Електронно публикуване - изисквания, стандарти, платформи (EPUB)


Категория на документа: Други


Електронно публикуване - изисквания, стандарти, платформи (EPUB)

С навлизането на новите технологии формите за оповестяване пред света на създадените и новосъздаващи се произведения на изкуството, културата и хуманитаристиката радикално се променят. За да присъстваш адекватно в научния и културния живот, вече не е достатъчно да издадеш книга или статия в престижно издателство и списание, не е достатъчно да участваш в авторитетен научен форум. Необходимост е да включиш текста си в електронно обръщение в Интернет пространството. Изследванията показват, че четящите се насочват към тази нова информационна и комуникационна среда, предлагаща им нови решения и нови измерения в общуването и споделянето на създадения продукт. Самите изследователи чрез съвременните технологии разполагат с огромен корпус от информационни ресурси, с добра възможност да се ориентират в тях, да обменят текстове, да създават плодотворни научни и творчески контакти. И автори, и читатели откриват предимствата на електронното публикуване в Интернет в много посоки. Някои от тях са: ускоряване процеса за подготовка и публикуване; възможност за корекция на публикувани веднъж текстове; бързо и удобно търсене в съдържанието; интегриране на текст, хипервръзки, визия, звук, анимация; разпространение сред практически безгранична аудитория; липса на изисквания за обем; изключително ниски цени; 24 часов достъп 365 дни в годината; обратна връзка с читателя и с научната общност; разговори в реално време с почитатели; проследяване структурата и динамиката на читателската аудитория. Тези предимства дават основания на големите издателства да открият свои интернет направления, научните списания да създават свои електронни двойници, а академичните институции и библиотеки, както и отделните автори, да започнат публикуване на текстове и материали. Така в последните пет години световното интернет поле на хуманитарни ресурси придоби облик и структура и се превърна в ежедневие за световната научна общност, в полезен инструмент, в място за изява и общуване.

Докато повечето издателите се притесняват, че младите вече не четат, проучванията в сайтовете на Сдружение "Словото" показват, че около 55% от аудиторията е на възраст до 25 години. Докато повечето издатели се притесняват, че публикуваният в интернет текст пречи на продажбите, практиката показва, че е точно обратното. Един български пример: "Естествен роман" на Георги Господинов е онлайн в пълен обем от години. През това време претърпява и две книжни преиздавания, чийто тираж е почти изчерпан, въпреки че книгата може да бъде намерена безплатно в Мрежата. Практиката показва, че ако един текст, независимо дали откъс или цяло произведение, е съпътстван и от връзка към онлайн магазин, откъдето може да се купи съответната книга, продажбите се увеличават, а не намаляват. Разбира се, това важи за качествения текст, за хубавата, продаваемата, ценена и търсена литература. Електронното публикуване прави възможно архивът от стари броеве да бъде съхраняван на един сървър. Така достъпът до съдържанието на архива става лесен и бърз, той е винаги там и може да се ползва от повече от един потребител едновременно. Освен това така съхраняван архивът може да бъде лесно "прелистван" (browse) поради еднотипното оформление на страниците със съдържания и хипервръзките към отделните годишнини, томове, броеве, единични документи. Някои от архивите вече са снабдени и със специално разработени "търсачки", което позволява търсенето в индексираните пълнотекстови статии. И не на последно място - достъпът до пълния текст на старите броеве често вече се предоставя безплатно (например след като изтекат две години) за всички интересуващи се. Този ход не засяга издателските интереси, тъй като тези броеве не подлежат на абонамент. Тази практика не е повсеместна. Мнозина от търговските издатели допускат потребителя до пълното съдържание само на онези броеве от годината, за която той има печатен абонамент или иначе казано, достъпът в ретроспекция е обвързан с абонаментното натрупване.

