Eтапи в усвояването на езика


Категория на документа: Други


Етапите в усвояването на езика могат успешно да се съпоставят с етапите, през които преминава двигателното развитие на детето и които също са част от биологическата програма на човека. Гукането съвпада с периода, когато детето все още не може да седи изправено, бъбленето - с периода, когато детето се научава да седи и се учи да пълзи, думите възникват, след като детето е проходило, а словесният "бум" настъпва, когато може да тича и скача, да координира движенията си, успешно да служи с предметите. Появата на езика започва на етапа, когато детето може да конструира изречения от по две думи. В мозъка на детето стават големи преобразования, които му позволяват да оперира с думите. Милионите нервни клетки, с които то се ражда, започва да се свързват помежду си. Колкото по-богата е средата, колкото повече и пълноценно се общува с детето, толкова по-голяма е вероятността за бърз и качествен напредък в процеса на усвояването. Детето "си служи" с речта на възрастните като с "база данни", ориентира се в тях и успява само да формира собствените си представи за езика. Ако речта на родителите съдържа грешки, детето няма как да ги отчете като такива. За него това са данни като всички останали. Децата имат способността да усвоят всеки естествен език при наличие на подходящ опит.

Езикът и речта са две страни на едно и също явление - речевата дейност. Езикът е такава същност чийто начин на съществуване и проява е речта. Говорещият използва елементи които се намират в неговата памет и ги комбинира по някакви вече съществуващи схеми. Елементите и схемите са всъщност езика (образуват езика). А проявлението (оживяването на тези елементи и схеми) е речта. Понякога знаем нещо, но като решим да го изкажем изпитваме затруднения (мъка на словото) : два процеса езиков и мисловен, са в единство но не в тъждество , ние трябва да ги координираме. Условно наричаме говора - външна реч. Тя е процес на превръщане на мисълта в думи или нейната материализация.

Езиковата способност трябва да съдържа универсални принципи, които да позволяват на детето да образува и разбира изречения от всеки естествен език. Универсалната граматика включва основни знания за граматическа организация на езика - за категориите на думите, за принципите на тяхното комбиниране и изграждане на изречения. Това че, тя е генетично "вродена" в мозъка на човека, не означава, че езикът се владее още в момента на раждането. Задачата на детето се състои именно в опознаване на правилата, действащи в езика, които го усвоява.

Когнитивното и интелектуално развитие на детето зависи изключително от взаимодействието му с околната среда. Езикът участва в този процес само до известна степен, той може да ускори или да забави това развитие, но в никакъв случай не го обуславя.

Пиаже установява, че когнитивното развитие преминава през четири етапа, като първите два са решаващи за усвояването на езика. Първият етап той го нарича сеизмоторен и продължава до двегодишна възраст. Детето открива много неща от света, но най-важно е знанието, че между действията и предметите има разлика и че предметите са постоянни. Тези знания довеждат до създаване на зрителни образи на предметите в съзнанието на детето и до първите форми на мисленето. Езикът, както мисленето, е резултат от развитието на когнитивните процеси, но не е стимул за развитието на тези процеси, а по-скоро е един от начините, по които това развитие се проявява. През втория етап, който продължава от две до седем годишната възраст на детето, мисленето все още не е развито. Детето открива връзките между отделни аспекти от света, но въпреки това не е способно да разсъждава гъвкаво и ефективно. Едва в края на периода то може да извършва такива логически операции като групиране на предметите и явленията в класове. По отношение усвояването на езика този период е значително по-продуктивен. Усвояването на граматическите форми и структура предшестват усвояването на логическите структури и операции. До 7 годишна възраст детето е усвоило подчинените изречения, въвеждани от съюзите защото, тъй като, когато, ако дълго преди да усвои причините, времевите, условните отношения, противопоставянето и т.н., което се осъществява едва на третия етап от когнитивното развитие на детето, наречен от Пиаже оперативен, защото тогава узрява способността за системни разсъждения между 7 и 12 години. Той стига до заключението, че граматическото развитие на детето изпреварва логическото му развитие. Синтаксисът на езика се усвоява преди синтаксиса на мисленето. Но езикът не е причина за стимулиране на мисловните процеси. Овладяването на езика помага на детето да открие средствата, чрез които да изрази знанията си.

