунд Фройд например, веднъж забелязал, че докато една негова пациентка му разказвала колко е щастлив бракът й, несъзнателно сваляла и после отново слагала брачната халка на пръстта си. Той много добре знаел значението на този несъзнателен жест и не се изнеандал ни най-малко, когато на следващи сеанси със съсщата жена станало ясно, че бракът й страда от сериозни проблеми.

Съшо така жестовете трябва да се разглеждат в контекста на някаква ситуация. Не може да смятаме че човек застанал посред зима на спирката, обгърнал тялото си с ръце и забол брадичка в тялото си е заел отбранителна позиция. По-вероятно на него просто му е студено. Но ако човек срещу нас прави същите жестове, докато се опитваме да го убедим да купи идея, стока или услуга, правилният превод на посланието му е, че той е настроен отрицателно и не е доволен. Други фактори, които повлияват на тълкуването на жестовете са физическите ограничения, които могат да имат хората или неспособностите на съответния човек върху движенията и жестовете му.

Изследвания в сферата на лингвистиката показват, че съществува пряка правопропорционална зависимост между общественото положение, властта или престижа, които притежава даден човек, и неговият словесен багаж и уменията му да си служи със словото. Или с други думи, колкото по-високо стои човек на социалната или управленческа стълбица, толкова по-умело борави той с фразите и думите. Изследвания в сферата на несловестното общуване пък разкриват тясна обратно- пропорционална зависимост между степента, в която човек владее устното слово и броят на жестовете, използвани от него при предаване на посланието му. А това означава, че общественото положение, властта или престижът на даден човек са тясно свързани с броят на жестовете или на движенията на тялото, които използва. При общуване онзи, който е на върха на социалната или управленческа стълбица , използва словесния си запас, за да изразява мислите си, докато неукият или неумелият в боравенето със словото човек разчита по-скоро на жестовете, отколкото на думите.

Някой примери показват също така, че колкото по-възрастен става индивидът, толкова използваните от него жестове са по-неискрени, по-пикрити, не толкова очевидни. Ето защо, често е много по-трудно да се разшифроват жестовете на един 50-годишен човек, отколкот на някой по-млад.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Доклад по икономическа психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.