Еньовден


Категория на документа: Други




Курсова работа

на тема:

"Еньовден"

Българският празничен календар е резултат от многовековно наслагване на езически вявания и християнски религиозни представи. Той е синтезиран израз на същностните черти на народния характер, който в празничната си обредност е намирал своя социализиращ статус. Развитието и промените в празниците отразяват развитието и промените в бита и духовността. Познаването на етапите на промените е познаване на етапите на народностното развитие и в същото време е залог за успешно прекрачване в следващите, доколкото бъдещето винаги е част от настоящето и миналото. Празничната система е обществен, нравствен, социален и културен регулатор, в който човек се обозначава като личност и като част от дадена общност, като място сред другите и сред сцета като цяло. Като носител на общонародни ценности и опит системата от празници поддъжа историческото оцеляване и развитие на нацията.

Годишните моменти, от които датира далечното начало на решителна промяна във времето и които още се фиксират като критически дни в народния календар, дават повод за всевъзможни религиозно - магически действия, свързани тясно с практическия и стопанския живот на земеделеца. Разбрал от прост опит настъпването на новия сезон и сериозно загрижен за предстоящата полска работа с всички опасности за посев, добитък и здраве, човекът на едно по-ниско културно равнище взима мерки да си осигури от рано добра реколта и семейно благополучие, макар те да не зависят пряко от собствените му усилия.

Празникът на лятното слънцестоене минава от древни времена като един от най - благоприятните годишни термини за всякакъв род магия и гадания. Твърде рано и независимо в разни страни 24 юни става средище на голям кръг обреди и поверия с подобен характер, защото тази дата образува важен момент в развоя на климатическите условия и на икономическия бит. Още с отваянето на сезона се извършват традиционните обреди, за да се ангажира вече оттогава чрез магия, заклеване, игра, подражание и т.н. онова, което ще настъпи постепенно, както и за да се освети чрез празника в началото всичко желано за по - късно.

Еньовден, денят на Иван Предтеча е бил значителна дата в популярния календар, ако съдим по това, което е той днес в празниците и поверията у всички българи. Той минава за най - висока точка на лятното слънце и от тоя ден започва упадъкът на слънчевата сила и далечното настъпване на зимата.

В нашия празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, с Великден и Гегьовден. Той е известен по цялата българска етническа територия и сред компактните маси от български заселници в чужбина. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер, Драгайка (Североизточна България), Яневден и Еньовден.

Еньовденският празник е свързан с разцвета на природата. Това е и най - дългият ден от годината. Слънцето от този момент започва да умира (денят намалява) и годината клони към зима. В представите на българина Еньовден е повратен момент, който вече насочва към края на лятото. Хората казват: "Куковицата кука до Еньовден и после онемява. Еньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата."

В празниците, чиито корени отвеждат към древните магически начини за осигуряване на плодородие и здраве, винаги се същетават трите култови елемента: огън (слънце), вода и растителност. Слънчевите мотиви се преплитат с мотивите на водата, зеленината, с вербалната (словестната) магия в единен трудноразчленен комплекс.

Главната сила на народния празник иде не толкова от литургията на хистиянския мъченик, колкото от езическите въззрения и обичаи, свързани с тази дата.

(Арнаудов; Михаил :" Студии върху българските обреди и легенди") "Българската еньовденска обредност, изцяло взета, представлява един вариетет към типичния средлетен празник, познат във всички страни на Европа, и изследването трябва да посочи в частност с какво се характеризират нашите катартични черти, магии за плодородие и гадания, пикрепени към 24 юни, по отношение на онова, което е извор във фолклора другаде. Съвременната наша обредност възлиза с известни свои елементи към по - стари епохи, свидетелства вече един такъв документ, какъвто е Синодикът на цар Борил от XIII век." - пише Михаил Арнаудов. Според него това старобългарско разобличаване, твърде кратко и донякъде тъмно, напомня по съдържание и тон възмущенията на някои руски черковници по повод на разпуснатите игри на Еньовден.(София 1972; 241)

Лековити и магически билки

В съзнанието на простия народ денят 24 юни има значение на голям предел в календара като точка на лятното слънцестоене. Независимо от пословичния израз на дядо Еньо, който на този ден си обличал кожуха за сняг, вярва се в Тетевенско, че все тогава слънцето при изгряване се въщало назад, защото хората, особено жените и децата, "излизат на някоя чука, преди да изгрее слънцето, и гледат, кога изгрява, как ще изгее".

Треви и цветя, събирани срещу празника на 24 юни или на самия празник, притежават магическа целебна и педпазителна сила. Еньовден означава край на лятната растителност, св. Еньо намята клашник за зима и билките от тоя ден нататък губят своята жизнена мощ. Еньовските билки, не само лекуват обикновени болести и засилват родовитост и мляко на закърмените с тях овци и крави, но действат магически - целебно и на бездетните. На първо място тези билки се берат и вият на китки от момите. Пример за това Арнаудов дава с песента от Софийско:

Рано рани Маргита девойка,

Рано рани на ден на Яневден,

Рано рани, рано да отиде

У полето, у росно ливагье,

Да набере цвекье меризливо,

Да увие Яневската китка...

Песни за магически билки

Народната песен разработва често мотиви, в които е преплетена обредно-магическата употреба на еньовденските билки. Така една песен от Чирпанско разказва за моми, които на Еньовден ходят в поне широко, да берат билки и да мамят момци:

Гана за билки в полето

Мама Гани дума: Гане, синко Гане,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Еньовден 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.