При публикуване на информация в Интернет изключително важно е нейният "живот" в мрежата да бъде съобразен с актуалността й. Всеки път, когато в Интернет се публикува определена информация, трябва да е съвършено ясно, както на публикуващия, така и на читателите, колко време текстът ще остане на актуалната страница на електронното издание и каква ще бъде нейната съдба след това. В това отношение Интернет предлага допълнително предимство - т.нар. онлайн архиви. Достъпът до тях може да бъде осъществяван по различни начини: чрез търсене по дата; по тема; по ключова дума; чрез хипервръзки, препращащи четящия актуална информация към предисторията на събитието или към историята на свързани с него събития. В името на актуалността на информацията публикувана в Интернет задължително условие е на входната страница (Hompage) да има поне едно "горещо" място, което да отправя към новите неща на страницата. Всеки, който сърфира в мрежата, знае, че по-голямата част от "малките" сайтове предлагат повече коментари, отколкото разследвания, както и че тук-там се съобразяват с приетите професионални правила в журналистиката. Но съществуват инфосайтове, които отварят нови пространства за публикуване на разследвания, които традиционните медии пренебрегват. Понякога те изненадват местната преса по отношение на теми и сюжети, но които тя вече няма журналистически ресурси да следи както трябва. На места именно хората, които биха имали най-голяма необходимост от източници на информация, алтернативни на доминиращите големи медии, всъщност най-трудно могат да се доберат до тях. Интернет се явява мощно икономическо, културно и политическо средство за влияние и отделните общества и страни са привлечени от възможността за материален и идеен просперитет.

Съществуват някои общи изисквания за електронното публикуване, които трябва да бъдат спазени. Технологичните процеси, свързани с регистрацията, идентификацията и представянето на документите в библиографските бази данни и указателите трябва да се извършват при строгото спазване на международните стандартни изисквания, заложени в нормативните документи. Форматът и начинът на цитиране на източниците в библиографията на документа е от изключителна важност за по-нататъшната съдба на публикациите. Документооборотът и процесите на управление на документи са специфични за всеки сектор и всяка организация. Те се определят от процесите на производство и продажба, типа на взаимодействие с клиенти, нивото на отчетност и корпоративните изискванията. Многообразието на формати налага утвърждаването на единни стандарти в електронното книгоиздаване. През 1986 г. е създаден международен стандарт за електронно публикуване в Интернет, наречен SGML (Standard Generalized Markup Language). Благодарение на него уеб-базираните документи могат да се обменят безпрепятствено. Стандартите са изключително важни, тъй като несъобразяването с тях може да доведе до затруднения в международния обмен на картинни файлове и в създаването на мрежови ресурси и до бързото морално остаряване (придържането към стандартите гарантира съвместимост с нови формати и носители в бъдеще). Съществуват различни стандарти за различните видове дигитални формати, както и за отделните страни на процеса - възпроизвеждане, съхранение и доставяне. Налице са стандарти за разшифроване на знаци, формати на документи, доставяне на текст и други. За формати на документи се препоръчват най-новите версии на XHTML или HTML, макар и патентовани формати като PDF (Portable Document Format), RTF (Rich Text Format) или Microsoft Word да са подходящи като алтернатива. Разработени са стандарти за изображения, видео и аудио материали присъстващи в документите. Един от тях е за пресъздаване и съхраняване на неподвижни изображения (Still images). Изображенията биват растерни (raster) за фотографии и векторни за геометрични фигури, или графични невекторни за линейни рисунки. При създаване на растерни изображения трябва да се внимава както за спациалната резолюция, така и за цветната резолюция. За препоръчване са най-високите позволими стойности. TIFF (Tagged Image File Format) е най-често използваният формат. За векторни изображения трябва да се използват отворени формати като SVG (Scalable Vector Graphics. Патентованият формат Macromedia Flash е подходящ само в отделни случаи. Форматът PNG (Portable Network Graphics) е най-често употребяван за графични невекторни изображения. Фотографските изображения, доставяни по Интернет, трябва да бъдат в JPEG (Joint Photographic Expert Group) или в JPEG/SPIFF (JPEG Still Picture Interchange File Format). Векторните изображения трябва да се доставят в GIF (Graphics Interchange Format), PNG (Portable Network Graphics) или SVG (Scalable Vector Graphics). Видео материалите трябва да се съхраняват, като се използва некомпресирания изходен необработен формат AVI (Audio Video Interleave), но може да се използва и формата MPEG (Moving Pictures Expert Group), дори Microsoft WMF (Windows Media Format), Microsoft ASF (Advanced Systems Format) или Apple Quicktime. Достъпът до видеофайлове зависи от пропускателната способност на Интернет връзката, така че е добре да се осигури повече от един файлов формат или добра поточност (streaming quality), които да гарантират доставянето в реално време, вместо да се изчаква пристигането на целия файл. Видеофайлове, за които се предвижда, че ще се теглят от Интернет, трябва да са във формат MPEG-1, Microsoft WMF (Windows Media Video), AVI (Audio Video Interleave) или Apple Quicktime, а файловете за Интернет видео в реално време (streaming) трябва да са във формата Microsoft ASF (Advanced Streaming Format), WMF или Apple Quicktime. Аудио файлове могат да се съхраняват чрез некомпресирани формати като Microsoft WAV (wave) или Apple AIFF (Audio Image File Format) и компресирани формати като MP3, Microsoft WMA (Windows Media Audio), Real Audio или Sun AU.

