Емил Дюркем


Категория на документа: Други


План за презентация по Социология на тема :
Давид Емил Дюркем

Автобиография
2 (1) СЛАЙД
Роден на 15 Април 1858 г. В Епинал ( Франция )
Завършва колеж в Епинал, лицей Louis-le-Grand, и след няколко неуспешни опита бива приет в Ecole Normale Superieure.
През 1882 г. Получава степен по философия, по - късно става професор в Ланс и Сен-Кентен.
През 1887 г. Започва да чете първият университетски курс по социология във Франция в Университета на Бордо.
Трудът му Правилата на социологическия метод (Les Règles de la méthode sociologique) от 1895 за пръв път дефинира принципите и целите на науката социология.
Отчужден от елитаризма на френските академични среди, прекарва научната си кариера в старание да се раздалечи от тях и напудрения формализъм. Пише основните си научни трудове в периода 1890-1915, в културно-историческия контекст на Третата Френска Република. Това е бурно време с несигурен политически климат, който прави Дюркем чувствителен към проблемите на едно разделено общество в процес на промяна.
В своя труд "Самоубийството" (1897) Дюркем използва статистики на самоубийства от общества, които тогава водят такива статистики: главно Великобритания, Франция и Германия. Той забелязва, че самоубийствата не са константа, а ту се увеличава, ту пада техния брой. Търсейки причината за това, Дюркем открива, че по време на война или природно бедствие, самоубийствата намаляват. Неговият извод е, че когато индивидът се чувства като част от сплотена общност и има ясни прости цели, той е по-малко склонен да се самоубие, отколкото ако е един безличен атом с неясен смисъл на живота.
След започването на Първата световна война Дюркем се поропява в събития, като се стреми да ги обясни и анализира. Във войната загубва любимия си син. Без да може да понесе огромната загуба на 15 Ноември 1917 г. Той умира на 59 - годишна въраст в Париж.
Социологизмът на Емил Дюркем
3 СЛАЙД
Той е първият академичен социолог, първият професир по социология, който със своето силно присъствие придава на социологията статут на легитимна и уважавана университетска досциплина.

Дюркем си поставя за основна цел да обоснове социологията, като строга научна дисциплина, която да бъде автономна и призвана да се превърне във фундамент на социалните науки. Но, заедно с това той се опитва да очертае появата на нова социална с-ма, основана на разума и науката, която ще успее да постигне солидарност и обвръзаност в модерните общества, които са заплашени от аномия.
Според Дюркем социологията, като всяка наука трябва да се подчинява на определени правила и да отстранява предубежденията и ненаучните представи. Чрез методът на Декарт той търси такава сигурност, която би му позволила да бъде убеден в безспорността на своето изследване..
Верен на парадигмата на позитивизма, Дюркем извежда като първо правило на социологията да изследва социалните факти към, които подхождат като "неща", т.е. с методите на обективната наука.
4 SLAID
Социалните факти, с които се занимава социологията са изразени чрез колективно съзнание, колективни чувства, колективни представи, колективни вярвания и в този смисъл са функция на социално цяло, на обществото.
За Дюркем социалната реалност е морална, социална среда, която се състои от надиндивидуални норми на мислене и действие. Институциите правят възможна тяхната реалност. Цялото човешко поведение се определя от институциите и нормите, които регулират човешкото поведение - става дума за артефакти, а не за естесвени факти. Институциите и нормите определят отношениеята между хората и са колективни представи, вярвания и чувства.
5 slaid
Дюркем определя чевека като биопсихично и социално същество, чиято природа е дуалистична и двете му природи са хетерогенни, но се предполагат една друга. Така той проблематизира отношението между индивидуално и социално същество, процесите на интернализиране, интериоризация на колективното.

