Екслибрис - зараждане, развитие, представители


Категория на документа: Други


 Екслибрис

Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, идентифициращ собственика на дадена книга. Латинският израз "еx libris", който се превежда "из книгите на...", в смисъл "от библиотеката на...", води началото си от приписката "hic liber mihi est", поставяна на първата страница на средновековните ръкописи и книги, които са се ценели като истинско богатство.

Eкслибрисът отличава принадлежността на една книга към библиотеката на даден собственик. В него се преплитат текст и образ, усеща се оригиналността на концепцията, артистичността и майсторството на изпълнение. Това неминуемо го превръща в жанр, който изисква еднакво висока степен на покриване на естетически и технологически критерии - от сюжета, вица и образния каламбур, до съвместяването му с орнамента, буквата, композирането в капризните формати и възможностите на тиража.

Предпочитаният размер на екслибриса е 70х50 мм. Елементите му са:
* текстът "ex libris" (който може да бъде заменен от "ex biblioteka" (из библиотеката на...), "ex musicis" ("из нотите или музикалните издания на...) и т.н. Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката. Или да е текстови - без изображение;
* надпис с името на собственика (пълни имена или само инициали);
* графично изображение, свързано с личността или интересите на собственика или институцията, за която е създаден.

Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и шрифтът на надписа.

Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя) и колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).

Екслибрисът, като книжен знак на притежание, е успял да се превърне в едно истинско явление и повод за колекциониране от страна на стотици хора по света. Той е този съвременен посланик на отделните личности, който разнася културните идентичности, смесва ги, създава нови естетики и събира в един свят всички хора, които имат нужда от духовна храна и взаимно познание.

Уникалността на екслибриса е в това, че той бива създаван винаги от двама души - този за когото е предназначен, човекът имащ любов към книгата и от самия художник, който го изпълнява и също има любов към книгата. Нуждата на всеки да намери своята идентичност чрез образи и символи, както и желанието за личната му идентификация, карат стотици хиляди личности по света да се обръщат към художниците за създаване на личен екслибрис - това уникално съчетание на изящната и приложна графика.

Своеобразен, труден и особен в своята естетика; "граничен" и дори еклектичен като жанр, екслибрисът традиционно присъстваше като своеобразен "втори етаж" на изложбите, посветени на илюстрацията и книжната графика. Но при все своята особена поетика, оплодена и от едното, и от другото, екслибрисът не е нито илюстрация, нито книжна графика. Той може най-лесно да бъде определен на принципа на апофатическото богословие, т.е. като се е изтъкне какво не е. Екслибрисът не е просто декоративен знак, не е винетка, не е орнамент, не е илюстрация, не е "запазен знак", не е хералдическа емблема, "концовка", фамилен вензел и т.н. Затова пък, отличителната негова черта е, че е посветен (и затова закономерно практикуван) за и от хора с особено отношение към книгата. Отношение, което възприема книгата не като учебник, помагало или вещ, а като предмет и произведение на изкуството. Екслибрисът се прибавя към нейната завършена естетика, без да я нарушава, без да променя графичната й цялост, без да я доминира и без да се натрапва. Оттук идва и изискването за неговата лаконичност и деликатност. Идеалният екслибрис вероятно е този, който разглеждаш изолирано и въпреки съдържанието на книгата; този, който индикира нейната собственост, но е независим от нея. Според Беноа Жану екслибрисът е "малка приложна графика, която посочва своя притежател". Но..., натрупванията на множество "но" към неговото съдържание превръщат неговата приложност в изящност, а създаването му, правенето му - в приключение и предизвикателство за избраници. Превръща го в жанр за посветени, който игнорира, не допуска дилетантизма и небрежното любителство. Жанр, който изисква еднакво висока степен на покриване на естетически и технологически критерии - от сюжета, вица и пластичния каламбур до съвместяването му с орнамента, буквата, композирането в капризните формати и възможностите на тиража. През 20 век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената гравюра на дърво и линолеум, наложила се през Средновековието.