Стандартите в електронното издателство са от голямо значение за развитието на пазара на електронните книги. При покупката на електронна книга се задава въпросът каква платформа е необходима за нейното четене. Някои издатели подготвят електронните книги за няколко или за всичките формати, но други ги предоставят само в един единствен формат. Създаденият стандарт за електронни книги OEB (Open E-Book) е изграден върху платформата XML (eXtensible Markup Language), тъй като тя разполага с добре дефинирани правила за синтаксис на документите, намалява разходите при тяхното изграждане и несъвместимостта между отделните системи. XML позволява разширяемост, тъй като не е свързан към определен специфичен набор от елементи. Това позволява интернационализация и възможности за подобряване на представянето на електронните документи. Устройствата за четене на електронни книги както в програмно, така и в техническо отношение, се развиват в две различни направления. Едното се опира на набор от команди, извлечени като подмножество от HTML/XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен набор от мултимедийни компоненти. Върху тази платформа е изграден стандартът OEB. Това направление се поддържа от много фирми, сред които и Microsoft. Много от електронните книги, излезли на пазара, се изграждат върху определени поднабори от HTML и това води до задоволително стандартизиране на устройствата за четене. Проблемите, които съществуват тук, са известни ограничения при използването на допълнителни символи (например ползването на нелатински букви, което е важно при представяне на научни работи, особено при представяне на математически формули и изрази). Другият път е използването на Adobe PDF, който работи на ниво изображение на страница. Тази линия се поддържа от няколко фирми и действително има някои сериозни предимства. Използването на този формат позволява печатните текстове по-лесно и евтино да се форматират в електронни. Тъй като в основата си програмата обхваща изображенията като цели части, тя е удобна при работа с всякакъв вид символи. Вече съществуват технологии, даващи възможности за конвертиране на форматите от едното направление в другото. Румънската фирма SOFTWIN създаде програмно осигуряване, което позволява конвертирането от кой да е изходен формат (DOC, XLS, PDF, QXD) в който и да е формат на електронните книги (HTML(IE 5.5), HTML(NS 6), OeB 1.0.1, OeB netLibrary, OeB Bayker&Taylor, MS Reader (LIT), Adobe eBook Reader (AER), Gemstar и др.). Няколко големи фирми се занимават с разработката на платформи за електронни книги. Най-използваните два основни формата са PDF и различните интерпретации на езиците HTML и XML.

