Двигатели с вътрешно горене


Категория на документа: Други


ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

Ако извънземно кацне на Земята, първото нещо което ще забележи на " зелената планета" са превозните средства, които се движат по улиците. То ще види , че колите са най-разнообразни, различни цветове, форми и марки. Дори и да направи опит да ги преброи, бързо ще се загуби, защото трудно се брои до такива големи числа.
По улиците на света се движат 600 милиона коли, а зелената планета бавно се обгръща от смога и изпарените газове от колите.
Преди да разгледаме пагубното влияние на превозните средства върху околната среда и здравето на човека е редно да спрем вниманието си върху историята на съвременния автомобил.
Историята датира още от 1804, когато бил конструиран първия автомобил с двигател, задвижван от възпламеняващ се въглищен газ. През следващите 70 години двигателя с вътрешно горене търпи много преобразования, довели до неговото усъвършенставане. И при раждането на автомобила, както и при създаването на първия ДВГ, претендентите за "родителските права" били много. Но историята признава само двама - инженер Готлиб Даймлер и Карл Бенц, които създали първите работоспособни автомобили.
1872 била годината, в която във фирмата Deutz постъпили на работа Готлиб Даймлер като главен иженер и Вилхелм Майбах като главен конструктор. В течение на десет години дейността им се ознаменувала с производството на над 2000 ДВГ с искрово запалване, които се продавали в цяла Европа от 1875 г. През 1882 г. двамата напуснали, вече имащи много сериозен опит в производството на ДВГ, за да основат в Канщад, на улица Таубенхайм №13, недалеч от Щутгарт, своя собствена фирма. На следващата година те представили свой модел двигател, изключително компактен - само 80 кг., при положение, че тогавашните ДВГ тежали поне 300 кг. Той имал система на запалване от платинени тръбички, които се нагрявали с помощта на външна горелка. Развивал невероятните близо 500 об/мин и дори можел да достигне до 900 об./мин, което било нещо нечувано. Обаче ограничената му мощност от 0.5 к.с. го правела пригоден само за леки конструкции като мотоциклети. Всъщност това било усъвършенствуване на двигателя на Отто. Даймлер и Майбах продължили да работят над своя двигател и на 3 април 1885 година се сдобили с нов патент. На този двигател му предстояло да остане в историята. Той бил четиритактов, едноцилиндров, с диаметър на цилиндъра 58 милиметра, ход на буталото 100 милиметра и обем 264 кубически сантиметра. Цилиндърът бил изработен от бронз с дебелина на стената 4 милиметра. Максималната му мощност била 1, 03 киловата (1, 4 конски сипи). И през следващата 1886 г., монтиран на един файтон (това, казват, бил файтона на г-жа Даймлер, специално пожертван за целта), препускайки със скорост от 12 км/ч., открил една нова човешка ера - ерата на автомобилите. Но не я открил сам. Нито, както ще видим, г-жа Даймлер била единствената жена, готова на жертви в името на прогреса. Защото по същото време талантливият механик Карл Бенц от Майнхайм - внук на ковач и син на локомотивен машинист - след дългогодишен упорит труд създал работоспособен двутактов бензинов двигател. Той пръв осъществил запалването на работната смес непосредствено в горивната камера, Двигателят бил с лежащ цилиндър и развивал максимална мощност 0, 647 киловата (0, 88 конски сили) при 400 оборота в минута. Той е патентован в Германския райх под номер 37435 на 29 януари 1886 година.
Първото пътуване със своята "моторна кола", наречена "Бензинка" (триколкота на снимката) Бенц извършил на З юли 1886 година. Този ден се смята и за рожден ден на автомобила. За да избегне трудностите при управляването, Карл Бенц монтирал двигателя на кола с три колела - решение, което днес почти не се прилага, поради неустойчивостта на конструкцията при движение. За кормило използувал най-обикновен лост. Автомобилът на Бенц развивал максимална скорост 15 километра в час.

Немските бюргери посрещнали появата на първите автомобили с подчертана въздържаност. Те се плашели от взривното възпламеняване на бензиновите пари в двигателя.