6 СЛАЙД
Дюркем определя социалната реалност по отношение на човешките индивиди като тяхна морална среда , тоест - социална среда, която се състои от безлични норми на мислене и действие. Коренната разлика между животинските "общества" и човешките общества се състои в това, че поведението на животното е вътрешно детерминирано, то се води от инстинкти, докато хората в обществото се управляват "отвън", тоест човешкият индивид е в зависимост от институции, които образуват социалната реалност.
7 СЛАЙД
Характеризиращо се с една или друга инфраструктура, е предмет на така наречената от Дюркем социална морфология. Дюркем твърди, че "Тя трябва да изследва откъде произтича струпването на дадено население в дадени точки, а не в други, защо населението е предимно градско или селско, кои са причините, задържащи развитието на големите градове и т.н."

8 СЛАЙД
* За обозначаване на социалния живот Дюркем употребява термина "физиология на обществото", а съответните социални явления нарича функционални или физиологични. Към функционалните социални явления спадат религиозните вярвания, обреди, институти. Всяка система от религиозни вярвания определя начина на живот, социалното поведение и действия на членовете на по-голяма или по-малка група от хора. Тази категория социални явления се изследва от социологията на религията.

* Социалният живот е немислим без моралните норми, предписания, критерии, без моралното съзнание, които свързват хората в общност, образуват моралната среда на човешките индивиди. Тази категория социални явления се изследва от социологията на морала.
* Юридическата практика, социалните функции на юридическите институти се изследват от социологията на правото.
9 СЛАЙД
* Друг социологически клон е социологията на езика. "Езикът, който до известна степен зависи от органични условия - казва Дюкем - е при все това социален феномен, защото и той е винаги дело на дадена група и носи нейния отпечатък. Езикът е дори един от характерните елементи изобщо, придаващи физиономия на обществата, така че не без основание родството на езици често се използва като средство за разкриване родството между народи."

Но обществото е исторически определено. В своето историческо развитие обществата преминават от един вид в друг и методът на обяснение не може да пренебрегне това принципно обстоятелство.
10 СЛАЙД
В своето произведение "За разделението на обществения труд" Дюркем казва, че в основата на неговото изследване е въпросът за "отношенията между индивидуалната личност и социалната солидарност" и с това той има предвид кристализираната антиномия - колкото по-автономен става човешкият индивид, толкова по-зависим става той в обществото и как така индивидът може да е повече личност и в същото време повече солидарен. Дюркем определя социалната солидарност като феномен, изцяло морален по същество, но точно поради тази причина той може да бъде наблюдаван и измерван. Ето защо е необходимо да се потърси "външен факт", който да символизира социалната солидарност като "вътрешен факт", като факт на моралния живот на обществото. Социалната солидарност свързва индивидите. Като морална сила, която стои над тях, тя е независима от всеки от индивидите поотделно. Като материална моралната сила свидетелства за своето присъствие чрез видими символи и следствия от нейното действие, които са сетивно дадени. Такъв видим символ е правото. ( 11 СЛАЙД ) Дюркем твърди: "В действителност социалният живот навсякъде, където съществува по устойчив начин, се стреми неизбежно да добие определена форма и да се организира - правото не е нищо друго освен самата тази организация и най-устойчива и най-точна форма. Общо взето, животът на обществото не може да бъде разбран в даден пункт без разбирането на юридическия живот в същото време и отношение. Ние можем да бъдем сигурни, че в правото намираме отразени всички съществени разновидности на социалната солидарност."
12 СЛАЙД
Дюркем разграничава две правни системи, които разгледа от социологическа гледна точка като социални феномени.

* Единият е наказателното право, или правната система, чиито санкции са по същество репресивни.
* Другият е гражданското, конституционното, търговското, административното и т.н. право, с една дума - реститутивното право, което по същество е кооперативно.

13 СЛАЙД
Дюркем казва: "В обществата където преобладава мехнаничната солидарност, отделният индивид е кукла..". По начин на мислене, по чувства, по начин на действие и функции членовете на обществото представляват социални молекули, наподобяващи молекулите на неорганичното тяло, и социалното цяло се отнася към тях така, както се отнася към нещата. В такъв смисъл метафорично Дюркем нарича този вид солидарност "механична". В такова общество не би могло да се говори за права на личността.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Емил Дюркем 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.