Може би първият в света екслибрис, удостоверяващ принадлежността на книгата и имената на собствениците, е от времето на фараоните Аменофис III - баща и Аменофис IV - син. по средата м/у Мемфис и Тива (сега е Тел-ел-Амарна)1887 г. били намерени 358 глинени плочки асиро-вавилонско писмо, те съдържат данни за 2-ма владетели, преписката им с хедските и вавилонските царе , а също и преводи от вавилонската митология. Това са останки от древно- египетска библиотека архив, написани на дипломатическия по това време вавилонски език.Сред глинените плочи са намерени и материали , които свидетелстват , че в тази библиотека били съхранявани и папирусни свитъци. До подобни сведения стигаме от малката светло- синя фаянсова плоча с тъмно син надпис съставен от над 30 йероглифи , в горната й част са посочени имената на Аменофис 3 и съпругата му , а в долната част е дадено заглавието на съчинението записано на папирус , следователно същата плочка е изпълнявала ролята на екслибрис.

Интересни като стилистика са индийските екслибриси, които са на основата на калиграфското изкуство. В центъра на изображението обикновено стои сленчевият диск, стилизиран до цвете. Често изображението на екслибриса е обвързано с името на собственика. Този тип екслибриси са били изпълнявани с мастило.

В екслибрисите присъства и фигурата на човека, лутащ се през дърветата или приведен над книгата. Много любим сюжет на екслибристите е човекът в компания на диви животни - мечки, елени и други. Често срещани са и екслибриси, в които има няколко човешки фигури, преплетени около някакъв символ - планетата земя, книгата, слънце. Срещат се екслибриси с книги и символи от различни азбуки, монограми, които съответстват на имената на собственика на книгата. Нерядко в екслибриса може да се открие алюзия или умалено копие на някой световен живописен шедьовър.

Екслибрисът дълго време се е свързвал с библиофилите. В модерния си вид екслибрисът се появява в Германия, няколко години след изобретяването на подвижната печатница. Албрехт Дюрер и Ханс Холбайн проектират и гравират няколко екслибриса. Един от най-рано познатите американски екслибриси е този на Стивън Дей през 1642 година. Пол Ревере и Натаниел Хърд са познати автори на екслибриси-гравюри.

Изкуството на екслибриса се е зародило през средните векове, преминало през дълъг път на развитие, преживяло особен подем в началото на XX век. Един от най-големите майстори в Русия на това уникално изкуство е Герман Лвович Ратнер (1933 -1996). Роден в Москва през 1933г., той завършва с отличие Московския архитектурен институт и веднага започва да участва в художествени изложби. Името му на творец е, най-вече свързано с екслибриса. Опирайки се на опита на своите учители - А. Дейнек и Н. А. Шифрин, изучавайки старите майстори и класическата школа на Фаворски, Герман Ретнер стига до пределна лаконичност в книжните знаци и изобразителните техники. Първия си екслибрис, той създава през 1964г. До края на живота си Ретнер сътворява повече от 500 екслибриса, използвайки техниката "линогравюра" и по-рядко - литография и офорт. От средата на 60-те години на ХХ век, книжните знаци на Герман Ратнер, заемат централно място в изложбите на екслибриси, както в Русия, така и в чужбина. Днес негови творби се намират в музейни, библиотечни и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Италия, САЩ и др. Повече от 1100 негови работи влизат в колекцията на Третяковската галерия, Литературния музей, Театралния музей "Бахрушин", Музея на екслибриса в Москва и др.

Изкуството на екслибриса в България започва живота си почти четири века след възникването на първите европейски образци. През Възраждането и в следосвобожденската епоха, към изкуството на екслибриса проявяват интерес българските политици, интелектуалци и парвенюта, а изпълненията на техните поръчки по правило се монополизират от едни от най-видните представители на родната рисунка и графика - Ал.Божинов, В.Захариев, Пр. Кършовски, Ана Крамер, Г.Богданов, Г.Машев - хора, довели до най-високите, европейски, нива на неговия разцвет през 20-те и 30-те години на XX в. Към тази традиция всяка генерация прибавя своите имена и приноси, повечето от които са отново художници, предимно от средите на графиците и илюстраторите - Ст.Кънчев, Пр.Кършовски, П.Кулеков, Р.Скорчев, П.Терзиев и др. В България, практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи "Из книгите на...") става модна през XIX главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на Харалампи Танчев. Публикуван е в книгата на Андрей Протич "Ева" (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 1920 - 1930 година. След 1944 г. доайени на българския екслибрис са Пенчо Кулеков и сливенския художник Митко Бакалов.