Microsoft Reader е безплатна програма за четене на книги, които са инсталирани в персонални компютри или в портативни устройства. Microsoft Reader, съществува в две версии, като едната е предназначена за стандартните настолни персонални компютри и лаптопи, а втората е предназначена за джобните компютри. При първата версия, програмата позволява четенето на криптирани електронни книги, а при втората, чрез програмата могат да се четат само некриптирани електронни книги. Adobe Acrobat Reader(tm) също е безплатна програма. Тя е широко разпространена и служи за четене на PDF файлове, като по този начин прави PDF формата популярен и за четене на електронни книги, както на специализирани устройства, така и на настолен или преносим компютър. Част от основнити характеристики на програмното осигуряване са: екран, чрез който книгата може да бъде експонирана страница по страница или да се появява, като отворена книга от две страници; абсолютен достъп до всички книги в книжарницата с възможност за тяхното незабавно изтегляне в лична библиотека; достъп до уебстраниците извън електронната книга; възможност за подчертаване, просветляване, анотиране и търсачка, като всичко това я прави много удобна за намиране на отделни пасажи; висока прецизност и цветен екран; възможност за завъртане на изображенията и тяхното управление при употребата им чрез преносими компютри. Adobe Acrobat Reader и Adobe eBook Acrobat Reader изпълняват едни и същи задачи и могат да бъдат използвани с персонални компютри, като единствената разлика е в това, че програмата Adobe eBook Reader, е предназначена за устройствата за четене на електронни книги, където по определен начин могат да се използват всички нейни функции. Adobe Acrobat e с много широко разпространение сред потребителите, както и се ползва с особено предпочитание от издателите. Adobe Acrobat е създаден и развиван за нуждите на издателския пазар, като така са решени много от проблемите, свързани с преминаването от традиционното издателство към електронното. При превод на книги във формат PDF, се наблюдава голяма точност на оформлението. Електронните страници в този формат, изглеждат точно, като в техният печатен вариант, запазвайки дизайна и шрифтовото оформяне на изданието. Adobe PDF файловете са съвместими с различни компютърни платформи. Електронните книги се разпостраняват в много и различни формати, които най-общо могат да се разделят в две групи: формати създадени специално за електронни книги и формати с по-общо предназначение. Основното изискване към програмите за четене на книги е при затваряне да запомнят мястото на текста до което е стигнал читателя.

еPUB е отворен формат, внедрен от форума Open eBook Forum of the International Digital Publishing Forum (). еPub се базира на XHTML и XML и съчетава в себе си текста, форматирането и потребителския интерфейс. Файлът е компресиран със zip, но разшипението му е .epub. Този формат е предшественик на OEB стандарта. ePub се поддържа от устройства на Sony, Hanlin V3 на Jinke и други. Adobe са предоставили DRM за ePub. Проучване показва, че еPUB формата набира скорост сред издателите, като засенчва Амазон Киндъл като най-таргетирана платформа. След ePUB, персоналният компютър е най-таргетиранта платформа за издателите от всички пазарни сегменти освен художествената и популярна литература. Издателите на образователна и научна литература са водещи при избора на персонални компютри като предпочитана платформа за еКниги. Разстежа на ePUB и появата на разнообразни мобилни устройства и таблети, неминуемо ще доведе до постепенното отпадане на персоналния компютър от лидерската позиция. За издателите на художествена и популярна литература светът се върти около ePUB и Киндъл. Те не се фокусират върху таблетите и другите нови устройства за четене на еКниги. Базираните на Андроид таблети и другите мобилни устройства имат голям потенциал, но засега представляват фрагментирана група от таргети за издателите. Най-използваните платформи са Аmazon Kindle и Google Books. Тези платформи са бързо-достъпни и лесни за употреба за големия брой потребители. Продължават да се създават нови платформи, например Booki , но те трудно биха достигнали популярността на Аmazon Kindle и Google Books.

БИБЛИОГРАФИЯ

Електронно публикуване, Наталия Андонова , (1 ноември 2013 година)

Електронно публикуване, Красимира , (1 ноември 2013 година)

Електронно публикуване, Вероника Иванчева , (1 ноември 2013 година)

ЛиРа, , (1 ноември 2013 година)

LiterNet, , (1 ноември 2013 година)





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Електронно публикуване - изисквания, стандарти, платформи (EPUB) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.