Според когнитивния подход значението на думата като част от общите понятия на човека се определя от концептуализацията на света "действителност" от човека, която от своя страна се определя от опита на взаимодействие на човека със средата и способността му за мислене.
Семантико-структурния метод отделя елементите (семи, значение на думата) и правила за съчетаването им, семантични полета и отношенията между тях. С развитието на този метод хронологично и в качествено отношение особено се подчертава полевата природа на езиковите единици, в които се определят ядро и периферия, границите между тях не са очертани, а са дифузни. В рамките на когнитивния подход се изследват закономерностите на "действителност" от човешкото мислене. Езиковото съдържание е само част от общата когнитивна система на човека и затова се смята, че езикът не е самодостатъчен и не може да бъде описан без помощта на когнитивните процеси. Чисто езиков анализ е възможен единствено в рамките на семантично-структурния подход.

Синхронията като план на езиково следване се свързва с определяне на отношението между елементите в системата в едновременното им наличие. Изучава ги в оня вид в който те се възприемат от едно езиково колективно съзнание. понятието синхрония е тясно свързано и с понятието статика и система. Синхроничната лингвистика изследва езика като система от елементи, взети в техните отношения, за даден момент.

Диахронията проследява отношението между един елемент и неговите предишни форми последователно появили се във времето. Диахронията е свързана с динамиката. Диахроничната лингвистика изследва езика във времето, в процеса на развитието му. Всичко, включително и езикът, е подвластно на хода на времето. Всички страни на езика са подложени на изменение, на всеки период от време съответства повече или по-малко значима еволюция. Тя може да е различна по бързина и по интензивност, без самият принцип да пострада. Потокът на езика тече безспир, дали течението му е кротко или буйно - това е нещо второстепенно. Говорещите не само имат усещането за система, в която е свързано, но и илюзията, че тази система винаги е съществувала и никога няма да се промени.

Фонематичните и граматичните отклонения от нормата са лесно забележими, защото най-често се отнасят до езиковата форма, то това съвсем не е така за семантичните и особено за лексикално-семантичните. Лексикално-семантичната еволюция се наблюдава най-трудно. Семантичното развитие продължава най-дълго и приключва след фонетичното и граматичното. Най-напред детето усвоява предметната отнесеност на думата и по-късно нейната понятийна отнесеност. Формирането на понятията е дълъг процес, който преминава през различни степени. Усвояването на нови думи и значение продължава цял живот. Значението на думите в детската семантична памет във всеки даден момент са обусловени от когнитивните способности на детето. Те зависят от натрупаните знания в неговата семантична памет, от жизнения му опит. За да се разкрие точно семантиката на употребяваните от детето лексикални единици, е необходимо те да бъдат анализирани с оглед на неговото познавателно развитие, на неговата семантична памет. Необходимо е задълбочено и системно анализиране на речта и поведението на детето.

Лексикалната система, подобно на останалите езикови системи, търпи промени: появяват се нови думи в резултат на заемане или на вътрешни словотворчески процеси, определени думи излизат от активна употреба, настъпват изменения и в семантиката на някои лексеми и др. Два са основните процеси в развоя на лексикалното значение: разширяване и стесняване. Под разширяване на значението се разбира увеличаване на семантичния обем на думата в диахронен план, т.е. в миналото дадена дума е била носителка на по-ограничено по обем понятие, а впоследствие тя започва да се свързва с по-широк по обем понятие. Противоположен е процесът на стесняване на значението, при което се намалява, "свива се" първоначалният семантичен обем на определени думи. Понякога стесняването на значението може да се отбележи при заемането на думи.
Лексикално езиковото равнище включва огромен брой единици, които са изводими една от друга по законите на морфематичната и семантичната деривация. Лексикалната семантика в най-слаба степен се поддава на моделиране.

