Духовенството в карикатурите на Илия Бешков, Стоян Венев и в "Под манастирската лоза" на Елин Пелин


Категория на документа: Други


Великотърновски университет "Св.св.Кирил и Методий"

Курсова работа
по
Литература и изобразително изкуство

Тема:" Духовенството в карикатурите на Илия Бешков ,Стоян Венев и в "Под манастирската лоза" на Елин Пелин

Илия Бешков - това е най-високият връх, до който достигна българската карикатура. Същевременно той един от великаните на световната карикатура. Твърде рано схваща своето призвание и изцяло му се отдава. Още студент в Художествената академия, той е вече известен карикатурист. Завършва живопис,но никога няма да се занимава с нея. Страстта си към карикатурата разделя всъщност само с илюстрацията на книги,една област, която винаги го е примамвала. Но и тук, в илюстрацията на книги, обикновено ще търси повече хумористичните произведения.
Бешков обича и литературата. Той ни е оставил не само редица, разпръснати в неговите изказвания и статии, характеристики на писатели и техните произведение(Христо Ботев и Алеко Константинов).
Неговото определение на карикатурата, отразява същевременно в себе си и неговия богат личен опит, представлява и негово най-точно обобщение - "Карикатурата черпи идеите,сюжета и темата си направо от живота, от действителните факти в обществения,политически,стопански и битов живот.Тя следва отблизо факта, случката,събитието,без които тя е немислима.Винаги актуална,будна и подвижна, тя прониква всестранно в живота и ставайки пълен негов изразител, тя се превръща в богата съкровищница на знание за народа и епохата. Своята мъдрост, остроумие, дух и философия тя черпи от мъдростта,хумора и духа на своя народ и от идеите на своето време. А изразните средства тя търси и намира в живописта, графиката и скулптурата. Тя овладява и доразвива с оглед на своите цели и задачи пластическите възможности на изобразителното изкуство.
Творчеството на Бешков е необозримо.То респектира с небивалото си разнообразие на теми и сюжети.Наблюдателното око на художника не е пропуснало нищо характерно и интересно от своето време - и то както от политиката,обществения и културния живот, така и от самите нрави и бит.
Карикатурите на Бешков не само са изразявали прогресивното обществено мнение.Те същевременно винаги са били активен участник в неговото формиране.Съвременниците и досега помнят редица негови остри и ярки политически карикатури и винаги се позовават на тях,когато искат да характеризират най-драматични събития,от най-новата ни история. Между тях особено се открояват две, и то както с небивалата гражданска смелост, така и със своята страшна изобличителна сила,с дълбочината на характеристиките си, с великолепната си композиция - става дума за карикатурите "Отговор на Тронното слово" и "9 юни", и двете от 1931г. Строго погледнато и двете изобразяват една и съща тема - и в двете се бичува зловещата антинародна същност на българския фашизъм.Само че в единия случай прицелът е насочен против самия главатар на този фашизъм, станал в съзнанието на целия народ негово олицетворение - професор Александър Цанков. Какъв е неговият отговор на Тронното царско слово в Народното събрание - нищо друго освен поднесената върху блюдо глава на довчерашния законен министър-председател Александър Стамболийски, нищо друго освен безпрецедентни преследвания и убийства на свои политически противници. Един професор с физиономията и манталитета на сатрап и палач - такъв е в съзнанието на народа, а оттук и в интерпретацията на художника. Вертикалът, който образува облегнатата на катедрата му ръка,преминава през главата му и завършва с високо вдигнатата друга ръка и върху нея подноса с отсечената глава на Стамболийски- този вертикал съставя центърът, оста на композицията.