Първата национална изложба на екслибриси в България е през 2002 г. През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис. Известни български графици - автори на екслибриси са: Васил Захариев, Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Миша Попова, Пенчо Кулеков, Митко Бакалов,Георги Пенчев, Жана Костуркова, Тодор Атанасов, Румен Скорчев, Виолета Гривишка-Танева, Атанас Василев, Петър Чуховски, Кирил Гюлеметов, Катя Костова, Ралица Николова, Тоня Горанова, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов, Крикор Касапян, Магърдич Касапян, Едуард Пенков Онник Каранфилян, Николай Янакиев и др.

Сравнително малко е литературата на тема "Екслибрис" на български език - предимно статии в периодичните издания и четири книги. Историята на българския екслибрис е слабо проучена. Обществена сбирка от стари и нови екслибриси се създава отскоро в Отдел "Карти и графика" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", въз основа на дарения на Пенчо Кулеков, Виолета Людсканова и други.

Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе поставя началото на Международния конкурс за екслибрис през 2005 г. Целта на организаторите на конкурса е да се отбелязват различни събития чрез уникалността на екслибриса като знак за принадлежност, за връзка между книгата, колективната памет и нематериалното културно наследство, знак за отношение между писател, книга, читател, време и пространство. Изданията на конкурса показват колко богата и разнообразна може да бъде човешката фантазия и идентичност, дори в рамките на една тема.

Международният конкурс за екслибрис, чието начало се поставя през 2005 година, е по идея на художника Иван Иванов-Йоаний, който става художествен консултант на новосъздадения Графичен кабинет. Получените конкурсни творби стават част от това ново културно пространство.Международният конкурс за екслибрис е уникален по рода си за България. Изработен е регламент на конкурса, учредена е Голяма награда на Регионална библиотека "Любен Каравелов". За членове на журито се канят известни художници и експерти в областта на графичното изкуство. Всеки селекциониран участник получава диплом и каталог. Конкурсните творби се експонират на изложба, по време на която се награждават отличените автори.

През годините Международният конкурс за екслибрис, който става ежегоден, поощрява креативността и е предизвикателство към артистичността на всеки един творец. Изданията на форума показват колко богата и разнообразна може да бъде човешката фантазия и идентичност, дори в рамките на една тема.

Първият екслибрис конкурс е посветен на 100-годишнината от рождението на Елиас Канети - Нобелов лауреат за литература, роден в Русе. Във форума участват 14 автори, по-голяма част от България, които представят 25 свои творби. Председател на журито е изкуствоведът Димитър Грозданов. Голямата награда получава талантливият русенски художник Румен Михайлов.
Със свои творби в това първо издание на конкурса участват и възпитаници на НУИ "Проф. Веселин Стоянов" - Русе.

Вторият конкурс "Еx-Libris - Е/А Book - Rousse 2006" - "От книгите на Европа", показва европейския артистичен дух в книжовното богатство на Европа и България. Участват 42-ма творци с 82 творби от 13 държави. Голямата награда на журито получава Веселин Дамянов от България. Председател на журито е холандският художник от български произход Петър Лазаров, член на Британската асоциация на гравьорите върху дърво и е един от 10-те най-добри графици в света. При идването си в Русе той прави изключителен жест като дарява 80 свои творби на библиотеката.

Темата за членството на България в Европейския съюз продължава и в третото издание на конкурса през 2007 година - "Бъди европеец -- Русе 2007" / "2 be eu"- Rousse 2007". Участниците са 32-ма, а представените конкурсни творби - 56. Председател на журито е художникът Антоний Софев. Големият приз е присъден на чешкия художник Павел Хлавати.

2008-ма година е специална за Русенската библиотека, която навършва 120 години. Поради това и темата на четвъртото издание на конкурса е посветена на Библиотека "Любен Каравелов". 158 творби представят 79 творци от 23 държави. Председател на журито отново е графикът Петър Лазаров. Голямата награда отива в Япония, печели я Каяуко Джино. По повод годишнината излиза юбилеен каталог на конкурса. В луксозното издание са включени всички конкурсни творби от 2005 до 2008 година.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екслибрис - зараждане, развитие, представители 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.