По отношение на граматичната семантика не е така, защото изразяваните в езика граматически значения са по-малко на брой, както са по-малко и формите, които ги изразяват. Те се характеризират с по-висока степен на системност и поради това по-лесно се моделират и се поддават на структурен анализ.

В по-голяма степен се изследват семантичното развитие в ранния етап на усвояване на езика, когато отклоненията от нормативната семантика са очебийни. В много по-малка степен е изследвано съдържанието на самите промени, както и по-късните и не толкова общите, индивидуалните семантични отклонения от езиковите норми в употребата на отделни лексикални единици. Не са търсени и паралели между такива индивидуални отклонения и факти на лексикално-семантичната еволюция в езика като социално явление. От друга страна, сравнително по-слабото интерпретиране на еволюцията на лексикалната семантика в езика като социално явление през призмата на детската реч се дължи и на недостатъчната разработеност и подценяване на въпросите на теорията на лексикално-семантичната еволюция и в частност на теорията и методиката на семантичната реконструкция.

Семантичните паралели не определят категорично посоката на семантичен развой. Те с по-голяма сигурност доказват връзката между изследваните лексикални значения.

В лексикално-семантичната диахрония могат да се търсят закономерности. Лексикалното равнище на езика е с най-слаба системност. Определени са няколко тенденции:
Тенденция към езикова икономия която засяга всички езикови
равнища. Проявява се както в езиковата парадигматика, така и в неговата синтагматика.
Тенденция към образност и експресивност се проявява в
създаването на нови названия за вече назовани денотати, които реализират функцията на езика.
Тенденция към диференциация - може да засяга както езиковата
форма, така и съдържанието. На нея се дължи формалното разграничаване на омонимите и семантичната диференциация на синонимите или отпадането на лексими, придобили синоними.
Тенденция към унификация - тя също може да има формална и
семантична изява. На нея се дължи сливането на етимологични гнезда, континуанти на омономичните и паронимични корени, която се констатира в езиковата диахрония, семантичната аналогия, състояща се в
унифицирането на смисловото развитие на семантично свързани лексикални единици.
Тенденция към произволност, немотивираност на езиковия знак е
важно условие за свободата на неговото развитие. Тя е причина за деемологизацията на лексикалните единици, която се характеризира със загубата на тяхната първоначална мотивираност.
Тенденция към мотивираност на езиковия знак е проява на
всеобщата диалектическа закономерност. Това е стремежът на съдържанието и формата към взаимосъответствие. От действието на тази тенденция се обуславя и образуването на звукоподражателни и звукосимволични названия в езика.

Осмислянето на лексикалната диахрония на езика през призмата на детската реч ще е една своеобразна проява на когнитивния подход при семантичната реконструкция.

В ранния етап на езиково и познавателно развитие на детето развитието на понятието тръгва от свързването на названието с конкретен предмет. То е негов "етикет", негова неделима част. Характерна особеност на ранната детска дума е също това, че тя често е фонематична, определя се от самия назоваван предмет. Преходът от идентифициращото свързване на думата с предмета към изразяване на понятието за класа еднородни предмети е най-яркото свидетелство за движението на мисловната дейност към обобщаване, към абстракция. Следователно детската реч дава недвусмислени доказателства за развитието и значението по линията конкретност-абстрактност в посока към по-голяма абстрактност, като за естествен път на семантично развитие.

Лексикалното значение това е тълкуване на смисловата страна на думата чрез значението на съставните й части, чрез описание или чрез синоними, лексикалното значение определя функцията на дадена дума в процеса на общуване. Лексикологията е науката, която изучава словното богатство на езика, думите с тяхното значение.

Езиковата дейност в когнитивната лингвистика се разглежда като
един от модусите на "когницията", в основата на който стоят когнитив-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Eтапи в усвояването на езика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.