"Отговор на Тронното слово", 1931г. "9 юни" 1931г.
Окото на зрителя неусетно се плъзва по този вертикал и се отмества към единствената друга фигура в карикатурата - в учудената,недоумяваща,вдигнала затова рамене дори,явно объркана,изпаднала в неловкост фигура на председателя на Народното събрание.При това изграждане на композицията неин идейно-логически център става главата на Стамболийски. И мъртва дори-тя е красива, благородна,вдъхновена,страшна за палачите. В тази глава художникът изразява и огромното морално-политическо превъзходство на Стамболийски, на неговия дух и идеи, на съпротивата и борбата против фашистката диктатура.
Не по-малко знаменита е и другата карикатура на Илия Бешков, от 1931г., предстаяща как Малинов, Цанков и други деветоюнци са понесли върху раменете си смъртта, която има лента с надпис " 9 юни". Те всички са екзалтирани и опиянени от тази смърт, чийто череш са украсили с лаврови венци,смъртта, която разнасят по цялата страна.Композицията е многофигурна- но смъртта с нейните широко разтворени костеливи ръце,изобразена и най-високо, и на най-преден план,органично образува нейния център. Всички жестове и погледи на участващите в това ужасно ществие са обърнати към нея. Широко развеният плащ на смъртта назад спомага също за това изключително единство на композицията,подсилва динамизма и напрежението в нея, въздействието й върху зрителя.
Непосредствено до тези карикатури се нарежда,сродна на тях,напечатана на 25 юни 1933година във в"България". Тя също се отличава със своята дързост,изключителна актуалност и може би е още по-богата откъм проявеното в нея въображение и психологическа обрисовка на персонажа. Нейният повод е зачестилите в ония години политически убийства в страната -из засада, на самата улица, на видни комунистически и земеделски дейци.Текстът на карикатурата е само едно мото, едно твърдение,взето от официалния печат: "Общественото мнение е крайно възмутено от зачестилите убийства в страната....". На пръв план в тази карикатура и като център на композицията й е изобразен един проснат на улицата,убит политически деец. Зад него са изправени различни представители на тогавашното официално буржоазно общество - всички със съответни глави на животни: самодоволният капиталист-свиня и обърнатият към него верен негов лакей-копой и свещеникът -крокодил,леещ лицемерни крокодилски сълзи, и министърът-гарван, и журналистът-маимуната подражател и т.н.
Една от най-ярките изобличителни карикатури на Бешков е "Върбица". Тя има за мото думите: " Срещнаха се, без да се познаят". Срещата се Христос,скромен,малък, възседнал магаре, и съвременният високопоставен духовник,във великолепна модерна лимузина, охранен, самодоволен.Ярка съпоставка на две съвсем различни личности,представители на два коренно различни възгледа върху живота.Христос е посветил своя живот в служба на хората и в това вижда неговата цел, то другият-днешният виден духовник- е лицемер,който всъщност гледа как по-добре да уреди своя собствен живот,не духовното,а грубо материалното начало господства у него.Тази карикатура представлява страшно обвинение срещу онези,които се смятат за духовни пастири на хората, а всъщност отдавна са абдикирали от задълженията.

"Срещнаха се без да се познаят"

Интересно е да се проследи как се изменя у него превъзплощението на темата за паразитния характер на българския капитализъм,към която той се възвръща неколкократно. Първоначално, в 1933 година, това е индустрията, изобразена като бебе, но с лице на възрастен,гологлав и с големи мустаци човек, който продължава да смуче гърдите на вече старата,изнемощяла с коронка върху главата България.Текстът е доста описателен: "Ох, на мама паразитчето, то ми бозае 40 годинки". Идеята в тази карикатура е ясна- капитализмът,индустрията изнемощява България. Три години по-късно капиталистът пак бозае, но той вече е представен не като бебе, а такъв,какъвто си е -охранен, с коремче, гладко обръснат и дори с фрак и цилиндър. Това е модерен, съвременен капиталист. И България - жената, от която обзае, не е стара, а едра, кораба селянка, в лицето й има умора,отчаяние, тя едва го търпи.Важна подробност- изчезнала е коронката от главата й,т.е тя не се персонифицира,както по-рано с царство България, а със самия български трудов народ - него бозае, него експлоатира капитализма. Няма я и лентата върху капиталиста с надпис "индустрия". А това означава, че Бешков вниква много по-дълбоко и неизмеримо по-вярно в същността на нещата - не е индустрията сама по себе си и не само индустрицята, а капиталистическата индустрия, самият капитализъм,който съвсем не се покрива само с тази индустриця,която бозае трудовия български народ.
Вероятно от същото време, а може би и от малко по-късно е една скица на Бешков върху същата тема. Този път капитализмът е едър,охранен,самодоволен,с мустаци,очила и мека шашка - в възседнал млада цена(олицетворение на България и трудовия български народ), която едва изнемогва под непосилния товар.
Бешков създава едни от най смелите и изобличителни карикатури,насочени против двореца и монархията. Това е Фердинанд(изобразен е имемно той и поради цензурни съображения, иначе Бешков е имал предвив и цар Борис, който продължава да води същата политика, и въобще монархията),ликвидаторът на три поколения начело на четвъртото - зад него деца с надпис: "Хайл Хитлер" и "Е вива ил дуче" и цар Борис, седнал върху короната си и затиснал с него тогавашните български политикани,използващ враждите помежду им и жаждата им за министерски кресла, за да владее и на тях и управлява , както намери за това.

Мото: "Така, милички, и вие ще бъдете единни и аз ще свърша работата", 1933г.
И цар Борис, който показва конституцията на невръстния си син и му я предава като играчка ("Царска фамилия",1938г.); и царят,пътуващ из Европа, с бастун в едната ръка, а в другата, носещ короната си, а вътре в нея министърът на външните работи Мушанов - признак,че го е взел със себе си само проформа, че той, царят, диктува и определя всичко, че дори министърът на външните работи е само безгласна послушна кукла.

