Древнокитайската философия


Категория на документа: Други


ДРЕВНОКИТАЙСКА ФИЛОСОФИЯ

Древнокитайската цивилизация има 3 осн. черти; тя е най-голямата по население древна цивилизация ,най- обособената ,най- чиста ,последната възникнала до средата на 2 хил. пр.н.е . Философията в Древен Китай възниква ,когато се обособява китайската народност, държавата и се утвърждават материалната и духовната култура .Спецификата на древнокитайската философия е не съществуването на частна собственост в големи размери .Често се конфискувало имущество на прекалено забогателите. В Др. Китай съществува силно изразен култ към лидера.Личността на императора е била обожествявана .Цялата цивилизация се развива чрез вътрешно преобразуване.Най- известните достижения на др.китайската цивилизация е откриването на барута, хартия, китайски порцелан, компаса,билколечението , иглотерапията.
Социалната йерархия има няколко нива.На върха е императора,той разполага с живота и имуществото на всички. Под него са управителите на големи територии, намесници на императора.Под тях са т.нар. патроними -военноначалници ,които управляват стопанства ,разполагат с роби .Най-ниско са ши- чиновниците очи и уши на императора в цялата империя.В Китай има култ към длъжността.Тя носи на личността и престижа и благосъстоянието и общественото положение ,загуби ли се длъжността се губи всичко.Поради този факт за да се заеме позицията на чиновник се преминава през 3 цикъла изпити ,в които се преценявали личностните и интелектуални качества на всички кандидати.Последния етап от тези изпити бил овладяването на йероглифната писменост с нейните 3000 знака.Тъй като чиновниците най-често са се възпроизвеждали от собствените си среди издигайки се чрез ум и воля ,по -късно в определени моменти те се явяват двигатели на съпротивителните движения.
Др. К. социални прослойки се делят на 2 осн.групи

бащи и старши братя - те били представители на големи семейства ,родове и лидерите на тези групи се ползвали с неограничен авторитет и права ,като били собственици на цялото имущество.
синове и младши братя- съобразявали са се с решенията на по-старшите и образували странични линии като образували свои семейства..Съществувало правилото на първородния син от старшата жена,който наследявал всичко ,а другите били обезнаследени.Това ги превръщало в движеща сила в борбата с родовата аристокрация. Друг феномен на социално-икономическото развитие са т.нар. квадратни коледезни поля.Тези поля се използвали като икономически еквивалент те били единица за разплащане за извършен труд ,чрез тях се поставяла норма на работара ,и за нграда.Тези поля са с точно определени размери.Китай е древна цивилизация .Тъй като ориза се влияе от атмосферни условия те развиват лунно-слънчевия календар ,който наброява 366 дни в годината .Те строят и единственото съоръжение, което се вижда от космоса -Великата китайска стена,която представлява и път по върхове на Хималаите.
В резултат на всичко това център на Др.К. философия е човекът, не природата.Търси се хармонията на човека със земята ,природата и небето.Човекът се разглежда като единство м/у душа и тяло ,които взаимно се допълват и не си противоречат.Това намира отражение и в ин и ян.
Една от основните философски школи превърнала се в религия е даоизмът.Негов създател е Лао Дзъ. Основна ктегория в тази философия в дао,което означава път ,поток, естествен закон на живота ,нещо от което всички неща тръгват и към което се връщат в края си,нещо от което се ражда целия феноменален свят ,върховна всеобщност ,естествен закон на живота. Осн. принцип на Дао е принципа на действието без борба, изразява се в движение и действие без противопоставяне.Сближаването с Дао е път към безсмъртие ,но трябва да се действа разумно ,съобразно законите на живота.Може да се твори без да има насилие.Дао може да бъде опознато ,тъй като то присъства във всички неща.То се състои в общото м/у тях ,дао е утопия за света тъй като не позволява да се покоряват други страни и народи.Войската поражда нещастие затова благородния мъж я употребява само ,ако е принуден.
Друга основна школа е конфуцианството.Тя възниква в епохата на преврати и промени.Проповядва стабилност ,спазване на нормите и правилата на поведение.Конфуций е реална личност роден 551г пр.н.е остава сирак и го отглеждат негови близки, благодарение на ум и воля се издига до управител на обществените дела и министър на правосъдието в Др.К. Той взима всички основни категории от даоизма :дао , природа,съдба,но влага в тях свое съдържание.Дао за Конфуций е морален закон ,нравствен път на човека и на базата на това понятие той създава теорията си за благородния мъж т.е благородния ,който може да управлява мъдро в полза на хората.Той смята ,че благородния трябва да притежава 4 начела
- хуманност- той разглежда това правило на равнището на моралните отношения ,като хуманност м/у хората и в социалните им роли ,,никога не прави на другите това,което не желаешза себе си"
- справедливост - означава искреност, правдивост ,тези качества отличават благородния от варварина
-етиката - разглежда се като метод за изпълнение на хуманността ,,не можеш да гледаш , слушаш и говориш и постъпваш въпреки етикета."
-знанието- разглежда го като средство за израстване на необразования до нивото на благородния мъж.
Идеала за управление на обществото е всеки да спазва задълженията си т.е да бъде вежлив ,хуманен ,подчителен ,справедлив и компетентен .Това означава императорът да отговаря на представата за идеалния император ,бащата да държи като идеалния.Всяко отклонение трябва да се наказва справедливо ,да се поправя и да се поставя в рамките на утвърденото. Така конфуцианството се превръща в учение ,което запзва съществуващия строй и променяйки се през годините се преустройва към потребностите на господстващата класа.Конфуций разглежда системата на морални норми като условие за стабилност на държавата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Древнокитайската философия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.