В "разтопяването на ледовете" се включила Берта Бенц - съпругата на Карл Бенц. Тя е първата жена-автомобилистка. През 1888 година тайно от мъжа си, заедно с двамата си сина направила първия далечен пробег(180 километра) по маршрута Майнхайм-Пворцхайм. Днес за съвременния автомобил изминаването на това разстояние съвсем не е проблем. Но тогава било равно на истински подвиг. Автомобилистката съумяла да се справи с всички проблеми, възникнали по време на това историческо пътуване. При селския обущар тя обвила отново с кожа спирачката. С помощта на железар скъсила разтегналата се верига. Електрическия проводник изолирала с ластик за чорапи, а с иглата на шапката си прочистила запушилата се бензинова тръба.И всичко това направила, ръководена единствено от желанието да докаже работоспособността на новото превозно средство.
От 1888 до сега са изминали едва 140 години, а по улиците на света вече се движат 6оо милиона превозни средства.
Качвайки се на колите си, ние се замисляме единствено как да стигнем от точка А до точка Б. Бих искала, обаче, да привлека вниманието Ви върху още един аспект от употребата на автомобилите, а именно влияните им върху атмосферата.

Атмосфера е общото име за слоя газове, обгръщащ тяло с достатъчно голяма маса. Газовете се привличат от гравитацията на тялото, и се задържат, ако са достатъчно студени и привличането е достатъчно силно. Някои планети се състоят почти изцяло от газове и така имат извънредно дълбока атмосфера.

Състав на атмосферата

постоянни съставки - азот N2 (78%), кислород O2 (21%), аргон Ar (0,93%), неон Ne, хелий He, криптон Kr, ксенон Xe, водород H, метан CH4, други (0,04%)]

промениливи - H2O пари - от 0 до 4%, въглероден диоксид (CO2) - 0,036%, озон (O3) - 0,00001%

примеси
- с естествен произход: водни капки, ледени кристалчета, прах от почвата, частици морска сол, вулканска пепел, микроорганизми;
- с изкуствен произход: сажди, дим от горива, продукти от промишлеността и др.

Водни пари
Колкото температурата е по-висока ,толкова е по-голямо абсолютното съдържание на водни пари в атмосферата й.Обратно във височина, с отдалечаване от източника на водни пари ,съдържанието на водни пари бързо намалява.

Прах
Прахта (от вулканите) досигаща до голяма височина ,намалява интензивността на слънчевата радиация.
Течните, твърдите и газовите примеси в атмосферата, които изменят нейния състав са замърсители на въздуха

Замърсяването на въздуха представлява внасянето на нови, нехарактерни за атмосферния въздух химични, механични или биологични вещества, както и промяната на тяхната средногодишна концентрация. Тези вещества нанасят вреди на живите организми или щети на околната среда. Замърсяването на въздуха започва да играе важна роля, да оказва силно влияние и да придобива значение след индустриалната революция. Стремителното нарастване на броя на населението на Земята, както научно-техническият прогрес и въоръжаването коренно променят ситуацията на планетата в последните 100 години. В близкото минало човешката дейност също е оказвала някакво отрицателно влияние, но не и в мащабите, в които е сега. Антропогенното влияние върху биосферата се засилва все повече.В България основните замърсители в зависимост от района са прах, серен диоксид, азотни оксиди, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други. Тъй като в столицата София е съсредоточена голяма част от промишлеността, както и 17% от населението, замърсеността на въздуха е твърде висока. Според източника, замърсителите могат да бъдат обособени в две основни групи:

Естествени източници
* Изригване на вулкани
* Пясъчни бури
* Урагани
* Горски пожари
* продукти от растителен или животински произход

Антропогенни източници
* Моторни превозни средства - автомобили, самолети, плавателни съдове
* Електрически централи, заводи, фабрики и други промишлени предприятия
* Горене на дървесни маси за отопление
* Петролни рафинерии
* Органични отпадъци, които освобождават метан
* Химични, биологични и ядрени оръжия




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Двигатели с вътрешно горене 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.