"Царят из Европа", 1933г.
Цар Борис отвличащ Конституцията под одобрителния поглед от портрета на баща му Фердинанд("Отвличане на Конституцията",1936г.).
Илия Бешков се е изявил като голям майстор на шаржовия карикатурен портрет. В повечето случай това са весели портрети на свои най-близки другари и приятели-писатели като Константин Петканов и Светослав Минков, художници като Янков Павлов и Пенчо Георгиев. У всеки от тях той намира и подчертава характерен жест и израз на лицето:удобно седналия Петканов, с цвете в едната ръка, широко усмихнат; (Писателят Константин Петканов, 1933г.)
финия,изискано облечен Светослав Минков, с големи очила и добродушна усмивка, с уж небрежни,но всъщност внимателно изработени маниери;

(Писателят Светослав Минков )
сериозния,съсредотечено разглеждащ изложба Янко Павлов.
Бешков е автор и на редица шаржови портрети на политически деятели, някои от които доста злъчни. В тази насока се отличава скицата му "Александър Гиргинов и неговият приятел". Има много карикатури,които не са непубликувани - едни, защото не могат да се промъкнат през цензурата, други, защото не са го удовлетворили и той ги е изоставил, без да ги подпише. А често голяма част от тези така наречени предварителни скици представляват напълно завършени, често пъти изключителни по въздействието си,художествени творби. Само голямата взискателност на Бешков към самия себе си , не му дава възможност да сметне и тези творби за завършени. Много от тези творби са запазени случайно, скътани на времето от негови приятели. Една от тези скици се отличава особено. Съдията- изобразен с кучешка глава - чете присъдата " 1500 години строг тъмничен затвор" на голяма група оковани в тежки вериги хора- те едва са нахвърляни, повечето дори само загатнати,ясно е, че художникът е имал тепърва да работи. Втората половина на двадесетте и и първата половина на тридесетте - това са години,когато българските фашстки съдилища често произнасят против комунистически и земеделски дейци така наречените присъди по съвкупност,които биваха неимоверно високи. Тази политическа действителност е имал предвид Бешков.
За това говори и текстът към карикатурата: "Буржоазията си осигури спокойствието за 15 века...".

През 1938г. Бешков урежда своя самостоятелна изложба, в която показва предимно цветни рисунки. Произведенията на нея се налагат не само с тематичното си разнообразие, с критичното отношение към всички сфери на тогавашното буржоазно общество, но и преди всичко с дълбочината на социално-художествения анализ, с тънката наблюдателност, с психологическата си проницателност. Той безжалностно смъква маската на министри и други тогавашни големци: " Празник, 1935г; Говедовъдна изложба, 1935г., и др.
В тези години Бешков създава и своята знаменита серия рисунки и карикатури под название "Испанска хроника" ,в които изразява симпатиите си към борещата се Испанска република и заклеймява ония,които се възправят срещу нея и участват в удушаването й - от реакционните религиозни кръгове в самата Испания и вън от нея до европейските политици и дипломати,поддръжници на зловещата политика на намесата.

Дългоочакваният 9 септември разкрепости напълно и неговия огромен талант на карикатурист. Особена активност проявява той в първите четири години след 9 септември 1944година. Неговите ярки карикатури,осмиващи пропадналите надежди на Хитлер за световно господство, правят силно впечатление.
Бешков често се връща към темата за бай Ганю. Той дори мечтае да илюстрира бележитото произведение на Алеко Константинов.

"Отмъщението на бай Ганю - Ти ли я свърши, бай Ганю" нейсе, запуши я..." 1947г.

Бай Ганю чете "Бай Ганю" - Ама, че вагабонтин,а-а!1957г.
Още първите рисунки и карикатури на Стоян Венев, изпратени от него в "Червен смях",правят силно впечатление. Стоян Венев показва някои качества на карикатурист, които по-сетне се видоизменят наистина, добиват нови страни и нюанси, още по-голяма убедителност и художествена изразност, но в основата си остават същите. На първо място това е съвсем народното,българското отношение към всичко,което е предмет на критиката му. Всички негови карикатури,техният виц преди всичко се възприемат като нещо,дълбоко извиращо от народа ни, от неговия непресъхващ хумористично-сатиричен фолклор и същевременно като нещо лично,самобитно, неповторимо. Стоян Венев е най-народният и най-самобитният български карикатурист.
Почти от самото начало се определя неговия типаж : бедният,корав физически,остроумен селянин - това е главният му герой, чрез който често пъти се изразява и авторската позиция:селският поп- лакомник ,пияница и развратник;стражарят - диво и просто същество,което не разсъждава, а само изпълнява заповеди.
Карикатурата не е единствената му страст. Много сили отделя той и на живописта,където също достига най-високи върхове.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Духовенството в карикатурите на Илия Бешков, Стоян Венев и в "Под манастирската лоза" на Елин Пелин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.